Tyxo.bg counter
  10.01.2014

Забравеният Илия Минев

alt
Възрастен мъж, получил топла храна в близкия храм "Преображение Господне", се е спрял случайно и чете надписа на паметника на Илия Минев в София в деня на 14-годишнината от смъртта му | Фотограф: Христо Христов.
 

Написано от Христо Христов

На 6 януари 2014 г., се навършиха 14 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-дълъг престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Годишнината от неговата кончина не се отбелязва по никакъв начин. Само случайни минувачи се спираха пред паметника му в София, видя desebg.com. Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека по времето на комунизма днес е забравен, точно толкова, колкото през 2000 г., когато почина, оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.

Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.

Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти затвори на страната, с по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затвора 1860 дни стои в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки. 

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където и са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в НРБ.

Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека.

След 10 ноември 1989 г. не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София.

След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.

По инициатива на Тошо Пейков и Столична община през 2002 г. е издигнат паметник на Илия Минев и в София, в градинката пред храм „Преображение Господне” в кв. Лозенец (до автобусната спирка на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” и бул. „Черни връх”.

 

Повече за Илия Минев вижте в рубриката „Черен календар на комунизма” – месец „Януари” и в книгата, посветена на бореца за човешки права – „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант в САЩ Иван Гаджев.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство