Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Терорът на ДС срещу писателите след 9 септември 1944 г.
Написано от Христо Христов
Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата на Цвета Трифонова „Писатели и досиета”. Първото й издание от 2004 г. отдавна е изчерпано, както и второто от 2007 г., което държа в ръцете си.
Интересът към книгата е обясним, защото това е първото изследване на съдбата на част от българските интелектуалци и по-точно на писателите, след идването на комунистическия режим на власт през септември 1944 г.
Онези, които следят появата на подобни изследвания знаят, че последната книга на Цвета Трифонова, появила се на пазара през 2012 г. е „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш”, посветена на творчеството на убития през 1978 г. в Лондон от ДС български писател, която неотдавна представих в електронната библиотека на сайта.
В „Писатели и досиета” авторът прави панорамна снимка на репресията, която режимът на БРП (к) стоварва върху голяма част от българските творци като част от модела на диктатурата. Доказателствата за това в началния период на комунистическия режим са съхранени в отделните досиета на жертвите – талантливи творци и майстори на словото, оставили незаличими следи в българската литература.
Писателските досиета в архивите на Държавна сигурност
Цвета Трифонова, която е доскоро работи като специалист в Института за литература при БАН, проучва архивите на бившата Държавна сигурност в продължение на пет години. Държа да подчертая, че това става в началния период на отваряне на архива на МВР в края на 90-те години на ХХ век, когато професионалните историци с малки изключения, както и литературните историци, не се бяха докосвали още до тези архиви.
Освен с документите на ДС Трифонова проучва и редица други архиви – Държавният исторически архив, частни сбирки, среща се с роднини и съвременници на жертвите.
Списъкът на интелектуалците, чиито съдби тя разкрива чрез архивите на Държавна сигурност е респектиращ: Димитър Талев, Владимир Василев, Трифон Кунев, Змей Горянин, Цвети Иванов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Славчо Красински.
„За първи път в това издание излизат наяве неизвестни факти и събития от биографиите на творците и от културния живот на страната за един обширен период от време – между 1923 ш 1961 г. Събраният документален масив ревизира изкуствено наложените доктринерски граници на българската литература в продължение на половин век и дава богата фактологическа основа за по-нататъшни изследвания в областта на литературната история, социологията, патологията, културната антропология и народопсихологията”, пише в уводните си думи авторът.
Трерорът и "народният съд"
Терорът на комунистическата власт не подминава и интелигенцията. Разправата започва още с “народния съд”. В него е предвиден специален съдебен състав (Шести), пред който са изправени общо 105 интелектуалци, учени, писатели, художници и журналисти. Сред тях са фигури като писателите Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Цвети Иванов, Славчо Красински, Йордан Стубел, литературният критик Владимир Василев, Стефан Танев – издател и редактор на в. „Утро”, публицистът Светослав Нелчинов, художниците-карикатуристи Александър Божинов и Александър Добринов и др.
Творци са осъдени по абсурдните обвинения, че с творчеството и дейността си са подпомагали германската политика и допринесли за въвличане на България във войната. През октомври 1944 г. са одобрени два списъка с книги, определени за изземване от всички библиотеки и за унищожаване. Съюзът на българските писатели изключва от редиците си 29 души за „фашистки прояви”.
И 8-те документални очерци на писателите с досиета, които Цвета Трифонова предлага в книгата си, съдържат подробно описание на трънливия път, по който набелязаните от комунистическия режим жертви минават.
Димитър Талев в комунистическите лагери
Една от тях е писателят Димитър Талев (1898-1966), една от водещите фигури в българската литература след Втората световна война, автор на книги с историческа тематика. Роден в гр. Прилеп, завършва славянска филология в Софийския университет, член на Прилепското македонско братство и редактор на в. “Македония”, орган на македонската емиграция до 1934 г. Известен с романите „Железният светилник” (1953), „Илинден” (1953), „Преспанските камбани” (1964), „Самуил” (1958-1960) и др.
Димитър Талев | Източник: Интернет.
Досието му разкрива, че той е арестуван още на 18 октомври 1944 г. Първоначално е вкаран в Софийския затвор, където е подложен на изтощителни разпити. През март 1945 г. го въдворяват в един от първите лагери на комунизма – „Св. Врач”, а след това обикаля лагерите „Росица”, мините в Перник, и трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Дупница.
Ето как разказани спомените на самия Талев от българския политически емигрант Христо Огнянов. Той описва момент, в който Талев е освободен временно от единия от лагерите:
„Един ден – продължи Талев – бях крайно изненадан, когато ми съобщиха да се приготвя и да се върна в София. Бил съм освободен. Придружаваше ме човек от милицията. При всичката си немощ с последни сили закретах... Бях повече сянка, отколкото човек. Минахме по една улица. Зивими се свят, прилоша ми, щях да падна, ако не се бяхопрял на една врата, която неочаквано се отвори... отвътре изтича една жена. Когато ме видя, изпищя като ухапана от змия и изчезна в къщата. Толкова съм я изплашил с окаяния си вид. Когато се огледах, едва не изписках като жената. Лицето ми беше обрасло като ле чи със зелен мъх. Слаб, кожа и кости.”
Талев е повторно арестуван през 1947 г. заради посещението на Йосиф Тито в България. Заповедта на ДС за въдворяването на Талев в ТВО е „мотивирана” с обяснението, че „в миналото е бил опасен михайловист, а понастоящем враг на ОФ властта и следователно представлява опасност за държавата”.
„Мероприятията” на инквизицията от ДС
Инквизицията – физическа, психологическа, морална, която Държавна сигурност упражнява върху писателя, се съдържа в следните служебни „мероприятия”:
- затвор, разпити, дознания;
- въдворяване в концлагери;
- лишаване от софийско жителство, изселване със семейството;
- изключване от Съюза на българските писатели;
- забрана за публикуване на книгите му;
- лишаване от работа и средства за лечение и препитание;
- контрол и диктат върху творческата му воля;
- конфискуване на личния архив на писателя/”обекта”;
- принудително публично унижение чрез самокритика и разкаяние;
- унижаване на човешкото му достойнство и творческия му потенциал чрез включване на наставници и гаранти;
- психически тормоз над членовете на семейството му;
- обричане на интелектуална и емоционална самота чрез превръщането на приятелите му в предатели.
„Тази зашеметяваща психофизическа атака продължава от 1944 г. до 1960 г., дори след като са отпечатани трите части на знаменитата му четрилогия. Погубена е втората половина от живота на един талантлив, светъл човек, който би бил гордост за всяка европейска култура”, пише Цвета Трифонова.
Съдбата на останалите писатели, подложени на репресия от комунистическия режим, които авторът изследва, не е по-различен.
Изолиране на Змей Горянин, смърт в лагер за Цвети Иванов
Змей Горянин | Източник: wikimapia.org.
Цвети Иванов (1914-1950), писател и журналист, е осъден по един от процесите срещу социалдемократите като главен редактор на в.”Свободен народ”, издание на БСДП(о) през август 1946 г. на 19 месеца тъмничен затвор и глоба 27 000 лв. по обвинение, че е разгласил неверни клеветнически твърдения към съдебната власт власт.
Освободен е през февруари 1947 г. в тежко здравословно състояние. Отново е арестуван през юли 1948 г. и разпитван за шпионаж и държавна измяна на социалдемократическите лидери и депутати.
Година по-късно през юли 1949 г. е арестуван за трети път и въдворен в лагерите Богданов дол и Белене. В лагера Белене по време на работа се убожда на ръждив пирон, но отказват да му бият инжекция против тетанус. Със закъснение го изпращат в болницата в Свищов, където почива на 36 години.
Държавна сигурност – сянка на Трифон Кунев до гроб
Шарж на Трифон Кунев от проф. Делян Коняров. 1946 г. | Източник: archives.government.bg, дигитален архив Ямбол.
Той е първият председател на Съюза на българските писатели, избран след преврата, през ноември 1944 г. е назначен и за директор на Народния театър. Напуска председателския пост и редакцията на “Литературен фронт” през пролетта на 1945 г.
Комунистите не му прощават фейлетоните и статиите му под рубриката „Ситни – дребни като камилчета”. Десет дни след обесването на Никола Петков депутатският му имунитет е свален и ДС го арестува. Получава 5-годишен строг тъмничен затвор, заради публикациите му, а решаващ свидетел по делото срещу него е писателят Георги Караславов.
70-годишният Кунев прекарва три години и половина в затвора до януари 1951 г. По молба на близките му е помилван от Вълко Червенков с една година от остатъка на присъдата.
Веднага след освобождението му ДС го взима на разработка под кодово име „КАМИЛАРЯ”, а впоследствие „БРАДА”. До смъртта му през 1954 г. той е подложен на непрекъснато външно наблюдение и е следен с кого се среща. Агентите на ДС присъстват дори на погребението му и докладват как е преминало то.
Всеки, който иска да научи повече за методите на комунистическия режим, прилагани чрез Държавна сигурност, за подчиняване и пречупване на интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г. трябва да е се запознае подробно с книгата. А нейният автор и издателство „Фабер” да сторят необходимото за излизане но трето издание на „Писатели и досиета”.
Цвета Трифонова, „Писатели и досиета” – политико-литературни очерци и документи, изд. „Фабер”, второ издание, 2007 г., 412 страници.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!