Tyxo.bg counter
desant.net 22.11.2014

Бойте се, деца, от утрешния ден!

Ако го искате точно такъв

 

Веселин Максимов

Мили деца!
(Това обръщение ми е рядко гнусно още от времето, в което бях на ваша възраст). Чух и четох, че 18 процента от вас през втория ден от учебната година са отговорили на въпрос на анкета, че биха искали да живеят във времето на Тодор Живков.
Като един вече възрастен човек, смея да ви кажа, че вие нямате никаква представа за какво време са ви питали. Сигурно доста от вас са чували от своите майки и бащи, че тогава е било "спокойно и храна и работа имаше за всички".

Съжалявам вашите родители, от които сте го чули. Те явно трябва да са около моята възраст, че дори и по-малки, хора, за които помня, че скачаха срещу всичко и всички, които се опитваха по някакъв начин да ги ограничават или да направляват живота им.
Но сега, днес, в наши дни, те очевидно искат свобода, но ако може някак си "да е контролирана от държавата". Както беше, когато бяхме на вашите години (няколко реда по-нагоре го споменах).

Мили деца! Вашите майки и бащи са родени в робство. Аз също! В робството на един исторически отрязък, в който по нашите земи властваше политиката на Русия, по онова време наричала се "Съветския съюз".
Очевидно е, че явно ние исторически сме обречени да бъдем свързани с тази страна, но това изобщо не е тема на тези писаници. Те също така изобщо нямат за цел да обругаят всичко руско и обикновените руснаци, ни най-малко! Говорехме за времето на комунизма (много учени, историци, социолози и изследователи твърдят, че всъщност комунизъм в бившия социалистически лагер никога не е имало), в което 18 % от вас убедено са заявили, че биха искали да живеят.

Нека отворя малка скоба – комунизмът е много гадно нещо, измислено от лоши хора. "Комън" означава (най-общо казано) "общност". В случая обаче се има предвид обща собственост върху всичко, което всеки притежава.
Мили деца! Би ми било много интересно как ще ви се види, живеейки в комунизма, всеки ваш учител или всеки "отрядник" (питайте вашите майки и бащи какво означава това) да има право по всяко време на денонощието да поиска любимия ви смартфон, да има пълното право да бърка в него и да ви чете дивашките съобщения, които сте изпратили скоро на съученика или съученичката си. И да ви изгледа онези, тайните клипчета, които снимахте на последния купон, брутално пияни.

Също с огромно любопитство бих ви гледал как, като в любимото на 18% от вас време на Тодор Живков, съвсем не отивате на училище с размъкнати дънки, увиснали до коленете, с анцузи и с бейзболни шапки с козирките наобратно, а с (изненада!) еднотипен, тъмносин костюм. Еднакъв за всички. А момичетата в най-добрия случай – с тъмносиня престилка, с коланче на кръста и бяла якичка. Едва ли бихте го понесли. О, има още нещо – сбогом, цигари пред парадния вход на училището! Който бъде хванат с димящ фас в уста – намалено поведение с две единици и сбогом висше образование, сбогом, мечтан лек път в живота (заклинанието от "онова", нашето време беше "Учи, мама, да не работиш!", но за това друг път).

Мили деца! Ако живеехте в онова, мечтано от 18% от вас време, на момченцата сред вас ще се наложи и нещо неособено приятно. Те, след завършване на средното образование, ще трябва да навлязат мощно в родната казарма – школа за мъжество.
Не че там няма да си създадат спомени за цял живот, но заедно с тях ще изтърпят и тонове малоумие, абсолютно неадекватно съчетание на чисто практически, военни познания и "партийно-политическа работа". Всичко това след 730 дни те ще наричат "две години сън за мозъка". Което изобщо не e (беше) лъжа.

Мили деца! В лелеяния от вас живот ще трябва да свикнете с мисълта, че низовата партийна организация ще има право да се намесва във вашия семеен и сексуален живот. И да ви порицае пред цялата махала или на мястото, в което работите, наричайки този плътен резил "другарско мъмрене".
Добре е да знаете и още нещо - комунизмът в тази България на Тодор Живков, в която искате да живеете, беше такъв, че дори да сте суперинженер, суперизмислител на нови неща, задължително трябва да се прикачите към малоумен тъпак, станал ваш ше не заради собствени качества и усилия, а защото е член на съответната партия.

Тази, същата, която днес се нарича "социалистическа". А ако искате да растете на работа и да се развивате, това би могло да стане, да. В случай че вие самият не бъдете приет за член на тази партия обаче, забравете!
Ако пък сте чак толкова неописуемо талантливи, ще трябва да свикнете с мисълта, че винаги ще дишате прахоляка на някой, който е внук на "Активен борец против фашизма и капитализма" (и за това питайте баба и дядо. Или мама и тате).

Мили деца!
Има един прекрасен български поет, когото царуващите по онова време, за което 18% от вас мечтаят, бяха нарекли "пролетарски и комунистически". За първото съм съгласен, но за второто не особено.
Както и да е, да оставим историческите и партийни квалификации за друг път. Та, той има едно хубаво стихотворение: "Не бойте се, деца, за утрешния ден!"
Бойте се, деца, от утрешния ден! Ако стане такъв, какъвто 18% от вас го искат.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство