Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Планът “Юн-Мер”
Ако един ден бъдат посочени рушителите на съвременна Европа, то две имена ще стърчат с големи букви – Жан-Клод Юнкер и Ангела Меркел. Техният план за унищожение на европейската цивилизация, постижения, история и култура започна много преди кризата с бежанците. Всъщност бежанците бяха последната капка отрова, налята в чашата “Европа”. Наливачите бяха Юнкер и Меркел. Дори съчетаването на имената им звучи зловещо. Точно както техният план.
Моралното разоръжаване
Европейските народи, всеки със специфичния си характер, манталитет, традиции и история, от години бяха подготвяни за моралното си разоръжаване. Всички управляващи правителства (с много малки изключения), подкрепяни от сервилните им масмедии, социолози и политически анализатори, непрестанно и неуместно облъчваха собствените си граждани с мантрите за европейските ценности, толерантността, единството и приемането на различните. Нещо повече – всяко различно мнение беше и все още е порицавано на секундата като “крайно, националистическо, нацистко, комунистическо”. Пропагандата вървеше по план, защото медиите и политиците не допуснаха да се говори за реалните последствия от арабското преселение.
Инвазията и спящите армии
В продължение на 2 години планът “Юн-Мер” продължи да се изпълнява в пълните си мащаби.
“Елате всички” беше командата на канцлерът. Мигрантите я послушаха и Германия бе залята от 1 милион души. Нито една страна не остана пожалена от тази команда – всички от Гърция до Швеция са под грайферите на бежанския ботуш.
Планът “Юн-Мер” се бе погрижил и за още нещо – паралелно с моралното разоръжаване, се случи и физическото такова – армиите на Европа бяха драстично редуцирани. Редица политици години наред говореха за отворена Европа без граници, без огради, без нищо. Така бавно, но сигурно, армиите изгубиха своята значимост и функция. Охраната на границата и изпълнението на гражданския дълг се превърнаха в мръсни думи, дори и за самите войници. Стигна се до комичната ситуация, в която тълпи от нарушители унищожават огради и погранични съоръжения, а войници и полиция гледат безучастно, безсилни да направят каквото и да е, за да не бъдат началниците им обвинени в диктатура и нарушаване на човешките права.
Фалшивото чувство за вина
Проектът на Меркел и Юнкер за мултикултурна Европа успя да накара масовия демократичен човек да се чувства виновен за страданието на арабския пришълец. Ако видим финансовата издръжка на един такъв човек и я сравним с тази на един пенсионер в България например, ще ни стане ясен размера на геноцидa, прилаган върху собствените граждани на дадена държава.
Няма значение дали става въпрос за гражданин на Франция, Германия или Гърция – никой не е длъжен да изхранва хора, чиито ценности са несъвместими с европейските. Престъпление е да се наливат милиарди в пробитата мигрантска каца, при положение че редица нации изпитват остра нужда от свеж паричен капитал за справяне с безработицата или инвестиции в индустрия, здравеопазване и образование.
Вместо това правителствата инвестират в построяването на сгради и месечна издръжка на въпросните мигранти. Които пък от своя страна никога няма да споделят ценностите на нашето общество. Нещо повече – те открито ни презират. Всички наши постижения, независимо в коя сфера са те, целият наш бит, култура и история са открито осмивани от религията на бежанците.
Атентатите в Париж, Брюксел и Ница, ежедневните изнасилвания и сексуални посегателства доказват, че този план и неговите изпълнители са вредни за Европа. Ако те не бъдат спрени, това ще означава край на континента, такъв какъвто го познаваме.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!