Tyxo.bg counter
pik.bg 21.11.2014

Не признаха труда ми в концлагер за стаж

лагерите
Снимка: bulgarianhistory.org
 

Казвам се Ганчо Райнов. През 1973 г. бях млад – 25-годишен, с отлична диплома по туризъм и с постоянна работа в Слънчев бряг като екскурзовод на английски туристи. Това беше краят на нормалния ми живот. Оттук-нататък настъпи апокалипсис. Един ден, на 13 август 1973 г., бях арестуван и хвърлен в дълбока черна катакомба. Там престоях три месеца без да знам кога е ден, кога – нощ. След това дойде присъдата ми №254, която гласеше: "Признава подсъдимия за виновен в това, че от май 1972 г. до юли 1973 г. в района на туристическия комплекс Слънчев бряг с цел да създаде затруднения и отслаби народната власт системно е изготвял и разпространявал писма с клеветнически твърдения, засягащи установения у нас държавен и обществен строй".

Така станах концлагерист. За преживянатото като такъв няма да пиша, защото ще ме разберат само хората, прочели "Архипелаг Гулаг" или "Списъкът на Шиндлер". За да имам изобщо някакви шансове за живот, трябваше да мълча. Това помогна да изляза жив.

Но животът ми с нищо не се промени. Беше ми наложена тотална изолация. Прекарах години, превеждайки английска литература, но блокираха и тази ми работа. По последно нареждане бях разпределен да работя като хамалин на товарна гара Бургас. Бъхтех по 12 часа на ден, 30 дни месечно, без събота и неделя. Половината месец – нощна работа. Командваха ме хора без основно образование.

Сега съм на 66 години.Майка ми е на 87, тя е с 95 процента инвалидност и с операция на дебелото черво. Нуждае се от личен асистент, но ми отказаха да стана такъв. Отговорът беше злонамерен и умишлен. Направих искане да ми платят като човек, срещу когото са извършени престъпления. Отговорът гласеше: Лицето няма трудов стаж. Отново направих такова искане, пак отказ. Преди броени дни в официален документ /финален отказ за пенсия/ беше заявено, че трудът ми в концлагер не се признава за трудов стаж. Такова заявление дори и Хитлер не посмя да направи на своите концлагеристи. Тази година през май върху мен и майка ми беше извършен държавен тероризъм с цел сплашване. Какъв героизъм – да тероризираш една сляпа и глуха 87-годишна жена и един лишен от всичко 66-годишен мъж... Добре познат стар терор отново беше включен в действие. Аз трябваше да бъда принуден да не търся правата си в Европа. Тогава единстевно Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч успяха да ни спасят от един фатален край. Ако в тази държава има президент, прокурор, омбудсман или каквото и да е държамно светило, нека да внесе малко светлина в тази империя на злото.

Ганчо Райнов, Бургас

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство