Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кратка хронология на мирната „капитулация“ на България
Годината е 1990-та:
15 ноември – Първо посещение на българския външен министър Любен Гоцев в Главната квартира на НАТО.
Среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и постоянните представители на страните членки.
Кой е Любен Гоцев?
Генерал Любен Гоцев
Роден в София през 1930 г., става член на Работническия младежки съюз през 1944 г. През 1960 г. се дипломира в Института за международни отношения в Москва на тема „Международни отношения„. 1961 г. е заместник началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Андрей Луканов, както и постоянен представител на НРБ в ООН в Ню Йорк. Схващате ли как се работи на 2 фронта? Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-ти отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът със станалите известни куфарчета, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и т.н.
Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През същата 1990 г. най-ценните и важни, стратегически, данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричаха от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади с цел вътрешни национални раздори, корупция, престъпност и всяване на страх в обществото. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.
1991 г.:
4 април – Основан е Атлантическият клуб в България на чело със Соломон Паси, евреин и шпионин (справка: Соломон Паси арестуван край секретна военна база). Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО.
30 април – Първо посещение на българския министър-председател Димитър Попов и на българския министър на отбраната ген. полк. Йордан Мутафчиев в НАТО.
Кой е Димитър Попов?
Български юрист и политик. Той е министър-председател на България в 78-то правителство на България (20 декември 1990 – 8 ноември 1991).
Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.
Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.
По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителство на националното съгласие(от 20 декември), подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.
Димитър Попов
12 ноември – Министърът на външните работи Стоян Ганев посещава НАТО.
Кой е Стоян Ганев?
Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те год., вицепремиер и външен министър (1991-1992), народен представител в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание. Като председател (1992-1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации. Преподавател е до 1989 година по „Конституционно право“ в Софийския университет и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във „Фондация „Конрад Аденауер“, Германия и в „Rotary International“. Т.е., пак тинк танковев спонсорирането на известни анти-комунистически пропагандни структури за промиване на миналото ни и известни масонски структури.
Юни 2001г. Стоян Ганев се качва в автомобила си след тайна среща в сградата на Дарик радио с президент на “Нове холдинг“ Васил Божков – Черепа (в далечината отзад)
От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС. Избран е (6 юли 1990) за говорител на СДС. От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991) става заместник-председател на Министерския съвет (до 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).
През 1992 година Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета (30 декември 1992). На 15 юни 1993 година Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.
След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[4]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което заминава да живее в САЩ. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет. 2013 г. умира.
14 ноември – По покана на Северноатлантическия съвет президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и със Съвета.
Желю Желев се прекланя пред икономическият убиец Ричард Ран
1992 г.:
26 февруари – Българският посланик към НАТО Леа Коен (еврейка-ционистка) участва в първото заседание на САСС на равнище посланици за обсъждане и приемане на “Работен план за диалог, партньорство и сътрудничество”.
Коя е Леа Коен?
Леа Коен е обвинявала не веднъж българите в расизъм, ксенофобия и антисемитизъм. Наричала ни е с всевъзможни имена, но нека си зададем въпроса „коя е тя“? Родена в София в семейство на юристи, но завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в консерваторията, след което специализира история на музиката в Университета в Утрехт, Холандия. Специализацията на Леа Пепо Коен е била уредена не само по партийна линия. Явно тя е имала особено топли отношения с ония служби. Защото, милата, забравила да се завърне и останала още най-малко година в оная тежка чужбина, която тогавашната власт официално осъждаше.Бившата депутатка във Великото народно събрание, а след това наша посланичка в Белгия, Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн. Не си поплюват тези хора, нали? Все значими „командировки“. От няколко години тя споделя с новия си съпруг Шарл Аугсбургер неговия дом, който двамата преустройват според разбиранията си. Къщата се намира много близко до Ню Шател, в Романска Швейцария. Имат и къщи Аликанте, Испания и в София. Какво ли ни интересуват нейните къщи? :) Когато се връща към миналото си, тя обаче упорито избягва да говори за баща си Пепо Менахем Коен. Защо?
Бащата на Леа Коен се казвал Пепо и е бил съдия от Първия състав на „народния съд”, действал след 9 септември 1944 г. Като такъв той участва пряко в издаването на общо 9 550 присъди за 4 месеца, измежду които 2 680 са смъртни. По-късно става началник на концлагера „Росица” и е бил пряко отговорен за нарушения на основни човешки права. Пепо Коен е бил и един от най-приближените съветници на Тодор Живков, другите и те са били евреи по някаква „случайност“, някои от тях дори видни агенти на Мосад. Това се научава от книгата на един друг от съветниците на Живков, Нико Яхиел – „Тодор Живков и личната власт: Спомени“, Издателство „М-8-М“, София, 1997 г. Представете си, защо е рядко да се срещне нещо за тези хора дори в публикациите на „разследващия журналист“ Христо Христов, който си сътрудничи със западни тинк танкове за промиането на историята ни, и който по някаква „случайност“ е привилегирован да има достъп до архивите на МВР и в частност на ДС. Май само на тези, които пасват, нали така?
Леа Коен е била леля на Александър Божков. Да, на покойния главен приватизатор на СДС, вицепремиер и министър на икономиката в първия кабинет на Иван Костов. Леа била женена за родния му чичо – брат на Божковия баща. Подобни бракове са, което в някои лекции се наричат дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност.
1 април – Министърът на отбраната Димитър Луджев участва в първата среща на министрите на отбраната на НАТО и САСС за определяне на областите за по-нататъшно сътрудничество в областта на отбраната.
1993 г.:
9 март – Министър-председателят Любен Беров посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.
През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от ДПС и БСП. От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София. Умира през 2006 г. (на 81 г.)
21 септември – Министърът на външните работи Станислав Даскалов посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.
Известно време е бил първият председател на Комитета на външните министри на Съвета на Европа от източноевропейска страна. Участва в обществени организации и работи в частния сектор, през 1999 г. основава, заедно с Николай Младенов (евреин-ционист и шпионин), Европейския институт. От 2001 г. е посланик на България при Европейските общности и заместник главен преговарящ за присъединяването на България към Европейския съюз, а от януари 2007 г. е първият постоянен представител на България в ЕС. След завръщането си през октомври 2007 г. в България е посланик за специални поръчения в МВнР, а от юли 2008 г. е назначен за ръководител на Офиса за връзка в Брюксел на Съвета за регионално сътрудничество.
От 1985 г. е бил последователно агент и секретен сътрудник на ДС. Само какво съвпадение, нали?
21 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО.
1995 г.:
14 февруари – Президентът на България Желю Желев подписва Рамковия документ на Партньорство за мир в ГК на НАТО.
3 юни – Церемония за откриване на офисите на страните партньори, в т. ч. България, в ГК на НАТО.
2 ноември – България подписва Споразумение по въпросите на сигурността с НАТО.
28 ноември – Заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров посещава НАТО.
7 февруари – Външният министър Георги Пирински (евреин-ционист) посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас.
Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински (старши) и Полин Пиринска, до 1970-те год. преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е изгонено от Съединените щати през 1953 г. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет. В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според създателя на тинк танка ИПИ Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата. Т.е., пробутва интересите на Запада. Мръсното комунистче либералче то :)
25 април – Министър-председателят Жан Виденов посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас и със Северноатлантическия съвет.
1996 г.:
25 март – Президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана и със Северноатлантическия съвет.
1997 г.:
25 февруари – Външният министър Стоян Сталев посещава НАТО и се среща с генералния секретар Хавиер Солана, за да представи решението на правителството относно членството.
Стоян Сталев, или „Агент Маринов“ от бившата Държавна сигурност е роден на 5 декември 1952 г. в София. След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.
Стоян Сталев
От август 1998 г. Стоян Сталев получава следващия си дипломатически пост – посланик в Анкара, Турция. По време на това му назначение управлява правителството на Иван Костов (СДС), министър на външните работи е Надежда Михайлова (еврейка-ционистка), а президент е Петър Стоянов (предполагаем евреин и ционист). Сталев е посланик в Турция до март 2006 г. След завръщането си в България е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (март 2006 г.).
През лятото на 2006 г. името на Стоян Сталев се спряга на „Позитано” 20 за евентуален кандидат-кмет на левицата в София.
Като директор на Българската агнция за инвестиции името на Стоян Сталев се споменава често от неправителствените организации във Вънра във връзка с придобиването на 118 -те декара крайбрежна ивица, продадени на „Холдинг Варна“ за сумата от 11,7 млн. лв. от бившия областен управител на Варненска област Христо Контров. Холдингът, свързван с „Химимпорт“, е придобил част от крайбрежната ивица на Варна срещу 50 евро на кв.м. Сделката е сключена от Контров само дни преди парламентарните избори през лятото на 2009г.
8 май – Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.
22 май – В писма до 16-те министри на външните работи от Алианса, новоназначеният министър на външните работи Надежда Михайлова заявява готовността и непоколебимото желание на България да бъде сред първите страни, поканени да се присъединят към НАТО.
4 юни – Министър-председателят Иван Костов (на всички българи им е известно, че е с цигански произход) участва в неформално заседание с 16-те постоянни представители към НАТО в Брюксел.
Има ли смисъл да пишем за Иван Костов? Царя на приватизациите в България, унищожител на патриотизма и т.н. и т.н.
9 юли – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на държавните и правителствените ръководители от ЕАСП в Мадрид.
2-8 октомври – Атлантическият клуб в България е домакин на 43-ата Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) в София, проведена за първи път в страна, която не членува в НАТО.
1998 г.:
27 април – Министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на отбраната Георги Ананиев участват в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството в НАТО.
10 юли – Президентът Петър Стоянов посещава ГК на НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана.
7 октомври – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да участва в заседание на Северноатлантическия съвет в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.
23 октомври – Народното събрание приема Декларация относно кризата в Косово, с която се заявява одобрение на действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО там, както и за задълбочаването на сътрудничеството с Алианса в рамките на перспективата за членство.
1999 г.:
21 април – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да обсъди със Северноатлантическия съвет кризата в Косово и други въпроси на сигурността.
28 април – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”.
21 юни – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България на личен състав и екипировка в рамките на операция “Joint Guardian”.
20 декември – Министър-председателят Иван Костов се среща с новия генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън в Брюксел.
2000 г.:
5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.
19 май – Външният министър Надежда Михайлова участва във Вилнюс в конференция на външните министри на 9-те страни кандидатки за членство в НАТО, която поставя началото на Вилнюския процес.
20 ноември – Министър-председателят Иван Костов посещава ГК на НАТО.
2001 г.:
5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.
21 март – Министърът на отбраната Бойко Ноев и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън подписват Споразумение между България и НАТО относно транзитното преминаване на сили и личен състав на НАТО.
30 април – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е обсъден Докладът за постигнатия от България напредък в рамките на втория цикъл на Плана за действие за членство в НАТО.
4 октомври – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в 47та Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) и в срещата на министрите н външните работи на страните от Вилнюската група в Блед, Словения.
22 октомври – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и министърът на външните работи Соломон Паси се срещат в Брюксел с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и със Северноатлантическия съвет.
14 ноември – Народното събрание единодушно ратифицира Споразумение между България и САЩ за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ в контекста на операцията “Трайна свобода” в Афганистан.
11 декември – Външният министър Соломон Паси посещава Върховното командване на съюзните сили в Европа в Монс (ШЕЙП) за среща с ген. Джоузеф Ралстън, върховен съюзен командващ за Европа.
19 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, с която подкрепя решението на правителството от 29 ноември 2001 г. за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс СС–23.
Много от унищожаването на нашите оръжия и войски ще ви спестим, но можете да ги прочетете: Унищожаването на Българската Армия и нещо за НАТО
2002 г.:
1 януари – България става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (2002-2004 г.) и обявява борбата срещу тероризма за основен приоритет в нейния дневен ред.
10 януари – България се присъединява към Меморандума за разбирателство относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан в Лондон. През м. февруари 2002 г. български контингент е разположен в района на гр. Кабул.
6 февруари – Новоизбраният президент Георги Първанов посещава НАТО и ШЕЙП за среща с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и с ген. Джоузеф Ралстън, SACEUR.
Георги Първанов (1957), президент на България (2002-2012) и бивш лидер на БСП (1996-2001). Той е член е на БКП от 1981 г. (в биографията му на страницата на сайта на президента е посочено, че оттогава е член на Българската социалистическа партия. БКП обаче се преименува в БСП през април 1990 г., б. а.). През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. Известен под кодово име – Гоце в ДС.
8 март – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в среща на министрите на външните работи на страните от Вилнюската група в Скопие.
23 април – Външният министър Соломон Паси и министърът на отбраната Николай Свинаров участват в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за обсъждане на третия Доклад за постигнатия от България напредък по Плана за действие за членство в НАТО.
2003 г.:
7 февруари – Решение на Народното събрание за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Р България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на СС на ООН.
17 март – Министърът на външните работи Соломон Паси изпраща до генералния секретар на НАТО Писмо за намеренията, потвърждаващо интереса, готовността и способността на България да се присъедини към Алианса. Към писмото е приложен Графикът на страната за приключване на реформите.
8 май – Посещение на президента Георги Първанов в НАТО, където се среща с генералния секретар лорд Робъртсън.
29 май – Решение на Народното събрание за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак.
3-4 юни – Външният министър Соломон Паси участва в работен обяд на Северноатлантическия съвет и в заседанието на ЕАСП на равнище министри на външните работи в Мадрид.
7 Август – Разполагане на български пехотен батальон от 480 военнослужещи в Кербала, Ирак, в рамките на полската зона на командване.
5 декември – Министър Соломон Паси участва в заседанията на Комисията НАТО-Украйна и на ЕАСП на равнище министри на външните работи.
Тук ще приключим с този списък. Нека всеки сам приема и мисли, какво се е случвало през тези години и къде се намираме сега. Защото сега такива като Първанов „Гоце“ се обявяват срещу санкциите срещу Русия, а преди това е подкрепял САЩ и обратното. Всичко е плод на едни и същи хора и едни и същи машинации. Няма комунисти, демократи, сини и червени – те всички се крият зад друго…
САЩ създадоха комунизма в Русия, а след това и в Китай, издигайки на власт Мао Дзедун, осъществил най-големия геноцид в историята (Видео)
Без САЩ комунизма нямаше да се роди
Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...
Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите
Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]
Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...
"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"
Отровните корени на комунизма
Международният тероризъм и неговата безизходност се разиграват на световната сцена като средство за отвличане вниманието на хората от най-опасния проблем – подчиняване на целия свят и поставянето му под властта на тоталитарния комунистически режим...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!