Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Римската империя построила първата ни магистрала в Тракия
„Тракия“ е съществувала на същото място преди 1800 години
Защо римските пътища са били така издръжливи, нещо с което не могат да се похвалят нашите съвременни пътища
- Римляните изкопавали основа на пътя дълбока около 1,30 м.
- Основата запълвали с 4 слоя настилки от различни камъни.
- Най-долният слой бил изграждан с големи необработени каменни блокове. Той изпълнявал дренажна функция.
- Следващият слой, който постепенно изравнявал пътя, е бил от по-плоски и малки по размер камъни, споявани с варовиков разтвор.
- Следвал слой от пясък и чакъл, споени с римски бетон, който имал изравнителна функция.
- Четвъртият – най-горен слой – бил изграден от плоски камъни с дебелина около 15 см.
- В напречен разрез някои римски пътища достигали до 240 см. дебелина.
- Средата на римския път била по-висока от периферията и така водата се е оттичала в изградените от страни канафки, което съхранявало пътищата.
След четиридесетгодишни политически и строителни превратности, на 15 юли 2013 година, най-накрая се проточи първата цялостна българска магистрала.
Ако древните римляни можеха да надникнат в бъдещето, щяха да са много изненадани от това събитие. Защото на същото място преди 1800 години същата магистрала е била обикновено явление, макар наполовина по-тясна. Но от по-здрав материал – камък. Все още са запазени участъци от нея.
По онова време Римската империя свършвала там, където свършвали европейските географски познания. И обратно. Китната провинция Тракия била любима локация за почивка, за бани и санаториуми, както и поземлен фонд за ветераните от войните. В това българско изречение всичките подчертани думи имат римско авторство и са останали непроменени в своето значение. Както и причините да се построи същият път. Само че за сто години римляните били готови с отсечката от Виндобона, днес Виена до Византион, днес Истанбул. Пътят бил наречен Виа Милитарис заради придвижваните безчетни легиони от Галия чак до Сирия. Паралелно с него били прокарани и всички известни днес главни пътища около цялото Средиземно море в дълбочина от 1000 километра – на север/юг, изток/запад, по диагонал и успоредно. Като Виа Егнация по цялото адриатическото крайбрежие, пътят по северноафриканския крайбрежен силует, в Египет до Среден Нил, на запад до днешния Занзибар и Мавритания, в Мала Азия и Юдея, до Кавказ и Армения. В Испания, Британия, Галия, Германия. Все в същите сто години.
Архитектурно исторически резерват - Боженци, Стар римски път
Римляните познавали асфалта, но решили, че е по-добре и по-здраво да изградят пътищата си от камъни. Всеки камък старателно се напасвал със съседните и се набивал в грунда, който преди това се изграждал от три пласта. Пътните стандарти били спазвани в съответствие със ‘Законите на 12-те таблици’, разработени още към 450 г. пр. н. е. Пътищата били разделени на участъци - semita /пешеходни/ - най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. Често за каруците били правени и два улея с ширина между тях 143 см., станали впоследствие образец за железопътните линии. Именно на такива римски улеи в началото на 19 в. Стивънсън тествал първия си локомотив.
Римляните не признавали завои – пътищата им прорязвали скали чрез тунели и преминавали над клисури чрез виадукти. Пак техни думи. Пътищата имали канавки и системи за оттичане на водата. Да споменем и акведуктите, някои на три етажа – за водата, за колите и за пешеходците. На всяка миля (1.5 км) край пътя бил полаган милиарен камък, който имал пореден номер. На всеки двайсет мили покрай пътя стърчал каменен пътен знак с указание за разстояния до селищата. На всеки 50 мили имало по една пътна станция с отпочинали коне за каруци и талиги, жилище на администратора на участъка, хан, таверни. Още няколко римски думи. На всеки стотина мили възниквали тържища. Като Пизос около Пловдив и Туида под Сливен.
Всичката горна информация, често по-подробна от съвременната, се съдържала в римските пътни карти – итинерарии, някои запазени и до днес. В началото на 2 век при император Траян съществували вече около 100 000 километра държавни пътища. Само 14 000 километра били построени в самата Италия. Останалите пътища били изградени в провинциите, като по този начин варварските народи били приобщавани към цивилизования свят. И не само по този начин.
Което поставя два основни въпроса:
Кой е по-ефективен - наемният или робският труд? Но и двата вида са използвани от римските администратори.
И дали техническият прогрес може да надмогне едно некадърно държавно управление две хиляди години по-късно?
Ира Антонова, mdl.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!