Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ислямските гета – инкубатор на джихадисти

В научните и политически среди усилено се говори за възникването на „паралелно общество“ на мюсюлманските имигранти в западните общества. Неговите членове живеят в съответствие със шариатските норми и традициите си, като се изолират в своеобразни гета в стремежа си да запазят идентичността си. Според доклад на американските служби, озаглавен „Оценка на световните терористични заплахи за САЩ“, Европа се е превърнала в притегателен център, използван от джихадистите в атаката им срещу западните интереси. В документа се посочва наличието на екстремистки клетки в рамките на мюсюлманските общности в Европа, които улесняват рекрутирането на терористи и извършването на терористични актове в градове като Вашингтон, Ню Йорк, Берлин, Лондон и др. Швейцарският експерт по тероризма Дорон Цимерман предупреждава Европа, че е заплашена от бомба със закъснител, поради липсата на механизъм, който да се противопостави на ислямския екстремизъм. Атаките във Франция, показват колко близо е тази опасност[1]. Радикализацията, която обещава да е много по-убийствена с годините, управляващите на Запад отказват да приемат, а камо ли да предприемат решителни мерки срещу нея. Факт е, че всички заговорници и участници, които бяха замесени в атентата на 13 ноември 2015 г. във Франция, както и хиляди, които заминаха в Сирия и Ирак за да се присъединят към Ислямска държава са родени и отгледани, както и радикализирани в Европа преди ИДИЛ въобще да съществува. Това е тревожна реалност, която западните лидери отказват да признаят, но тя ще продължи да съществува, независимо от това дали има или няма Ислямска държава.

Съществува и още една, по-тревожна реалност. В момента има 751 мюсюлмански гета във Франция, които ако не официално, то негласно се обозначават като „чувствителни градски зони“ (ZUS) и още 1400 така наречени „приоритетни квартали“. Това, което е общото между тях, са много високите нива на престъпност и по-ниския стандарт на живот, но най-важен е фактът, че те все повече приличат на паралелни мюсюлмански общества, които излизат от рамките на френското законодателство, или както много французи ги наричат „територии, загубени за републиката.“ Такива анклави сега съществуват в цяла Западна Европа, които са радикализирани по подобен начин. Трима от френските атентатори, например, живеят в Моленбек, огромно мюсюлманско гето в Брюксел, което по информация на белгийския министър на вътрешните работи, отдавна не се контролира от държавата[2]. Според австрийско проучване от 2010 г., обхванало 500 респонденти от арабско-мюсюлманските общности, 76% от тях се самоидентифицират като мюсюлмани, а не като австрийски граждани. В отговор на въпроса за отношението към държавата Австрия, 79% от респондентите я считат за „враг“. Според властите в страната, мюсюлманите там могат да бъдат класифицирани в четири групи – 18% от тях са силно фанатизирани, 27% са привърженици на традиционната религия, 31% – умерени мюсюлмани и 24% – светски настроени мюсюлмани. Общият им брой е около 400 хил. души в страна с 8 млн. обитатели[3]. Робърт Спенсър, който ръководи организацията „Джихад уоч“, специализираща в мониторинг на религиозния екстремизъм в света. Според него, напрежението в отношенията мюсюлмани-християни в Европа заплашва с възникването на т.нар. „ислямистки анклави“, особено в страни като Албания, Македония, Босна и Херцеговина, чието мюсюлманско население съставя съответно 70%, 30% и 60%. Спенсър предупреждава за обезпокоителни тенденции в мюсюлманските общности в рамките на Европа, сред които са самоизолацията в рамките на религиозно-етнически гета в градските предградия, като например тези в Париж[4].

Самата Ангела Меркел неотдавна сподели с горчивина, че усилията за интеграцията на имигрантите в Германия не са се увенчали с успех. Същото твърди и Дейвид Камерън за Великобритания. Усещането е, че на много места в Европа програмите за интеграция не са постигнали целта си. Това важи дори за Швеция, която доскоро се считаше за държавата, успешно приложила политиката на интеграция на малцинствата си. Като цяло, европейските държави преминават през период на преосмисляне на политиката си спрямо мюсюлманските имигранти в условията на засилено внимание към радикалния ислям и негативното му влияние върху мултикултурализма и европейските демократични ценности. В този контекст се засилват спекулациите за опасността от „ислямизиране на Европа“, които се свързват предимно с демографския прираст на мюсюлманското население на фона на ниската раждаемост сред останалата част от населението.

Борислав Бориславов (студент по политология, ЮЗУ „Неофит Рилски“)

Общество.нет

[1] http://www.budnaera.com/201504f/1509280173.html#ixzz4NGeGqicR

[2] http://m.faktor.bg/mnenia.html/mnenia/lacheni-carvuli/60811-terorat-v-parizh-idil-i-prevaplasteniyata-na-zloto.html

[3] http://www.budnaera.com/201504f/1509280173.html#ixzz4NGf2Ojvp

[4] http://www.budnaera.com/201504f/1509280173.html#ixzz4NGf2Ojvp

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!