Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Любомир Чолаков: Опасността Борисов
Любомир Чолаков
Какво умее Бойко Борисов?
Умее да печели избори. По това спор няма. Резултатите го показват.
Умее да говори ясно, разбираемо и просто. Това му е голямото предимство, което му осигуряваше и вероятно ще му осигурява и занапред печеленето на избори.
Струва ми се, че беше и добър главен секретар на МВР - макар, че тук специалистите ще се произнесат по-компетентно, някои имат възражения по въпроса.
Като кмет на София - също се справяше добре. Метрото тръгна, транспортните проблеми на столицата до голяма степен бяха решени.
Ех, де да беше строителен министър... Ножицата щеше да се захаби от рязане на лентички, а строителите нямаше да смогват да сменят разнебитения асфалт по току-що откритите магистрали.
С други думи - човекът се справяше и можеше да продължи да се справя и занапред с второстепенните проблеми на България.
За съжаление, България, освен второстепенни, има и първостепенни проблеми. И не просто първостепенни - а проблеми на живот и смърт. В съвсем буквалния смисъл смърт.
През 2012 г. тогавашният образователен министър Сергей Игнатов съобщи, че първокласниците, чийто майчин език НЕ Е български, са повече от онези с майчин език български.
С други думи: НЕ-българчетата на 7-годишна възраст са повече от българчетата.
Това не някъде в Кирибати или Танзания.
А в България.
Както си им е навикът на официозните български медии, тогава информацията беше подмината с мълчание. Какво да се прави - хората си пазят хляба. Етническата и демографска тема в България е табу. Повдигнеш я - и току-виж от съответните "неправителствени" организации, спонсорирани от правителството на САЩ чрез "Америка за България" и от някои зловещи уолстрийтски лихвари, проявят интерес към съответната медия. Хвръкна й лиценза, ако е електронна; или, току-виж, я отрязали от разпространителските мрежи, ако е печатна...
Но дали има по-важна тема за България?
Та нали тази информация още тогава означаваше, че през 2023 г. сред 18-годишните граждани на България българите ще са малцинство?
А мнозинството ще са ниско образовани (онези, които все пак избутат някак училище) и силно размножаващи се.
Някой да коментира тази тема?
Няма коментари по тази тема.
Това, че в публичното пространство по тази тема няма коментари, е разбираемо - политици, журналисти и чиновници си пазят хляба.
Блогерите, малкото независими сайтове и дежурните коментатори в социалните мрежи дъвчат следите в небето "кемтрейлс", извънземните и колко сме били велики в миналото.
Което също е разбираемо - 2023 година е далече, освен това на всеки темата му изглежда малко абстрактна и неатрактивна - къде-къде по зрелищни са Бокова, Кристалина (виж, Кристалина поне е наясно с важността на темата за демографията, нали още през 2013 г. предлагаше да приемем колкото може повече т. нар. "бежанци", които щели да "оправят" демографския ни проблем; на всичко отгоре излезе права, масовите изнасилвания по цяла Европа го доказват), фалитът на някоя банка, поредните простотии по разните телевизионни брадъри или предстоящите президентски избори.
Така, че липсата на интерес към годината 2023 сред политиците, чиновниците, журналистите и обикновените потребители на интернет е разбираема.
Но министър-председателят?
Голямата, реална, истинска власт в България е съсредоточена в ръцете на министър-председателя.
Още повече, когато президентът е жалко недоразумение, а парламентът - предимно купчина от пиявици, които гледат да се насмучат максимално за отредените им 4 години, защото никой не знае дали ще се докопа до вкусния кокал на следващия мандат.
И след като властта е съсредоточена в ръцете на министър-председателя, какво направи този министър-председател, в дадения случай Бойко Борисов, за решаването на най-важния проблем пред България - демографския?
Нищо не направи.
И нищо не прави.
И нищо не предвижда да прави.
Нещо повече: Бойко Борисов по всякакъв начин замазва, отбягва, заобикаля, дистанцира се, прави си оглушки, бяга, крие се като елементарна шушумига от този най-важен за България проблем.
Някой да го е чул да отговори на въпроса: след като българите официално ще бъдат малцинство в цяла България приблизително към 2040 г., и по любимите му магистрали, съответно, ще пътуват повече НЕ-българи - за кого ги строи тези магистрали?
За НЕ-българите?
Добре, и те са хора, нека пътуват.
Но какво направи той като министър-председател, в чиито ръце е цялата реална власт, за да бъде спряно демографското изчезване на българите?
А ако не знае какво да прави, тоест, щом не му стига собствен акъл - поиска ли акъл от някой друг?
Свика ли съвети, симпозиуми, конференции; въобще - събра ли експерти, специалисти, заинтересовани организации, за да се умува, обсъжда, дискутира и анализира как да бъде спрян демографската гибел на българите?
Не.
Нищо не свика.
Никъде в публичното пространство не се мярка и следа от информация министър-председателят на България да прави нещо за решаване на най-важния проблем пред България.
Следователно, най-важният проблем пред България просто не го интересува. Ако го интересуваше, щеше поне да намекне с нещо, нали така?
Добре, но щом не го интересува най-важният проблем на България - тогава защо е министър-председател на България?
Друг въпрос: щом този министър-председател не се интересува от най-важния проблем пред България, какъв е той (не проблемът, министър-председателят): полезен или опасен за България?
Имаме 10 секунди за отговор на въпроса. Всъщност, и 10 са много...
Но защо е така? Нима Бойко Борисов е глупав?
Не, не е глупав. За да вземеш властта почти от нищото ("почти", защото няма как да знаем дали някой, кой и защо го е подкрепял задкулисно - затова нека боравим с наличната информация) и да размажеш политическите си противници, за това се иска ум. Следователно, до момента на вземането на властта - тоест, като партиен лидер, не можем да го определим като глупак.
Но нали сега не е просто високопоставен партиец - а министър-председател?!
Министър-председателят в парламентарна република е фактическият държавен глава.
Президентът е нещо като крал в конституционна монархия - за фасон. За парлама. Кукла. Даже не на конци. Понеже няма защо да й се дърпат конците, тъй като е предназначена именно за това: нищо да не прави реално.
Още повече, че неистовата жажда за власт на Бойко Борисов го превръща не просто във фактическия държавен глава - а в съвсем реален диктатор, макар и забулен в бурката на непохватните и повече вредни, отколкото полезни, "демократични институции".
И това съвсем не е лошо.
Напротив, още Чърчил го е казал: "Демокрацията е най-лошата политическа система..." - останалата част от фразата е просто срамежливо оправдание.
Ако Чърчил не е достатъчен, може да отворим и "Общественият договор" на основоположника на съвременната европейска демокрация Жан-Жак Русо:
„Ако вземем термина в неговото буквално значение, истинска демокрация никога не е имало и никога няма да има...
Никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното или народното управление...
Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хора”.
---------------------------
(Из Глава 4-та - "За демокрацията", от Книга 3-та на "Общественият договор". Който се интересува повече от демокрацията, може да кликне на:
Демократура или Диктатура на демокрацията ).
Така, че диктаторските напъни, аспирации, желания, мераци и гьонсуратлъци на Бойко Борисов не са с негативен оттенък.
Напротив: един диктатор, имайки презумпция за държавата като за своя собственост, винаги се грижи за нея много по-добре, по-внимателно и по-старателно - отколкото поредният, преходен в рамките на 4 години "демократичен" илюзионист.
В историята монархиите и диктатурите винаги са побеждавали демокрациите. И сега е така, макар да е толкова старателно оградено с идеологически паравани, та не личи твърде от пръв, повърхностен поглед...
Истинската опасност, която Бойко Борисов представлява за България, не е в диктаторските му щения - а се корени съвсем другаде.
Това са две негови характеристики.
Едната се прояви едва, когато стана министър-председател, а другата си е просто черта на характера.
Тези два недостатъка на сегашния ни премиер са:
а) некадърност;
б) страхливост.
За некадърността нека отново да повторим: той беше кадърен полицай и кадърен кмет на София.
Но има един феномен, който се нарича "граница на компетентност".
Това означава, че всеки човек в своето развитие и изкачвайки се нагоре на следващото ниво, независимо в коя област, рано или късно достига края на своя лимит от кадърност.
Това е нивото, над което, ако се издигне, просто няма да се справи - без значение дали поради липса на знания, на умения или просто наличие на мързел.
Но Бойко Борисов не е мързелив, напротив: желанието за работа в името на грабване, задържане и експлоатация на властта просто блика от всичките му думи и действия.
Значи му липсват знания и умения за министър-председател.
Дори такова елементарно действие като подбора на кадри - което е азбука за всеки по-малък или по-значим лидер, той го владее толкова непохватно, че само "мачовската" му харизма и перфектното общуване (в смисъл на разбираемо говорене - основният му и главен политически коз!) с неопределената и/или неграмотна тълпа "избиратели" спасява и него, и партията му от политически разгром.
Плачевните кадрувания от рода на Плевнелиев и Кристалина Георгиева, която старателно ни убеждаваше през 2013 г. колко нямало нужда от ограда срещу т. нар. "бежанци", са само върхът на айсберга неспособници, на които той залагаше и залага.
Но кадрите, в сравнение с другата, основна проява на неговата некадърност, са все пак малкият проблем.
Защото неговата неспособност да бъде истински министър-председател личи най-вече и преди всичко в неумението му да формулира истинските и главните проблеми пред страната.
Да ги заяви пред всички.
С пълен глас.
Както например, прави Виктор Орбан...
На Виктор Орбан, независимо от отношението към него, не може да не се признае умението да говори с пълен глас за най-важните проблеми дори не само пред Унгария - а пред цяла Европа: бежанците, запазването на християнските ценности, необходимостта да бъдат спасявани преди всичко и най-вече християните.
Защото днес 100 хиляди християни годишно биват убивани само, защото са християни.
Тоест: в света по един християнин на всеки 5 минути бива застрелван, заколван, изгарян жив само, защото е християнин - по официалните статистики на ООН и Ватикана.
И Виктор Орбан не се страхува да говори това - на фона на гробовното (в съвсем буквален смисъл) мълчание по този въпрос от страна на лигаво-мазните еврочиновници от Брюксел.
Което превръща унгарския министър-председател не само в лидер на своята страна - но го и позиционира като един от лидерите на цяла Европа.
Защото това са истинските проблеми на Европа - етническите и религиозните.
Нещо повече - етническите и религиозни проблеми са били истинските и най-важните проблеми през цялата човешка история, от Древния Египет до наши дни.
Затова и Орбан говори за тях.
А за какво говори нашият министър-председател?
За саниране, асфалт и жалките разпри с коалиционните си партньори...
Вариантите са два.
Първи вариант: Бойко Борисов не вижда истинските проблеми пред страната - етническо-демографският и нашествието на нелегалните имигранти.
Това означава, че е некадърник.
Втори вариант: Бойко Борисов вижда истинските проблеми пред България, но го е страх да ги каже на висок глас.
Това означава, че е страхливец.
Впрочем, той има пълното основание да се страхува.
Но между страх и страхливост има огромна разлика. Всички хора изпитват страх - но страхливите отстъпват и се примиряват с факта, че толкова са им силиците.
А силните преодоляват страха си и продължават напред.
Бойко Борисов има всички основания да се страхува да говори за демографските, етническите, религиозни и нашественически проблеми пред България. Очевидно, той много добре вижда кой създава и задълбочава тези проблеми - т. нар. "соросоидни" организации и няколко дузини персони, финансирани от "Америка за България".
Всички го виждат, та той няма да го вижда...
Което означава, че Бойко Борисов много добре знае какво правят американците с онези, които слагат пръти в колелата на тяхната политика.
Няма как да не знае, че ако заговори открито, честно и почтено за демография, за измирането на българите, за агресивната, постоянна, ежедневна и ежечасна дискриминация на етническите българи в България - тоест, ако започне да говори истините за тези проблеми, че на всичко отгоре и да търси начини за решаването им, американците пък на свой ред ще потърсят решение на проблема "Борисов".
И вероятността просто да го убият е много голяма.
Дали ще го застрелят или взривят "неизвестни атентатори", или ще му бъде организирано заразяване с рак по модела на заразяването на лидерите в Южна Америка, които имат/имаха негативно отношение към САЩ - това са подробности.
Така, че Бойко Борисов има всички основания да се страхува.
Но тук вече идва разликата между страхът и страхливостта.
Щом те е страх и не можеш да преодолееш този си страх - тоест, не можеш да се заемеш с истинските проблеми, значи си страхлив министър-председател.
А щом си страхлив - не е трябвало да ставаш министър-председател.
Трябваше да си останеш кмет на София, защото това е била твоята граница на компетентност. Оттук нагоре си некадърен.
Та нима Виктор Орбан не е наясно кой организира, финансира, подпомага логистично и оправдава идеологически имигрантското нашествие в Европа? Можем ли да допуснем, че не го е страх от американското отмъщение? Ако не го е страх - значи е глупак. А понеже Орбан явно не е глупак, но има смелостта да говори за истинските проблеми пред неговата страна, та и пред Европа - значи е преодолял страха си.
Човек, който преодолява страха си, не е страхливец.
Той е смел човек.
А онзи, който отстъпва пред страха - е обикновен страхливец.
Разбира се, страхливостта на страхливеца си е негов личен проблем - но само, ако от това не зависят други хора.
А щом от това зависи цяла държава - значи, страхливостта на Бойко Борисов не е негов личен проблем. Неговата страхливост е държавен и национален проблем. Именно тя, тази страхливост, до голяма степен го прави и некадърен да се справя със задълженията си на министър-председател - и да се опитва да прикрива собствената си гузност (ако я изпитва) с измислени "коалиционни" и други квази-проблеми, и да се оправдава слугински с "началниците" от Брюксел.
В нашата история, ако се върнем към ХІV-ти век, има друг такъв некадърен, неспособен и страхлив държавник - Иван-Шишман. Единственият балкански владетел, който не влиза в нито едно сражение с турците. Всички други се бият - и сръбският княз Лазар, и Мирча Влашки, и гърците, чак от Европа идва на помощ специален кръстоносен поход, воден от унгарския (да, още по онова време Унгария!) крал Сигизмунд. А нашичкият исторически цар-помияр, вместо да се сражава, извършва най-позорната и срамна постъпка в българската история - дава сестра си в харема на султана. Но и това не го спасява, та трябва да се крие в Никопол, където нашествениците го заколват като добитък.
Страхливостта никога никого не е спасявала. Страхливецът е опасен за себе си - но когато е начело на държавата, е най-опасен за самата държава.
Именно затова страхливостта, пораждаща перманентна некадърност, превръща Бойко Борисов в опасност №1 за България.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!