Tyxo.bg counter

Kак ме лекуваха от простуда моите баба и дядо през 60-те

Krasimira Yankova

В онези години през 60-те, когато все още нямаше антибиотици, пробиотици и всякакви съвременни "фармацевтични екстри", и ние, както всички деца, се простудявахме, вдигахме температура, заболяваше ни гърлото и се разболявахме.

Имах си, обаче лично и много надеждно Джи-Пи в окръгленото лице на моята баба. Всичките ми спомени от нейното знахарство и лечение, обаче, са изпъстрени с две ръце, които сякаш събираха цялата сила на света в себе си. Но нека да карам подред, защото знаете - оздравяването следва много строга периодичност. Още докато ми провереше челото дали е топло, баба ми се организираше със завидна бързина. Следваше оглед на гърлото с лъжица, което е върхът на удоволствието :(, ако то беше зачервено, имаше приготвена заготовка с компрес: найлонче, вестник, памук, върху който се наръсваше яка ракия и черен пипер, овързваха всичко това върху врата ми с един вълнен шал и изглеждах като африканче с издължена от няколко дебели гривни шия. След това изпитанието продължаваше с крака, натопени в гореща вода с разтворена морска сол. За през деня се приключваше с това плюс липов чай с мед. Събирах сили за вечерта, когато в Светата инквизиция се включваше и дядо ми.

Слагаха ме да легна, баба ми приготвяше шишето с първака отстрани и моето детско телце поемаше цялата тежест на положението. Не беше масаж, никога не е наричано с тази дума разтривката, която имах чувството, че ме правеше на дар мадан. Пръстчетата на моята любима прародителка свещенодействаха по всичките ми мусколчета, костици и ставички. Извивах се, търсех спасение, но такова нямаше никъде, само плачех и охках. След като хубаво замирисвах цялата на дърто пиянде, отново ми връзваха компреса, обуваха вълнените чорапи и следваше най-жестоката сауна, която можете да си представите. Ляга в средата между баба ми и дядо ми, той стискаше краката ми между неговите и на възраженията ми отговаряше само с думите: Търпи, мойто момиче, утре като се събудиш, ще бъдеш кукуряк!

Цяла нощ се потях, преобличаха ме и о, чудо! На сутринта вече нямах температура и бях като нова!

Много години по-късно научих какво растение е кукурякът и как изглежда то. И до днес, когато се разхождам в гората и видя ли рано напролет ококорените зелени цветчета на кукуряка, винаги си спомням с много любов за моите мили баба и дядо...

Опитвах се да лекувам така децата ми, сега го предавам и на внуците си с надеждата, че бабиното лечение ще остане за поколенията след мен.

Научете повече за мен в сайта за Стара Загора - http://zarata.org

forum.framar.bg 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни