Tyxo.bg counter
  29.08.2013

Тодор Живков наредил да убият Паша Христова?

паша 300x168 Тодор Живков наредил да убият Паша Христова!
Паша Христова е била бременна от Тато? Снимка: razkritia.com
 

razkritia.com:

Обичаната певица е имала шанс да се спаси, но отказала, за да не рискува живота на детето си

Шокиращи разкрития за смъртта на обичаната българска певица Паша Христова са на път да предизвикат грандиозен скандал. Естрадната легенда е била убита, за да се прикрие факта, че е чакала дете от бившия Първи Тодор Живков. Информацията, колкото и невероятно да звучи, идва директно от високопоставен служител, работил дълги години в бившата Държавна сигурност.

Самата операция по премахването на Христова е била съгласувана с КГБ, предават от Новини БГ. Изпълнителката на “Една българска роза” имала тайна връзка с Тато, но забременяла от него. Уплашен за името си и грандиозния скандал, който би настъпил, ако се разчуе, Живков поискал от Паша да направи аборт, но тя отказала. Затова Първия решил да се отърве от певицата и извънбрачното им дете.

За целта била инсценирана самолетната катастрофа на полета, с който Паша и нейни колеги трябвало да летят за Алжир. На 21 декември 1971 година, при излитането си, самолетът избухва в пламъци, в които смъртта си намират 32-ма души.

Тогава певицата е била бременна в четвъртия месец, а очевидци на огнения ад споделят, че звездата е можела да се спаси като скочи от горящата машина. Уплашена, че така ще навреди на детето си обаче Паша отказва, надявайки се, че спасителните екипи ще успеят да я измъкнат навреме от огъня.

Паша Христова е загинала в атентат

ndt1.com:

ПЕВИЦАТА Паша Христова е загинала в самолетна катастрофа, която е атентат, твърди синът на първия пилот на нещастния полет. Вероятният организатор на терористичния акт бил според него генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам. -генерален директор на БГА „Балкан". Това твърди Красимир Луканов, провел разследване по случая.

Неговият баща Борис Луканов е първи пилот на фаталния самолет „Ил-18" който на 21 декември 1971 година при неизяснени обстоятелства се разбива на летище София. Генерал Петър Евстатиев е причинил самолетната катастрофа, за да прикрие извършени от него финансови злоупотреби, предполага синът на пилота. По-късно зам. Генералният директор се самоубива, след като срещу него е започнато разследване за корупция. На 21 декември 1971 година „Ил- 18" трябва да осъществи полет от София до Алжир. В самолета пътува цяла плеяда български артисти, сред които са Борис Годжунов, Мария Нейкова и Паша Христова. На борда са общо 73-ма пътници. 32-ма от тях загиват броени минути след началото на полета. 37 години след трагедията официалната версия за една от най- кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с „Ил-18" е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните (подвижните части на крилете, с които се управлява самолета).

Ние се опитахме да възстанови с помощта на очевидци хронологията на събитията около злощастния полет. За целта издирихме легендата на българската естрада Борис Годжунов, оцелял по чудо след катастрофата, и двама от пилотите, които по онова време са работили в БГА „Балкан". Единият от тях, 81-годишният Людмил Тасев, е пряк очевидец на катастрофата. В разследването е включен и разказът на Красимир Луканов, чийто баща Борис Луканов е първи пилот на самолета, в който загива певицата Паша Христова. Близо 4 десетилетия по-късно истинските причини за фаталния полет си остават загадка.

Хронология на една предизвестена самолетна катастрофа

Вечерта на 21 декември 1971 година е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет „Ил-18" на БГА „Балкан" трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона прелетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА „Балкан" е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава подарък от Тодор Живков. На 21 декември въздушният ас на БГА „Балкан" трябва да отлети за Алжир с пътнически самолет „Ил- 18". Преди да застане на пистата, по протокол машината трябва да премине през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт. Ил-18 е трябвало да бъде задължително облетян в деня преди полета. По необясними причини това не се случва, твърди синът на Луканов.

Синът на Борис Луканов по онова време е 9-годишен. 37-години по-късно той отчетливо си спомня хронологията на фаталния ден, защото това е последният ден, в който вижда баща си. Часове преди полета семейство Луканови гостуват на свои приятели до хотел „Плиска". През деня пилотът Борис Луканов е видимо изнервен и на няколко пъти отива до летището, за да провери как върви подготовката на самолета. Вечерта при поредното си посещение на аерогарата с изумление установява, че машината все още не е напълно ремонтирана, а облитането й се отлага за неопределено време. Борис Луканов моли свой колега- пилот, който е дежурен по това време на аерогарата, да облети самолета, ако бъде готов, разказва синът му.

През същата фатална вечер заместник генералният директор на БГА „Балкан" генерал Петър Евстатиев неочаквано сменя графика на дежурствата и по свое желание поема едно от тях, разказва Луканов, установил тези факти от собственото си разследване. Часове преди полета за Алжир колеги на Борис Луканов чуват откъслечен разговор между него и генерал Евстатиев - заместник генералният директор заплашил пилота, че ще бъде уволнен, ако не се качи на необлетения самолет, обяснява синът му. В 23,30 часа „Ил-18" със 73-ма пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколко стотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре.

Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата. Двигателите избухват в адски пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Огромно огнено сияние се издига над летище София, разказват очевидци .Прекият очевидец и потърпевш от самолетната катастрофа, певецът Борис Годжунов разказа следното: „Самолетът тръгна по пистата... Когато започна да набира височина, се наклони силно наляво... и се удари в земята. Всичко стана за секунди. Задната му част, където бях аз, остана на място, а предната се влачеше още няколко стотин метра напред. Беше тъмно. Почти нищо не виждах. Спасих се, като скочих от няколко метра височина. Бяха ми обгорели само пръстите. Истината е, че никой не ни помагаше при евакуацията освен членовете на втория екипаж, които бяха в задната част на самолета заедно с нас...."

Вследствие на преживения стрес българският Том Джоунс, както тогава наричат Годжунов, се разболява от диабет. Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Пристигналите на мястото спасители се спъват в откъснати крайници и глави. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета, разказва Годжунов. В същото време в бащината къща на пилота Борис Луканов в берковското село Бокиловци се случва нещо необичайно. Малко преди полунощ в стаята, където спи сестра му Иванка Луканова, се чува силен пукот - без видима причина глинената ваза на масата се пръсва на парчета. На сутринта Иванка Луканова разбира, че брат й е загинал.Тя сподели, че и днес няма логично обяснение за случилото се.

Швейцарският психоаналитик Карл Густав Юнг нарича подобни феномени „проява на синхроничност": силно емоционално свързани помежду си хора, отдалечени на стотици километри един от друг, усещат по някакъв начин момента, когато с близкия им човек се случва някакво нещастие.

Атентат или нещастен случай

Основните версии за самолетната катастрофа са две - нещастен случай и внимателно подготвен атентат, разказва Луканов-син. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия „Ил-18". Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Колегите на Борис Луканов, летците- етерани Людмил Тасев и Христо Христов, са категорични, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Христо Христов все пак призна , че тази> техническа грешка е, меко! казано, „странна". Самият! факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. На практика „Ил- 18" е преминал през четири технически проверки преди полета. Христо Христов сподели, че самото свързване на елероните е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не е особено убедително според въздушния ас Христов.

Синът на Борис Луканов - Красимир Луканов, има своя теория за случилото се, потвърдена от разказите на някои от най-близките колеги на баща му. Основна фигура в предположенията му е генерал Петър Евстатиев, който по-късно се самоубива. В началото на 70-те БГА „Балкан" изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби. Въпреки „желязната" ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. Предполага се от Луканов- син, че доказателство за това е загадъчното самоубийство на генерал Петър Евстатиев. Той посяга на живота си, след като срещу него започва разследване за финансови злоупотреби Пилотът Людмил Тасев потвърди, че е бил личен приятел с бившия заместник генерален директор на БГА „Балкан". Седмица преди самоубийството двамата разговарят на четири очи. Тасев пита в прав текст генерал Евстатиев дали е правил нещо, от което се срамува (по онова време генералът е вече разследван за неправомерно вземане на подкупи). Той му отговаря: „Не мога да ти кажа" и след 6 дни си пръсва черепа с личното огнестрелно оръжие. Според Людмил Тасев генерал Евстатиев е прибрал около 3 хиляди долара, докато е бил представител на БГА „Балкан" в Париж. Версията на Красимир Луканов е подобна. С тази разлика, че той пряко обвинява бившия заместник генерален директор на авиокомпанията за смъртта на баща си:

„Има различни версии за това кой е разбрал първо за далаверите на генерал Евстатиев. Едни казват, че това е вторият пилот Васил Драганов, други твърдят, че е баща ми. Един от приятелите на баща ми, негов колега- летец, ми е казвал, че баща ми е поставил ултиматум пред генерал Евстатиев, като му е казал: „Иди да се предадеш сам или аз ще го направя." Предполага се, че генерал Евстатиев е организирал погрешното свързване на елероните, с цел да унищожи онези членове на екипажа, които са знаели прекалено много. Той в последния момент отива да дежури на аерогарата и не позволява да бъде извършена рутинната процедура по облетяване на самолета..."

Подобна е и версията на певеца Борис Годжунов. Пред „168 часа" той сподели, че малко след катастрофата е бил изрично предупреден „да си затваря устата" и да не говори много за случилото се. Шест години след трагичния инцидент Годжунов научава от свои приятели истината (те имали свой близък човек в МВР, който все пак проговорил). Според него катастрофата била умишлено предизвикана. Нейна мишена бил вторият пилот (Васил Драганов). Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби в БГА „Балкан", разказва Годжунов. Красимир Луканов е на мнение, че в крайна сметка следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била прикрита за да не бъде уронен престижът на БГА „Балкан" . Необичайно обстоятелство е и фактът, че след смъртта на 32-мата пътници не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Командирът на резервния екипаж Иван Кокаланов оцелява след катастрофата. След години Красимир Луканов се среща с него и научава ужасната тайна: трагедията с „Ил-18" е била преднамерено предизвикана, твърди той.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство