Tyxo.bg counter

Как общуването с изкуството влияе на интелектуалните възможности

общуването с изкуството влияе на интелектуалните възможности

Катаржина Срочинска

„На пръв поглед изкуството е нещо като черешката на тортата. Когато си подредим всички други неща, тогава може да помислим и за изкуство“, – пише в книгата си „Същността на човечеството“ професорът по психология на Калифорнийския университет Майкъл Газанига.

Повечето от нас споделят тази гледна точка. За коледен подарък ние по-скоро ще купим (според дебелината на портфейла си) чорапи или iPad, отколкото албум с картини на майстори на Ренесанса. Допълнителни уроци по английски или математика за повечето родители са по-удачен избор, отколкото курс по художествено, музикално или театрално изкуство. Ами да, каква е ползата за петгодишно дете от свирене на пиано, освен развитието на слуховата кора на мозъка и подхранването на снобизма на неговите родители?

Междувременно невробиолозите твърдят, че общуването с изкуството, особено в области, свързани с изяви на сцена, „пришпорват“ работата на мозъка и прекрасно го подготвят за занимания с точни науки, развивайки преди всичко необходимата за познанието концентрация. Не случайно „центърът на прекрасното“ се разполага в префронталната кора на мозъка – най-младата в еволюционно отношение негова част, която отговаря и за аналитичното мислене.

Когнитивните механизми

Когато гледаме картини, без значение от кого са нарисувани – от холандските майстори на ХVІІ век или от френските импресионисти, в мозъка се активизира тилната част на кората на главния мозък. Когато слушаме Деветата симфония на Малер или албум на Том Уейтс, ние стимулираме слепоочните корови дялове, а когато четем Чеслав Милош – невронните мрежи на челните дялове. Мозъкът работи още по-интензивно, когато ние самите свирим на пиано, рисуваме или пишем стихове. Учените са установили, че съчинение, изпълнение и прослушване на музика задействат всичките ни когнитивни механизми. Когато взимате в ръце китара, „възприятието, паметта, вниманието, моториката, емоциите, абстрактното мислене и разбирането на чуждото съзнание – всичките тези механизми се включват в сложна дейност“, – отбелязва Майкъл Газанига.

Всичките видове изкуства, особено онези, които са свързани с изяви на сцената, активизират познавателното внимание, тоест, както обяснява в своето есе „Мозък и изкуство“ невробиологът професор Йежи Ветулани„способността избирателно да се съсредоточаваш върху интелектуалните импулси в определен отрязък от време, необходимо за тяхното кодиране и записване в работната памет“.  

Според психолога Робърт Стернберг, (който е известен като създател на триъгълната теория на любовта, но освен това се занимава и с изучаване на креативността и интелекта), благодарение на вниманието, ние активно преработваме ограничен фрагмент от информация сред онзи огромен обем, който получаваме с помощта на сетивата си. Ние сме способни да избираме източниците на информация, да изучаваме перцептивното поле, търсейки онова, което ние е необходимо, за да удължим състоянието на концентрацията, да координираме задачите си и да преминаваме от една на друга. Всички тези умения са необходими за обучаването. В това може да се убеди всеки, който е наблюдавал как едно седемгодишно дете си подготвя домашното. И все пак, какво толкова изключително притежава изкуството, че помага в ученето? Красота и удоволствие, отговарят учените.

Афекти и ефекти

Психологът Николас Хъмфри от Кеймбридж, който изучава еволюцията на човешкия интелект и съзнание, се интересува от това, как ние правим естетическия избор. Как и защо намираме едно нещо за прекрасно, а друго – за уродливо? Хъмфри предполага, че „за източник на естетически преференции служи наблюдаващата се при животните и хората склонност към търсене на опит, въз основа на който може да се научим да класифицираме обектите от околния свят. Красивите структури в природата или изкуството са тези, които облекчават задачата за класифициране“. Никълъс Хъмфри смята, че умението да даваш естетически оценки е много важно за процеса на обучението.

Според Джон Туби и Леда Комсидс от Центъра за еволюционна психология към Калифорнийския университет в Санта Барбара, в процеса на еволюцията ние сме се научили да различаваме прекрасното и да се стремим към него (когато видим нещо уродливо, в кората на мозъка се активизира двигателната зона, сякаш център за управление ни подава сигнал за бягство), за да търсим и събираме разнообразни впечатления, които помагат максимално да развием адаптационните възможности. Както подчертава професор Газанига,„усилването на положителния афект – това е желателното въздействие, независимо от това, какъв е неговият източник: слуховият, зрителният импулс или други усещания. Доброто настроение увеличава познавателната гъвкавост и спомага за творческото разрешаване на проблемите“.

Туби и Космидс пишат, че заниманията с изкуство ни се струват безполезни, защото ние ги оценяваме от гледна точка на промените, които се появяват във външния свят, а всъщност най-важно е онова, което става във вътрешния свят – в мозъка.

На нас ни се струва, че да рисуваме пейзажи с акварел не е толкова полезно, колкото да решаваме уравнения с две неизвестни, защото именно последните ще се появят на изпитите. Да се отказваме от математиката, разбира се, не трябва, но същевременно не трябва да недооценяваме изкуството, защото благодарение на него мозъкът ще се научи по-бързо и по-успешно да се концентрира. Както утвърждават Туби и Космидс, инвестициите в изкуството са инвестиции в неврокогнитивната организация. Те са особено полезни в първите години и оказват ефект през по-голямата част на живота.

Цигулката на Айнщайн

В това, че заниманията с изкуство вървят ръка за ръка с кариерата, ни убеждава не само примерът на Леонардо да Винчи, който днес бихме нарекли едновременно художник, архитект, философ, музикант, математик, механик, анатом и геолог. Американският физик-теоретик Ричард Филипс Файнман, един от създателите на квантовата електродинамика и лауреат на Нобеловата награда за физика през 1965 година, е свирел на барабани и се е занимавал с живопис. Микробиологът Хилари Копровски – създателят на ваксината срещу полиомиелит, също се е занимавал с музика: той е свирил на пиано и композирал, както и изобретателят на телефона Александър Греъм Бел.

cigulkaАлберт Айнщайн е свирил на цигулка от четиригодишна възраст. Елза, съпругата на Айнщайн си спомня: „Аз се влюбих в Алберт още от малко момиченце, защото той прекрасно изпълняваше Моцарт на цигулка. (…) Той е свирил още и на пиано. Музиката му е помагала да размишлява за своите теории. Той излизаше от кабинета си, изсвирваше няколко ноти, нещо записваше и отново се връщаше“.

Черва и разум

Глен Шеленберг от Университета в Торонто е наблюдавал шестгодишни деца в няколко групи: едните са се занимавали със свирене на пиано, другите с театър или пеене, а третите нямали никакви занимания. Изследването открива, че уроците по музика не в значителна степен, но стабилно повишават коефициента на умственото развитие. На свой ред групата под ръководство на Хелен Невилот Орегонския университет наблюдавала деца на възраст между три и пет години, които са участвали в програма Head Start, целяща удовлетворяване на образователните и културни потребности на деца от социално слаби семейства. Невил установява, че деца, които се занимават с изкуства, в частност с музика, значително са подобрили своите показатели, свързани с концентрацията, зрително-пространствените функции и дори… с умението да смятат.

timthumb.php

Знания за влияние на изкуството върху интелектуалното развитие използва на практика центърът на Леонард Бернщайн в американския Гетисбърг, основан през 1992 година от наследниците на световно известния диригент и композитор. Разработеният там метод «artful learning» е внедрен в началното училище Moffett в Лос Анджелис, където учениците в по-голямата си част произхождат от трудни, изостанали в образователен и културен план семейства. Децата изучават физика (например равновесието, принципите на конструкцията) върху примера на 17-те кули в квартал Уотс – национално-историческия паметник, сравнявайки го с Айфеловата кула и размишлявайки за времената, в които тези постройки са създадени. Благодарение на метода на свързване на изкуството с получаването на знания, училището се е изкачило по рейтинг от дъното нагоре до средата. „Огромният недостатък на полската система на образованието се състои в това, че малко са уроците свързани с изкуство“ – отбелязвапрофесор Ветулани.

„Не е ли странно, че овчите черваса в състояние да изтръгнат душата от човека?“ – пита Шекспир в пиесата си „Много шум за нищо“. Както впрочем става ясно, червата могат много повече – те събуждат не само душата, но и разума.

*В недалечното минало струните на музикалните инструменти са се изработвали от овчи черва.

Превод: Снежа Никифорова / Memoria de futuro

Източник: focus.pl 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни