Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Жертвите на "Народния" съд
 |
| Снимка: facebook.com |
Рекапитулация за цяла България:
подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на доживотен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 мeseca - 4 / 6 мeseca - 5
1 година условно - 652
прекратени преписки - 104
починали - 202
на фронта - 1
Свидетелства из архива на в. Про & Анти
Съдът и жертвите
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Това кръгло число 100 бе продиктувано на българските комунисти от кремълските господари. Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, извършени от комунистите непосредствено след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално ликвидиране на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше възможност за лична разправа по местата, където “народните” съдилища издаваха присъдите си, без да се съобразяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за свидетели лица, които се стремяха към лично или класово отмъщение. Нарушавайки действащата в момента Търновска конституция, всички международни договори, по които България беше страна, и на общопризнатите норми на международното право, българските комунисти целяха установяването на жестока диктатура. Тази диктатура създаде лагерите, изхвърли от домовете им хиляди семейства, остави ги без подслон, постеля и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.
Нека сведем чела в тази нощ и дадем обет пред народа си, че няма да забравим злото, което ни стори партията престъпница!
Из: “Про & Анти”, бр. 4, 1995 г.
Правораздаване, несрещано по света
Ровейки се из официалната история на БКП, открих, че: “революционният народен съд със своята дейност издига високо името на България като правова държава, която наказва чрез народен съд, а не като фашисткото правосъдие, което наказваше народните борци за свобода чрез нарочни присъди, прилагани от военни и специализирани съдилища, със заповядани присъди, предварително инсценирани процеси от тъмните сили на реакцията, от българските и германските фашисти, начело с тогавашния германски пълномощен министър Бекерле…” Този пасаж и още много други на моето и следващото поколение бе набиван в главите, бе повтарян до затъпяване.
“Народният” съд първоначално си поставя задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата разправа с тях на 1 февруари 1945 г. “работническо-селската” управа нагласява още 135 съдебни процеса из цялата страна.
За никого вече не са тайна имената на авторите на “Наредбата-закон” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите д-р Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правосъдието, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, много личности от тогавашната опозиция, чиито имена не ще спомена, тъй като самите те, след като свършиха “работата”, скъпо заплатиха участието си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на главния обвинител Георги Петров говорят достатъчно красноречиво за “законността” на “Народния” съд. Предлагаме части от тези речи:
Кимон Георгиев - министър-председател:
“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните измежду всички - са вече насрочени. Това са процесите срещу фашистките управници у нас и срещу продажните народни представители. Другите процеси - срещу виновниците за народната катастрофа и за свързаните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат насрочени. Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата му задача, която очертах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление на дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение.
Народният съд ще съди безпристрастно истината и ще издава своите строги присъди съобразно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава преди всичко неговото създаване и неговата дейност, това е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтаряне на престъпленията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, причинени от миналия режим…”
Георги Петров - главен народен обвинител:
“…Приказките за “велика” и “обединена” България целяха да прикрият страшното предателство и тежкия удар, който се нанасяше върху действителните национални интереси на българския народ… На 13 декември 1941 г. по най-брутален начин българският народ бе изправен пред нови злокобни факти. Цар Борис и неговото правителство по искане на хитлеристка Германия и фашистка Италия са уговорили влизане на България в “Антикомунистическия пакт” и обявяване на война на Англия и САЩ. Това е неоправдан, престъпен акт, атентат срещу сигурността на държавата. Мнозинството от народните представители с бурни и безкрайни овации и викове “ура” одобриха това ново предателство към интересите на нашата страна…”
В световната практика няма случай на унищожено Народно събрание. Затова дори до ден днешен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута мълчание почита паметта на унищоженото българско Народно събрание.
Из: “Про & Анти”, бр. 4, 1995 г.
По заповед на Москва най-чудовищното престъпление под небесата на България 16-те състава на “народните съдилища” всъщност са били военни трибунали, аномалията на процесите, какви бяха членовете на “местните народни съдилища”; Справка във в. “Работническо дело” от октомври 1944 г.
“Народният” съд от юридическа гледна точка бе фарс, но в същото време бе и истинска трагедия за не едно българско семейство. Имаше 16 състава, като всеки един от тях “съдеше” определена категория подсъдими. Вторият състав се занимаваше с обвиненията, предявени към народните представители от XXV Народно събрание. Според справките (вестниците предимно) се вижда, че от общо 160 души по време на “съда” налице е имало 130. Причина? Много проста - много от тях бяха унищожени от бойните групи на БРП (к) - например Запрян Клявков, Сотир Янев и други. Имаше и самоубили се, на които е било съвършено ясно какво може да им стори „законната народна власт”. Макар и вече мъртви, хората бяха включени в списъците и съответно осъдени. Статистиката показва: 67 смъртни присъди, 23 - на доживотен затвор, 16 - на 15 години, 1 - на 8 години, 6 - на 5 години, 4 - на 1 година, 9 - само на конфискация на цялото имущество, и глоби в пари.
На 1 февруари 1945 година “присъдите” бяха обявени, отвън пред сградата на Съдебната палата бяха организирани митинги, на които се говореше само едно - че са строги, но справедливи. На следващия ден главният “народен обвинител” Георги Петров каза по радиото, че НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, КОИТО НЕ СА ПОЛУЧИЛИ СМЪРТНИ ПРИСЪДИ, МОГАТ ПОВТОРНО ДА БЪДАТ СЪДЕНИ И ПОДВЕДЕНИ ПОД ОТГОВОРНОСТ ОТ “МЕСТНИТЕ НАРОДНИ ОБВИНИТЕЛИ” И СЪОТВЕТНО СЪДЕНИ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ ИМ РАЙОНИ, КАТО МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ И СМЪРТНИ ПРИСЪДИ.
Какво следва от това?
Напълно излишен въпрос, защото е ясно, че се искаше ИЗБИВАНЕ НА ЦЯЛОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, на ВСИЧКИ ДЕПУТАТИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Този факт показва аномалията на процесите, аномалия в правната наука и практика от древността до наши дни, по-точно - ВЪЗМОЖНОСТТА, НИСШ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ДА КОРИГИРА ИЗДАДЕНА ВЕЧЕ ОТ ВИСШ ВЪРХОВЕН СЪСТАВ ПРИСЪДА. И друга аномалия има - БЕ ОСЪДЕН ЦЯЛ ПАРЛАМЕНТ, ВЪПРЕКИ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ на народните представители - правна норма от римското право до днес по цял свят.
Даденото указание много бързо се превърна в действие. Местните “народни съдилища” започнаха действията си. А какъв бе съставът им - председателите и обвинителите бяха юристи, но повечето от тях - адвокати без практика и квалификация, хора без какъвто и да било обществен авторитет. Членовете - партийни дейци - хора без елементарни познания по право, с две думи - случайни хора, водени от жажда за власт, злоба и лична ненавист.
За никого не е вече тайна, че всички тези СЪДИЛИЩА се диктуваха от Москва (”Работническо дело” от октомври 1944 т. би бил чудесна справка. Там в статията на “вожда” Димитров се казва “да бъде прочистен държавният апарат в България с ЖЕЛЯЗНА метла от вражески елементи”).
Из: “про & Анти”, Бр. 4, 1993 г. Инж. Стефан КУЮМДЖИЕВ
С изстрел в тила
Изглежда, че един от основните белези на комунизма-болшевизма са масовите гробници. Във всички страни, където е съществувал този безчовечен режим, се натъкваме винаги на това: масови гробници на хиляди и хиляди човешки същества, избити без съд и присъда, само по решение на партията и всевластния висш партиен ръководител. Безброй са примерите в това отношение в бившия Съветски съюз, Полша, Румъния, България, а сега и в страни от бивша Югославия.
Една от формите за изтребление на неудобни политически противници е и създаденият у нас така наречен Народен съд. Това е един абсолютно противоконституционен закон, създаден и одобрен от също така неконституционно избрани и одобрени регенти. В онези години все още е в сила Търновската конституция и съгласно нейните текстове изрично е забранено създаването на извънредни съдилища. И поради това ние смятаме този съд за незаконен. Правораздаването от един такъв съд е равно на престъпление. А там, където е имало извършени престъпления, те спокойно е можело да бъдат подведени под съществуващото по това време в страната законодателство.
През студената зимна нощ на 1 срещу 2 февруари откъм софийските гробища се чуват единични изстрели. С “изстрели в тила” - любимият на болшевиките начин на екзекуция, се ликвидират 107 видни български държавни дейци - регенти, дворцови съветници, всички министри от кабинета на проф. Богдан Филов и Добри Божилов, 2/3 от министрите от кабинета на Иван Багрянов и болшинството от народните представители на XXV Народно събрание.
Новата световна история не познава такова масово изтребление на политически противници, каквото беше извършено в България на два етапа. Първият веднага след 9 септември 1944 г. Без съд и присъда - само по решение на партийните комитети и местните партийни величия. С така наречения Народен съд започва вторият етап от това масово изтребление на българската интелигенция.
Подробностите по съставянето на този страшен план за изтребление тепърва трябва да бъдат изяснявани. Също подробно трябва да се изясни и зловещата роля, която са играли при съставянето и изпълнението му двамата изтъкнати комунистически водачи Георги Димитров и Васил Коларов, както и ролята на представителите на НКВД в нашата страна. Ние, потомците на тия мъченици, осъдени от този незаконен съд, не оправдаваме престъпленията, извършени от някои от осъдените, но ние категорично отричаме СЪДА. Ние не искаме мъст, но категорично искаме СПРАВЕДЛИВОСТ - отмяна със закон „наредбата-закон за създаването на “Народния” съд. Също и пълната реабилитация на тия невинни осъдени българи! Това е част от пътя към национално помирение и едно по-светло бъдеще. Но всеки един от нас трябва честно да извърви своята част от пътя…
Из: “Про & Анти”, бр. 4, 1993 г. Владимир АЛ. СТАНИШЕВ*
*Авторът е син на проф. Александър Станишев, принуден от палачите си с ухо да установява смъртта на убиваните, накрая разстрелян и самият той.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!