Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Д-р Людмила Емилова: Гладуването побеждава дори и множествената склероза

Д-р Людмила Емилова

За някои неща не е достатъчно само да ти разказват, добре е и да ги видиш. Ето това полезно нещо върши документалният филм “Рецепти за щастие” на автора и режисьор Стилиян Иванов. Той разказва за гладолечението и центъра на д-р Людмила Емилова, показва как се чувстват хората там, какво правят по цял ден, измъчени и гладни ли са и защо имат сили да танцуват. Гладолечението наистина помага, освен че пречиства организма и прави мислите ти ясни и логични - това е изводът, след като човек изгледа документалните кадри. 

Всеки от читателите на “24 часа” ще може да има диска с лентата вкъщи, тъй като вестникът ще го разпространява от 14 ноемвири. Филмът ще се продава за 7,80 лв. с броя на “24 часа”. Може да бъде купен и отделно за 6,90 лв. 

А веднага можете да прочетете как д-р Емилова лично се убеждава в ефекта от гладолечението и създава свой метод за борба с болести, смятани за нелечими.

 - Д-р Емилова, как лекар с 3 специалности като вас стигна до идеята за гладолечението?

- Бях на 48 г., когато от хилядите обезболяващи таблетки, изпити заради тежка мигрена, бях изправена пред перспективата бъбреците ми да спрат. За това няма лечение. Изследванията показваха тежки увреждания не само на тях, а и на черния дроб. Беше очевидно, че ще стигна до хемодиализа. А главоболието продължаваше да е все така ужасно и вече гълтах по една опаковка лекарства на ден. Бях отчаяна, децата ми учеха, а перспективата беше да останат сираци. Не можех да спра и болкоуспокояващите, който е имал мигрена, знае за какъв ад става дума. Даже преди да се установи диагнозата, имаше подозрения, че е рак на мозъка, такава беше болката. През 1992 г. прочетох книгата на Лидия Ковачева за нейната система на лечение и хранене и си помислих, че може би имам шанс. След 10 дни се срещнахме. Разказах си всичко, а тя ми обясни, че ако имам запек, а тя е убедена, че е така, причината за мигрената е ясна. Не го казах на глас, но си помислих: мъчи ме болестта на кралете, 
а си говорим за глупавото дебело черво?!

- И каква се оказа връзката?

- Лидия ми каза, че щом излекувам запека, ще се решат всичките ми здравословни драми и впоследствие се убедих, че е права. Не си бях давала сметка, приемала съм го за естествено, но още от дете храненето ми е създавало този проблем. Изобщо не съм си мислела какво става с дебелото ми черво, то не е било важно, не е било моя грижа, а нещо си там незначително и независимо от мен. Важните неща до този момент бяха децата, съпругът, пациентите, вземането на специалности и усъвършенстването в професията. Ако искаш да живееш, ще сложиш в списъка и начина си на хранене, най-спокойно ми каза Лидия. И личният ми опит, и вече над 20-годишната ми практика само по тази система го потвърждават.

- Как се решихте да започнете?

- Вече бях опитала всичко друго и бях отчаяна от липсата на резултат. Затова смених изцяло начина си на хранене - ядях основно сурови плодове, зеленчуци, ядки, семена, ограничих силно животинската храна. Първоначално се реших само за 5 дни да остана на плодове, чай и мед с 5 дни постепенно захранване. Почувствах веднага облекчение, намалих хапчетата, пристъпите се разредиха. Започнах да правя курса веднъж месечно и чак 1 г. след разговора с Лидия Ковачева се осмелих за пълни 20 дни плодолечение, последвани, естествено, от внимателно захранване. След това вече бях абсолютно здрава - не само се чувствах така, показваха го и всички изследвания. От този момент 
не виждах оправдание да изписвам лекарства на пациентите си. Реших, че докато съм жива, ще лекувам по тази система за природосъобразно хранене и плодолечение.

- И реакциите ви насърчиха?

- В началото беше много трудно. Представете си какво беше мисленето преди 20 г. Колеги се опитваха да ми пречат, да внушават, че щом не го пише в учебниците, не може да съществува. Всъщност най-важното е какво показва практиката. В центъра имам опит с над 40 хиляди пациенти, включително лекари, които после изпращат свои пациенти и приятели, роднините си. Щастлива съм, че вече има колеги, които се радват, ако някой е помогнал на болен, ако пациент има полза от терапията, независимо че може да не я разбират или да не са я изучавали в университета.

- Може ли успехът да се дължи на плацебо ефект, човек да е убеден, че методът ще му помогне?

- При постъпване в центъра всеки минава през обстойни кръвни изследвания, електрокардиограма, ехографски преглед на всички органи. По време на целия курс показателите се проследяват, задължително се правят изследвания и на "изхода". Така в края на терапията ясно се вижда довела ли е до подобрение или до оздравяване.

- При какви диагнози се очаква оздравяване?

- В началото при такъв въпрос съвестно отговарях с дълго изброяване, при което се появяваха коментари, че съм изредила пълния списък на болестите и претендирам да лекувам всичко. А в същото време пациенти ми съобщаваха например, че в резултат на терапията освен очакваните от тях ефекти върху теглото, кръвното, холестерола, главоболието са усетили и други, като например утихване на болката от дископатия. Дори в случаите, когато природосъобразният начин на живот не се превърне в стил, и част от килограмите се върнат, човек се чувства по-добре, отколкото преди да направи лечебния курс. По-лесно ми е да кажа при какви заболявания пациентите не са за нас.

- Кажете.

- Лечебното гладуване категорично е забранено при базедова болест, някои тежки вродени заболявания, тежка бъбречна недостатъчност. Терапията не е и за хора със злокачествени заболявания, тях ги съветваме да се оперират, да направят назначените им химио- или лъчетерапия и чак след това да пристъпят към природосъобразно хранене предимно с плодове и растителна храна, почти без животински продукти. То ще им осигури по-дълъг и по-качествен живот.

- Тези, които обичат месо, изтъкват, че без него човекът не би оцелял като вид.

- Само за ледниковия период това може да е вярно. И в антропологичен план дори се вижда, че всъщност човекът е "пригоден" за изхранване с плодове - доказателство са зъбите и главно дебелото черво. При тревопасните то е дълго, при хищниците - много късо, за да изхвърлят бързо вредните вещества от месото, а у хората - средно, както е при маймуните, които се хранят предимно с плодове. Голяма част от човечеството живее вегетариански, дори цели народи по културни или икономически причини ядат основно растителни храни и са в отлично здраве. Аз не твърдя, че никой не трябва да яде месо - това е личен избор. Мисля, че здравият човек във всички случаи трябва да спазва умереност в количеството храна, да избягва бяло брашно, захар и сол и да не прекалява с продукти от животински произход. Но болният ще постигне здраве само чрез агресивна хранителна интервенция, съчетана с лечебно гладуване. Обаче подходът и тук е индивидуален. При някои болести спираме месото, при други - млякото и млечните продукти, трети трябва да минат на вегетариански режим, а четвърти, за да оздравеят, е необходимо да приемат само сурова, неготвена храна.

- Колко пациенти имате досега, кой беше най-трудният?

- Ако държите на точността, трябва да проверя. (След справка с екипа бройката е уточнена - 40 396, б. а.). Най-голямо предизвикателство беше лечението на едно момиче от Стара Загора с тежък улцерозен колит - имаше по 20-30 изхождания на ден с кръв и слуз, отслабнала до 37 кг, дълго беше лекувана с кортизон. Цели 4 години беше яла само месо, без никакви други храни. Разумът ме възпираше, но заради двете й малки дечица и заради младостта й поех риска. Заедно преживяхме много бурни моменти, часове на надежда и на песимизъм, но победихме болестта. Тогава още бях и в началото на самостоятелната си работа, страхувах се, че нямам достатъчно опит, но бях убедена, че мога да помогна. Само аз си знам колко от себе си съм "вградила" в битката за всеки труден пациент. Но пък успехът ме окриля да продължавам. На предела на възможното е историята и на Петрос от Кипър, който, преди да дойде при нас, много години е лекувал диабета си безуспешно при различни лекари, включително и при харвардски професор. Пристигна с отделен куфар за инсулина, дори от фармацевтичната фирма му бяха подарили многократно по-голяма инсулинова писалка за инжектиране на огромните дози. Всеки ден си правеше по 700 единици инсулин - сутрин, обед и вечер по 160 единици бързодействащ инсулин, и вечер - 220 единици бавен. Не знам има ли друг такъв случай в света. Самият той казваше, че се чувства като мъртъв сред живите, дори да диша му беше трудно. Беше близо 150 кг. Сега - година и 2 месеца по-късно, Петрос вече тежи с 45 кг по-малко, чувства се добре и си инжектира 20 пъти по-малко инсулин, 
30-40 единици за ден.

- Не е ли парадокс, че лекувате и диабетиците с плодове, а те всички имат въглехидрати?

- Плодовете съдържат не глюкоза, а фруктоза, която се приема по-лесно от клетките. Пациентите с диабет на възрастните, т. нар. втори тип, всъщност произвеждат дълги години повече инсулин от здравите - това е състояние на хиперинсулинизъм, който постепенно изтощава панкреаса и когато той вече не може да произвежда свръхколичества инсулин, кръвната захар се повишава и диабетът е факт. Дори в този момент задстомашната жлеза произвежда инсулин много над нормата, но мазнините в храната, главно от животински произход, блокират инсулина и той не може да вкара глюкозата в клетките. Затова, когато в центъра спрем всякакви животински храни, 
кръвната захар се нормализира без лекарства и инсулин. Този механизъм на въздействие на мазнините върху инсулина не се изучава от бъдещите лекари и затова пациентите се съветват да ядат много месо, млечни продукти и всякакви други животински храни. А ефектът от това знание е удивителен: нямаме пациент диабетик, който да не се е повлиял благоприятно, прилагайки програмата ни. Разбира се, промяната в начина на хранене при тези пациенти трябва да се извършва под стриктния контрол на лекар с опит в природонаучната медицина, за да няма никакъв риск.

- Кой ваш пациент постигна най-ценната рецепта за щастие?

- Хиляди са щастливците, намерили своето здраве чрез нашата програма. И при никой няма йо-йо ефект. С годините те стават все по- здрави, все по-стройни, все по-млади и все по-красиви. Във филма на Стилиян Иванов ще видите Глория, която всички познават и й се възхищават. Но ще видите и Керанка от Бургас, която за 8 г., откакто е наш пациент, победи една от най-тежките и инвалидизиращи болести - множествената склероза. Когато дойде, беше на 25 г. и едва успяваше, подкрепяна от съпруга си, да измине 5 метра. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) тогава показваше наличието на 
множество плаки по гръбначния и главния мозък, от които сега има само две.
От началото провежда всяка година 3-4 курса от по 20 дни плодолечение, веднага стана вегетарианка, а от една година приема само сурови храни. С всяка година плаките намаляваха и последният ЯМР през юни т. г. показа наличие само на две - в главния мозък. И Керанка, и ние в екипа знаем, че и те ще изчезнат. Младата жена вече е напълно здрава, работи по 10-12 часа на ден, без да се изморява, и дава кураж на други, посмели да се опълчат на коварната болест.

- Мнозина се изненадват, че при вас търсят помощ анорексици, които според всички лекари са по-трудни пациенти от дебелите?

- И за мен болезнено слабите хора са по-голямото предизвикателство. Най-често това са момичета и млади жени. Първоначално те не се хранят по свое желание, а после поради невъзможност на организма. Радваме се на всеки успех, особено ако след оздравяването момичето постигне и щастието като Събина, която дойде в клиниката
36 кг, а си тръгна "напълняла" - 44,5 килограма, създаде семейство, в което с любов отглеждат своето дете. Във филма "Рецепти за щастие", който ще се разпространява с вашия вестник, са включени кратки интервюта с много пациенти, сред които и със Събина. /24chasa.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!