Tyxo.bg counter
  23.11.2014

Българският ГУЛАГ - дела и документи

Лагерите на смъртта в България

 

ПЕТЪР МАРЧЕВ

Близо 30 000 държавни служители, лекари, съдии, свещеници, кметове, журналисти, учители, интелигенти и полицаи са избити веднага след 9 септември 1944 година - без съд и присъда. Архивите свидетелстват, че знакът за т. нар. „40 безотговорни дни" е даден лично от Георги Димитров от Москва. Малко по-късно, на 20 декември 1944 година Министерският съвет на отечественофронтовска България приема Наредба-закон за трудово-възпитателните общежития за политически опасни лица.

С помощта на съветски инструктори у нас е пренесен челен опит от системата на съветския ГУЛАГ /Главно управление на лагерите/. До 1962 г. през десетките български концлагери преминават над 28 530 „врагове на народа" - поне такива са данните от архивите на МВР, като статистиката за политическите концлагеристи се води едва от 1951 година. По неофициални данни - „враговете на народа", които вкусват ужасите на комунистическите концлагери са над 200 000.

Белене, Персин, Ловеч, Богданов дол, Куциян, Ножарево, Скравена - това са само част от „островите" на българския Архипелаг „ГУЛАГ". За сравнение - по време на Втората световна война през трудовите лагери на българското царство са преминали само 2 000 комунисти, анархисти и леви земеделци.

За кошмарните години на комунистическо насилие напомня сборникът от автентични документи със заглавие „Десталинизацията. 1953-1964" публикуван наскоро от Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви".

Относно прочистването на София от криминални престъпници, рецидивисти и обществено опасни лица
/из Протокол № 5 на заседанието на Колегиума на МВР, 4 март 1958/

...
1. Да се продължи и в бъдеще изпращането в ТВО на отделни лица с доказани хулигански прояви и злостни престъпници-рецидивисти.
2. Възлага на др. М. Спасов да поговори с главния прокурор по възможност да не се забавя гледането на делата за хулиганство.
...
4. Възлага на др. Н. Рачев да информира Градския комитет на БКП в София относно репертоарите на оркестрите и джазовете в ресторантите, в които има мелодии, предизвикващи младежите да играят изкълчени танци... 

Зловещата трудова група „Слънчев бряг"

Трудовата група /до 10.08.1961 год. - трудово-възпитателно общежитие/ е създадена край Ловеч веднага след разформироването на Трудово-възпитателните общежития в НРБългария през 1959. В нея е трябвало да бъдат изолирани най-опасни престъпни елементи - крадци, мошеници, пияници, развратници - мъже и жени - с много престъпления и присъди. Тоест - непоправими нетрудови елементи, които се изпращат в „Слънчев бряг" без присъда и без срок за престоя им с цел поправяне при най-тежък режим.

Групата е създадена от 170 души, докарани от ТВО „Белене", впоследствие през нея минават над 1200 души; от тях 810 души са освободени като неправилно задържани, а 147 души са били убити. Това е според официалната статистика, докато бивши лагерници свидетелстват, че само за една година в „Слънчев бряг" са убити близо 800 въдворени.

Задържаните са били разпределени на звена, бригади и чети и са работели главно на каменните кариери край Ловеч. Нормата е била изключително висока - всеки трябвало да начука и извози ежедневно 15 вагонетки /равностойни на 11 кубически метра/ камъни. Работели са без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение - всичко се е вършело на бегом. Другият белег на тежкия режим бил физическото насилие. Всеки новодошъл в групата получавал най-малко 10-15 удара с гума, пръчка или тояга, за да се „аклиматизира". Всеки, който работел бавно или не изпълнявал нормата също е бил подлаган на бой с пръчки и тояги - както по време на работа, така и след това. Особено жестока е била разправата с тези, които са правели опити за бягство. До средата на 1961 година побоят е бил нанасян от служителите на МВР, включително и от началника на групата майор Петър Гогов. След това побоищата са били нанасяни от звеневите и бригадните, излъчени сред задържаните, които със старание, стигащо до садизъм изпълнявали тази своя единствена задача.

Въдворените са живеели при крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, липса на медицинска помощ, никакви свиждания с близките.


Докладна записка
Във връзка с погребването на починалите лица от трудовата група в Ловеч

До зам.-министъра на МВР Мирчо Спасов
Др. зам.-министър,
В изпълнение на личната Ви заповед за уреждане процедурата във връзка с погребението на остров Белене на починали лица, въдворени в гр. Ловеч, се извърши на място следното:
... Правят се и следните нови предложения, а именно:

а) Освен подмяната на транспортните средства, да бъдат изготвени и административни номера с инициали на Плевен и Търново, които да се прикачват на камиона при отиване в Белене, вместо постоянните такива. С това все пак ще се внася известна дезориентация.
б) За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона, поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето му до гроба, да се приготви един постоянен бризентов чувал с дръжки в който да се поставя увития в сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката, за да не става нужда да се взема на гръб, което е неприятно, да се приготви един улей от две дъски и по него да се извлича до брега.
в) Да се подберат няколко затворници, бивши членове на партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления и на тях да се възложи да се занимават с погребението на умрели. На същите да се даде за печелене на дни някоя по-лека работа, както и места за спане извън общите помещения, за да бъдат повиквани и в по-ранните часове.
г) В случай, че не се приема предложението по точка „в", за в бъдеще гробовете да се приготвят предварително от затворници във вид на дълги траншеи, които ще се изпълват последователно. В такъв случай ще се избегне не твърде леката работа за копане на гробове от служители. Те само ще нахвърлят готовата пръст.
...
полк. Ст. Монев

Резолюция от зам.-министър Мирчо Спасов:

„Др. Монев - Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починали в ТВО „Ловеч", при пренасянето и заравянето им. Съгласен съм с всички предложения на др. Томов /началник на затворническото общежитие с. Белене - б.а./, които трябва точно да се изпълняват. Освен това, да се видоизмени, а често и сменява постоянната и позната камионетка. Също може да се вземе за целта камион или газка и от Окръжното управление на МВР - Ловеч, за да се разнообразява транспортирането.
...
Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи.
19.07.1961 г. М. Спасов" 

Строго секретна справка за проведена религиозна дейност от въдворените в ТВО „Белене" свещеници

Ръководството на поделението бе сигнализирано за проведени религиозни обреди сред въдворените от православните свещеници Антон Попов, Христо Минчев и Иван Пинтев.
На 23 и 24 април 1957 г. от началник І отдел, ІІІ управление ДС - Иван Димитров и лейт. Борис Митев - зам.-началник отделение ДС при поделението се проведе разследване и установи:

Възползвайки се от добрия режим, горепосочените свещеници, без всякакво разрешение и знание на ръководството, организират и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 г.
На 20 април през деня свещениците се договарят, че провеждането на обряда следва да се извърши през нощта срещу 21 април в 12 часа. През деня, с изключение на анархистите, и още някои други по-възрастни и болни въдворени, всички останали са си купили свещи и се подготвят да участват в провеждането на обряда. Вечерта Драгомир Божинов - бивш търговец официално съобщава в помещението, че всички ония, които желаят могат да участват в посрещането на „Възкресение Христово"...

Точно в 11,30 часа заспалите се събуждат от предварително бодърстващи въдворени. В първо помещение, под ръководството на свещениците Минчев и Пинтев, се оформя хор за изпълнение на църковни песни „Христос Воскресе". Минчев и Пинтев прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците /бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти и др./ за молитва към Бога. В същото време оформеният хор стои до свещениците. Приготвена е била масичка, покрита отгоре с бяла кърпа, върху която са били нарязани яйца и козунак на дребни парчета.

Точно в 12 часа всички станали прави, запалват свещи като свещеник Минчев взема предварително изготвен от него кръст и произнася слово. Хорът изпява „Христос Воскресе". След завършването на молитвата и песента, свещеник Минчев раздава на всички парче от яйцата и козунака. По същото време в другото помещение, под ръководството на свещеник Антон Попов, се провежда същия обряд...

За горната проява свещениците Пинтев, Антон Попов и Христо Минчев, заедно с Драгомир Божинов и Иван Страхинов - подпомогнали организирането на обряда, бяха наказани с уединяване за 24 часа /карцер - б.а./. След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени те бяха публично разобличени.

Горният случай бе използван оперативно за вербовка на сътрудници, подработка на такива и провеждане на срещи.
...
Поделение 0789-МВР

Белене, 27 април 1957 г.

Ядяха плъхове и бухалчета
ВЛАДИМИР СВИНТИЛА

Откъс със съкращения от есето "Концентрационният свят"

Човек се озовава неочаквано пред няколко бараки - никой от затворниците не се показва. Това е като селото на мъртвите от приказката за юнака и гарвана. Само демоничните лица на садистите се мяркат в празното пространство и в нас гори страшният въпрос: „Какво ще стане?" Почват първите инквизиции. Те се правят показно - това е „приемът". С един удар е повален някакъв студент - фрактура на черепа, менингит и екзитус. Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери. Но това не са шпицунтерите, рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа ти на свинете.

Правилата са горе-долу сходни навсякъде. В руските лагери или в Кампучия, или в България. Убиват от скука, убиват от отегчение. Защото си им омръзнал, не искат да те гледат повече. Или още по-страшно: убиват, защото могат. Няма правила за оцеляване. Не оцелява непременно физически издръжливият. Ако си издръжлив, пази се, не оставяй това да се забележи. Това ги вбесява. Хвърлят се като кучета върху човека с атлетическо телосложение. Но ако си хром или инвалид, не разчитай на това. Над инвалидите издевателстват. Един е с по-къс ляв крак. На него заповядват: „Ходом марш и ако куцаш, за всяко куцане по едно дърво". И така убиват инвалида - понеже ги дразни. Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият поглед се наказва със смърт. Един бе погледнал Остап Гершанов право в очите. И бе повален - беше му счупен гръбнакът.

В Белене ядяха плъхове и някакви бухалчета. Как са ги пекли - не знам. Такива боледуваха от непознати на науката паразити: отлепване на очните дъна, ослепяване. Тихо и мълчаливо изгубване на светлината.

В историята на лагерите нямаше нещо, сравнимо с Ловеч. Тук, ако милиционерът стъпи накриво и го заболи крак, убива. Ако е хремав, убива. Ако е пил предходния ден, убива...
/със съкращения/

Не пощадиха и творците

Със заграбването на властта през септември 1944 българските комунисти веднага доказват на практика, че са безродници. Сталин издава заповед: Да се създаде македонска нация! И послушкото Георги Димитров усърдно козирува. Така нашенските комунисти извършват нещо нечувано - най-голямото национално предателство, което здравата човешка логика не може да приеме: с насилие, бой и убийства те се заемат да променят националното самосъзнание на нашите еднокръвни братя - българите от Пиринския край. Писателят Димитър Талев, който е родом от сърцето на Македония - град Прилеп - не може да приеме тази еничарска акция на управляващите комунисти. Тогава го обявяват за националист; изключват го от Съюза на българските писатели.

През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда. Като „великобългарски шовинист" го задържат в Софийския централен затвор до края на март 1945-а. После го изпращат на каторжен труд в ТВО Бобовдол, където остава до края на август 1945. Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. Макар че боледува от язва, той е въдворен в лагера "Куциян" и е принуден да работи в Пернишките мини до февруари 1948. Пред своите близки по-късно Талев сравнява престоя си в концлагера с Голгота.

През 1960 г. актрисата Надя Дункин е арестувана заради думи срещу комунистическата власт и без съд и присъда е въдворена в лагера край Ловеч. Оцелява като по чудо след многократно нанасяни побоища, изнасилвания и тежка физическа работа. Освободена е след две години. Останала без работа и без семейство (вторият ѝ брак се разтрогва по времето, когато тя е в лагера) Надя живее в лишения. Единствено тогавашният патриарх Кирил подава ръка на пловдивската актриса. Като бивша концлагеристка и майка на невъзвращенец (синът ѝ е професор по химия в Германия), тя няма право да работи никъде. Но патриархът я назначава за чиновничка в Св. Синод.

След ноември 1989 г. Катя Дункин става главен свидетел на обвинението по „Делото за лагерите". Като във филм за мафията, 77-годишната жена е намерена убита на 13 септември 1994 г. в собствения ѝ апартамент на ул. „Опълченска", бл. 54 в София. А Делото за лагерите така и не бива финализирано.

trud.bg

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство