Следвайте "Буднаера" в Телеграм

24chasa.bg

240 000 активни борци се радват на привилегии през 1980 г.

Пенчо Ковачев

Може ли в средата на 80-те на миналия век, 40-години след 9 септември 1944 г., в България да има 240 000 активни борци против фашизма и капитализма?

Може, ако се е сбъднала надеждата на Христо Смирненски в стихотворението му "Йохан", че от всяка партизанска "капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!"

Как българските комунисти надхитриха биологичната логика и генерационните закони и вместо да намалява, бройката на активните борци растеше?

Много бързо партизаните, които на 9 септември 1944 г. превземат властта, усещат нейните благини и бързат да се възползват от тях. За кратко време от единичните случаи на стихийното задигане на красиви и скъпи вещи от буржоазни домове те узаконяват правилегиите си под егидата на абревиатурата БПФК (борци против фашизма и капитализма).

Ето как става това.

През 1945 г. в София е учреден Съюз на партизаните. Точният им брой на 9 септември 1944 г. може да е спорен, но за ръководните комунисти е безспорно, че те са основата и гръбнакът на тяхната власт.

През 1947 г. се създава специален инициативен комитет, чиято цел е на базата на този съюз да изгради представителна структура на участниците в антифашистката борба. Председател на комитета е Боян Българанов, бивш партизанин, тогава директор на Народната милиция, впоследствие и член на Политбюро на ЦК на БКП. За секретар е избран Тодор Живков.

Почти цяла година инициаторите пропагандират идеята и разясняват задачите на бъдещия антифашистки съюз. Във в. "Работническо дело" редовно излизат статии и коментари, които припомнят "героичните заслуги на партизаните и ятаците", заради които сега те трябвало да получават не само слава и благодарности, но и да бъдат материално и финансово защитени.

На специален конгрес, открит на 27 октомври 1947 г. в столичния кинотеатър "Република", е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБПФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война".

За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него "антифашист №1 в България" предупреждава делагатите, че СБПФК трябва да бъде "непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства." Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините.

Някои автори твърдят, че докато е жив и оглавява съюза, Димитров не допуска превръщането му в богата хранителна ясла. Ако това е факт, той става възможен само защото Димитров умира година и половина след създаването на СБПФК.

Дошлият на власт Вълко Червенков се отнася към съюза така, както с всички в държавата - надменно, високомерно и пренебрежително. Самият той е московски кадър и хората, участвали във вътрешната съпротива, не го интересуват особено. Него във властта го крепи самият Сталин, за чий са му някакви бивши партизани!

Тодор Живков не постъпва така. В стремежа и борбата си за цялата власт в държавата той вкарва постепенно и антифашисткия съюз. Освен с обграждането си с млади ръководни дейци като Станко Тодоров, Митко Григоров, Борис Велчев, Милко Балев и др. Живков упорито започва да ухажва ветераните от старата гвардия. Организира честване на техни кръгли годишнини, кани ги на разговори в ЦК, щедро ги награждава с ордени и медали.

Така Живков демонстрира важното за България "сплотяване на поколенията".
На 1 юни 1959 г. той, все още само първи секретар на ЦК на БКП, внася за разглеждане в Политбюро своя докладна записка "За уреждане на общественото, материалното и социално-битовото положение на активните борци против фашизма и капитализма".

Политбюро, естествено, гласува записката единодушно и така на практика се инстутуционализара новата привилегирована каста в България. Народът я кръщава "червената буржоазия".

"Първият секретар на ЦК на БКП всъщност превръща СБПФК в подчинен отдел на Секретариата, в партийно поделение, което ликвидира неговия плуралистичен замисъл", пише в книгата си "Тодор Живков - мит и истина" доц. Боян Кастелов.

Всъщност Живков въвежда стария като човечеството принцип "слушкаш и папкаш". Създава си верен отбор от ветерани, чрез който демонстрира на всички своя личен прочит на древноримското правило за "хляб и зрелища" (игри): "Няма хляб за този, който не е в моята игра!".

АБПФК са подредени в четири категории:
- Първа категория - загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година.
- Втора категория - участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите.

- Трета и четвърта категория - ятаците и всички други участници в антифашистката борба. Към тях са прибавени и участвалите в Септемврийското въстание през 1923 г., избитите и репресираните при "белия терор" от 1925 г., всички политически затворници и убити по политически причини от Войнишкото въстание (1918 г. ) до 9 септември 1944 г.

В интерес на истината трябва да кажа, че привилегии имат участниците в съпротивата срещу хитлеризма в цяла Европа. В българския си вариант в началото те са:

- Народна пенсия
- Надбавка към заплатата

-Предимство при назначаване на работа
- Предимство при кандидатстване във ВУЗ
- По-евтино медицинско обслужване
- Безплатни почивни станции
- Еднократно предимство за придобиване на жилище и покупка на лек автомобил
- Безплатна карти за градския транспорт
- Безплатна карта за баня

Ето така "чисто и просто" докато народът чакаше по 15 години за москвич или лада, активните можеха да си я купят бързо и лесно, а синът на Милко Балев Калин по-късно да яхне и як японски мотоциклет.

Според историка доц. д-р Михаил Груев чрез привилегиите за активните борци Живков си създава нещо като преторианска гвардия. В нея също има напрежения, които в един момент изкристализират до противопоставянето на партизаните от по-големите бойни единици като отряда "Антон Иванов" или врачанския "Гаврил Генов" срещу особено облагодетелстваните чавдарци - участниците в отряда "Чавдар".

Тодор Живков обаче майсторски тушира тези напрежения чрез ловко лавиране в кадровата си политика и с увеличаване на привилегиите.

На 25 август 1969 г. е приет специален декрет № 31 за "подобряване на материалното и социалното положение на революционните кадри", който разширява и прецизира привилегиите. Пенсиите на активните борци са увеличени. Те са допълнителни към пенсиите, които получават за старост.

На 1 януари 1970 г. едно допълнение към Закона за пенсиониране определя по-ниска пенсионна възраст за прослужено време и старост на активните борци: 55 години за мъжете и 50 за жените и 15 години минимален трудов стаж.

Малко след това привилегиите на активните борци се прехвърят и върху техните деца. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на БПФК, които са изкарали оценка 3, по параграф Ж от специален закон.

При оценка 2 се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено, е давано и активните наследници, макар и с двойки, също са били приемани.
В началото на 80-те години СБПФК се преименува на АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма), а за негов шеф е избран д-р Владимир Бонев, изкарал два мандата като председател на Народното събрание.

Винаги съм се чудел защо е било необходимо прилагателното "активен". Сякаш е имало и пасивни борци против фашизма, които са били постоянно в поза "партер". А може би пък някои са били по-активни от другите и заради това официално е изградена стройна система от степени (категории) за привилегиите им.

По същото време броят на активните борци намалява по естествени причини. Тогава е приет нов закон, според който и внуците на активните борци могат да се ползват от привилегии. Някои другари осиновиха внуците си. Най-големият пример даде самият Живков и така внучката му Евгения (Жени) Любомирова Стойчева стана Жени Тодорова Живкова.

Но и това не е всичко! Периодично през години съюзът приема нови и нови активни борци
В окръжни и градски комитети на БКП се обявяват кастинги и въпреки че отдалечаването от партизанското време расте, броят на кандидатите се увеличава.

Ето ви един пример от Белоградчик през 1978 г., който показва до какво израждане на процеса се стига.

Явява се 85-годишен старец и обяснява как през 1923 г. пренесъл паролата за Септемврийското въстание от с. Княз Александрово (днес град Димово) до родното си село Гранитово. В тоя край не е имало никакви бойни действия. Попитали го след това до 1944 г. имал ли е някаква революционна дейност и той отговорил, че нямал. Накрая чистосърдечно си признал: "Другари, аз не исках да дойда тука, ама унуците ме накараха..."

Ако не беше дошъл 10 ноември 1989 г., Живков сигурно щеше да измисли нови и нови начини дори за правнуците на своите активни борци. След 10 ноември новодемократите също си създадоха активни борци, но против комунизма и те също се радваха на привилегии и пенсии.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!