Tyxo.bg counter
  15.11.2014

Палежът на Партийния дом една от тайните на прехода

 

Д-р Конст. Тренчев - КТ Подкрепа

Палежът на Партийния дом ще остане една от тайните на прехода

Д-р Константин Тренчев е президент на КТ “Подкрепа” от февруари 1989 г. По професия е лекар. Той е една от ярките фигури на прехода, един от основателите на СДС.  Д-р Тренчев винаги е привличал вниманието с директното назоваване на неудобни истини. Той е и един от обвинените за палежа на Партийния дом.

Г-н Тренчев, след повече от 20 години не се разкриха виновниците за подпалването на Партийния дом...

И никой не ги е търсил. Това е моето убеждение. Защото никой не потърси сериозно истинските подпалвачи. Използваха просто недоволството на хората, за да ги обвинят, че са те. Разбира се, хората искаха промяна, но това, което стана, си беше една нагласена работа. Затова не искаха да дойдат и хора от запад – специалисти по подпалванията, не се съобразиха с множеството видеоматериали, които явно доказваха, че е имало предварителна подготовка в стаите, складирани хартиен талаш, туби със запалителна течност. Не мога да повярвам, че ще оставят вратите с ключовете отворени, та дори касите с ключовете, при положение, че си спомням за празниците 1 май, 9 септември - дори запечатваха училищни стаи.Пълна инсценировка от страна на управляващата тогава Комунистическа партия, която искаше чрез някакъв акт да упрекне демократите в насилие, подпалвачество, тероризъм и т.н. И понеже видяха, че не се получи като хората, затова и никой не рови в тази история повече.

Убеден сте, че това е техен сценарий...

Аз мога да ви демонстрирам, те ги и публикуваха – разговорите, които се записваха в полицията, тъй като там има магнетофони, където се обаждат полицаи и казват: “Какво става, пожарната идва там, където нищо не гори. Никой не гаси, всичко се мотае, чакали някакви заповеди”. Не съм чувал при пожар да чакаш заповеди, за да започнеш да гасиш.

Всъщност вие бяхте обвиняем по делото, защо ?

Срещу трийсет и колко човека беше започнало следствие и това беше. Не знам за другите, за себе си знам - никой не ни е викал, не ни е разпитвал сериозно и след доста години – 2004 – 2005 г. дойде една бележка “не ви търсим” и толкова.

С какви мотиви ви обвиниха?

Обвиниха ме за организатор, защото бях най-известната личност на площада.

Говорих по мегафони, и т.н.Естествено, не съм казал добри думи за режима. Това е всеизвестен факт.

Тогава редица събития съпътстваха кулминацията с пожара. Пламен Станчев заплаши, че ще се самозапали...

Тогава беше и скандалът с президента Петър Младенов с репликата “По-добре танковете да дойдат” .Много събития се бяха натрупали. В деня Радой Ралин каза, че на площада има много хора и има пожар. И народът заряза ракиите и салатите и се юрна към площада и стана много народ. Това е казал, не знам защо го упрекват. Специално когато започна запалването, той или не беше там, или малко по-късно е дошъл. Той нито е говорил някъде, не знам защо му ровят кокалите на човека.

Всъщност изчезналите архиви в на БКП при пожара обусловиха ли развитието на следващи важни събития?

Аз лично не съм влизал в партийния дом. Може да се каже, че е изчезнало каквото си искате, каквото си помислите. Никой не знае какво е имало и може да се каже, че е изчезнало точно това, към което обществото проявява интерес. Досега не съм чул да са появили някакви архиви, да се извадят и да се размахат, така че само се говори.

Най-вероятно целта е била да се упрекнат демократите в тероризъм и да се прикрие нещо, което няма нужда и да го гориш. Просто го изнасяш и после казваш, че е изгоряло.

112 интелектуалци бяха поискали ново разследване... Какво се случи?

Доникъде, останаха без отговор. Ние сме държава, в която всичко е възможно. Най-вероятно палежът на Партийния дом ще си остане една от тайните на прехода?

Тези бурни събития звучат невъзможно сега, спомняме си тези неща като екшън, който в днешно време не може да се случи...

Не, вижте – в днешни дни е възможен екшън по някакви икономически причини, но не и по политически. Примерно ако хора не са взели заплати много дълго, ако са измамени, излъгани. Може да седнат да потрошат някой сграда, коли. Но мотивите няма да са политически, а икономически.

А народът да се вдигне за кауза, чисто емоционално?

За кауза народът няма да скочи. Ние каузи нямаме. Каузата да преживееш до утре не е кауза, а е оцеляване.

Тоест живеем в привидно спокойствие...

Как да ви кажа – деградацията, разрухата, проблемите, мизерията настъпват някак си постепенно и организмът се адаптира. Ако е бързо и изведнъж, тогава се надвишава прага на търпимост и може да има реакция. Но при нас процесите плавничко се развиват, за съжаление надолу. Правим сметка, че само ние можем да си ги спрем, а не да чакаме Брюксел, Вашингтон или Москва.

Вие като синдикалист с такова голямо влияние, можете ли да предизвикате стачки като огромните национални транспортни стачки от миналото например?

Не, не, защото трябва да има повод. Хората скачат по повод, а не по заповед. Ако примерно не вземат заплата в “Марица Изток” , е изключително лесно да направим стачка. Номерът е да бъдат икономически предизвикани, не политически.

Ние самите не желаем да наливаме бензин в огъня. Така че се опитваме да решаваме проблеми ежедневно, които възникват с преговори, срещи с този или онзи министър . Това ми е постоянната работа през деня, просто не бия тъпана и не занимавам обществото с това. Решим ли проблема – ок.

Но сега сте по-доволен от тристранния диалог с правителството, отколкото с бившия кабинет?

Да, често се срещаме, друг е въпросът какво решаваме, но по-трудна е обстановката икономически, иначе диалогът наистина върви.

Г-н Тренчев, вярвате ли, че десницата ще се обедини, както казват сега сините лидери?

Ако ми кажете точно какво е десница, мога да се ангажирам с някакъв коментар.

Бяхте един от основателите на дясното...

Това е вярно до голяма степен, но понятията в тази държава, както много други неща, загубиха своето значение и смисъл. Когато ние правихме българската опозиция, се разделихме на принципа комунизъм – антикомунизъм. Комунизъм още не значи десница. Антикомунизмът е елемент от дясното мислене, но не е единственото. Левицата или десницата се обуславят от икономическите платформи на партиите. Ние тогава направихме платформа, която можеше да бъде охарактеризирана като дясна , защото искахме частна собственост, човешки права и т.н. След това обаче много вода изтече и сега партии дал господ и всеки се кръщава някак си – един вика аз съм ляв, друг, че е десен...Кое е ляво и дясно, се разбира от неговите действия. Виждал съм левица, която прави десни неща, десница, която прави леви. Отдавна понятията на тази географска ширина са загубили истинския си смисъл.

СДС и ДСБ монополисти ли са в дясното пространство?

ДСБ е персонална партия, чиято единствена цел е да осигури политическо вегетиране на един лидер. СДС беше една много голяма идея, която за съжаление беше дърпана от всички страни и не можа да направи това, което беше призвана от историята до голяма степен. Когато правихме СДС, имаше и дясно мислещи, и левичари и хора, които считаха, че трябва да се ревизира комунистическата система, имаше и категорични противници на тая система и т.н. Един твърде еклектичен сбор от хора и личности, които искаха да е по-различно.

***

Д-р Константин Тренчев е президент на КТ “Подкрепа” от февруари 1989 г. По професия е лекар - патоанатом. Тренчев е една от ярките фигури на прехода, един от основателите на СДС. Член на Националния координационен съвет на СДС през 1990-1991. Д-р Тренчев винаги е привличал вниманието с известна ексцентричност и директното назоваване на неудобни истини. Той е и един от обвинените за палежа на Партийния дом.

Г-н Тренчев, след повече от 20 години не се разкриха виновниците за подпалването на Партийния дом...

И никой не ги е търсил. Това е моето убеждение. Защото никой не потърси сериозно истинските подпалвачи. Използваха просто недоволството на хората, за да ги обвинят, че са те. Разбира се, хората искаха промяна, но това, което стана, си беше една нагласена работа. Затова не искаха да дойдат и хора от запад – специалисти по подпалванията, не се съобразиха с множеството видеоматериали, които явно доказваха, че е имало предварителна подготовка в стаите, складирани хартиен талаш, туби със запалителна течност. Не мога да повярвам, че ще оставят вратите с ключовете отворени, та дори касите с ключовете, при положение, че си спомням за празниците 1 май, 9 септември - дори запечатваха училищни стаи.Пълна инсценировка от страна на управляващата тогава Комунистическа партия, която искаше чрез някакъв акт да упрекне демократите в насилие, подпалвачество, тероризъм и т.н. И понеже видяха, че не се получи като хората, затова и никой не рови в тази история повече.

Убеден сте, че това е техен сценарий...

Аз мога да ви демонстрирам, те ги и публикуваха – разговорите, които се записваха в полицията, тъй като там има магнетофони, където се обаждат полицаи и казват: “Какво става, пожарната идва там, където нищо не гори. Никой не гаси, всичко се мотае, чакали някакви заповеди”. Не съм чувал при пожар да чакаш заповеди, за да започнеш да гасиш.

Всъщност вие бяхте обвиняем по делото, защо ?

Срещу трийсет и колко човека беше започнало следствие и това беше. Не знам за другите, за себе си знам - никой не ни е викал, не ни е разпитвал сериозно и след доста години – 2004 – 2005 г. дойде една бележка “не ви търсим” и толкова.

С какви мотиви ви обвиниха?

Обвиниха ме за организатор, защото бях най-известната личност на площада.

Говорих по мегафони, и т.н.Естествено, не съм казал добри думи за режима. Това е всеизвестен факт.

Тогава редица събития съпътстваха кулминацията с пожара. Пламен Станчев заплаши, че ще се самозапали...

Тогава беше и скандалът с президента Петър Младенов с репликата “По-добре танковете да дойдат” .Много събития се бяха натрупали. В деня Радой Ралин каза, че на площада има много хора и има пожар. И народът заряза ракиите и салатите и се юрна към площада и стана много народ. Това е казал, не знам защо го упрекват. Специално когато започна запалването, той или не беше там, или малко по-късно е дошъл. Той нито е говорил някъде, не знам защо му ровят кокалите на човека.

Всъщност изчезналите архиви в на БКП при пожара обусловиха ли развитието на следващи важни събития?

Аз лично не съм влизал в партийния дом. Може да се каже, че е изчезнало каквото си искате, каквото си помислите. Никой не знае какво е имало и може да се каже, че е изчезнало точно това, към което обществото проявява интерес. Досега не съм чул да са появили някакви архиви, да се извадят и да се размахат, така че само се говори.

Най-вероятно целта е била да се упрекнат демократите в тероризъм и да се прикрие нещо, което няма нужда и да го гориш. Просто го изнасяш и после казваш, че е изгоряло.

112 интелектуалци бяха поискали ново разследване... Какво се случи?

Доникъде, останаха без отговор.

Някога ще се даде ли отговор на този случай?

Ние сме държава, в която всичко е възможно.

Тоест палежът на Партийния дом ще си остане една от тайните на прехода?

Най-вероятно.

Тези бурни събития звучат невъзможно сега, спомняме си тези неща като екшън, който в днешно време не може да се случи...

Не, вижте – в днешни дни е възможен екшън по някакви икономически причини, но не и по политически. Примерно ако хора не са взели заплати много дълго, ако са измамени, излъгани. Може да седнат да потрошат някой сграда, коли. Но мотивите няма да са политически, а икономически.

А народът да се вдигне за кауза, чисто емоционално?

За кауза народът няма да скочи. Ние каузи нямаме. Каузата да преживееш до утре не е кауза, а е оцеляване.

Тоест живеем в привидно спокойствие...

Как да ви кажа – деградацията, разрухата, проблемите, мизерията настъпват някак си постепенно и организмът се адаптира. Ако е бързо и изведнъж, тогава се надвишава прага на търпимост и може да има реакция. Но при нас процесите плавничко се развиват, за съжаление надолу. Правим сметка, че само ние можем да си ги спрем, а не да чакаме Брюксел, Вашингтон или Москва.

Вие като синдикалист с такова голямо влияние, можете ли да предизвикате стачки като огромните национални транспортни стачки от миналото например?

Не, не, защото трябва да има повод. Хората скачат по повод, а не по заповед. Ако примерно не вземат заплата в “Марица Изток” , е изключително лесно да направим стачка. Номерът е да бъдат икономически предизвикани, не политически.

Ние самите не желаем да наливаме бензин в огъня. Така че се опитваме да решаваме проблеми ежедневно, които възникват с преговори, срещи с този или онзи министър . Това ми е постоянната работа през деня, просто не бия тъпана и не занимавам обществото с това. Решим ли проблема – ок.

Но сега сте по-доволен от тристранния диалог с правителството, отколкото с бившия кабинет?

Да, често се срещаме, друг е въпросът какво решаваме, но по-трудна е обстановката икономически, иначе диалогът наистина върви.

Г-н Тренчев, вярвате ли, че десницата ще се обедини, както казват сега сините лидери?

Ако ми кажете точно какво е десница, мога да се ангажирам с някакъв коментар.

Бяхте един от основателите на дясното...

Това е вярно до голяма степен, но понятията в тази държава, както много други неща, загубиха своето значение и смисъл. Когато ние правихме българската опозиция, се разделихме на принципа комунизъм – антикомунизъм. Комунизъм още не значи десница. Антикомунизмът е елемент от дясното мислене, но не е единственото. Левицата или десницата се обуславят от икономическите платформи на партиите. Ние тогава направихме платформа, която можеше да бъде охарактеризирана като дясна , защото искахме частна собственост, човешки права и т.н. След това обаче много вода изтече и сега партии дал господ и всеки се кръщава някак си – един вика аз съм ляв, друг, че е десен...Кое е ляво и дясно, се разбира от неговите действия. Виждал съм левица, която прави десни неща, десница, която прави леви. Отдавна понятията на тази географска ширина са загубили истинския си смисъл.

СДС и ДСБ монополисти ли са в дясното пространство?

ДСБ е персонална партия, чиято единствена цел е да осигури политическо вегетиране на един лидер. СДС беше една много голяма идея, която за съжаление беше дърпана от всички страни и не можа да направи това, което беше призвана от историята до голяма степен. Когато правихме СДС, имаше и дясно мислещи, и левичари и хора, които считаха, че трябва да се ревизира комунистическата система, имаше и категорични противници на тая система и т.н. Един твърде еклектичен сбор от хора и личности, които искаха да е по-различно.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство