Tyxo.bg counter
24chasa.bg 14.01.2014

10 мръсни тайни за 10 ноември

Първото посещение на Горбачов в България като генерален секретар на ЦК на КПСС. Започват да се опознават с Живков
 

Пенчо Ковачев

1. Живков и Горбачов - любов и омраза 

Михаил Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС на 11 март 1985 г. Той енергично се заема да преустрои социализма както в СССР, така и в целия соцлагер с остарелите му вождове.
В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид - ти си ми петият, и теб ще надживея. Той наистина запази властта си и при четиримата властелини на Кремъл - Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко.

Когато Горбачов си тръгна след тази първа визита, всички български вестници излязоха с едно и също заглавие "Ще вървим заедно!". Думи, казани от съветския лидер. Така на пръв поглед всичко изглеждаше розово и безоблачно.

Но от посещенията си в Москва Живков се връщаше все по-мрачен и по-мрачен. Горбачов твърдо въведе принципа "Дружбата си е дружба, но нефтът е с пари!" Секна евтиният петрол, който Брежнев щедро ни отпускаше, СССР вече не искаше да купува калпавите ни стоки.

Горбачов все повече се дистанцира от Живков, който открито демонстрира самочувствието на доайен сред ръководителите на соцлагера. Горби не само е много самолюбив, но и твърдо убеден, че макар и млад, той е доайенът.

Живков си позволява да му дава съвети и дори да заяви, че в България преустройството е станало още през 1956 г. и сега българите просто трябва да се наведат, докато отмине бурята.

2. Юлската концепция и Указ 56 

През юли 1987 г. Живков решава да покаже на Горбачов, че и в България се извършва "перестройка".

В медиите гръмко е обявена новата Юлска концепция, която ще осигури промени в икономиката, администрацията и социалната област. И дори в политиката.

Скоро обаче се разбира, че тази концепция е поредната "переструвка" на Тодор Живков. Обещаните промени нямат никакъв ефект, а член 1 от конституцията дори не е забърсан от прахта.

Затова пък властта гордо започна да вее байрака на Указ 56. Този указ като магическа пръчка трябваше да отвори нови простори пред икономиката. Даваше се зелена улица на частната инициатива. Предприемчивите хора можеха да започнат личен бизнес, който, разбира се, беше е под строгия контрол на държавата. Живков издигна мъдрата мисъл, че държавата е собственик, а трудовият колектив - стопанинът. Това, което май само реално се виждаше, бяха частните таксита.

Кризата се задълбочи, но след години анализатори развиха тезата, че с Указ 56 БКП подготвяла своите бъдещи капиталисти. (Как се появиха те, виж текст №9)

3. Мисията на посланик ген. Виктор Шарапов

През март 1988 г. за посланик в България е изпратен генералът от КГБ Виктор Шарапов. Главната му задача е да подготви свалянето на Тодор Живков от властта. Желателно е операцията да е безкръвна. Въпреки това във всички свои разговори след 1989 г. генералът казваше, че СССР не е имала планове да сваля Живков, българите сами трябвало да направят промените.

Москва избира за наследник на Живков Петър Младенов, който е съветски възпитаник. Такъв е и другият избраник - Андрей Луканов. Двамата трябва да организират заверата вътре в Политбюро.

От края на октомври Шарапов провежда няколко разговора с Живков. При първия, на който пряко се обсъжда оставката му, Живков не иска да се оттегля. Той казва: "Да, ние разбираме тези процеси. Но има и много положителни неща, от които не трябва да се отказваме. А за промените трябва да се готвим."

В друго интервю Шарапов казва обратното: "Живков разбра, че перестройката изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, беше готов за оставка."

В началото на ноември 1989 г. Шарапов е на среща с Горбачов, току-що се беше върнал от Берлин. Горби казва на посланика как с Ерих Хонекер стигнали до извода, че промените трябвало да станат доста по-рано, че вече са закъснели. Горбачов нарежда на Шарапов да каже това на Живков.

Казват, че на посланика е идеята в сценария по свалянето на Живков да бъдат привлечени ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. (За тяхното участие виж текст №7.)

В последна сметка Виктор Шарапов изпълнява възложената му задача. През лятото на 1992 г. руснакът напуска посланическия си пост. Когато тръгва за Москва, едва ли е много доволен от развитието на ситуацията в България.

4. Фалшивата оставка на Първия през 1988 г 

На 4 ноември 1988 г. по време на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков неочаквано заявява, че ще подаде оставка от всички постове. Останалите членове на най-висшия партиен орган са в пълен шаш. Те познават добре своя лидер и смятат, че това по-скоро е негов маньовър за проверка на лоялността им. И удобен повод по-нетърпеливите членове на Политбюро да бъдат отстранени.

Затова всички техни изказвания са в стил "Господи, на кого ни оставяш?". Особено старателни в молбите си Живков да остане на поста са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Но не остават по-назад и бъдещите главни превратаджии Младенов, Луканов и Джуров.

Лайтмотивът на всички е, че другарят Живков не може да остави управлението на държавата в такъв труден исторически момент. Че е по-необходим от всякога на партията и страната.

"Трогнат" от молбите, Живков оттегля оставката си. А на всички е ясно, че ако той има истинско намерение и желание да се оттегли в "заслужен отдих", никой не може да го спре.

Молбата за оставка е в писмен вид и премиерът Георги Атанасов грижливо прибира листа. Когато на 9 ноември Политбюро се събира, за да реши окончателно въпроса с оставката на Живков, Атанасов му показва молбата от 4.11. 1988 г.

5. Заверата заквасена в Букурещ?

Известна е версията, че в началото на ноември 1989 г. на връщане от Китай Петър Младенов спира в Москва и тогава получава от Горбачов картбланш да действа. Младенов се прибира в България на 8 ноември.

Има и една друга версия - че заговорът срещу Живков е благословен от Горбачов в Букурещ, където на 6 юли 1989 г. се провежда заседание на страните от Варшавския договор. Посланикът ни в Румъния Цветан Николов твърди, че превратът е заквасен именно там, и то под носа на Живков.

Той е водач на българската делегация, в нея са още Георги Атанасов, Петър Младенов, Добри Джуров и Димитър Станишев. От съветска страна присъстват Михаил Горбачов, премиерът Николай Рижков, външният министър Едуард Шеварднадзе и др.

Преди началото на срещата на един от обедите в хотела, от който Живков отсъства, другите от делегацията започват да говорят, че трябва да се предприемат колкото се може по-бързи мерки. Ген. Джуров казва: "Момчета, разберете, трябва да побързаме. Много сериозно да побързаме. Защото може да настъпи такова време, че няма да намерим място къде да се скрием в България..." Петър Младенов го успокоява: "Бай Добри, бъди спокоен. Няма да се стигне дотам." Атанасов мълчи, но явно одобрява онова, което се говори.

В почивката след едно от заседанията Живков се отегля в стаята си в резиденцията. Руснаците предлагат на останалите от делегацията разходка в двора. През цялото време Горбачов оживено разговаря с Добри Джуров. Двойка оформят премиерите Атанасов и Рижков и Шеварднадзе с Петър Младенов. Посланик Цветан Николов смята, че точно при тези разходки българите са получили своеобразен инструктаж за действие.

6. Откритото писмо на Петър Младенов

На 24 октомври 1989 г. Петър Младенов, министър на външните работи, се обръща към колегите си от Политбюро с открито писмо. В него той обвинява Живков в авторитаризъм и го определя като главен виновник за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза в България.

Младенов обявява, че подава оставка като външен министър. Това е безпрецедентен акт - никой политик и държавник в България по време на комунистическото управление след 1944 г. не е хвърлял оставка.

Има мнения, че писмото на Младенов е писано под чужда диктовка. Има и съмнения, че е сътворено след 10 ноември, когато всичко минава благополучно. Просто на превратаджиите трябва да се сложи малко героичен ореол. Александър Лилов, който живее на един етаж с Младенов, казва, че още тогава е прочел това писмо.

Самият Младенов по- късно разказваше, че първият човек, на когото дава писмото, е Станко Тодоров - на 24 октомври вечерта в дома на Радичков на рождения му ден. Двамата излизат на балкона, Младенов му връчва копие и го моли, ако нещо се случи с него, писмото да стигне до ЦК, Политбюро и Ревизионната комисия.

Андрей Луканов изнесъл писмото в чужбина, но в спомените си Младенов не уточнява в коя точно държава.

7. Тримата чавдарци скланят бойния си другар

Главните действащи лица в началото на ноември 1989 г. са Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Бивши партизани в отряда "Чавдар", с който е свързан и Живков. Твърди се, че идеята за тяхното вкарване в играта е на посланик ген. Шарапов.

Активните действия започват на 5 ноември, когато Джуров кани на вилата си Йотов. Там е и Станишев. Тримата обсъждат събитията в другите соцстрани и стигат до извода, че те ще дойдат и в България и ще засегнат и техния боен другар. Трябва да го посъветват да се оттегли.

На 7 ноември на коктейла в съветското посолство тримата искат среща с Живков и той ги кани в 10 часа на другия ден, 8 ноември. Според Йотов на тази среща Живков се съгласява да подаде оставка, но не на пленума на 10 ноември, а на следващия пленум, чиято дата още не се знае. Джуров съобщава това на премиера Атанасов. Той иска тя да не се отлага. За това настояват и Луканов и ген. Шарапов.

Тримата пак се срещат с Живков на 9 ноември в 16,15 часа - само 45 минути преди заседанието на Политбюро.
Познавайки нрава на вожда си, те са доста напрегнати. Живков обаче веднага им казва, че е готов да си подаде оставката на 10 ноември.

8. И посланикът на САЩ Сол Полански действа

Сол Полански също следи внимателно драматичните събития в България през есента на 1989 г. И когато е възможно, се намесва по въпросите за човешките права и екологията, например. Както и по отношението на МВР и ДС към протестиращите в градинката пред "Кристал" по време на Световния екофорум, който се провежда в София през октомври 1989 г.

Полански дори успява да се сдобие с копие от писмото на Младенов, с което той реално иска оставката на Живков. И до днес обаче американците не казват кой е човекът, донесъл писмото в посолството.

Твърди се, че окончателното си решение да го напише Младенов взема след скандала, който вдига Живков преди обяда му с посланик Полански. Живков нарежда на външния си министър да каже на Сол Полански, че САЩ се намесват грубо във вътрешните работи на България, което е недопустимо. И че преустройството в държавата може да стане само с Живков начело.

По време на обяда двамата трябвало да обсъдят двустранните отношения между България и САЩ, но разговорът се превръща в лекция за българския суверенитет и неподходящите американски изявления. Интересни са оценките и характеристиките, които Сол Полански дава на български политици в своите секретни доклади.

В тях Йордан Йотов е определен като "шеф на пропагандата, недолюбван от интелектуалците". За Дража Вълчева пише, че "се спрягала за бивша любовница на Живков". Атанас Малеев (брат на Мара Малеева-Живкова) е описан като "първи пример на Живковата семейственост".

9. Червените куфарчета - има ли ги, няма ли ги

"Мистериозните червени куфарчета, които създали кредитните милионери на прехода и днешните "уважавани бизнесмени", са просто един мит. Всичко е много по-хитро." Това твърди в секретен доклад от 1996 г. един от лидерите на БСП - Николай Добрев, вече покойник. Докладът, който подробно описва схемите за ограбване на България, никога не е публикуван.

Бившият политически съветник на Живков Костадин Чакъров обаче твърди, че червените куфарчета, пълни с пари, въобще не са мит, а Луканов е архитектът на българския капитализъм.

Според Иво Недялков, създател на фалиралата "Ийст Уест Интернешънъл Груп", над 150 избраници получават кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 г. Луканов събира избраните на среща и казва: "Назначавам ви за милионери!". Съобщава им решение на БКП, че държавата дава възможност на фирми да се кредитират от банките.

"Какви куфарчета?! През 1993-1994 г., когато започна приватизацията, си раздаваха цели предприятия!" Това пък е коментарът на Нора Ананиева, вицепремиер в двете правителства на Луканов и бивш депутат.

Йордан Йотов: "След 10 ноември 1989 г. висши представители на БКП начело с Луканов са раздавали държавни пари на свои приближени, за да създадат икономическа база за бъдещо управление на партията."

Премиерът на първото коалиционно правителство след 1989 г. Димитър Попов внася конкретика: "Установихме, че от края на март 1990 г., когато излезе указът за избори за ВНС, до първата половина на декември с.г. от резерва на държавата са изчезнали 2,15 млрд. валутни лева. Това беше валутният резерв, раздаден от Луканов."

За финал - мнението на Иван Костов: "От вероятно десетките хиляди, които започнаха да правят бизнес с куфарчетата от БКП, огромната част са фалирали. Те не стават за това, защото бизнесът си има своите правила."

Командира не отваря дума за забогателите по време на приватизацията в неговия управленски мандат. Но това са вече мръсни тайни на прехода...

10. Опозицията - отгледана от Луканов?

Българската опозиция не участва в свалянето на Тодор Живков просто защото тогава не съществува. Има няколко неформални движения, но те са още слаби. Старите партии ще започнат да възкръсват след 10 ноември. Самият СДС е създаден на 7 декември, почти месец след преврата.

Но още на третия ден след падането на Живков, на 13 ноември 1989 г., се провежда първата среща на хора от формиращата се опозиция и известни интелектуалци с Андрей Луканов. Срещата е организирана от съпругата на Николай Хайтов - Жени Божилова, която е много добра приятелка с Блага Димитрова. Хайтови и Луканови живеят в една кооперация на ул. "Латинка" 15.

На срещата присъстват: д-р Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, д-р Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев.

По-късно д-р Желев ще нарече тази среща "нищо особено" и "говорилня". Единственото, на което от опозицията се впечатляват, е обещанието на Луканов да бъде премахнат член 1 от конституцията.

Някои автори смятат тази "опознавателна среща" за полезна. Но други и до днес продължават да я определят като най-сигурното доказателство, че опозицията е назначена от Луканов. Дълго време след създаването на СДС някои от лидерите му, неприсъствали на сбирката у Хайтови, подозират участниците в нея, че продължават тайно да се срещат с Луканов

Всичката демокрация в България е БКП одобрена от Запада и Изтока

Агентите на ДС стоят в дъното на всичко! Вижте конспиративната схема!

Сорос"Бъдещето не принадлежи на всички" – интервю с Джордж Сорос

- Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна, и по възможност решаваща, роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света – в крайна сметка, аз точно за това ги спонсорирам...

Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство