Tyxo.bg counter
  18.01.2017

Академик Янко Янков: Трето писмо до Софийската адвокатска колегия

Янко Николов Янков

 
Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)
Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
24 Септември 2014 г.

Трето писмо до Софийската адвокатска колегия

До Софийската адвокатска колегия
бул.ТодорАлександров“ №137, ет. 2-3, София 1309
На вниманието на:

Основни членове

01)адв. Петър Иванов Китанов - Председател
p.kitanov@sak-sas.bg

02)адв. Ивайло Димитров Данов - Зам. Председател
i.danov@sak-sas.bg

03)адв. Владимир Радославов Дончев - Секретар
vl.donchev@sak-sas.bg

04)адв. Албена Василева Пенова
al.penova@sak-sas.bg

05)адв. Александър Василев Хамънов
al.hamanov@sak-sas.bg

06)адв. Ана Драгомирова Велкова
a.velkova@sak-sas.bg

07)адв. Валентина Видинова Адиркова-Георгиева
v.adirkova@sak-sas.bg

08)адв. Владислав Александров Янев
vl.yanev@sak-sas.bg

09)адв. Георги Ламбрев Бакалов
g.bakalov@sak-sas.bg

10)адв. Елка Бойчова Пороминска
e.porominska@sak-sas.bg

11)адв. Ирина Василева Начкова
i.nachkova@sak-sas.bg

12)адв. Константин Петров Димитров
k.dimitrov@sak-sas.bg

13)адв. Пейчо Йорданов Пейчев
p.peichev@sak-sas.bg

14)адв. Христо Иванов Христов
h.hristov@sak-sas.bg

15)адв. Чавдар Георгиев Тончев
ch.tonchev@sak-sas.bg

 

Резервни членове

16)адв. Мариела Йорданова Стайкова
m.staykova@sak-sas.bg

17)адв. Николай Стефанов Руневски
n.rounevsky@sak-sas.bg

18)адв. Пламен Йорданов Ангелов
pl.angelov@sak-sas.bg

19)адв. Таня Панайотова Градинарова
t.gradinarova@sak-sas.bg

20)адв. Тодор Филипов Филипов
t.filipov@sak-sas.bg

Контролен съвет
21)адв. Николай Илиев Николов - Председател

22)адв. Велина Аспарухова Рашкова
vrashkov@abv.bg

23)адв. Светозар Стефанов Светозаров

24)адв. Светозар Георгиев Златанов
svzlatanov@gmail.com

25)адв. Розалина Илиева Иванова
rosalina_ivanova@yahoo.ca


            Уважаеми ръководни членове на Софийската адвокатска колегия,

І.
            Това е третото мое поредно официално писмо до всички Вас:
            Първото е датирано на на 18 Август 2014 г., лично надлежно е предоставено на г-н Председателя и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен адрес:

До Софийската адвокатска колегия - Молба за вписване като адвокат

http://iankov.blogspot.com/2014/09/blog-post_39.html

            Второто е датирано на 06 Септември 2014 г., с препоръчана пощенска пратка надлежно е изпратено на г-н Председателяи на всички Вас на адресите на Вашата електронна поща и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен адрес:

До Софийската адвокатска колегия

http://iankov.blogspot.com/2014/09/blog-post_49.html

            Третото, настоящето, надлежно е изпратено на г-н Председателя с препоръчана пощенска пратка и на всички Вас на адресите на Вашата електронна поща и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен адрес:
Трето писмо до Софийската адвокатска колегия
http://iankov.blogspot.com/2014/09/blog-post_20.html

ІІ.
            Както вече Ви писах, мотивите да предприема настоящата, вече имаща ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН или ПРОВОКАТИВЕН ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР процедура, са два,
            при което без ни най-малко да бъде омаловажаван първият, стратегически водещият мотив е вторият
            да се опитам публично да предизвикам или дори ПРОВОКИРАМ българското адвокатско съсловие да разкрие своето отношение към властта, която не просто нарушава Правото, а е „ударният юмрук“ на българския клан на прецизно организираната руска, европейска и световна посткомунистическа мафиотска престъпност.

            При това трябва откровено да Ви призная, че съвсем неслучайно тази процедура е предприета в контекста на две предстоящи само след около един месец изключително важни годишнини:
            *на 31 Октомври се навръшват 25 години, т.е. четвърт век, от освобождаването ми от Затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъдазаедно с предварителното задържане общо 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и 13 (тринадесет) дни лишаване от свобода;
            *на 10 Ноември се навършват 25 години, т.е. четвърт век, от „Втората комунистическа революция, извършена за освобождение на забогателия и забогатяващия комунистически елит както от неговото идеологически формулирано задължение да се грижи за бедните и онеправданите, така и от неговата каквато и да е реална обвързаност със самите бедни и онеправдани[Вж. с.315, Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7; § 2. Маскарадът „Нежен Революционен Преход” - Първа част http://iankov.blogspot.com/2012/11/2.html ].

ІІІ.
            Така, в контекста на тези именно две събития, тук и сега просто съм длъжен да споделя с Вас няколко изключително важни факти и събития, които, поне за мен и според мен, имат непосредствено отношение
            не само към самите Вас като упражняващи най-високоавторитетната в цялата история на човечеството професия,
            но и към т. нар. българска етнонационална Съвест и манталитет за сакралния характер на Справедливостта.

            След като в продължение на няколко години комунистическата Държавна сигурност провеждаше срещу мен своите „строго секретни“, но пределно ясни и очевидни за самия мен т. нар. „оперативни мероприятия“,  репресивно предназначени „за сломяване на волята“ и за „усмиряване на разума“, и след като вече ми беше пределно ясно, че е въпрос на месеци да бъда уволнен от работата ми като научен изследовател в БАН и като главен асистент в ЮФ на СУ, пристъпих към стратегията за търсене на т. нар. „дипломатическа защита“, и първата дипломатическа мисия, която посетих, беше на Великобритания, където - още веднага след влизането ми в сградата - бях посрещнат лично от военното аташе Джон Бак.
            След като седнахме и той разгледа паспорта ми и ме попита „-Какво работите?“, аз почти издекламирах официалното наименование на моята т. нар. „щатна длъжност“, а именно „научен изследовател Първа степен в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките, Единен Център по науките за държавата и правото при БАН и СУ“. Той, разбира се, ми каза: „-Не разбирам!“.
            Тогава, още докато казвах „-Главен асистент в Юридическия факултет на ...“ той изведнъж стана и съвсем официално ритуално застана в класическа военна стойка, отдаде чест с дясната си ръка, удари токове на обувките, поклони се, подаде ми ръка и каза: „-О! Много се радвам – Вие сте адвокат!“.
            В смайването си аз, обаче, най-спонтанно се изсмях. Той, още по-смаян от мен, ме попита „-Защо се смеете?“.
            Тогава отговорих: „-Защото у нас думата „адвокат“ е ругатня!“.
            В отговор той отвърна: „-А при нас над Адвоката е само Небето!“.

            Впрочем, трябва да Ви призная, че след като през 90-те години на миналия век възобнових преподавателската си дейност, при всяко начало на новата учебна година разказвах на студентите си тази случка и винаги виждах в очите им щастливия пламък на желанието „над тях да бъде само Небето“. И после, когато след дипломирането им ги срещах, винаги констатирах, че те гузно избягват да ме погледнат в очите...



ІV.
            Както вече съм Ви писал, по силата на необходимостта още от 80-те години до наши дни, включително и до днес, съм се „срещал“ или по-точно – „сблъсквал“ с ченгета, следователи, прокурори и съдии, в резултат на което много, много отдавна изрично и ясно съм формулирал и официално съм използувал и използувам тезата, че те са внедрени в съответната система от специалните служби и от мафията и са неразделна част от престъпния механизъм на класическия комунистически и на посткласическия неокомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим. Освен това, в духа на сарказма често пъти официално пиша и говоря, че в своята професионална дейност прокурорите и съдиите наистина са независими – най-вече от себе си и преди всичко от Правото.
            Както вече съм Ви писал, по силата на обстоятелствата не ми се е налагало да се „срещам“ или „сблъсквам“ по подобен интензивен начин с адвокатите, поради което за тях не съм писал нищо.
            Все пак, обаче, съвсем не по моя воля, веднъж ми се наложи да имам подобна „среща“ или „сблъсък“ с точно трима адвокати, с които, впрочем, по онова време се познавахме лично далеч преди визирания „сблъсък“.
            Тъй като, когато през есента на 1984 г. следователите от Главно следствено управление при Държавна сигурност трябваше официално да приключат разследването и да ми предявят обвинението, и тъй като съгласно характера на „престъплението“ участието на адвокат като мой защитник беше задължително, и тъй като отказах и категорично отказвах да си наема адвокат, то следователите от ДС бяха принудени да ми назначат т. нар. „служебен адвокат“.
            Дори нещо повече – след като проведоха няколко напълно безуспешни мероприятия, с които се опитаха да ме принудят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.
            Нека на този етап да не споменавам техните имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо мен. Все пак, обаче, ще спомена това, че когато в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на зловещото т. нар. „Седмо отделение“ (където по онова време „временно“, докато бъде изпълнена присъдата им, биваха настанявни най-вече осъдените на смърт), за да ме поставят в килия на т. нар. „етапно отделение“, от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,
            малко преди самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил поискал официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в затвора и ми каза:
            „Тази нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за виновен, разкай се и поискай милост!“.
            Тук и сега няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“, но все пак изрично и ясно ще кажа, че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин сантиметър вода, че по средата на килията имаше дървена скара или нар, който „се извисяваше“ над водата с около един или два сантиметра, че нарът беше „широк“ само колкото за един човек, че върху нара беше поставен един мъртъв затворник, завит с неимоверно мръсно с какви ли не екскременти одеало, и че за да мога да оцелея през дългата и студена декемврийска нощ, на мен ми се наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата „прегърнат“ с мъртвеца.
            Освен това, когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се преоблека, там ме чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна да ме убеждава да се призная за виновен и да моля за „милост“.
            В съдебната зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е наемал абсолютно никакъв адвокат.
            Все пак, в крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на процеса тримата се сменяваха.
            Аз, разбира се, не само не се признах за виновен, но изрично и ясно заявих, че съм невинен, че не съм извършил никакво престъпление, и че престъпници са именно следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.
            Така, именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение, след шест години Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата ми и ме призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства.
            Отделен е въпросът, че при вземането на решението за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите, които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.

V.
            Уважаеми ръководни членове на Софийската адвокатска колегия,

            Настоящият текст в единичен книжен вид е изпратен с препоръчана пощенска пратка на посочения адрес на Софийската адвокатска колегия.
            Същият текст е изпратен и на електронните адреси на всички членове на ръководството на Софийската адвокатска колегия, чиито имена са посочени по-горе.
            Този текст е публикуван и на страниците на моя Интернет-сайт.
24 Септември 2014 г.                                                      Янко Н. Янков
***
(край на документа)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство