Tyxo.bg counter

СБОГУВАНЕ С ЕВРОПА

Има един афоризъм, който гласи: "Демографията - това е съдба". 

Ако той е верен, това означава, че за Запада всичко е приключено.

Руските либерали крещят с всичка сила, че Русия трябва да избере европейския път на развитие. Тя било трябвало непременно да бъде присъединена към процъфтяващата Европа. Либералите постоянно критикуват руските държавни структури заради тяхното нежелание да се приобщават към европейските ценности. Според тях, всички беди на Русия произтичат от това, че руснаците са недостатъчно европейци.

За руските либерали Европа е абсолютен образец за подражание. Фетиш. Обект на възхищение. Всичко в Европа е по дефиниция "добро", към което всички трябва да се стремят. Целият свят трябва да следва европейския път на развитие. Критерий за прогресивност на една или друга държава е степента на нейната приобщеност към европейските либерални ценности.

Европейският печат върху опаковката означава, че стоката е с отлично качество. 
И това наистина е така! 
Автомобили, електроника, хранителни стоки, мода, изкуство - всичко в Европа е с висше световно качество. 
И тайната на европейското качество, според мнението на руските либерали, е проста и очевидна: "Там всичко се прави за хората - а не, както в Русия". 
А защо "в Европа всичко е за човека", либералите знаят съвършено точно: защото Европа е родина на съвременната демокрация и свободата. Именно свободата и демокрацията са превърнали Европа в такова вкусно бонбонче. Свободата и демокрацията са създали европейската правова държава, която обслужва задоволяването на човешките потребности. 

Либерално-комунистическата логика


Пък Русия, според мнението на либералите, някога е била "тюрма на народите" - и все още е такава. И те настойчиво изкушават руските хора с европейските материални постижения: "Ако искате да живеете така комфортно, както живеят европейците - гласувайте за либералите, борете се за европейските свободи, приобщавайте се към европейските стандарти за демокрация!" 
Маршовете на несъгласните (либерали, "правозащитници", еколози и други малцинства) сочат все европейския пример "как трябва да се живее". Правителството на Русия се намира под постоянен либерален натиск, който се опитва да насочи развитието на Русия по европейския път. 
Настойчивостта на либералната опозиция показва нейната пълна враждебност към опитите на руските власти да намерят собствен, руски път в историята. Либералите тутакси обясняват всички особености на Русия с нейната "изостаналост от Европа". И, за да се преодолее тази "вековна изостаналост", трябвало "не да се измислят за Русия специални пътища на развитие" - а, чисто и просто, да се приемат европейските либерално-демократични ценности. 
Колкото по-скоро, толкова по-добре! 
Руското държавно ръководство просто трябва да си преустрои политиката според либералните рецепти. И тогава животът в Русия постепенно ще се европеизира - тоест, да се приближи като материално подсигуряване и културно развитие до европейските стандарти.

Може. Възможно е. Защо пък да не е така? Ако...

Аз съм готов да стана истински либерал, привърженик на либералните реформи в Русия и правозащитник на обидените малцинства. 
Ще слушам само опозиционните радиа и ще гледам само опозиционните тв-канали. 
Ще посещавам всички либерално-демократични сбирки и ще участвам във всички акции на "несъгласните". 
Всяка 31 дата за мен ще бъде свят ден на "борба за правата на малцинствата". 
Ще попивам със затаен дъх всяка дума на лидерите на опозицията. 
Ще смятам "борците срещу корупцията" за най-забележителните хора в днешна Русия. 
Ще бъда яростен противник на днешната руска власт. 
Ще гласувам само за представители на опозицията. 
Ще си мечтая за Русия с европейски права, нрави и свободи, с европейски пътища и автомобили. 
Ако...

Аз обичам Европа. 
Аз съм европеец по рождение, възпитание и образование, и съм поклонник на всичко европейско. 
Винаги предпочитах европейските източници на информация пред съветските партийни "средства за масово осведомяване". 
За мен Европа е център на културата. 
А европейските постижения в бизнеса, науката и техниката са над всякакви похвали. 
Аз се прекланям пред героичната европейска история на борба за свобода и човешко достойнство. 
Аз се възхищавам на европейските постижения от двете страни на Атлантика и в своето ежедневие предпочитам европейското качество. 
За мен съвременните европейски либерално-демократични порядки щяха да бъдат образец, към чието внедряване в Русия трябва да се стремим най-категорично. 
Ако...

До неотдавна светът за мен беше съвсем ясен, и аз знаех какво трябва да се направи за благото на Русия: трябваше да се борим, за да внедрим в руската действителност европейските стандарти, норми и закони. 
Програмата на борбата за по-добър живот ми изглеждаше пределно ясна: правата на човека и европейските свободи - в руската действителност! 
Трябва да възприемем най-старателно всичко европейско - и колкото по-бързо го направим, толкова по-скоро ще започнем да живеем "както в Европа". 
Да заличим "робството в Русия" и да станем "свободни хора" - ето достойна цел в живота! 
Готов съм да умра в името на либерализма! 
Ако...

Колко приятно е да се чувстваш като част от "прогресивното човечество"... 
Да се възхищаваш от този неудържим европейски научно-технически прогрес, който всеки ден подарява на хората нови открития и изобретения! 
Колко прекрасно изглеждаше доскоро бъдещето на европейското общество, което дружно и весело върви по пътя на хуманизма! 
И колко благородна изглеждаше борбата за правата на човека в Русия, за свобода и демокрация, за приобщаване на Родината към успешната европейска цивилизация! 
Така и щеше да си продължава. 
Ако...

Ако един-единствен факт от съвременната европейска действителност не задраскваше ВСИЧКИ европейски постижения и не правеше света тъмен, опасен и непредсказуем. 
Този факт се нарича ДЕПОПУЛАЦИЯ. 
Този факт - ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕПОПУЛАЦИЯ (намаляването на броя на коренните европейци), която продължава вече над 100 години, заплашва с измиране коренните европейци още в рамките на близките десетилетия.

Ето как руският демограф А. И. Антонов описва историята на европейската депопулация: 
"Преди спадането си през ХІХ век нивото на раждаемост в Европа е било достатъчно високо, за да надхвърля нивото на смъртността и да осигурява онзи прираст на населението, послужил като основа за бурното развитие на индустриалния капитализъм. Така например, в периода 1800-1880 гг. раждаемостта в Европа е била 38 раждания на 1000 души население - и едва през последната четвърт на ХІХ в. започва нейното намаляване". 
В първата половина на ХХ в. раждаемостта в Европа се съкратила от 32,5 на 1000 - до 20 на 1000 през 40-те години. 
През втората половина на ХХ в. започва отказ от среднодетното семейство, от потребността за 3-4 деца. Сумарният коефициент на раждаемост в Европа спада под границата за просто възпроизводство на населението - 2,1 деца средно на жена. 
Ако разгледаме динамиката на раждаемостта, ще видим, че от началото на ХХ в. до 2000 г. броят на ражданията в страните от днешния ЕС е намалявал от 3,5-5 до 1,3-2,0 средно на жена. 
Нивото на раждаемост на повечето развити страни, много от които през 1950-1960-те години преживели период на "бейби-бум" (високо ниво на раждаемост), започва бързо да спада от началото на 1970-те години. 
В 18 от 45 развити страни нивото на раждаемост пада под простото възпроизводство през 1970-1975 гг. 
През 1990-1995 гг. това ниво е паднало под простото възпроизводство вече в 42 развити страни. 
През 2005-2010 г- в 44 развити страни.

При това в някои от тях е достигнат "рекорд" по ниско ниво на раждаемост - 1,3 дете на жена. 
Съпружеските двойки днес раждат по-късно и по-малко деца. 
Съвременните майки раждат първото си дете средно с 3 години по-късно в сравнение с предишното поколение. 
В развитите страни се увеличава броят на бездетните жени. 
През 2006 г. 20% от жените на възраст между 40 и 44 години в САЩ не са имали собствени деца. 
През 2005 г. бездетността в Австрия и Италия сред жените до 65-годишна възраст е 15%. 
Към 2040 г. бездетните жени в развитите страни ще надхвърлят 20%. 
На свой ред, намаляването на раждаемостта и увеличената продължителност на живота състаряват населението. Този процес протича с бързи темпове в развитите региони на света, където през 2009 г. броят на старите хора е 21% от населението и вече значително надхвърля този на децата. 
През следващите 20 години броят на хората над 80-годишна възраст в ЕС ще се удвои. 
Към 2050 г. всеки 3-ти жител на Европа ще е над 65-годишна възраст (според "оптимистичната" прогноза на ООН - 35%, а според "песимистичната - 40%). 
С други думи: през 2050 г. в развитите страни на всяко дете до 14-годишна възраст ще се падат 2-ма старци.

Проблемът на депопулацията и застаряването на европейските страни е толкова сериозен, че в близките десетилетия те просто няма да имат достатъчно хора, за да решават икономическите си проблеми. 
Депопулацията и застаряването вече се превръщат в пречка за икономическия ръст, понеже намалява делът на работоспособното население и властите трябва да харчат все повече за пенсии и здравеопазване. 
Специалистите предупреждават, че намаляването и застаряването на коренното европейско население може да доведе до качествени икономически и социални промени във всички нива на обществото: от структурата на семейството до пенсионната система. Постоянното застаряване на населението и спадащата раждаемост вече принудиха европейските правителства да увеличат възрастта за пенсиониране. 
Още сега може да се забележи изчезване на формираната от хиляди години потребност на европейците от много деца. Това изчезване води към намаляване на раждаемостта до степен на бездетност. 
"Продължителното запазване на това ниво на раждаемост изтощава демографския потенциал на една страна. Процесът добре се забелязва чрез примера на стопяването на коренните жители на столиците - парижани, лондончани и т. н. Населението на големите градове може дори да се увеличава, но коренните жители измират като динозаври", констатира А. Антонов.

Според оценките на европейските демографи, към 2050 г. делът на населението на държавите от ЕС спрямо общия брой на жителите на Земята ще намалее от 8% на 4%, а 1/3 от всички европейци ще бъдат над 65-годишна възраст. 
През 1950 г. на 1 човек в развитите страни е имало 2-ма в развиващите се. През 2000 г. това съотношение е било 1:4, а през 2050 г. ше бъде 1:7.

Увеличението на населението в държавите от ЕС за 1 година е равно на увеличението на населението на Индия за 1 седмица.

В "богатите" държави броят на населението ще намалява, а в бедните обратно - ще расте. При това в най-бедните страни ще се удвои до 2050 г.

В отчет на Статистическото бюро на САЩ от лятото на 2009 г. се привеждат данни, според които до 97% от прираста на населението на планетата през близките 40 години ще е в Азия, Африка и Латинска Америка. Според същия отчет, към 2009 г. на Земята е имало 1,2 милиарда души до 16-годишна възраст, от тях 90% в развиващите се страни. 
Населението на Африка е вече 1 милиард души. Средната раждаемост там е 5,3 деца на 1 жена. Ако се запази тази тенденция, към 2050 г. жителите на Африка ще наброяват 2 милиарда души. 
Успоредно с това ще расте международната миграция. 
През 2005 г. в света е имало около 192 милиона мигранти, а през 2010 - 210 милиона. 
128 милиона от тях са отседнали в индустриално-развитите страни. Така имигрантите от чужди държави там са 10% от населението. 
Най-много международни мигранти има в Европа - 33% от общия им брой, и в Северна Америка - 24%. 
През 1995-2000 гг. населението на европейските страни намаля с 4,4 млн души, а притокът на имигранти за същия период беше 5 млн. Естественият прираст на населението на ЕС, което сега е 500 млн души, в периода 1994-2006 г. беше 19 млн души, като 15 милиона от тях бяха имигранти.

Към 2050 г. броят на децата и възрастните хора ще надхвърли осезателно броя на трудоспособното европейско население. Според ООН, само нова вълна от имигранти в Европа може да възстанови равновесието между работещи и неработещи. Очакваният приток на имигранти в Европа е за много десетки милиона души.

Ако раждаемостта в Европа през ХХ в., макар и с цяло ниво по-ниска отколкото в Азия и въобще в света, бе осигурила нарастване на населението поне 3 пъти от началото до края на века, както би било сравнително нормално, днес населението на континента щеше да е 1,250 милиарда души. Следователно, поради ниската раждаемост на коренните европейци, сега Европа е с 500 милиона души по-малко население от нормалното. Дори ако се отчетат загубите на европейците в двете световни войни, революциите и репресиите, то загубите от ниската раждаемост далеч надхвърлят тези от всичко останало. Тоест: значението на ниската раждаемост за европейците е много по-голямо, отколкото революциите и войните, взети заедно.

Как се осмисля фактът на депопулацията от европейските учени и какво правят европейските политици за прекратяване на измирането на коренното европейско население?

За съжаление, европейските учени не осмислят НИКАК фактът на депопулацията.

Европейските политици не правят НИЩО, за да прекратят измирането на коренните европейци.

Всичките съвременни теории за европейската депопулация само КОНСТАТИРАТ факта на намаляване броя на на коренните европейци, без ИЗОБЩО да обясняват причините за това явление. 
Ето защо всички методи за прекратяване на депопулацията са толкова безполезни, че европейските правителства чисто и просто предпочитат да не правят нищо - така или иначе в рамките на мандата на едно правителство нищо не може да се постигне, следователно избирателите не могат да бъдат впечатлени и по този начин каквито и да са усилия в това отношение ще отидат "на вятъра"; просто няма да спечелят гласове за следващите избори.

Френският учен Адолф Ландри още в началото на ХХ-ти век определя цивилизационните фактори, които влияят отрицателно върху раждаемостта. Тези фактори според него са: 
- упадъкът на нравите, изразен в многобройни, случайни сексуални контакти; 
- бездетността на висшите обществени класи, които по този начин създават модел за поведение в цялото общество; 
- загуба на доверие към възвишените идеи. 
Ландри смята, че намаляването на раждаемостта не ще се ограничи само с Франция, но ще засегне цяла Европа, като причини регрес и даже гибел на цивилизацията. 
Той призовава към активна политика за увеличаване на раждаемостта. Понеже вижда главните причини за намаляване на раждаемостта в менталната сфера, именно там, според него, трябва да се насочат главните усилия: 
- засилване на патриотизма; 
- насаждане на уважение към многодетните семейства; 
- финансова и материална подкрепа за създаване на семейство и раждане на деца. 
Ландри не отрича значението на икономическите фактори, но смята, че тяхното въздействие се проявява не пряко, а в сложни, неявни форми.

Леон Рабинович в забележителната си книга "Проблемът с населението във Франция" (1929 г.) пише, че ако намаляването на раждаемостта продължи, то може дори да настъпи стадий на демографски регрес.

Чешката изследователка А. Шубртова цитира Рабинович: 
"Нашето време оставя като наследство за бъдещето икономически, социални и интелектуални проблеми - но един от най-сериозните и обвитите в недомлъвки е демографският проблем". 
Такива учени още през 30-те години предвидили съдбата на Европа - неизбежният й край поради намаляването на броя на коренните европейци по причина на ниската им раждаемост. 
И ето, че само няколко десетилетия по-късно ние сме свидетели на крайния етап на този процес. 
Наближава моментът, когато броят на коренните европейци сред населението в европейските страни ще спадне под 50%.

И тогава вече, чрез проста демократична процедура, на власт ще дойдат имигрантите от Африка, Азия и техните потомци. Мнозинството от избиратели ще бъде тяхно, и тогава ТЕ вече ще диктуват на останалите възрастни европейци СВОИТЕ закони.

Днешните законодателни мерки на коренните европейци против носенето на фереджета или, примерно, против строителството на минарета и джамии - това са само временни "успехи" в отстояването на европейската идентичност. 
Новите власти на бъдещата "цветна" Европа няма да се церемонят с престарелите коренни европейци - и тогава вече кой ще им попречи да строят каквото си искат, където си искат, колкото искат и когато искат? 
Книга "Битие" гласи: 
"И ги благослови Бог, и им каза Бог: "Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я". (Бит. 1:28) 
Някога европейците спазвали този завет. Но днес, след като загубиха империите и вярата си, коренните европейци измират. Повечето от тях вече искат само едно: докрай да се насладят на своя самотен живот - а после, когато дойде времето, да си умрат по възможност тихо, без мъки. 
Това напълно устройва света около тях - той вече предвкусва мига, когато великото наследство на западната цивилизация самичко ще му падне в ръцете като зряла круша. Ако вярваме на афоризма, че демографията - това е съдба, то за Запада всичко е свършено.

Какво означава намаляването на броя на коренното европейско население?

Означава, че съвременната депопулация на коренното европейско население зачерква ВСИЧКИ европейски многовековни постижения във ВСИЧКИ области - защото тази депопулация означава БЕЗСМИСЛЕНОСТ на европейската цивилизация.

За кого коренните европейци са живели и са се борили? 
За кого са създавали прекрасната си култура? 
За кого са се сражавали и воювали, без да щадят нито себе си, нито другите народи? 
Дали са го вършили за себе си? Или за своите деца? 
Оказва се, че нито едно, нито другото... 
Децата им с всяко поколение стават все по-малко и по-малко. 
А самите те постепенно се превръщат в стари, самотни и безпомощни обитатели на домове за възрастни хора. 
Нима толкова глупаво и безсмислено ще свърши европейският род? 
Нима цялото европейско благополучие е създавано само, за да могат последните европейци да умрат в комфорт, като оставят на други народи онова, което предците им са натрупали с колосални усилия?

Днес мнозина забогатели руснаци мечтаят да заминат за Европа и да живеят красив, благополучен и комфортен живот. Искат да напуснат "опасната Русия", "заради сигурността - своята и на своите деца". 
Горките слепци! Те не виждат, че дните на Европа са преброени - всеки може с обикновен калкулатор да изчисли точно момента, когато последният коренен европеец в една или друга страна ще умре.

Но още много преди това ще започне окончателно преразпределяне на европейската собственост, когато, както пише Марк Щайн, "наследното европейско население ще започне трансфера на материалните ценности". 
И единствено, за което ще мечтаят тогава остатъците от коренните европейци, ще бъде само този "трансфер", а по-простичко - отнемането, под една или друга форма, на имуществото им и предаването му на имигрантите, да не е прекалено кървав.

Бъдещето на съвременна Европа е да се превърне в конфликтен терен.

Ето, на такова бъдеще обричат своите деца някои "любящи" руски родители, които заминават да живеят във все още благополучната Европа. Но когато цялата тя пламне в етнически и религиозни конфликти, тогава злодеянията на сегашната ювенална юстиция ще изглеждат невинни забавления.

Нека всеки да признае честно пред себе си: може ли да бъде смятано за нормално и здраво едно общество, където хората доброволно са престанали да се размножават, обричайки го на измиране? 
Може ли да се завижда на общество, което се превръща в общество на възрастни хора и постепенно изчезва, отстъпвайки място на имигранти от чужди страни, с чужда религия, с чужда култура? 
Може ли едно общество да се нарича успешно и благополучно, ако то намалява числено, понеже хората в него живеят комфортно, но са престанали да се размножават? 
Какъв смисъл има това общество да строи свободен, уютен и комфортен свят - щом е обречено на измиране поради доброволния отказ на хората да създават и раждат деца? 
За какво му е на човек да работи, ако няма деца? Само, за да угажда на апетита и инстинктите си, както правят и животните? Е, има една разлика между него и животните в този случай: освен на апетита и инстинктите си, той угажда и на капризите си. Но тази разлика явно е в полза на животните... 
Ако цялото човечество възприеме и реализира европейския модел на развитие, тогава то е обречено на постепенно измиране, също както европейците. Нима това е прогресивният път за развитие на човечеството? 
Нима може да бъде смятано за прогресивно едно общество, което доброволно измира заради комфорта си? 
Пътят на Запада води към гробището. Това ли е пътят на прогреса? Това ли е онзи "път към храма", към който либералите призовават Русия?

Ама, че лицемерие!

Да пазиш децата от насилие в семейството, измисляйки за целта "ювеналната юстиция"; да уверяваш целия свят, че "ние живеем заради по-доброто бъдеще на нашите деца" - и едновременно да поощряваш ниската раждаемост!

Европейският свят не само загива сам. Той повлича и другите народи подире си, като ги съблазнява с високите нива на потребление, на свободи и "права на малцинствата".

С какво руските либерали изкушават руснаците, като рекламират свободна и демократична Европа?

Да, европейците имат най-високият стандарт на живота, най-високите стандарти на производство и потребление -
НО ТЕ ИЗМИРАТ! 
Европейците имат най-много демокрация, свобода, толерантност и политкоректност - 
НО ТЕ ИЗМИРАТ! 
Европейците имат най справедливият съд, правова държава и гражданско общество - 
НО ТЕ ИЗМИРАТ! 
Европейците имат най-много в света автомобили и най-добрите пътища на планетата - НО ТЕ ИЗМИРАТ! 
Европейците имат най-добрите показатели в здравеопазването, продължителността на живота, и най-ниска детска смъртност - 
НО ТЕ ИЗМИРАТ! 
Европейците имат най-изтънченото и прекрасно изкуство - 
НО ТЕ ИЗМИРАТ!

Стотици, хиляди години предците на съвременните "цивилизовани и хуманни" коренни европейци не щадяха нито себе си, нито другите, за да построят по-добър живота "за своите деца". 
И ето, че децата пораснаха и си рекоха: "А защо трябва да се напъваме? Заради какво да се стараем, като раждаме по 3 деца? Толкова е "готино" да си живеем за собствено удоволствие - нима не сме достойни за това?"

Ами предците? 
Ами тяхната пот и тяхната кръв? 
Ами техните старания да защитят и благоустроят своя живота и живота на децата си? 
"Наивните", "необразованите", "грубите" и "нехуманни" предци не разбирали, че трябва да се живее само заради самите себе си, с песни и танци, за собственото си удоволствие, без да зацикляме върху проблемите. KEEP SMILING и "всичко се сбъдва, трябва само силно да се пожелае". 
"Трябва със смях да се разделяме със своето минало!"

Умните съвременни рожби на предците снизходително се подсмихват над деянията на прадедите си. Рожбите искат само да използват постиженията на "нехуманните" и "необразовани" предци. 
Но да продължат живота на своя народ, като създават достатъчен за целта брой деца - о, не, извинете, това натоварване не е необходимо за днешните коренни европейци! Толкова е назадничаво и патриархално да раждаш и възпитаваш деца! 
Деца не са нужни на днешния европеец, защото те пречат на "кариерното израстване" и на "себеизразяването". Ама собственият му народ бил загивал - че тия имигранти за какво са тогава? Нека имигрантите раждат, "като "свине за разплод", да "плодят нищета", да метат улиците (което не му отива на креативния европеец!), да работят с пот на челото, като обслужват развитите, изтънчени и префинени в културата си европейски либерални демократи.

Интересно, какво ли щяха да кажат относно идеята за намаляване броя на коренните англичани и замяната им с имигранти Едуард ІІІ (1312 - 1377; крал на Англия, започнал Стогодишната война, спечелил победите при Креси и Поатие - б. пр.) или Хенрих V (1386 - 1422; крал на Англия, победител в битката при Азенкур - б. пр)? 
А какво би казал Анри ІV (1553 - 1610; крал на Франция, известен ни от популярния роман на А. Дюма "Кралица Марго" - б. пр.) по повод депопулацията на коренните французи? 
Защо са се сражавали и умирали европейците през 451 г. на Каталаунските хълмове срещу пълчищата на Атила? 
Защо са стояли на живот и смърт при Поатие през 732 г. срещу мюсюлманските пълчища? Та нали са могли с шеги и закачки да предадат Европа в ръцете на азиатските завоеватели, вместо да умират толкова некомфортно за своята свобода и независимост? 
Къде е бил смисълът да се сражават и загиват? 
Нали, така или иначе, днешна Европа ще падне в ръцете на други народи поради измирането на коренните европейци?

Не се ли обезценява изпълненият с трудности и несгоди живот на предците на съвременните коренни европейци от нежеланието на техните потомци да се размножават? Заради кого се борили мъжествено прадедите, щом техните потомци така безволево измират и освобождават място върху собствената си земя за имигранти от цял свят? 
Колко ли трябва да презираш своите героични предци, щом доброволно се отказваш да продължиш рода им? Депопулацията поради ниска раждаемост обезсмисля историята на човечеството и слага бариера пред бъдещето.

Депопулацията - това е изплюване в лицето на собствения народ и на цялото човечество.

Съвременната депопулация на коренното европейско население - това е депопулация на смисъла на живота. Защото коренните европейци губят смисъла на съществуването си, щом не искат да продължат историята на своя народ. 
Това е "депопулация на добрите намерения" поради установяването на либерално-демократични "ценности" - с които ценности, както става ясно, е постлан пътят към гробищата. 
Това е "депопулация на прогреса" - защото прекратява съществуването на европейската цивилизация, която е родоначалник на научно-техническия прогрес. 
Това е "депопулация на комфорта" - защото унищожава коренните европейци, които живеят в най-комфортните условия за цялата история на човечеството. 
Това е "депопулация на потребителското общество" - защото унищожава жителите на страните с най-високи показатели на брутния вътрешен продукт на глава от населението. 
Това е "депопулация на ниската раждаемост" - защото доброволната ниска раждаемост е единствената причина на съвременната европейска депопулация. 
Депопулацията поради ниска раждаемост поставя въпроса за самото съществуване на човечеството - тя води към неговото ликвидиране, ако то приеме ценностите на европейската идеология. 
Депопулацията поради ниска раждаемост е апотеоз на егоизма, висша проява на безотговорността на самовлюбения еманципиран човек.

"Депопулацията на самоубийството" поставя под въпроса разумността на "хомо сапиенс" - "човека разумен", който допуска да се извършва собственото му измиране в най-благоприятни условия за живот. Нима хората, които се наричат "разумни същества", не са в състояние да спрат смъртоносната депопулация? 
Или европейците са чак толкова деградирали умствено, че вече не могат да използват постиженията на материалния прогрес за собственото си оцеляване?

Съвременното измиране поради ниска раждаемост показва, че европейското общество е толкова развратено от материалния прогрес, та дори НЕ МОЖЕ ДА ОСЪЗНАЕ собственото си изчезване от лицето на Земята. 
Коренните европейци не са достойни за своите прадеди, които не са жалили нито себе си, нито другите хора за постигане на материално благополучие. Не са достойни за собствения си научно-технически прогрес, защото използват неговите резултати само във вреда на себе си, на собствените си народи. 
Европейската идеология на либерализма, която от епохата на Ренесанса тласка европейците към все нови открития и завоевания, се оказа безсилна да ги защити от измиране. Европейците не можаха да "смелят" богатството, което са награбили от други народи. Те се развратиха от своя висок стандарт на живот до степен да измират поради нежелание да имат деца. Просто са тръгнали и вървят по път, който ги води към смърт!

Депопулацията на коренните европейски народи показва, че е настанало време нещо радикално да бъде променено в живота на хората, ако човечеството иска и по-нататък да живее на тази планета. 
Депопулацията заради ниска раждаемост - това е "знак за беда", признак за близката смърт на съответния народ. Тя показва погрешността на ценностите, по които живеят хората в Европа. 
Бездънно море от пот и кръв на всички народи по Земята, в това число и на самите европейци, лежи в основата на съвременната европейска цивилизация. 
И каква подла неблагодарност - да си живуркаш само за собствено удоволствие, да използваш деянията на предците си, които героично са преодолявали трудности заради своите деца, и да прекратиш историята на народа си просто, защото не ти се иска да положиш грижи да имаш собствени деца!

Наближава денят, когато имигрантите и техните потомци ще станат абсолютно мнозинство в европейските страни. 
Така депопулацията копае гроба на европейската цивилизация. 
В Европа вече навсякъде се чувства приближаването на Съдния ден! 
В някои европейски градове се въвеждат шариатски съдилища. 
В някои райони на европейските градове коренните европейци се страхуват да влизат дори денем. 
В Копенхаген полицията официално заяви, че се оттегля от мюсюлманските квартали, защото за нея там е много опасно.

Вече се чуват гласове против коренните европейци: "Това не е ваша земя!" 
Вече режат глави на коренни европейци...

Руснаците обичат Европа, която дълги векове беше наш учител и образец за подражание. 
Но, уви - онази Европа, онази Франция на "Тримата мускетари", от която руснаците се възхищаваха толкова много, вече я няма. 
Съвременна Европа се отказа от собствените си европейски ценности от миналите векове.
Ако предците на съвременните европейци можеха да видят какво е станало с онази Европа, за чието благополучие и процъфтяване са се сражавали и умирали - ще се ужасят и ще прокълнат своите потомци! 
Европа стана жертва на либералната идеология, започнала през епохата на Ренесанса с фактическия отказ от вярата в Бога. Оттогава либерализмът постепенно разгърна напълно своите гибелни възможности и през ХХІ век доведе европейската цивилизация до смърт. 
Съкращаването на коренното европейско население поради ниска раждаемост неизбежно води към самоунищожение на цялата европейска цивилизация. 
Либерализмът дотолкова отслаби интелектуалния потенциал на европейския елит, че сега европейците се опитват да решават всички проблеми чак, когато те се появят, без да могат да предвиждат събитията - и така още повече потопяват Европа в пропастта на либералните илюзии.

Например, при появата на проблема с трудоспособното население в Европа през втората половина на ХХ век, вместо да помислят защо Европа се е оказала в такава ситуация и кой е отговорен, "умните безумни европейци" измислиха концепцията на мултикултурализма, без изобщо да си представят последиците от тази политика.

И Европа беше наводнена от нашественици-имигранти. На това отгоре, на никого от либералните европейски политици дори не му хрумна, че е възможно да има стратегическа грешка в етническата политика, която да постави кръст на самото съществуване на европейската цивилизация. Това е явно доказателство за интелектуалната импотентност на либерализма.

И ето: в този вече изкопан евро-гроб руските либерали тласкат и Русия, призовавайки руснаците да станат "европейци"?!
Дали трябва да умираме в такава прекрасна компания? Или е по-добре да потърсим наш, руски път в историята, за да оцелеем.

За да има поне кой да каже: "Сбогом, Европа!"

Юрий Кубасов

Източник: www.ruskline.ru

Превод: Любомир Чолаков

http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2015/01/17/sboguvane-s-evropa.1331194 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни