Tyxo.bg counter

Комунистите са хората на Запада

Georg Georgiev:
1. Бойко Борисов - комунист, майор от УБО, и син на полковник от МВР.
2. Цветан Цветанов – комунист, служител в ДС! (Седмо управление). Осиновен от баба си и дядо си – активни борци, за да бъде приет БЕЗ приемен изпит във ВУЗ! Баща му е бил също член на БКП и личен шофьор на Григор Шопов !
3. Цецка Цачева – партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен.

Да не забравяме: КОЙ наложи комунизма на света

Повторението е майка на знанието. 

„Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“

Колко пъти през последните години наблягах на предстоящата разпродажба на Гърция? Даже показах откъси от чудесно заснет документален филм. Какво получих в замяна?

Онова, което нобеловият лауреат Стиглиц пропуска, е силният натиск за разтурването на Евросъюза. Пропагандата го приписва на… Съединените щати.

Което е измама, отклоняваща вниманието от истинските причини и виновници. Какво означава САЩ? Неговите жители ли? Или онзи максимум 1 процент, който притежава държавата и разпределя помежду си 95 на сто от нейния брутен вътрешен продукт? Същото е в глобален мащаб.

„Според Доклада за общото богатство на земното кълбо, изготвен от [банката] “Credit Suisse”,… като цяло, долната част на земното население притежава по-малко от 1 на сто от общото богатство. В остър контраст на това, най-богатата групировка държи 87 процента от световното богатство. А само съвсем тясна групичка на върха на върховете има в сметките си 48,2 на сто от всички глобални авоари.“

Ето е целта на Братството – господство над цялото човечество.

Вижте, хората, народите, никога и никъде не са взимали решения. Противно на Лениновите фантасмагории за ролята на масите в историята, политиката се прави от елитите. Те са истинските творци на историята. Едва ли някога ще чуете или прочетете това от Джоузеф Стиглиц и подобните му.



Но неизбежно възниква въпросът: Стиглиц ли тиражира „конспиративни теории“? Или невежеството наистина е сила?…

Но няма как да пропусна двойните стандарти. Образец за лицемерие са всички тези еврокомунисти, брюкселски бюрократи, „хората на Запада“. Чуйте и вижте, кого цени „милата“ Сталинка, която е „забравила“ истинското си име и се представя като Кристалина Георгиева.                                                                                              youtu.be/gHvIfzHPaZI  Дали по отношение на настоящата криза в Гърция другарката Сталинка Георгиева споделя мнението на своя „любим икономист“ Джоузеф Стиглиц? Или с кучешка преданост слушка началниците си, начело с люксембургския пияница Юнкер, родствено свързан с нацистката партия? За да заслужи кокалче. Нищо, че то е в размер на няколко десетки хиляди евра месечно. Все си е bitch work, както казват англичаните.

Коя е тази Кристалина, бивша Сталинка, издава един като нея.

„Кристалина Георгиева е агент на ДС и ЦРУ“ – така е намерил за най-добре да озаглави разкритията си един от „хората на Запада“. Той продължава с фактология: „Националната разузнавателна служба крие досието й.“


Според автора – действащ депутат и навярно бъдещ лидер на поредната партия, творение на БКП и ДС, „някои хора са родени под щастлива звезда, независимо от това дали звездата е съветска или американска. Малцина обаче са с шеметна кариера и при комунизма, и при капитализма. Видите ли подобни персони, да знаете едно – биографиите им са кървавочервени при тоталитаризма и препрани със синка при демокрацията (за несведущите в политхигиената пояснявам – синката е вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането).

В следващите редове няма да порицавам идеологическите бояджии, в края на краищата всеки има правото да еволюира и прегръща нови идеи [déjà vu – комунетата пеят все този рефрен]. Визирам хамелеонщината на номенклатурни комунисти, които след 10 ноември 1989-а смениха мундира и от преподаватели по политикономия и партийни секретари се преквалифицираха в служители на Световната банка и еврокомисари.

Тук говорим не толкова за тарикатска смяна на ролите във васална държавица, а за ротация на световните господари. Пък и е прелюбопитно да видим как кремълски слуги станаха прислуга на Белия дом и направиха геополитическото лакейство престижна професия.

Питате ли се защо в първите минути на първото заседание на служебния кабинет първото решение бе за втория еврокомисарски мандат на Кристалина Георгиева?

Вместо да тънете в заблудата за европейския ни имидж от издигането на такава кандидатура, вижте някои факти от скритата биография на еврокомисарката…

Назначената от ГЕРБ еврокомисарка е дистанцирана от родните проблеми. Тъй като от четвърт век живее на Запад…

Ще сгрешим, причислим ли дамата само към брюкселската номенклатура…“

Какво чудно? Полковник Филип Корсо, съветник на президента на Съединените щати от уж „дясната“ Републиканска партия Дуайт Айзенхауер, цял живот е бил служител и на Военното разузнаване на САЩ. Той разказва:



„Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл…“

Има ли нещо за добавяне?                                                                      Living in the past[48]

Но откровенията на полковник Корсо продължават:

„Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.“

Можем ли да вярваме на покойния американски шпионин? Той се разприказва – по-точно – взе да пише, през последните две лета от земния си път. Когато стана ясно, че страда от неизлечима и фатална болест и му остава още малко на тази грешна земя. Макар да не я напусна в резултат от това заболяване.

Преди по-малко от две години представих свидетелство не на друг, а на министър на отбраната на Канада. В него той потвърждава, че изнесеното от Корсо е истина. Но скептиците „знаят повече“ и от Пол Хейлиър. Който на всичко отгоре, въпреки напредналата си възраст, продължава да е действащ член на Съвета на посветените, какъвто е смисловият превод на институцията Privy Council.

Който се съмнява в достоверността на изнесеното от депутата-ченге, да проверява. Аз ще го цитирам:

„Документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“.В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс“, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов”. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски”.

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт“ организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.



Трябва да си паднал от Марс, за да не зададеш най-естествения въпрос: Как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение че командировката й е по-дълга?

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно – досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност. [Друг такъв неразкрит е Андрей Пантев от село Раковица, Видинско, Божем „професор“ по нищология.]

Но как след 1989-а дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

Не обичам лесните отговори, но този е един от тях. Просто наблюдаваме класическо превербуване на агент за влияние – от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите янки… Както казва митичният шеф на ЦРУ Алън Дълес, „за постигане на целите ни ние сме упълномощени да използваме всякакви средства“. Например да привлекат за свой агент Райнхард Гелен – един от шпионските босове на нацистка Германия. Те си запушиха носа и вербуваха хитлериста Гелен, та ще се спрат пред една семпла сталинистка…

Направо не е за вярване как с тази удобна биография не стана шеф на Европейската комисия.“



Върнете се към поднесеното ни от Филип Корсо. Ченгетата са като ято…

Излишно е да обсъждам автора – това нещо, което някои американски сенатори биха определили като “lowlife scum”. Но съм длъжен да допълня щрихите от „скритата биография на еврокомисарката“. Баща й, необразован активен борец против фашизма и капитализма, е удостоен с… правото да заема пост за висшист и десетилетия е бил генерален директор на едно от големите строителни обединения.

Другарката Сталинка-Кристалина е кадър на Емил-Кюлевата милиционерска „Туристспорт Банк“. До ден днешен тя поддържа близки връзки с Димитър Иванов – Митьо „Кагебето“. И с още един от героите на настоящата публикация – одиозния Дьорд Шварц или Джолдж Сорос, ако така ви е по-удобно. (Вижте илюстрацията.) Подробностите, свързани с неговата намеса тук, ви очакват.



Държа да посоча: Не сте ли един от тях, нямате шанс. Ако няма декомунизация, която да налага справедливи наказания на всички тези оръфляци, нямаме никакъв шанс.

Когато поредният безполезен червен идиот ми възрази, че съм „краен“, не пропускам да го запитам: Драги другарю идиот, вие имахте 71 години на разположение и ето какво постигнахте. Погледнете, що сторихте с една прекрасна, просперираща държава, и с нейния чудесен народ. Не ви ли е останала трошица съвест? Не изпитвате ли поне мъничко срам? Освен катастрофи, убийства, грабежи, насилие, страх, отчаяние, ликвидиране на националната свяст, историята и традициите, какво друго докарахте?

Ами поне замълчете! We are living in the past. Живеем във вашето минало и настояще. Аман!

Избавете ни от себе си. Нека опитаме да извадим закъсалата българска каруца от тресавището, в което я навряхте. И да осигурим бъдеще на българите.



Иначе, високопоставен лидер от НАТО ми каза…

Допускате ли, че това е възможно? Такава фигура да сподели нещо с мен? Звучи досущ като „от достоверен източник узнахме“… Прийом, който усвоихме от манипулативната западна журналистика. Тукашната при социализЪма беше изцяло лъжлива и съставена от фалшификации. Даже нямаше нужда да ги прикриват. Така разумните, мислещите, неволно станахме ученици на Стоян Михайловски. Но за това – по-сетне в настоящата поредица статии.

„Високопоставен лидер от НАТО ми каза…“ – иза̀кал е другарят Гари Макдугъл в смятания за либерален – сиреч социалистически – нюйоркски всекидневник “The Wall Street Journal”.

Обичам тези селяндурчета. Англичаните, французите и холандците от Юга ги наричат rednecks. Буквално – червеноврати. Иде от онзи загар, придобит на полето, който не изчезва с поколения. Квалификацията важи за помията на провинциалното общество. Тя нямала никакъв шанс в добрата стара Европа. Революциите, организирани и финансирани от евреите и илюминатите, ги отвели в „новия свят“, където тези червеноврати негодници взели да надскачат чергата, отредена им от Божия промисъл и миналото на техните предци.

Дефиницията за израза гласи: “Redneck is chiefly used for a rural poor white person of the Southern United States”. Което ще рече: „Червеноврат се употребява главно за бедни бели селянчета от южните Съединени щати“. Какво ви казах?

Никак не е случайно, че бившият американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт призна:

„Америка е страна на губещи. Това ни е най-доброто. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сме „нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта към една тъмна планета. Ние не сме империалисти…“

Не, станаха империалисти. И разпространиха своята нискочела простащина върху планетата. Но за това ще стане дума по-нататък чрез друга присъда на поредната „велика“ еврейска „мислителка“.

Погледнете ухилената мутра от илюстрацията. Да, това е авторът Макдугъл, който се е опуснал, оставяйки зад сфинктера си купчината словесни екскременти, от които се носи смрад на интернационален юдеокомунизъм.



Рядко започвам с България. Но този път ме засърбя… умът. Как ми се иска да вляза във вербална схватка с някой от тези интернационални идиоти, на които левитското Братство прави зализаните прически и дърпа конците. Не ви ли прилича на други подобни – например на Джон Ф. Кенеди или на Роналд Рейгън. Вторият се оказа долен комунист и доносник, сравним с местните Петко-Бочаровци и Димитър-Гочевци.

Този умствено недоразвит дърт посерко брани онова, което двадесет и пет лета преди него друг, още по-високопоставен американски нравствен дрипльо – Джеймс Бекър, отстояваше – защитата на правата на алчно червената фашистка номенклатура. На връщане от Москва, където рапортувал пред началниците си от Върховния съвет на СССР, държавният секретар предпочете комуниста трето поколение Андрей Луканов за „представител на антикомунистическата опозиция“ и пълномощник на САЩ у нас. Дори поставил въпроса като безалтернативен. И се обърнал уважително, по западен маниер, към родения в Москва възпитаник на Комунистическия интернационал товарищ Карлович:

„… Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов.“



Това не е вярно. Бейкър не е избирал никого. Всичко е било предрешено и то отдавна…                                                                                                Дърдорковци и слуги, но срещу милионни възнаграждения

Само истински глупак може да се хване на евтината стръв, която тъпанар като Гари Макдугъл хвърля с публикацията си. Едва ли американските читатели са спрели погледите си дори върху заглавието й. В рамките на пропагандния замисъл нейното предназначение е да повлияе върху тукашния масов малоумник.

Така и стана. Електронни медии без особено влияние не само „я забелязаха“. Отделиха й онова внимание, което се изискваше от продукта в рамките на заплатената ниска цена за това. Неофити в занаята пробваха перата си по темата така, както бръснарските чираци са се учили върху тикви.

По правило иде реч за сайтчета на онези, които наричам чевермета. Те са от слугинската порода, за която депутатът-ченге смята, че „има правото да еволюира и прегръща нови идеи“. Готови са да ги въртят на шиш, само и само да тъпчат с тлъстинки задниците им, от които господарите са одрали кожата. А политическата им окраска е по-богата от спектъра на дъгата в знамената на „онези“ от „гордите“ шествия. Тя крещящо ясно обрисува не толкова сексуалните им щения, колкото техните характери.

Авторът на въпросната статия, който без съмнение е писал под диктовка, е наченал с констатации. Обзалагам се, че преди да започнат да му суфлират, изобщо не е имал хал-хабер къде се намира страната ни. Но този Макдугъл „храбро“ е запретнал малобройните си мозъчни гънки, за „да си спомни“:

„България беше най-лоялният съюзник на Москва във Варшавския пакт. А много българи дълго изпитваха позитивни чувства към техните бивши съюзници от Съветския съюз.“

Не е ли вярно? Напълно. Както и това, че понастоящем този опит за държава се конкурира с британските пудели за званието „най-лоялен съюзник“ на Вашингтон. А значителна част онези, които Макдугъл е описал, сега са рамо до рамо с него, а не с българите. Понеже е общоизвестно, че те са комунисти. А комунистът не е човек. Което означава, че няма как тези същества да са българи. Лесно е.                                                                                                                                                

Сега следва най-вкусното. Как „журналист“ – „низша твар, проститутка“, според определението на нюйоркския икономист и политически коментатор Джерълд Селенте, започва да се движи отзад напред. Жонглира с имена и понятия, от които или няма представа, или са му разпределили да разиграва циркаджилък с тях. Да резили едно достойно и изключително трудно съчетание между изкуство, физика и психология. Нека представя бръщолевенията на comrade Макдугъл. Той „разкрива“:

„През септември [явно 2014 г.], в обръщение към членовете на Фондацията „Америка за България“, българският президент Росен Плевнелиев сравни скритата подривна агресия на Москва спрямо България с „Троянски кон“, с който Русия се опитва да проникне в НАТО. Нашата фондация, може би най-голямата в Източна Европа, търси начин да помогне на българите да запазят своята трудно извоювана независимост.“

Човек дори не е в състояние да се усмихне. Толкова елементарно, постно, и плоско е всичко в тази груба пропаганда. Начело на НАТО е комунистът Йенс Столтенберг, чиято болшевишка кариера е започнала още в детството му. Оставете това, ами той е агент на съветското КГБ! Дотегна ми да го пиша и изричам, и да ви представям доказателства от родната му Норвегия. (Вижте илюстрацията.) Какво да приказваме повече?
                                                                                                 
След малко за пореден път ще разберем, кои се оказаха доверениците на „най-демократичната“ държава у нас. Все такива като комуниста второ поколение Росен Плевнелиев, който е и ченге при това. За каква „независимост“ плямпа другарят автор, след като най-малко половината българи живеят в канска мизерия. Което по дефиниция ги прави несвободни. Да не говорим, че неговите чорбаджии замениха привързаността на страната ни към Съветския съюз с тази към Европейския, който е новият СССР!

На всичко отгоре, такива напълно зависими мижитурки, като Росенчо Плевнелиев, се чудят на колко господари да се кланят и служат. Хем на брюкселските, хем на вашингтонските. Без за миг да изпускат от периферното си зрение и московските. Зер утре не се знае…

За да извадя отровните зъбчета на комунистическите подлоги, ще припомня: Още преди три години сравних другаря „български президент“ с „доволен от бакшиша келнер Росенчо“. Последвалите плагиатствания не ме интересуват. Впрочем, Росенчо с фамилно име на град в Северна България нито е българин, нито е президент. За такъв го смятат господарите му и местното овче стадо със силикон вместо мозъци. Онова, което с удоволствие блее пред всеки идиот, натрапен му от политкоректните медии.

Стига!
                                                                                                  
„Това е истинската опасност, изговорена от президента Плевнелиев“ – продължава м М – от малоумния Макдугъл, – „и това е повторено от други български лидери, които искат да продължат напредъка към свободни пазари, обозначени за първи път чрез приемането на България в НАТО през 2004 г. и в Евросъюза през 2007 г.“

Е, аз от първия съзнателен миг в живота си съм ги „обозначил“. Защото съм откърмен така – от „частници“, какъвто етикет ми лепяха в детството и даже в по-зрялата ми възраст. Понеже семейството ми е принадлежало на онази обширна средна класа от „самоосигуряващи се“, която се е развивала тъкмо в условията на свободните пазари в Царство България.

Обаче предците на другаря Гари Макдугъл първо се съюзили едновременно с болшевиките и нацистите. После бомбардирали родината и родителите ми. Накрая, чрез своите комунистически приятели и пълномощници, ликвидирали свободните пазари и всяка инициатива. Та България да потъне в мрака на комунистическото робство. Когато времето сякаш беше спряло.

Наглостта на американските и европейските комуняги е безгранична. В не малко случаи надминава даже безсрамието на съветските. След като ни „обяснява“ колко сме зависими от руския газ, напълно обърква езиковите проблеми – твърди, че едва ли не говорим руски, авторът обявява, че сме „в ръцете на Путин“, когото нарича „господин“, „и на руските пари“. Та най-сетне да изплюе камъчето. Спира се на „успешните усилия на природозащитниците да осигурят закони, които да забраняват добива на нефт и газ чрез fracking [разбиване]. Забраната, влязла в действие през 2012 г., принуди инвеститора “Chevron” да прибере своята технология за фракинг CVX 0.26 %, барабар с шансовете на България за енергийна независимост.“



Знам със сигурност, че „природозащитниците“ братя Ковачеви са на хранилка в Брюксел, а не в Москва. Даже преди доста време по-големият – Петко, лично ми се похвали за това. Освен ако „милият“ Гари не иска да изтъкне голата истина: Евросъюзът – новият СССР, е командван от Кремъл. Това вече да. Той продължава да се пъчи с постиженията на онези, които са му платили:

„Фондацията „Америка за България“ има особен интерес в развитието на тези сфери [добива на нефт и газ чрез фракинг], както и в дейността за подпомагане на страната в търсенето на свободно и независимо бъдеще. С активи от 425 милиона долара фондацията харчи повече от 25 милиона годишно по програми за подпомагане на българския народ в спирането на корупцията, за заздравяване на образованието и за да насърчи развитието на частната икономическа предприемчивост. Също така помага в борбата с бедността, специално сред ромите (циганите).

Тази фондация възникна от Българо-американския инвестиционен фонд – една инициатива на президента Джордж Х. У. Буш, финансирана през 1991 г. с 55 милиона долара, като част от старанието за подпомагане на развитието на пазарната икономика в бившите комунистически страни. Ръководен от американски бизнес-лидери доброволци [вие да видите!] и захранен с персонал от умни млади българи, фондът инвестираше в широк спектър от рискови дейности и създаде Българо-американската кредитна банка.

През 2008 година банката беше продадена с огромна печалба, а половината от първоначалните инвестиции бяха върнати на правителството на САЩ. Остатъкът, плюс повече от 400 милиона долара, спечелени от 1991 г. насетне, бяха използвани за настоящата Фондация „Америка за България“, която е ръководена от независим съвет на директорите.

България притежава повече от онези свързани с Русия олигарси, които дирят как да действат безнаказано. Необходимостта от по-строг законов и институционален контрол от регулаторите и правосъдието беше подценявана, когато през 2014 г. се стигна до това банка, контролирана от голям олигарх, да рухне. Изчезналите авоари на банката бяха оценени на 2,6 милиарда долара – равни на най-малко 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

Не беше изяснено къде се дянаха парите, нито нарушителите бяха подведени под съдебна отговорност.

Освен това съюзниците на г-н Путин разпалват информационна война в медиите, доминирани от олигархията. Като се опитват да дискредитират западно-ориентираните лидери на България и „западните“ идеи. Фондацията „Америка за България“ се съсредоточи в осигуряването на това независимите медии да не изчезнат и основа „Икономедия“ – един от неколцината оцелели независими източници на информация в България. Проруските или контролираните от Русия медии се опитаха да дискредитират този независим глас, като твърдят, че Фондация „Америка за България“ е финансирана от ЦРУ и е част от план на САЩ за превземане на България.“

Чакайте, ЦРУ не е ли агенция на ясла от правителството на Съюза на съветските американски щати? Как е постъпила Фондацията „Америка за България“? Върнала е „половината от първоначалните инвестиции на правителството на САЩ“. Има ли особено значение, дали тази организация е финансирана от ЦРУ или от правителството? То е все едно. Ако парите минават през шпионската централа, най-вероятно част от тях потъват в съответните нейни шефове. Корупцията в САЩ се шири в далеч по-големи размери. Както е и в Русия, Китай и т.н. Просто поради различията в мащабите. Де е някога средно голямата европейска България, клоняща към изчезване, къде са Съветските американски щати?…



Просто Гари Макдугъл е поредният дърдорко, нает от Интернационала. Дали името му е това или друго – например Владимир Познер, Иван Гарелов, Адам Михник и т.н. – е все едно. Всички те са добичета, впрегнати в талигата на левитското Братство. Опъват жили и получават зоб. Вярно – по-голямо количество и по-тлъст от този на овцете в стадото. И какво от това? Пред Бог всички ще се явявим така, както сме се появили на този свят. Гробовете нямат хамбари…

Но кой е този Макдугъл?                                                                                                                           Ако царството ми беше от този свят,
моите слуги щяха да се борят,
за да не бъда предаден на евреите

Този непрокопсаник е бил гаулайтер на Българо-американския инвестиционен фонд. След основаването на Фондацията „Америка за България“ до ден днешен е неин съпредседател. Някой съмнява ли се в шпионската му дейност?

Макдугъл е протеже на стария Джордж Буш – онзи от ЦРУ, чийто баща Прескът въртял далавери с нацистите. А самият той и синът му – със семейството на Осама бин Ладен. Най-високата длъжност, която Макдугъл е заемал, е била „обществен делегат на Съединените щати в ООН за 44 сесия на Общото събрание“ – през есента на 1989 г. В замяна на това, успял да сключи сполучлив брак, както се казва.



Другарят Макдугъл си спомня за „срещата, която имал през 1990 г. заедно с бъдещата си жена Шарлийн Джем (балерина от боята – „ирландка) с Ицхак Рабин в неговия съвсем малък кабинет в Кнесета… Пътуването ми беше уредено от моя дългогодишен приятел Харолд Тенър, водещ нюйоркски събирач на пари за кампании в полза на еврейски каузи.“

Какво има да обсъждаме повече? Чифут до чифута, комунист до комуниста. Измет в мамещ човешки вид. Андрей Луканов, Александър Мирчев, Росен Плевнелиев, Цецко Цачев, Бойка Борисова, Елена Поптодорова, Ирина Бокова, Сталинка Георгиева, ген. Никола Колев, Николай Младенов, Румен Сербезов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Марин Райков, Георги Близнашки, Меглена Плугчиева, Красимир Гергов, Мартин Голдсмит, познат като Заимов, братовчед му Бранимир Заимов, Ради Найденов, Емил и Бойко Коцеви, Василий Такев – тези „приятели“ на Америка. Това бяха и продължават да са избраниците на официален Вашингтон. Обаче само незначителна част от тях. Имената на колко от тези престъпници останаха в миналото и потънаха в праха на забравата?

Да припомня неколцина. Та истината да заблести като къс самородно злато, попаднало в катрана на измамите. Но преди това да запитам: В чии ръце премина Българо-американската кредитна банка? Ако си направите труда и влезете в профила на Цветелина Бориславова Крагьозова в Уикипедия, ще прочетете дословно следното:

„Цветелина (Цветанка) Бориславова Карагьозова е български предприемач, основен акционер и председател на Надзорния съвет на „Българско-американска кредитна банка“ АД от 2011 г.“

Да върнем лентата на спомените, за да видим, кой е този „български предприемач“? Тъй като другарят Макдугъл се хвали с успешната продажба на банката, основана от организацията на „бизнесмени доброволци“, за които се предполага, че са довтасали у нас с идеална цел. За да ни отваря очите за „западните идеи“, каквото и да означава това! И така…

Цветанка е дъщеря на Борислав Карагьозов. Баща й е член на БКП и щатен служител на Държавна сигурност. Което ще рече, че никога, ама съвсем никога „не е бил свързан със СССР“! Онзи – официално комунистическия. Благодарение на това „милата“ Цецка е израснала по посолствата на комунистическия режим, обявен за престъпен със закон.

Пораснала, също сключва успешен брак – със Стефан, сина на висшия болшевишки номенклатурчик Иван Абаджиев. Свекърът е роден в село Овощник, Казанлъшко. От 1944 г. е член на РМС, а от 1947 г. е на партийно-организационна работа в Околийския комитет на РМС и ДСНМ в Казанлък и в Окръжния комитет на ДСНМ в Стара Загора. През 1950 г. става член на БКП.

От 1958 до 1964 г. другарят Абаджиев, Иван Стефанович, е първи секретар на ЦК на ДКМС. През 1962 г. кървавият диктатор Тодор Живков го издига до член на ЦК на БКП. От 1965 до 1967 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен. Сетне оглавява Окръжния комитет на БКП във Варна. По това време става и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Длъжността секретар на ЦК на БКП получава по настояване на съветските другари през 1971 г.



Както сами се убеждавате, и свекърът на „българския предприемач“ Цветанка Карагьозова изобщо „не е бил свързан със Съветския съюз“. Ама хич! Нито съпругът на Цеца или Цветелина, както желаете.

Самата Цеца, представяна като Цветелина, започва работа във външнотърговското дружество „Инко“. То беше под шапката на… Държавна сигурност. Ама да не помислите нещо лошо за автора Гари Макдугъл. Тукашната Държавна сигурност, този щит и меч на комунистическия режим, „никога не е имала нищо общо със СССР, Москва, Кремъл“… Не ми остава нищо друго, освен да помисля, че този американски другар ни смята за големи балъци, които действително ядат доматите с колците.                          
Няма да се спирам на сексуалните „подвизи“ на Цветанка Бориславова Карагьозова. Двете с жената на Бойка Методиева Борисова разменили съпрузите си. Така номенклатурното чедо Стефан Иванов Абаджиев заживяло в САЩ с булката на Б.Б. А банкянската Кончита Вурст на „демокрацията“ ни влязла в модерно съжителство с Цветанка Карагьозова, бивша Абаджиева. Тихо, че онези със знамената в цветовете на дъгата може да ме изкарат и… хомофоб!

Обаче няма как да не запитам товарищ Макдугъл: Чия е – поне по документи – „Икономедия“ – един от неколцината оцелели независими източници на информация в България“?

Не е ли на Иво Прокопиев? Неговият баща е член на БКП, брат му – също. Таткото и братчето са офицери от Държавна сигурност, която „никога не е имала нищо общо“ със СССР. Таткото бил избран лично от Тодор Живков за директор на Държавното ловно стопанство „Воден“. Често водел в него и Леонид Брежнев – генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Но да не си помислите нещо лошо. Сакън! Замфиркьов и Льоня също „никога не са имали нищо общо със СССР“!



Виждате ли сега, с какъв „персонал от умни млади българи“ бил захранен Българо-американският инвестиционен фонд с председател „достойния демократ“ Гари Макдугъл! Блазе на народи, родили такива достойни синове! Хвала им!

Преди дни вървяхме с юриста Янко Янков към поредното посолство на „демократична“ страна, в което той – политическият затворник номер едно на комунистическия режим, за кой ли път да внесе своя протест. Срещу онези, които мамеха, че са на страната на гражданите – тоест – на свободата. Кого не предадоха?…

Поради избрания по моя собствена воля отшелнически начин на живот не познавам днешна София. Нищо, че съм роден в някогашната Зона „Ц“. Това не е моят роден град, ако разбирате какво казвам.

По едно време пред нас се изпречи бариера. Точно така – платното на цяла улица се оказа затворено с бариера. Смаян, полюбопитствах, защо е така? Янко ми обясни, че това е резиденцията на американския посланик. Отколе се намирала на това място. Признавам, че никога не съм знаел това.

Отлично помня посолството на САЩ на булеварда, носещ позорното име „Александър Стамболийски“. Редовната ни, ежеседмична разходка, за да разгледаме витрините с пропагандни материали. Бяхме сигурни, че ченгетата ни снимат. Но това не ни притесняваше, защото достъпът беше свободен, а ние не вършехме нищо нередно. Иначе казано – „в нарушение на социалистическата законност и морал“.

Понякога тротоарът пред витрините биваше заграждан така, че да не може да се минава. Тогава се правехме, че пием вода от чешмичката на гърба на сградата на БНБ. Та докато се изчакваме, да се мъчим като орлите да хвърляме отдалече поглед към витрините. Бяхме наясно – изложили са неща, които са „неподходящи за строителя на социализЪма“.



Обаче никога не съм знаел, къде се намира леговището на посланика и персонала му. Кварталът, известен като „Докторската градина“, беше забранен за мен и приятелите ми от махалата. От малък мама ме учеше, че там са се настанили най-големите комунисти. Няма по-зли същества от тях. С други думи, ако мина, може да не се върна. Тъй като те са нещо като канибали. Колко права е била!

Когато пораснах, сам доброволно си „забраних“ прекосяването на онези улици. Наистина. За мен те бяха като свърталището на сатаната. Нямах работа там. Колко прав съм бил!

Не съм забравил и съветското посолство. То беше разположено на „Червения площад“, както вкъщи наричаха кръстовището между улиците „Раковски“, „Шипка“ и „Московска“, където от години е паметникът на Иван Вазов. Нямаше какво да правя и там. Но понякога се налагаше – на път за черквата „Свети Александър Невски“. Не се сещам някоя улица да е била затваряна с бариера.

Как стана така, че сега, заради посолства на страни, които смятахме за „свободни“, се случват тези безчинства и то на пъпа на София, както се казва? Имам предвид, че с Янко тръгнахме от посолството на Великобритания, където също има бариера?! Хайде стига! Преди години в съседната сграда – на „Московска“ № 5, пребиваха несъгласните с режима. Мен само ме подстригаха там – веднъж.



Да де, но сега съм наясно, че по степен на свобода САЩ се родеят със Северна Корея. Факт. Те са втората по големина комунистическа държава след Китай. Или може би като Кимерика са начело? Това обяснява любовта и привързаността им към изброените комунисти и ченгета.

А Янко Янков посочи входа към двора на къщата-резиденция и рече, че през декември 1989 г. бил вътре заедно с Румен Воденичаров. Не знаете кой е той? Съжалявам, направете справка сами. Янков и Воденичаров разговаряли с посланика, когато зад гърба му се появил друг човек. Оказал се… Джордж Сорос. Похортували, но скоро Шаул или Сол, както е на английски, с фамилия Полански, изпроводил политическия затворник до изхода. Воденичаров останал. След няколко дни го представили като… първия директор на Института „Отворено общество“.

„Не думай“ – рекох. – „Румен не спира да ругае Сорос и соросоидите.“

Приятелят ми разреши да го цитирам. А аз обещах, че ще направя справка. Ще издиря свидетелства. Даже не знаех, че Дьорд Шварц, подвизаващ се като Джордж Сорос, е бил у нас. Камо ли, че „яростният борец против американското влияние и соросоизма“ е бил шеф на тъй громеното от него „Отворено общество“. Какво установих? Следното, изтипосано в не толкова отдавнашно интервю с другаря Румен Воденичаров, понастоящем – националист. Засега.

„– Защо се отказахте от реалната политика?



– Не съм се отказал от политиката, напротив. Но не съм на преден план. За да е така, човек трябва да бъде в известна степен зависим – или от големи партии, или от някакви големи спонсори. Твърдя, че съм от малкото хора, които през целия си живот не са били независими и са живеели свободно, независимо какъв строй е имало. [Е тогава, оти се прави на „антикомунист“ и на „борец за човешки права“?] Освен това едва ли някой би се отказал от това да бъде изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“, но аз го направих.

– Сериозно? Припомнете как и кога стана това, кой ви бе посочил за това място?

– С Джордж Сорос се срещнах 2-3 пъти, гостувал съм му и в неговия апартамент в Ню Йорк. [Вие да видите!] Тогава той ми подписа заповед, че трябва аз да поема фондацията, а Георги Прохаски да остане неин програмен директор. Това беше по времето на Великото народно събрание. Прохаски видя писмото, но му казах, че са ме избрали да правя конституция, така че е по-добре той да поеме фондацията, а пък аз ще й бъда програмен директор.

– Какъв човек бе Сорос, как ви се видя той по време на срещите?

– Знаете ли, другата причина за моя отказ да оглавя „Отворено общество“ бе и това, че не исках да търпя диктат на чужди сили. Джордж Сорос в началото ми се струваше много искрен и действителен филантроп, но след това се оказа, че цялата идея за „Отворено общество“ е насочена към подчиняването на елитите в източноевропейските страни на американските национални интереси.

– Колко време бяхте програмен директор на фондацията?



– Останах на този пост около година. Аз съм човекът, който подписа първата стипендия за Америка на Емил Кошлуков от 5000 долара. Всъщност сложихме подписи на двама, за да има равнопоставеност. Другият, който замина за САЩ, беше от БСП – Александър Мирчев, от формацията „Път към Европа“. Кошлуков се върна, но Мирчев още е там. Злите езици говорят, че изпраща траншове на своята партия за определени случаи. Имаше и други – Огнян Пишев, който беше посланик в САЩ и също остана там. Да не говорим за невъзвращенци като Стоян Ганев, Бог да го прости, които останаха зад Океана.“

Хоп! Огнян Пишев беше съветник на „първия демократичен премиер“ Филип Димитров – потомствен другар и ченге. Запъртък на синагогата от най-долна класа. Този Пишев се оказа московски възпитаник, член на БКП и… агент на Държавна сигурност с псевдоним „Градев“.                                                                                                                                                       Измамници, слуги на много господари


За Прохазки – след съвсем малко. Но кой скри агентурното минало на Румен Воденичаров – това е въпросът?

Негова бивша колежка го изобличава. Той се хили, все едно поп го ръси със светена вода! Моля.   youtu.be/jJykxmQerPg                                                                                                                      На кого са се спрели американците? На ченге, възхвалявало СССР като „братски“? Забелязахте ли, колко спокойно приема замяната на политическо послушание с материални неща? Все едно слушате разказ за Миклухо Маклай, който спечелил доверието на аборигените с… мъниста. Само че този път туземците сме ние.

Не е ли любопитно, защо Румен Воденичаров укрива връзката си с Джордж Сорос и американското посолство? А това, че толкова много „бивши хора“, „врагове на народа“, страдалци на комунистическия режим, останаха изобщо извън обсега на вниманието на „демократичния“ Запад? Докато комунистическите наследници пак са „номер едно“! Котират се най-добре на политическите борси на Интернационала.

Цинизмът на всички тези твари е като Еверест.

В зората на промените Румен, син на прокурорка и съдийка, окачила десетки противници на комунистическия режим на бесилото и изпратила стотици други зад решетките, беше основна фигура в СДС. Ако не ме лъже паметта – говорител на организацията. От години той – соросоидът, ругае бащицата си Шварц-Сорос. Ето как описва неговите рожби – сиреч и самия себе си:

„Те са особена порода хора. За разлика от астероидите не са паднали от небето. Подобно на комунистите са оформени под влияние на идеи, лансирани в общественото пространство от велики философи. Ако за първите е Маркс, то за соросоидите – идеологът е британският философ, роден в Австрия, Карл Попър (1902-1994)…



Карл Попър се осмелява да подложи на критичен анализ безспорни до Втората световна война авторитети във философията като Платон, Хегел и Маркс.

Докато тоталитарните Германия и СССР воюват, усамотен в Нова Зеландия, той написва книгата „Отвореното общество и неговите врагове“. В нея той пръв аргументира, че Платон е тоталитарен в сравнение с учителя си Сократ („Хората не могат без водачи…“), а в корена на тоталитаризма на 20 век стоят Хегел и Маркс….

През 1989 г. пада Берлинската стена. С щедрото си финансиране Сорос става некоронованият крал на Източна Европа. Двамина Андреевци – в Русия Андрей Громико и в България Андрей Луканов, дават зелена улица на фондациите „Отворено общество“.

В Чехия Сорос поддържа тачериста Вацлав Клаус. В Русия негови фаворити са Гайдар и Явлински. Те тласкат Русия към дълбока криза, облекчавайки по такъв начин проникването на западни капитали.

В Полша фондацията „ОО“ се нарича „Стефан Батори“ – по името на полски крал, победил в битка русите. Това веднага намирисва на политика. Бидейки прекалено влиятелен, Сорос се изкушава да се намесва в политиката. В Украйна той помага на Леонид Кучма да вземе властта, но охулва словашкия премиер Мечияр като „недемократичен“. Открито призовава НАТО да бомбардира Сърбия. Въпрос с понижена трудност е защо преди него същото направи и българският президент Желю Желев…

Малцина знаят, че гуруто на нашенските соросоиди е един от причинителите на финансовата криза през управлението на БСП в 1996 г. Тогава при курс на долара 2800 лв. Сорос продаде на банките 40 млн. долара. След 4 февруари 1997 г., когато пазарът се успокои, той изкупи за същите пари двойно повече, вече на цена по 160 лв.

Някои от нашенските соросоиди като Георги Прохазки и Александър Божков вече са сред милионерите (вж. книгата на Григор Лилов). Гуруто им помага да основат Център за икономическо развитие (1997 г.). Оказва се, че още преди демонстрациите през януари 1997 г. те са подготвили икономическата програма на новото правителство на СДС. „Правителството на СДС за 4 години създаде нормите, по които ще се развива страната в бъдеще“. „Едно от нашите най-големи постижения е разработване основите на пенсионната реформа с помощта на чужди експерти“ – казва с гордост соросоид № 1 Георги Прохазка. Не зная дали ще се съгласят с него самите пенсионери обаче.                                                                                                                                                              

Програмата на соросоидите, изглежда, се изпълнява и от сегашната коалиция. Новите министри в кабинета на Станишев също са соросоиди – Петър Димитров, от „ОО“ във Варна, а Меглена Тачева – от „Сдружение за правна инициатива за обучение и развитие“.

Българските програми на Джорж Сорос са толкова много и толкова обвързани със съвместно финансиране на проектите, че на практика целият неправителствен сектор е зависим от благоволението на „ОО“. Фондацията на Сорос е трамплин към успешна политическа и финансова кариера. Редица български интелектуалци, преминали като програмни директори през „ОО“, се сдобиха със собствени изследователски центрове.

Само за 7 години, в които изпълнителен директор на богатата фондация беше Прохазки, бяха разпределени 100 млн. долара. Най-шумни, в смисъл на медийно присъствие, са Български Хелзинкски комитет (Красимир Кънев, Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Деян Кюранов, Иван Кръстев), Център за социални практики (Евгений Дайнов), Център за изследване на етническите взаимодействия (Антонина Желязкова). Те издават собствени списания, бюлетини, дават пресконференции, организират национални дебати, пишат годишни доклади за правозащитни централи и Държавния департамент на САЩ, изобщо оправдават парите на Сорос и живеят по-прилично от останалите българи.“



И вярно, и нагло! Нищо за самия него. Все другите са лоши…

Обикновен комунизъм!                                                автор: budha2                                                                                diagnosa.net/   

http://jivko1128.blog.bg/politika/2015/07/06/komunistite-sa-horata-na-zapada.1374313  

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни