Tyxo.bg counter

“Писмо от ада”

“Писмо от ада”
Ду Бин разказва за престъпленията, извършени в трудовия лагер Масанджа в новата си книга "Викът на Масанджа". (Пун Зайшу, Epoch Times)

Предисторията на “Писмо от ада”: Интервю с Ду Бин, автор на книгата "Викът на Масанджа"

Писмо, намерено в костюм за Хелоуин, привлече вниманието на медиите неотдавна.

В писмото се говори на развален английски език за малтретиране на затворници в трудовия лагер Масанджа в Китай и се отправя молба за помощ. Попадналата на писмото Джули Кийт от Орегон го публикува на нейната Facebook страница. Това веднага предизвика коментари в медии и правозащитни организации относно системата на трудови лагери в Китай.

Сега китайският писател Ду Бин (Du Bin) разказва историята на автора на писмото в новата си книга "Викът на Масанджа" (“Roar of Masanjia”). Неговият автор контактува Ду три дни след като Кийт намира писмото в Орегон, като за изненада на Ду това се оказва негов приятел.

През 2008 г. авторът на писмото е лишен от свобода и изпратен в Масанджа, където е бил 29 месеца, десет от които е бил жестоко измъчван.

"Викът на Масанджа" е 11-та книга на Ду и третата за трудовия лагер Масанджа. Тъй като книгата е за живеещ в Пекин практикуващ преследваната медитативна практика Фалун Гонг, Ду решава да се обръща в книгата си към него с "той".

"Викът на Масанджа"
Предната корица на книгата "Викът на Масанджа".

След публикуването на книгата, Epoch Times интервюира Ду. Предлагаме част от това интервю (пълен текст на английски).

EВ: Защо написахте книгата "Викът на Масанджа"?

Ду: Историята трябва да бъде записана; което аз винаги се опитвам да кажа е, че хората не са животни, както и че е важно да се разбере как човек е в състояние да оцелее в трудна ситуация. Това е темата на тази книга.

EВ: Може ли да кажете как се свърза той с Вас?

Ду: Преди да ме намери аз всъщност търсех човека, написал писмото и бях любопитен как писмото е стигнало до Съединените щати?

В действителност авторът му е мой приятел. Три дни след като вестник The Oregonian публикува за писмото, той ме потърси и ме попита дали съм чул за този репортаж. Попита: "Знаеш ли кой е написал това писмо?" Казах: "Аз се опитвам да намеря този човек." Той ми каза: "Това съм аз".

Бях шокиран, много шокиран. Въпреки, че го познавах от една-две години, бях разговарял с него само няколко пъти. Знаех, че е в трудовия лагер, но никога не сме обсъждали това в детайли преди.

Първо, аз бях много шокиран. Второ, бях изненадан. Ние сме писатели. Беше като дар от Бога. Това беше нещо много важно.

Попитах го: "Можеш ли да докажеш, че си го писал ти?" Той ме помоли да му дам парче хартия и писалка. "Изглежда ли като моя почерк?" Наистина беше неговият почерк. Познавам и хора от Масанджа, всички го знаят, той беше авторът на  писмото.

През април 2013 г. Magazine Lens в Китай съобщи за женския трудов лагер Масанджа и милиони хора са го чели. То бе нещо шокиращо, но малко хора са наясно, че това се прави само срещу специална група от хора и това са практикуващите Фалун Гонг.

EВ: Защо "специална група от хора?"

Ду: В Китай не е възможно да се публикува нещо, в което се говори, че практикуващите Фалун Гонг са обект на изтезания. Издателството ще има проблеми, репортерите ще бъдат изгонени, а разрешителното на дружеството ще бъде отнето.

EВ: Какво Ви даваше основание да смятате, че става дума за преследван човек?

Ду: Той ми каза, че е бил в мъжкия трудов лагер Масанджа и че са държали устата му отворена със зъболекарски форцепс в продължение на цял ден, в резултат на което имаше увреден нерв... бях шокиран. Попитах го, "Какво почувства, когато бе отстранен (инструмента)?", а той ми каза, че не е могъл да затвори устата си след това, не е чувствал нищо, устата му е била вцепенена.

Всички мъчения, изброени в книгата ми, са били използвани срещу него, като крайното телесно разтягане, стречинг и белезници, смъртно легло, насилствено хранене и психологически мъчения, които са най-лошото.

Той ми каза за термина "отстраняване на нервите" - обезчуствяване на всички сетива. След това си като робот, като човек от гума, без никакво усещане и те правят с теб каквото си искат, без дори да се замислят.

Веднъж неговата съпруга му изпратила писмо с молба за развод, защото не можела повече да устои на натиска на полицията, които я следели, нея и семейството им, откакто той започнал да практикува Фалун Гонг. И жена му страдала много, когато е бил затворен в центъра за промиване на мозъци. Каза, че е изживял много тежко момента, когато е получил това писмо от нея.

Той сподели, че единствените вещи, които е имал в трудовия лагер, са били една пластмасова лъжица и това писмо. Каза, че е поставил тиксо на гърба на писмото и го е чел когато имал време през нощта.

След това полицията намерила писмото по време на мъчения и отказала да го върне. По-късно попитал полицията за това писмо, но полицаят казал, че не може да го намери вече. Полицаите заявили, че ще конфискуват всичко, което може да насърчи устойчивост срещу тяхното преследване.

Нещо друго интересно и доста уникално което ми каза е, че времето не е съществувало в Масанджа - на затворниците не е било разрешено да имат часовник.

EВ: Как е могъл да напише такова писмо в тази трудна ситуация?

Ду: Питах го, питах колко писма е написал и той ми каза, че още двама практикуващи (Фалун Гонг) са писали писма също. Той e писал писмата и ги е давал тайно на друг практикуващ, който след това е правил копия от оригинала.

Килията му е била осветена 24 часа в денонощието. Разказа ми как го е правил. Спял е на горното легло, с лице към стената. Тайно е слагал лист хартия върху възглавницата си и започвал да пише. Трябвало е да слуша напрегнато, защото имало  "Zuo Ban," седящ в килията представител на полицията.

Между 1 и 3 ч. през нощта е писал, когато на Zuo Ban започвало много да му се приспива, като каза, че е написал над десет писма. Двама други практикуващи са написали по още няколко писма. Така общо станали над двайсет писма.

Той ми каза също, че разбира английски език. Знаеше, че някои от артикулите, които правят, като “усмихнати тикви”, със сигурност се използват за Хелоуин в западните страни. Мислеше си, че ако писмата станат публично достояние това ще окаже натиск върху Китайската комунистическа партия, тъй като става дума за годината, когато Китай бе домакин на Олимпийските игри. Това със сигурност ще доведе до подобряване условията в трудовите лагери, затова той тайно поставял писмата в кутиите за Хелоуин.

Няколко дни след откриването на Олимпиадата, полицията намерила едно от писмата, скрито в леглото на практикуващия. Капитанът бил възмутен и започнал да излива злобата си като измъчвал практикуващия, след като той казал, че е автор на писмото. Но властите се страхували да вдигат много шум за инцидента. Така че, практикуващият имал късмет [и му се разминало].

EВ: Какво си е мислел в този момент?

Ду: Мислел е как да използва тези писма, за да каже на света за това, което се случва в трудовия лагер, как са направени тези артикули за Хелоуин и как са третирани практикуващите Фалун Дафа.

Което аз искам да кажа на читателите е историята на това как човек оцелява в изключително трудна ситуация. Той ми каза, че в миналото се е страхувал от смъртта, но че е могъл да живее само защото практикува Фалун Гонг.

Попитах го: "Има ли някакви вдъхновяващи думи във вашата практика, коите са те мотивирали да живееш?" Той отговори: "Ако преодолееш страха от смъртта - си Бог, ако не - си човек."

Той ми каза, че тази фраза много го е вдъхновила. Каза, че не е трудно да се преодолее страха от смъртта. Затова е бил преследван 10 от 29-те месеца, през които е бил задържан в трудовия лагер. Каза ми, че е бил един от тези, които са пострадали най-тежко от преследването в Масанджа. Има много детайли в книгата за злото в този китайски трудов лагер. Вярвам, че читателите ще бъдат силно слисани, когато я прочетат.

ЕВ: Защо продължавате да пишете за Фалун Гонг?

Ду: Знам, че теми като клането на площад Тянанмън и Фалун Гонг са много чувствителни в Китай, нещо, за което дори чуждите медии не смеят да пишат. Що се отнася до това защо аз смея да пиша за тези неща, причините са две. Първо, аз вярвам, че като човешко същество би трябвало да знам как човек оцелява в трудна ситуация и как разсъждава през това време. Второ, ние не сме зверове, затова аз не толерирам нечовешко отношение към което и да е човешко същество.

Мисля, че женският трудов лагер Масанджа е място за изтезания на практикуващи Фалун Гонг. За тези хора това място е като ада. Има информация, циркулираща онлайн, че то е под контрола на Комитета по политически и законодателни въпроси за трансформиране на Фалун Гонг практикуващи. Стоващото тук, преследването, е резултат от властта и заповедите на китайския режим. Писал съм книга за това, не говоря нелепости. Никой не държи тези полицейски служители отговорни - те бяха накарани от китайския режим да правят което направиха.

В Съветския съюз имаше Гулаг. В Китай има Масанджа.

EВ: Преследването продължава ли все още?

Ду: Трудовият лагер, където бе лицето, съпротивлявало се на преследването с писане на писма, е превърнат в затворнически лагер. Женският трудов лагер Масанджа е станал център за рехабилитация от наркотици, сигурен съм в това ...

Имайки предвид това, как може да няма преследване? То все още се случва. Но е станало по-малко явно. Китайските власти бяха слисани, когато местните китайски медии съобщиха за Масанджа. Съгласно това, което знам, Масанджа е много типично място, където се преследват практикуващи Фалун Гонг.

EВ: Можете ли да кажете нещо за впечатленията си от практикуващите Фалун Гонг?

Ду: Аз познавам такива, които са били жестоко преследвани. Когато говорят за преживяното са много тихи и спокойни, като да разказват истории за други хора. Аз съм много, много впечатлен от това, да са измъчвани и унижавани по такъв ужасен начин и да споделят това така спокойно, аз съм силно впечатлен.

EВ: Фалун Гонг практикуващите следват принципите истинност, доброта и търпение. Виждате ли тези принципи, когато общувате с тях?

Ду: Да, виждам ги, определено ги виждам. Познавам около 20 практикуващи Фалун Гонг и те са оставили у мен впечатлението, че са честни, добродушни, търпеливи и толерантни. Съдейки по преживяното от тях, по техните истории, както и по човека, написал писмото, аз усещам истинност, доброта и търпение. От подробностите на техните истории наистина можех да го почувствам.

Ако някой не вярва в истинност, доброта и търпение, трябва да започне да практикува Фалун Гонг. След това ще повярва.

ЕВ: Бихте ли могли да ни кажете нещо за собствения си опит, когато бяхте задържан?

Ду: На 8 юли 2013 г., когато бях освободен под гаранция от Центъра за задържане в квартал Фенгтай (Fengtai), Пекин, почувствах, че съм научил много. Първо, бях видял със собствените си очи какво е вътре [едното от местата, където задържаха хора]. На второ място, след като излязох почувствах сигурност с всяка моя стъпка, чувство, което не съм изпитвал преди. Знаех какво правя.

След 33 дни бях в Прокуратурата и капитан на един от местните отряди за сигурност дойде да ме види с друг вътрешен охранител. Капитанът ме попита: "Ду, знаеш ли защо си тук?" Аз отговорих: "Защо?" Капитанът каза: "Високопоставен служител иска да знае защо човек като теб, с толкова добро бъдеще, се занимава с излагане злодеянията на китайския режим".

Засмях се като чух това - тези злодеяния не вредят на китайския режим, а на китайския народ. Капитанът допълни, че не може да ми каже нивото на високопоставения служител.

Защо включих историята на моето задържане на задната корица на книгата? С определена цел. След като бях освободен под гаранция, не получих никакви законни документи. Така че си помислих, ще напиша всичко, та нали мога да пиша. Ще използвам перото, за да изразя становището си, гнева си.

Китайците са страдали толкова много. Един репортер от New York Times веднъж казал на мой приятел: "Погледни книгите, които Ду е написал. Те съдържат толкова много ужасни истории. И все пак Ду е с усмивка на лицето всеки ден. Той трябва да харесва живота, който живее". Бях малко натъжен, когато чух това.

Невъзможно е човек да остане безчувствен към страданието на всички тези жалбоподаватели, на практикуващите Фалун Гонг и на всички китайци, започнало от основаването на Китайската комунистическа партия през 1921 г.

Аз вярвам, че те са сериозно наранени. Макар аз да не съм директно засегнат от тези страдания, мога да почувствам болката им. Ако не пиша, какво друго мога да направя? Понякога ми се иска да се откажа, да спра да работя тази болезнена работа. Но тази мисъл не се здържа за дълго.

Човек трябва да прави това, което му е отредено. Аз също мисля, че то може да има нещо общо с моя темперамент - аз съм роден за да страдам, тъй като трябва да се боря с несправедливостта.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни