Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Костадин Костадинов: Все още можем да се спасим, но времето ни е почти напълно изтекло
Интервю на Български Журналъ с Костадин Костадинов
Първият ни въпрос няма как да не е свързан с едно от най-важните събития в международен план. Великобритания излезна от ЕС. Това ще доведе ли до „стягане“ на редиците в съюза и как трябва да отговори България на евентуален процес при, който ЕС ще се интегрира още повече, а може би дори ще се федерализира?
-Ако има такива процеси, България трябва да напусне съюза. Категорично. Впрочем, и в този момент това вече е наложително. ЕС усилено деградира в мащабна бюрократично-тоталитарна структура, все повече наподобяваща съветската империя от последните години на нейното съществуване. Не случайно става все по-популярно названието ЕССР. Вие видяхте, че когато станаха известни резултатите от британския референдум, отговорни лица от европейската комисия заявиха, че ще направят излизането на Великобритания възможно най-трудно и бавно. Оказва се, че съветските републики придобиха по-бързо и лесно независимост, отколкото европейските държави могат до го сторят днес.
Като говорим за България и ЕС, неотдавна Асоциацията на българските села се изказа, че българското село и земеделие няма как да се възродят в рамките на ЕС. Наистина ли Евросъюза, който беше така възжелан от повечето българи се оказва бич за земеделието и селата ни?
-Не съвсем. Тук причината трябва да търсим в нашите преговарящи, които по време на целия преговорен процес не направиха нищо, с което да защитят българските земеделци. У нас не се дотират сортове и продукции, а земеделски площи. Така всеки предпочита да гледа най-евтината култура, за да изкара най-големи печалби. В резултат страната ни се превърна в един от най-големите производители и износители на пшеница, но вносител на почти всички останали земеделски култури – без значение дали става дума за плодове или зеленчуци. За сравнение – през 1989 г. ние произвеждахме 1,3 млн тона домати, а за 2015 г. общото количество на произведената продукция е 150 хил тона. Навсякъде другаде положението е същото. По-лошото обаче е, че никой от управляващите не желае да предоговори условията с Брюксел. Така че причината тук е само в нас.
Като голям проблем на страната ни се очертава битовата престъпност. Днес научихме, че роми са пребили и душили православен отец с цел да ограбят манастира „Свети Архангел Михаил“. Подобни случаи зачестяват, а българите в провинцията се оплакват, че животът е станал като в „Дивия Запад“. Полага ли държавата усилия за да се справи с този проблем? Въобще има ли начин да се победи битовата престъпност?
-Първо, държавата не полага усилия, и второ, има начин. Той е лесен – престъпниците се хващат и се наказват съгласно закона. Те обаче нито се хващат, нито се наказват. Това е положението. А както се досещате, причината да не се преследват престъпниците и да не се наказват е политическа. 90% от битовите престъпления у нас се вършат от цигани, които здраво са се оплели с престъпната политическа олигархия и в резултат никой не ги закача. За да се победи битовата престъпност първо трябва да се вкарат в затворите управляващите страната престъпници и едва след това да се захванем с циганите. Стълбата винаги се мете отгоре надолу.
Позволете ни да обърнем темата и към най-болезненият и страшен въпрос за България – демографският колапс. Вече никой не отрича, че ако вървим така, то след няколко десетилетия България ще има едва 5 милиона население, от което голяма част ще е в нетрудоспособна възраст. Защо политиците и обществото позволиха да се стигне до това? Само икономическите проблеми ли са решаващи за демографията?
-Това не е естествен процес, а съзнателно провеждан план за унищожаване на българския народ и държава. Вие говорите за десетилетия, аз ще ви кажа обаче, че само след 9 години България вече няма да е същата. От 2007 г. ние българите сме малцинство при новородените. През 2025 г., след 9 г., това поколение ще навърши 18 години и ще има пълните граждански права да работи и управлява. Това поколение обаче няма да е българско. А след 2007 г. нещата станаха още по-трагични. До 10, най-много 15 години България вече няма да е държава на българите.
Може ли процесът да се обърне? Има ли шанс да се пречупи тази тъжна демографска тенденция?
-Може, разбира се. Стига България да е независима държава и да се управлява от нас. Тя в момента е американски протекторат и се управлява директно от американското посолство. Докато това продължава, ще продължава и демографския срив. Пътят за демографското ни възраждане минава през извоюването на политическа независимост за нашата страна.
Като историк можете ли да направите паралел на днешното състояние на България с някой период от историята ни? Или всичко, което се случва е безпрецедентно?
– Случва се нещо абсолютно безпрецедентно не само в нашата, но и в световната история. Един народ умира в условията на мир, без война, без чуждо нашествие, без епидемии и загуба на територии. Все още можем да се спасим, но времето ни е почти напълно изтекло. Българският народ е създал много държави в своята почти двухилядолетна история. Но случващото се е уникално – в миналото сме загубвали държавата си, но сме оцелявали като народ. Сега сме на път да изчезнем като народ може би дори преди изчезването на държавата ни. А България без българи, ако трябва да перифразирам Иван Михайлов, огън да я гори.
Роден на 1 април 1979 г във Варна.
Завършва „Балканистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2002 г. и „Право“, пак там, през 2011 г. На 2 август 2014 г., Илинден, със съмишленици от цяла България учредява политическа организация, наречена „Възраждане“, на която е председател. В момента е общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич. Автор на книги, документални филми и множество статии за българската история, култура, демографската криза, както и различни политически и социални процеси.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!