Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо лъвовете на Лъвов мост са без езици?
Росен Тахов, 24chasa.bg
Реставрираните днес лъвове на Лъвов мост имат любопитна история. Когато в края на XIX век застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязват, че нямат езици.
"Защо са безмълвни?", питали се жителите на младата столица. "За да не кажат колко е откраднато при строежа на моста!", отговаряли местни зевзеци.
По време на игото тук не е имало мост и шопите газели Владайската река. Тогава се намесила майката природа.
Една година се случила много дъждовна, като сегашната
Цялата реколта погинала, само тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да правят сеното, което затрупало дворищата им. "Аз ще го купя!", отсякъл местният първенец Халил Сали Ефенди.
Понеже предлагането многократно надвишавало търсенето, Халил взел всичко на евтиния. После дошла гибелна суша, глад тръгнал по добитъка. Ефендито продал същата слама на далеч по-висока цена.
С ориенталска щедрост той вложил спечеленото в мост. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: "С време продадох, мост създадох". На другата поставил цитат от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма."
Заради историята със сеното българите го нарекли Сенен мост, а турците му викали Сандъклъ кюпрю.
Тук поробителите вдигнали бесилка за "душманите на империята"
След екзекуцията тялото отивало в "сандъка", тоест в ковчега. Такава е съдбата на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там е обесен и софийският книжар Георги Стоицев.
След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трибагреник. Тогава започват да му викат Шарен мост.
На 7 юни 1885 г. през моста минават тленните останки на Георги Раковски. Двама опълченци носят портрета на големия българин. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.
Хиляди столичани акламират процесията. Никой не подозира, че театрото е стъкмено заради обир в Румъния. Там вехтият войвода Филип Тотю и влашкият касоразбивач Жоржеску ликвидират богаташа Христо Калъпов. Брилянтите и ценните книжа на жертвата са турени в ковчега, за да минат безпрепятствено границата.
През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков
Негова е заслугата забутаното селище от бившия санджак да се превърне в модерен град. Димитър Петков действа с мъжеството на опълченец, оставил едната си ръка на Шипка.
Съвременникът Георги Каназирски-Верин разказва: "Колко чести стълкновения имаше между заинтересовани граждани и властта, докато се реализира драконовската, но благотворна заповед на кмета на София. Колко пъти пожарната команда със своите мощни цицки, изхвърлящи струи вода, трябваше да се намесва, за да пропъди гражданите, които се съпротивляваха на събарянето на техните бордеи. Заповедта биде обаче приложена в цялост и София след тая действително болезнена операция се сдоби с един план, подобен на плановете на всички модерни и благоустроени градове."
Шарен мост е най-важната порта на столицата
По онова време главният път от Европа е с кораб до Лом и оттам - с файтон до София. Прашната артерия минава през Шарен мост и се влива в ул. "Ломска", сегашния бул. "Мария-Луиза".
Мостът оставя първото впечатление у чужденците и Димитър Петков иска да е впечатляващо. Новото съоръжение на мястото на турската кюприя е проектирано от чешкия инженер Вацлав Прошек.
Негово дело е и другият емблематичен мост - Орловият на "Цариградско шосе". Двата обекта се строят едновременно.
Понеже нашите дюлгери не са наясно с новите технологии, кметството се обръща за изпълнител към чужди фирми. Осъществени са контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е и тази на Густав Айфел, която току-що е вдигнала знаменитата кула в Париж.
Айфел обаче отказва офертата в затънтеното княжество
Преди няколко години изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев публикуваха част от кореспонденцията около двата моста. "Според запазените документи - сочат специалистите - мостовете се реализират от австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" (Rudolph Philipp Waagner), която след отказите на останалите осъществява първите си проекти в България и става предпочитан изпълнител. Писмата на "Ваагнер" за двата моста не дават яснота по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното производство на елементите за техните конструкции."
Тайна е кой е автор на четирите лъва. В контекста на преговорите кметството сондира известния френски скулптор Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 г. той се наема да изработи лъвовете от камък, като прилага и скица. С французите обаче не ни върви, Игел зарязва проекта.
Бронзовите лъвове пристигат от Виена
на две пратки през юли 1891 г. Във всеки сандък има по две пластики, става ясно от преписката между софийското кметство и австрийската фирма. Те са монтирани през септември и зевзеците веднага забелязват липсата на езици.
Софиянци са имали основание да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, но и един от пионерите на родната корупция.
В ония ранни години всеки взема каквото може. Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на русчушко-варненската железница.
Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов
кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти
Добри Ганчев, хронист на епохата, описва хитроумната схема: "Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на "свои хора", които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели."
Двамата ги застига насилствена смърт - Стамболов е съсечен през 1895 г., а Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.
Книжата свидетелстват, че
Лъвов мост е рожба на един уникален договор
Гаранцията на построението изтича, преди то да започне да функционира! Или казано на днешен език - преди да бъде подписан акт 16.
Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата: "Според документите през март 1892 г. Шареният мост все още не е приет като строителен обект. Съгласно поемните условия гаранцията му изтича приблизително по същото време, защото фирмата "Ваагнер" вече е очаквала възстановяването на банковия залог в размер на 3,750 златни лева, който тя е била задължена да депозира в Българска народна банка."
За разлика от сегашните строители обаче тогавашните са били съвестни и Лъвов мост не е мръднал вече 120 години. Дори копаенето на метрото не можа да го разклати.
Там са и лъвовете, гордите стражи на моста. Ако реставраторите бяха им имплантирали езици, може би щяха да разкажат какво точно се е случило.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Румъния поругава паметника на Шипка
През 1920 г. ветераните опълченци решават да вдигнат паметник на връх Шипка. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата. Конкурсът за монумента е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху кула от гранит, висока 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра.
Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански. Той разказва: "Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме. Той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти "кадро" с фигурата на лъва, за да проличи големината . Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минала през ръцете ни."
Мулета изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа.
Вместо да отстояват позицията си, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г.
Двамата царе на животните на страж пред Съдебната палата са безполови
И лъвовете пред Съдебната палата в София имат физиологичен дефект. Те са лишени от оная мъжественост, която трябва да присъства в празното пространство между задните нозе.
Скулпторът Величко Минеков е пропуснал да маркира, че лъвовете са от мъжки род. Такива са в българската хералдическа традиция от най-стари времена. Такива са и на днешния герб.
Заради това недоглеждане миналата година естети преобразиха единия лъв в клоун. Нашариха го като някогашния Шарен мост в бяло, зелено и червено.
Величко Минеков обаче е постъпил правилно. В неговите пластики е вградена скрита символика. Скопените лъвове пред Съдебната палата са като скопената ни съдебна система.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!