Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Защо потъват мегаполисите

New Orleans, Шанхай, Атина - много градове потъват бавно. Особено невероятно е положението в Мексико Сити.

Спътниковите измервания на ЕКА на Европейската космическа агенция сега разкриват драматичната темпото, с което потъват много райони на града.

Части на юг и на запад от големия метрополис с два и половина инча на месец. Това стана ясно от радарни измервания на ЕКА сателитни Sentinel-1 от 03 октомври до 02 декември; Те потвърдиха ранни резултати. От радари и електромагнитното излъчване на земята. Понижава земята, лъчите са вече вървят.

Екстраполирани са части от Мексико Сити след една година до 30 инча дълбочина. След около три години, се очаква потъване от един метър. Значителни щети на сградите на мегаполиса, ще понесе столичния район където живеят повече от 20 милиона души.

Мексико Сити потъва, макар и не в океана. Градът е разположен на водоносен слой, който е и основен източник на питейна вода. Всеки път, когато един от 20-те милиона жители на града пие вода, градът пада леко. Според някои оценки, през последните 100 години отделните части на града са паднали с 9 метра. Потенциално всичко е още по-лошо. Предполага се, че водоносният хоризонт е изчерпан.                                          

Други части от града потъват с около 2.4 метра на година.
Почвата под града е нестабилна, а добиването на вода я прави още по-уязвима.

Колкото повече потъва градът, толкова повече се затруднява канализацията, защото посоката на водата се променя и мръсната вода се връща обратно към града. Капацитетът на канализацията на Мексико Сити е намалял с 30% от 1975 година насам.

В момента се работи по няколко проекта за спиране на потъването.                                    

Земята под Groningen в Холандия е подкопана от производството на газ. Теренът отстъпва, от седемдесетте години до 30 сантиметра.

До дванайсет инча годишно, дъното на долината в градове на Китай . Причина е подаването на вода. Много сгради са прорязани от дълбоки пукнатини.

Шанхай

Градът е построен върху нестабилни брегове на река Яндзъ.

Първоначално бил малко рибарско селище, но през 19-ти век все повече хора започнали да се заселват там. Днес това е най-гъсто населеният град в света. По данни от 2001 там живеят 20 млн. души.

С увеличаването на населението нараства и броят на кладенците, изсмукващи вода от почвата, и нанасящи вреда на основите на града.

Шанхай е потънал с около 2.4 метра между 1921 и 1965 и продължава да потъва с около 5 сантиметра на година.

               
Теглото на хилядите високи сгради ускоряват упадъка на Шанхай; меката почва маршируват под сривове на града. Метролинии деформират сградите и се появяват  пукнатини.

              
Индонезийския пристанищен град Семаранг се накланя буквално в морето. До 15 см на година, се понижава крайбрежнието.

Части от индонезийската столица Джакарта потъват няколко сантиметра годишно.

Лисабон: Подземните води са причина за потъване на  португалската столица.                                                                                                 
В някои части на Лисабон, Банкок и Атина добива на подземните води има подобни последици.

 

Атина: по-голям риск от наводнения главно поради спада, а не заради покачването на морското равнище.

Потъването на райони в Санкт Петербург, според водещ изследовател се дължи основно на натоварването на сградата и мека почва.

Спряна е тенденцията на спад в Токио. Градът е пропаднал от средата на 20-ти век с четири метра. След доставката на подпочвени води пропадането е драстично намалено. От седемдесетте години, градът изглежда се стабилизира.

Банкок, Тайланд

Столицата на Тайланд потъва и то сравнително бързо. За разлика от други гардове в този списък, тук вината не е в лошите основи, а в глобалното затопляне.

Градът е разположен върху река и според експерти, тя може да погълне някои от сградите след едва 7 години. Глобалното затопляне ще е причина и за разрушителни цунамита. Десетина години са достатъчни, за са започнат осезаемо да се чувстват проблемите.

Ню Йорк

Голямата Ябълка, също като Банкок, може да стане жертва на глобалното затопляне и покачващото се ниво на океаните.

Хюстън

Четвъртият по големина град в САЩ е построен върху, тъй да се каже, пясък. Положението допълнително се усложнява от извличането на вода, както и от добива на петрол.

 

Ню Орлиънс

Половината град се намира на или под морското равнище и го прави много уязвим на тропическите бури. Това не тревожело никой, освен учените, докато не връхлетял ураганът Катрина.

Според експерти не може да се направи нищо. Градът има стени и диги, които да го предпазват от водите на Мексиканския залив, но и те потъват и вършат все по-малко работа.

Венеция

Когато венецианците са построили града си почти във водата е имало смисъл - тогава достъпът до морето е бил много важен за хората.

Копаенето за прясна вода обаче не е много полезно за него.

За последните 100 години Венеция е потънала с малко повече от 30 сантиметра, а равнището на Средиземно море се покачва.                                                   
Запазването на Венеция е приоритет на италианското правителство от 30 години насам. В проекта за защита от наводнение MOSE са вложени няколко милиарда евро. Той ще бъде завършен през 2011 или 2012 година.

Според много експерти обаче, със или без този проект, Венеция ще потъне и ще се превърне в една красива легенда.
http://www.spiegel.de/

http://budha2.blog.bg/technology/2014/12/12/meksiko-siti-kakto-i-drugi-megapolisi-potyvat.1322154

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!