Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Учени в САЩ: Фракинга води до замърсявания и земни трусове

Американски учени доказаха, че необичайните земетресения в Колорадо и Ню Мексико са заради хидрофракинга

Untitled

САЩ признаха, че добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване на пластовете (процесът е познат като фракинг или хидрофракинг – бел. ред.) е причина за земетресенията в Колорадо и Ню Мексико, които досега бяха

сеизмично спокойни щати. Жителите и еколозите от тези райони отдавна се борят срещу добива на техни територии и се опитват да забранят сондажите близо до жилищни и обществени обекти. Това ще затвори достъпа на добивните компании до множество големи находища.

Геоложката служба на САЩ стигна до извода, че фракингът може да е причина за земетресенията. След като с подобни технологии компании започнаха да добиват шистов газ в Колорадо и Ню Мексико, които дотогава бяха сеизмично спокойни райони, там бяха регистрирани 16 труса с магнитуд над 3,8 по скалата на Рихтер, съобщава Би Би Си. При това, както се отбелязва в изследването, епицентърите на тези земетресения винаги са били в местата на напомпване на вода под земята. Хидравличното разбиване на пластовете е процес, при който се създават и доразвиват пукнатини в скалния слой, като за източник на енергия се използва течност (вода с добавяне на химикали). Вкарването на тази вода става чрез мощни помпи. В резултат на това в горния пласт се формират пукнатини и газът, който се намира там, се освобождава, увеличавайки дебита на кладенеца. Началото на шистовата революция в САЩ започна в средата на ХХ век. Сега на шистовия газ се пада 40% от общия добив на газ в страната. През 2013 г. добивът му нарасна с 11% спрямо 2012 г. – до 305 млрд. кубически метра.

До 2030 г. делът на добив на шистов газ в САЩ може да достигне 50%. САЩ има възможност за около 5-6 г. да измести лидерите по добив на природния ресурс – Саудитска Арабия и Русия. След това обаче те отново ще са лидери в износа и добива, сочат анализите на МААЕ. Освен това залежите в САЩ се оказаха много по-малко. За това Съединените щати притискат държави като България и Украйна, които имат залежи от шистов газ, за да сложат ръка върху ценния ресурс, който обаче се добива чрез опасната технология на хидрофракинга. За това лобистите, в каквато роля свикнахме да гледаме дори настоящия посланик на САЩ у нас, „пропускат“ да отбележат, че в САЩ добива на шистов газ е в слабо, или дори обезлюдени, райони. У нас това ще е в населените места, като вече се започна с Добруджа – житницата на България.

Извличането на този газ в Колорадо отдавна се сблъсква със съпротивата на еколозите и местните жители. През юли Американският нефтен институт и много компании, включително ExxonMobil и Chevron, публикуваха материали, които трябваше да намалят страховете на обществеността, свързани с фракинга. Това се случи, след като на 30 юни висшата съдебна инстанция на Ню Йорк позволи на щатските власти да забраняват хидравлично разбиване на пластовете в пределите на своите граници. Сега в Колорадо група еколози организират референдум, за да се забрани сондирането около социални обекти, паркове и други обществени центрове. Разстоянието до тях, по предложение на еколозите, трябва да бъде над 600 метра. Това обаче не устройва производителите, защото ги лишава от възможността за добив на множество перспективни участъци (например в басейна Денвър-Джулсбърг, който се счита за един от най-богатите). В началото на август страните се договориха да създадат работна група за обсъждане влиянието на фракинга.
Добивът на шистов газ е забранен по екологични съображение в много европейски страни. Първият пълен мораториум върху използването на фракинга въведе Франция през 2011 г. Забрани или ограничения на добива на шистов газ съществуват също така в Германия, Холандия и България. В Полша, Великобритания и Унгария ситуацията е противоположна – за стимулиране добива на шистов газ на компаниите се предоставят възможности за намаляване на данъците.

използвани източници: „Сега“, „Комерсант“, архив

alterinformation.wordpress.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!