Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Виза Недялкова: САЩ са дали 750 млн. долара на нашите НПО за 20 години
Автор: Рени Нешкова
„Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни - това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора.“ Така известната журналистка Виза Недялкова коментира за ГЛАСОВЕ обвързаностите между медии и политика, двойните стандарти на Брюксел и кризата на ценности.
- Г-жо Недялкова, какво мислите за дебата, който се разгоря около филма за Васил Левски, който успя да засенчи и политическите прения? Някаква културна недостатъчност ли е или нещо друго?
- Това е необходимост да се говори за нещо различно от действителността. А другото е, че тази тема е безопасна. Спомняма си, че по същия начин по времето на соца любима тема беше „отчуждението“ - как не си познаваме съседите в блока.
Постепенно „отчуждението“ се замени с „алиенация“, като че ли е нещо друго, но звучеше малко по така. Другата много любима и безопасна тема бе „чистотата на българския език“.
Мисля, че битката с този филм силно се родее с битката за чист български език. Какъвто и да е този филм, той е просто един филм. Оказва се, че има много хора, които се чувстват пазители, някакви соб ственици на Левски и култа на неговите качества, които в края на краищата никой не знае какви са били. Говоря за дебатите, защото нямам представа от този филм, който, пак повтарям, е просто филм. Нищо не пречи на някого да направи друг филм.
- Всъщност говорим за дискусията по медиите. Наскоро излезе класацията за свобода на медиите, където българските бяха слезли с още няколко пункта. По какви критерии все пак се оценява тази свобода и с какво ние миналата година сме били по-различни от по-миналата.
- Един спомен по въпроса: имаше двама много лоши хора – Любомир Павлов и Огнян Донев. Те влязоха в българския медиен бизнес и започнаха едни разследвания, едни големи разкрития, но те разбраха „правилно“ нещата и продадоха „Труд“, „24 часа“, „ТВ7“, Полиграфическия комбинат на когото трябва. Сега те отново си живеят чудно и свободно.
Ако обаче се прехвърлим от България в хубавата тази наша братска Европа, прави впечатление изключителното падение на БиБиСи, която за мен беше една почти съвършена медия. Може би смяната на техните директори се е отразило на качеството, не знам. Но по отношение на отразяването на украинските събития например поведението на БиБиСи е по-лошо от медия на Пеевски, толкова непрофесионално се държат там. Става дума не само за едностранчиво отразяване на събитията, а и за такива, които просто не се съобщават, защото не са много удобни: свалянето на боинга, изгорелите хора в Одеса, снайперистите на Майдана, участието на фашистки групировки в политическия живот на Украйна. Фактът, че такова нещо се случва с медия като БиБиСи, говори, че цялата политическа конюнктура всъщност е куха като съдържание и няма нищо друго освен една медийна опаковка. Това са медийни войни и трябваше ясно да го осъзнаем още от войната в Персийския залив. Но нека да оставим свободата на медиите на Георги Лозанов, той е най-компетентен по този въпрос.
- Получава се и един парадокс – при наличието на интернет медиите, където забрани за словоизлияния няма, другите медии как изобщо оцеляват на такъв конкурентен пазар?
- Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни - това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора. Но точно това се случи. Другият начин на оцеляване е през държавата, особено по европейските програми, в които винаги се съдържа една доста тлъста медийна част и се започват едни разяснения по транспортната схема на България, по трайната заетост, по младежкото научно творчество и т.н. Няма медия в България, която да се издържа от продажби и реклами – в такъв случай не можеш да си свободен.
- Ние се отчетохме с операция „Червеи“. Излиза така, че пак опираме до съдебната система.
- Изненадана съм от „праведния гняв“ на реформаторите за реформиране на съдебната система. Защото разрухата на тази система започна 90-те години с огромния принос и последователните усилия на СДС. Първо Висшият съдебен съвет беше разпуснат предсрочно и напълнен със сини адвокати, които направиха това, на което сега му сърбаме попарата. Както тогава казваше Татяна Дончева, която по онова време беше прокурор: „Назначаваха ни по телефона, уволняваха ни по факса.“ Става дума за цялата съдебна система, за всички нейни нива.
Очаквам с надежда и търпение това, което прави министърът на правосъдието Христо Иванов, защото това е единственият човек досега, който се заложи, за да успее да поправи нещо в тази система.
- Реформите освен политическа воля струват пари, които често водят в обратната посока. Какво мислите за това?
- През 2009г. посланик на САЩ в България беше Нанси Макълдауни. Тя беше тук за кратко, тъй като я повишиха в департамента и бързо си отиде. Но си спомням, че тогава по повод 20-ата годишнина от демократичните промени през 1989г. посланик Макълдауни съобщи едно много интересно число - с какви пари администрацията на САЩ е подпомагала демокрацията. Обърнете внимание, че не става дума за частни фондове, а за държавна помощ за българския неправителствен сектор с цел развитие на демократичните институции на страната през НПО-тата. Та тя съобщи сумата – 750 000 000 долара. Тук не влиза фондацията на Сорос, норвежките, холандските помощи и т.н. Разпределете тези пари на тези 20 години и ще видите, че всяка година са се падали суми, равни на бюджета на примерно едно Министерство на културата (който в някои години дори е бил и по-малък). Да не говорим, че тези пари вече са повече, тъй като сме 2015г.
И когато слушам дейците на българския неправителствен сектор, и най-вече след като гледах неговите представители на един площад, си викам –вие протестирате срещу вашата несвършена работа. Вие протестирате срещу нещо, за което ви е било платено да го направите, но не го направихте – а именно контрол на държавните учреждения и осигуряване на тяхното демократично функциониране. Аз съм недоволна от вашата работа и нищо повече.
На мен ми направи впечатление, че САЩ подхождат с един единен ценоразпис към всички страни (може би всички загубени страни). Защото от Виктория Нюланд ние разбрахме, че в Украйна за същите цели са похарчени 5 млрд. долара, и когато ги разделим „на калпак“, разбираме, че американската държава абсолютно пропорционално раздава парите на глава от населението. В Украйна те са вършили същата работа. Но нашият майдан беше просто по-артистичен, по-благ от киевския майдан, тъй като ние нямаме толкова фашисти, колкото в Киев, а и тук е топло, а там студено. Мисля, че и обществото, и администрацията на САЩ трябва да бъдат по-взискателни към тези толкова капризни и крехки дейци на демокрацията.
- Ние изглеждаме изолирани от света, някак провинциално тихи и непретенциозни, дори скандалите ни са лишени от блясък и развитие?
- Ние сме твърде ограничени в тукашното ни всекидневно блато и е потресаващо мястото на световните новини в българската преса е между готварските рецепти и судоку. Но нека направя още един паралел с нашия европейски свят.
По същото време, когато започнаха протестите КОЙ срещу кабинета „Орешарски“, в Испания започнаха протести срещу техния министър-председател Мариано Рахой от консервативната Народна партия. Само че онова правителство беше дясно, а нашето – ляво. Нещата в Испания тръгнаха оттам, че касиерът на Народната партия Луис Барсенас беше хванат в Швейцария с 48 млн. евро, откраднати от черната партийна каса на Народната партия. И понеже беше много натиснат, взе да дава на правосъдието разни документи. В резултат на това възмутеното испанско гражданство събра подписка от 2 милиона души за оставката на Мариано Рахой и 7 милиона души излязоха по улиците на испанските градове. 7 милиона в продължение на седмици (по данни на Ройтерс)!
Мариано Райхой обаче не подаде оставка. Оставка подаде Пламен Орешарски. Подходът на европейската бюрокрация към едни и към други е много различен. Между другото общинската шефка на Мадрид, която е от същата Народна партия, се оказа, че е раздавала строителни петна на поразия с подкупи, което също мина и замина. Просто един паралел.
След като дойде второто правителство на Борисов, седмица по-късно, без да е започнала каквато и да е работа освен назначения, по един чудодеен начин тръгнаха да се размразяват фондове. И човек си казва – щом връщат фондовете още преди да е заработило правителството, това явно се прави по политически причини. И съвсем логично си задава следващия въпрос - а да не би преди да са били спирани фондовете пак по политически причини?
Всичкото това лицемерие и двойни стандарти дължим на барозувата некадърност да вдъхне смисъл и цел в европейската администрация. Това докара не само нас, но и цяла Европа, до едно особено съноподобно състояние – погледнете Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция на какво приличат - това е дясната политика на европейската администрация. Но такива „скверни мисли“ не можем да прочетем в нашите медии, а за телевизиите да не говорим – в международните новини научаваме, че в някоя зоологическа градина се родило синьо крокодилче.
- Какви са прогнозите, ако гледаме какви са перспективите?
- Прогнозите ги дава финансовият министър Горанов с идеята за тригодишния дълг. Г-н Горанов дава най-добрата политическата прогноза, и тя е – три години ние ще бъдем зле. И това го казваме на инвеститори, на нашите кредитодатели. Какво им казваме - ами ние тука в България три години сме решили да бъдем зле и да вземаме едни заеми, вие какво ще кажете?
И на какъв процент тогава една банка ще даде заем за тези три години, след като знае, че ти си планирал да вземеш заем при всички обстоятелства. Това е прогнозата! /glasove.com/
Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света
Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...
Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите
САЩ създадоха комунизма в Русия, а след това и в Китай, издигайки на власт Мао Дзедун, осъществил най-големия геноцид в историята (Видео)
Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред [+Видео]
Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят...
Нечувано зло! Организирано отнемане на органи от живи хора!
Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]
Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...
"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"
Червената симфония (революцията под рентген)
Блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Христиан Раковски...
Демокрация по американски: изкуство за манипулиране на хората в интерес на твърде ограничен кръг личности от световния елит (Напомня ли ви социализма? Може да не е случайно!)
ВИНАГИ И ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА се подчертаваше, че именно Русия и само Русия е основният стратегически противник на САЩ. Това звучеше много странно през 1998 г., когато Русия беше слаба както никога - а в същото време Китай ставаше все по-богат и по-силен. Независимо от това, НЕ !КОМУНИСТИЧЕСКИ! КИТАЙ, А ИМЕННО РУСИЯ се възприемаше в САЩ като основен враг...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!