Tyxo.bg counter

Първо ГМО царевица, после франкен-риба, а сега – подгответе се за модифицирани бебета

ГМО подгответе се за модифицирани бебета

Знаехме, че ще се стигне до тук. Нямаше как ГМО революцията да спре на трапезата ни. Но мислехме ли, че ще се случи толкова скоро?

В първата седмица на декември делегати от трите най-развити и активни държави в областта на генетичното модифициране – Китай, Великобритания и САЩ – се срещнаха във Вашингтон на симпозиум, обсъждащ бъдещето на тази сравнително нова, но вече напреднала наука. За тези, които не са запознати с термина, генетичното модифициране е способността да се промени ДНК-то на ембрион по начин, който въздейства на зародишната линия. Определението за зародишна линия е следното: „В биологията и генетиката зародишната линия в един многоклетъчен организъм е съставена от тези телесни клетки, които са изменени и отделени до такава степен, че могат да предадат своя генетичен материал на потомството в обичайните процеси на възпроизвеждане.”

С други думи това, което се случва със зародишната линия, ще се отрази върху потомството и следващите поколения.

Възможностите, заложени в подобна манипулация, са изумителни. Не само, че развиващият се ембрион може да бъде предпазен от различни генетични заболявания, но той също така би могъл да бъде обогатен с по-добри свойства. Човечеството може да се изправи пред възможността да пребори завинаги генетични заболявания като Тай-Сакс или Болестта на Хънтингтън исъщевременно да отгледа една прекрасна нова реколта човеци с повишени умствени способности и по-развита мускулатура.

Симпозиумът беше свикан спешно след разкритието, че през април китайски изследователи са предприели първия опит да модифицират ДНК на човешки ембриони. Китайският проект бе предприет, за да се отстрани рядко и често фатално заболяване на кръвта, наречено бета таласемияПрез септември усилията на Китай бяха последвани от британско заявление за модифицирането на човешки ембриони с научноизследователски цели.

Зад цялото това генетично модифициране стои нова технология, която работи подобно на функцията „намери и замени”в компютърните текстови програми. Най-популярното нововъведение е систематаCrispr-Cas9, изобретена от д-р Дженифър Дудна. Д-р Дудна е професор по химия и молекулярна и клетъчна биология в университетаКалифорния, както и изследовател в медицинския институт „Хауърд Хюз” от 1997 г. насам. Crispr-Cas9 работи по следния начин: първо локализира генa, който ще бъде модифициран, а после извършва желаното изменение, като или го изтрива, или го поправя. Със своето откритие Дудна предизвика същинска революция в областта на медицината.

Очакваше се симпозиумът да призове за мораториум на изследването, докато се изяснят неговите етически норми. Изненадващо, до това така и не се стигна. Закриващото изявление на Международната конференция на Организационния комитет за генетичното модифициране на човека остави вратите отворени.

Комитетът, съставен от десет учени и двама биоетици, призова „Голямата тройка” в генетичното модифициране да вземе бъдещите изследвания в свои ръце: „Призоваваме академиите, които бяха домакини на срещата – Националната академия на науките и Националната медицинска академия на САЩ, Британското кралско научно дружество и Китайската академия на науките – да поемат водачеството в създаването на международен форум, който да обсъжда на потенциалното клинично използване на генетичното модифициране; да помага на политиците и висшестоящите лица в отделните държави да взимат информирани и обосновани решения; да формулира препоръки и насоки; и да насърчава сътрудничество между народите.”

С една необвързваща препоръка Комитетът също така призова да бъде забранено генетичното модифициране на жизнеспособни ембриони. „Ако в процеса на изследване ранни човешки ембриони или клетки от зародишната линия претърпят генетично модифициране, модифицираните клетки не трябва да бъдат използвани, за да се осъществи бременност.”

Тридневната конференция, на която присъстваха видни учени (както и някои членове на семейства, в които има деца със заболявания), доведе до откриването на обществен дебат върху някои от основните въпроси, касаещи тази нова наука.

В своята презентация на конференцията Джордж Чърч, професор по генетика в медицинския факултет на университета Харвард, изложи гледна точка, която смекчи опасенията относно последиците от генетичното модифициране.

Д-р Чърч е автор на немалко статии в подкрепа на модифицирането на зародишната линия, които омаловажават възможните негативни резултати от подобен процес. В своя скорошна статия за Natureтой написа, че „модифицирането на човешката зародишна линия не е непременно дълготрайно и не би трябвало да е съпроводено с изрично всеобщо съгласие. Заменянето на увредени гени с обикновени такива едва ли ще предизвика непредвидени ефекти и най-вероятно представлява обратим процес. Дори и модифицирането да е трудно обратимо, това не би било много по-опасно от някои често наследявани опасности и генетични предразположености.”

През 2005г. Чърч стартира така наречения Персонален геномен проект – определян като „единствената достъпна информация относно човешките геноми” – в който се записват и анализират наследствените данни на предварително избрани хора. Чърч също така извършва генетично модифициране на прасета с цел елиминирането на ретровируси, които биха могли да създадат усложнения при трансплантацията на свински органи в човешкото тяло.

Марси Дарновски от Центъра за генетиката и обществото не се съгласи с твърдението, че генетичното модифициране едва ли би довело до непредвидени последствия. Тя заяви, че в случая „медицинските аргументи са слаби и възможните последици за обществото са тежки”.

В скорошна статия за Гардиън Дарновски написа: „Може би най-позитивният резултат от конференцията е признаването, че учените не могат да решат на своя глава дали да пуснат в действие тази технология, променяща самата същност на обществото. Все повече хора, които не са учени, съзнават калко голям е залогът за всички нас и разбират, че модифицирането на зародишната линия е не само научен, но обществен и политически въпрос.”

Законите относно генетичното модифициране на много места са в най-добрия случай неясни. Във Великобритания са разрешени лицензираните експерименти върху ембриони на не повече от 14 дни, но не и тяхното имплантиране в женския организъм. Някои британски учени настояват за промяна в тези закони. Законите в Китай, ЮАР, Чили и Аржентина, от друга страна, се считат за „двусмислени” и отворени за интерпретация.

Правителството на САЩ ясно заяви, че няма да финансира изследвания на генетични модификации, които включват жизнеспособни ембриони. Въпреки това, приемайки тази политика без да прокарва законодателство, което изрично забранява подобна практика, САЩ непреднамерено (или преднамерено) остави отворена врата частните лаборатории да обслужват богати хора, които искат модифицирани бебета.

В крайна сметка никой не би искал да заяви, че именно това е целта. Нали? Модифицирани бебета за богатите, докато останалите от нас носят тежкия си генетичен багаж? Това започва да звучи като изкуствено разработените общества, за чието възникване научната фантастика ни предупреждава в последните десетилетия.

В официално медийно съобщение Националната академия на науките и Националната медицинска академия на САЩ съобщиха за провеждането на среща за „събиране на информация” през февруари, където да бъдат проучени етичните и обществените измерения на генетичното модифициране.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Journal-neo 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни