Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Групови изнасилвания в китайски трудов лагер

"Когато дойдох в съзнание до мен лежаха трима мъже, чийто ръце и тела бяха по тялото ми.“…

Оцеляла от изтезания и екстремно сексуално насилие, тя избягва в Тайланд от Китай и сега иска светът да узнае как китайският режим създава специални килии в мъжки трудови лагери за сексуално насилие на жени, практикуващи Фалун Гонг. Тя публикува спомените си в сайт на Фалун Гонг, Minghui.org, от където е извлечена информацията за този репортаж.

През м. януари 2000 г. г-жа Ин Липинг (Yin Liping), тогава 32-годишна, е арестувана, осъдена на 18 месеца трудов лагер и отведена в трудовия лагер Тиелинг (Tieling), за това, че практикува преследваната от Китайската комунистическа партия практика Фалун Гонг. През следващите девет месеца тя е прехвърляна в различни трудови лагери.

През това време тя е подлагана на мъчения, лишаване от сън, и непосилна ежедневна работа, при което загубва около 20 килограма и започва да повръща кръв.

През април 2001 г. Ин и девет други затворници, също Фалун Гонг практикуващи, отказали да бъдат трансформирани, са събрани и уведомени, че ще бъдат прехвърлени в друг лагер. Служителка от охраната подхвърля с подигравателна усмивка: "Изпращаме ви на място, където ще можете да практикувате Фалун Гонг по-добре."

Чувайки това, Ин се приближила до охраната и тихо я помолила да не малтретират практикуващите Фалун Гонг повече. Охраняващата погледнала към своя колежка, измъчвала Ин, при което Ин пристъпила към нея, прегърнала я и прошепнала в ухото й, че в крайна сметка ще трябва да заплати за причинената от нея болка, и че трябва да спре да прави така.

Охраната се просълзила и й прошепнала: "Кажи им, че си болна. Ти си болна." По-късно Ин осъзнава, че охраната е знаела какво ги очаква.


В мъжкия трудов лагер

Автобус отвежда групата жени в Джангши (Zhangshi), трудов лагер за мъже.

"Подредиха ни в един ред в двора на лагера", разказва Ин. "Двама едри полицаи ни провериха по списък. След това един от тях прочете списък с правила, казвайки: "Ако практикуващи Фалун Гонг, отказали да се трансформират, умрат, смъртта им ще се брои за самоубийство.“ Това е било нареждане на Джянг Земин (Jiang Zemin), [тогавашен лидер на комунистическата партия]. Пазачът изглеждаше много жесток. Не си спомням другите правила, които ни прочетоха", спомня си Ин.

Групата е отведена в бяла сграда, където е измерено кръвното им налягане. Една от тях е отстранена, а деветте отведени в индивидуални килии.

В стаята на Ин имало голямо двойно легло и дървен шкаф. Там вече били четирима мъже. Когато отива до тоалетната по коридора, тя вижда голяма стая с 30 мъже, спящи на пода.

В 22:00 ч. тя попитала мъжете в стаята й няма ли да си тръгват, за да може да спи. "Спане?" отговаря й през смях мъж на средна възраст. "Ще спиш? На никой не е позволено да спи без да бъде "трансформиран". Една жена я "обучавахме" тук в продължение на 18 дни и не й позволихме да спи. Накрая полудя".

"Ужасяващи писъци"

В този момент Ин чува от коридора викове от Джоу Гуиронг (Zhou Guirong), друга практикуваща Фалун Гонг. "Тя крещеше името ми", казва Ин. "Изскочих бързо от килията си и видях, че Джоу е избягала в коридора. Притиснах я плътно до мен и не я  пусках.“

"Затворниците започнаха да ни бият, от което дясното ми око се поду и дрехите ми се разкъсаха и изпопадаха. Джоу и аз бяхме повлечени обратно в килиите си. Там ме биха 4-5 мъже и започнах да губя съзнание. Накрая бях принудена да легна неподвижно на леглото. Един мъж седна върху мен и започна да ме бие. Зави ми се свят и загубих съзнание."

"Когато дойдох в съзнание до мен лежаха трима мъже, чийто ръце и тела бяха по тялото ми. Двама бяха между краката ми, един снимаше видео, а друг гледаше видеото. Те не спираха да говорят мърсотии. Не знам колко други бяха при краката ми. Те ме драскаха по петите и се смееха. Говореха мръсни думи и един от тях непрекъснато повтаряше: "Не се прави на мъртва. Трябва да се откажеш от Фалун Гонг, дори и да си мъртва!" "

"Не можех да повярвам на видяното", казва Ин. "Повърнах кръв и тя се пръсна навсякъде."

"Чувах ужасяващите писъци на Джоу Гуиронг, която крещеше: "Липинг". Това трябваше да е моето име. Всичко ми бе като на сън. Но не, това не беше сън. Бях сигурна, че не е сън. Ужасяващите писъци ме връщаха обратно в този непоносим ад на земята."

"Изведнъж спрях да чувам и виждам. Борех се да се изправя и да тръгна към познатия глас. В този момент ме удариха по главата с дървена закачалка и почувствах как топла течност започна да се стича по лицето ми. Борех се. Не знаех дали съм жива или мъртва. Нищо не можеше да ме спре. Хвърлих се с все сила срещу вратата на килията, докато затворниците ме биеха. Не спирах да викам, "Джоу Гуиронг". В този момент тя нахълта в килията, вдигна ме и двете хукнахме към вратата в края на коридора.“

"С все сила се опитвахме да я отворим. Тогава металната врата се отвори. И двете  бяхме сериозно наранени. Изправени пред полицаите, нямахме вече страх от смъртта. Попитахме ги: "Това китайски трудов лагер ли е? Защо Китай се отнася с нас като с бандити? Нямате ли майки, сестри, дъщери, лели? Това поведение, толкова ли струва страната ни?“

"Ако тези хора не напуснат стаите ни, ще запомним този ден. Днес е 19-ти април 2001 г., а вие сте били на смяна тази вечер. Ако се измъкнем оттук живи, ще ви съдим. А ако умрем тук, духовете ни никога няма да ви оставят да живеете в мир. Търпението ни не е безгранично". Полицията повика затворниците и им каза да ни оставят да спим тази вечер.

"Отведоха ни в моята килия и четирима затворници бяха оставени да ни пазят. Бяхме будни цяла нощ, гледайки как се стичат сълзите ни, слушайки виковете и ударите по вратите от другите килии.“

"Обучение"

"На следващия ден затворниците, които ме измъчваха през нощта, дойдоха отново в килията, носейки видео камера. Този път с тях имаше една жена. Носеха много Фалун Гонг книги. Започнаха да четат от тях, като четяха по абзац и ни го обясняваха по начин, обиден за Фалун Гонг.

"Тогава един от мъжете, които ме малтретираха предишната нощ, попита защо не се включвам в обсъждането. След което ме завлече на леглото и продължи да ме удря и да ме пита защо не уча с тях, "Не искаш ли да си практикуваща Фалун Гонг?"

"Казах, че не съм извършила никакво престъпление и това не е място за мен да уча. Защо трябва да бъда задържана, за да уча?"

„След което стана вечер и се повтори същото, което стана предишната вечер. Те започнаха да ме измъчват както преди - със сексуално насилие. Полицейските служители се бяха сменили, нямаше ги тези от предишната нощ.“

"Джоу Гуиронг бе бита и нахлу в моята килия. Аз се изправих и повърнах кръв. В този момент всичко утихна. Джоу изкрещя името ми. Тогава полицията съобщи за това на главния надзирател и те позволиха на Джоу да стои да се грижи за мен.“

"Но не спираха да тормозят Джоу и я насилваха да изучава Фалун Гонг злонамерено.“

"Дяволите не ни оставяха на мира през нощта. Тогава един от тях каза, че главата и тялото ми са горещи, да не ме оставят да умра. Всеки от тях дойде да провери температурата ми и всички утихнаха. Не помня как съм оживяла тази нощ.“

"На третия ден Джоу и аз внезапно си спомнихме за Рен Донгмей (Ren Dongmei), която не бе омъжена. Тя бе хвърлена в най-вътрешната килия. По това време с Джоу не си и помисляхме за смърт. Втурнахме се към коридора и започнахме да викаме името на Рен. Намерихме пазачите и аз им казах, че Рен е девствена. Помолих ги да я пощадят, "Вие също имате дъщери, нали?"
"В продължение на години не съм описвала какво съм преживяла там. Умът ми не би го понесъл. Не смеех и не бих искала да мисля за това, тъй като всеки път, когато се сещах за него, се чувствах като вцепенена от ужас и болка."

"По-късно научих, че преди нас там са били 33 практикуващи Фалун Гонг, изпратени там, за да бъдат "трансформирани" по този начин. Някои са получили психични травми. В продължение на години те са продължавали с бруталното преследване на практикуващите Фалун Гонг."

От деветте жени в групата на Ин, които са били сексуално малтретирани в този мъжки  лагер, тя знае, че Джоу Гуиронг и Су Джиджен (Su Juzhen) по-късно са починали от малтретиранията.

Епилог

Д-р Джингдуан Янг (Jingduan Yang) е психиатър във Филаделфия, САЩ, и е третирала оцелели от малтретирания в трудови лагери в Китай, а също така е разговаряла с  няколко оцелели от прословутия трудов лагер Масанджа.

Д-р Янг заяви, че трудността на Ин да опише своята история е типична за жертвите на такива тежки злоупотреби.

"Това се нарича пост-травматично стресово разстройство", каза д-р Янг. "Един от начините е да не се мисли за това, да се избягва да се слуша, гледа, или мисли за нещо, което да напомня на жертвата за стореното с нея. Тя постоянно живее в страх и тревога. Такива са симптомите."

"Ефектът от този вид малтретирания на човек е ужасяващ", допълва д-р Янг. "Трудно е да се определи какво точно причинява стореното. То унищожава личното им достойнство. Имплантира в тях страх и ужас, на физическо, емоционално и познавателно ниво.“

"Този страх е винаги в тях и може да се активира по всяко време, дори и ако нещо малко им напомни за травмата. Това постоянно променя начина, по който те реагират на хората. Въпреки, че са извадени от мястото, където е станала злоупотребата, и живеят на сигурно място, те не спират да имат кошмари, ретроспекции и да изживяват ужаси."

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!