Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Роби на банките

Стремителното влошаване на условията на живот на американското население като резултат от публичния дълг и от стратегиите на банкерите ще доведе до още по-големи дългове към кредитните институти до степен, в която няма да успява да покрива разходите си. Веднъж след като се изчерпят всички възможности за разплащане, по всяка вероятност ще ни

бъдат предложени други финансови продукти, само и само да не се стигне до социални безредици. Но и в този случай ще бъдем заставени да продължим да работим за банките. И когато това се случи, ще осъзнаем как един път подложени на психологическа обработка, изведнъж се оказваме в положение на материално робство.

Впрочем донякъде този кошмар вече се е превърнал в реалност и ако се замислим по-дълбоко, няма начин да не осъзнаем истинността на тези факти. За работници, служители и пенсионери става все по-трудно да свързват двата края и все по-често са заставени да изплащат разсрочено задълженията си. Когато стигнем върховната точка на задлъжняване, възможно е да се увеличи и срокът на изплащане, но с това само се отлага моментът на тотална неплатежоспособност.
Всичко, което се случва около нас, е дело на елита. Държавните структури са обременени от дългове, а изграждането им и доброто функциониране зависят от способността на държавата да плаща. Днес е невъзможно да си купиш жилище, автомобил, мотор или каквато и да е друга материална придобивка, без да вземеш заем. На пръсти се броят и предприемачите, които са в състояние да развиват някакъв бизнес, без да имат зад гърба си подкрепата на някоя банка.
Хартиените пари окончателно ще бъдат заменени с електронен кредит и така всяка наша операция ще бъде регистрирана и винаги ще може да бъде контролирана от Големия брат. А кредитните карти ще станат задължителна част от ежедневието ни.
Ако монетарният суверенитет не бъде отнет от ръцете на частните спекуланти, накрая ще се окажем в ситуация на пълна зависимост от банките. И тъй като световната банкова система е изградена на пирамидална структура, където управляващата група на върха контролира пряко или косвено капиталите и по-малките кредитни институции, едва ли вече ще има значение към коя банка или финансов институт ще се обърнем, защото така или иначе ще се намираме в положение на безизходица. Конкуренцията между една банкова групировка и друга на практика е фиктивна и има една-единствена цел: да се заобиколят и прескочат антимонополните правила.
Това, разбира се, не означава, че служителите от кредитните институти са наясно с тези обстоятелства; тъкмо обратното - много голяма част от тях е в пълно неведение за глобалната стратегия, на която са дали ход големите банкери. /illuminatibg.blogspot.com.au/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!