Tyxo.bg counter
  12.04.2015

Комунистите убиха баща ми - Искам да разкажа...

Лагерите на смъртта в България
 

Заявление за Осъждане на комунизма, изпратено до редакцията:

Комунистите убиха баща ми, а днешната власт даже не ми дава документ за това, че е лишен от свобода без съд!

Искам да разкажа за това как баща ми беше арестуван от ДС и повече не се появи.

През януари 1959 г. майка ми беше принудена от ДС да се разведе.

Фиктивният развод по нареждане на ДС беше извършен, но живееха заедно с баща ми.

В мразовитата февруарска вечер (02.02.1959 г.), прибирайки се с баща ми пред нас застават три лица, които щракват белезниците на баща ми и ни отвеждат в околийското. 

Прекарах вечерта при дежурния и на сутринта ме заведоха в къщи като ми казаха, че баща ми има работа и да не го чакаме повече.

От този ден баща ми не съм го виждал повече, а на майка ми от милицията не й даваха никакви сведения, като й казваха, че няма право да се интересува защото са разведени.

Така майка ми нямаше никаква вест за баща ми.

Брат ми чиракуваше на една бахча при Златеолу, а мене ме заведоха в един дом за деца.

Така майка ми остана само със сестра ми и нямаше право да се интересува за мене. 

През 1964 г. от приятели на баща ми бях осведомен, че баща ми е убит по жесток начин на някаква си кариера.

Веднага казах на майка ми, но същите негови приятели са й казали по-подробно преди мен.

Не ми е казала веднага с цел да не ми се отрази на учението.

Баща ми беше занаятчия от стар род бъчвари, когато ходеше да прави кадуси в старата винарна той вземаше и мене. Аз бях неотлъчно като дете с баща ми, прибирайки се за в къщи се отбиваше при негови стари приятели. И споменът ми е, че постоянно приказваше против тогавашното правителство, за войната, за Вълко Червенков и много мразише Антон Югов.

Спомням си че много разказваше вицове за тях, беше ме научил да казвам един виц за Хрушчов и аз да го разказвам при събиране с приятелите му. Баща ми го задава и аз трябваше да отговарям когато никой не отговори, а той е: - Кажи в кой джоб си слага Хрушчов гребенчето? (Хрушчов беше без коса, а той беше вожда на СССР.)

Помня когато бяха събитията в Куба как един път, когато виеха сирените, той ме скри в една каца в мазето, а те отидоха в скривалищата. Тогава бях открит от един войник и той ме заведи в околийското, което беше близо до нас. Там баща ми ме прибра като го бяха били защото ме е скрил, а не съм бил с тях.

Сирените бяха пуснати за да се пробва каква е реакцията при евентуално нападение - и затова баща ми ме скри за да не ходя с тях.

Картата с черепите се роди в зората на "първите демократични" промени когато Желю Желев бе шеф на НКС на ОДС.

В процеса за "Лагерите на смъртта" остана само дело №4/90 г. за "Трудовата група" край Ловеч.

Делото беше за убийствата на 147 лагеристи.

Процесът за лагерите, от който остана само дело за "Трудовата група" край Ловеч е в архива с гриф "Строго секретно!" (И-44/17.03.1994 г.). 

Призован бях на 21.07.1992 г. от Прокуратурата на въоръжените сили да се запознаем и с материалите по дело № 4/90 г. в Съдебната палата ст. 41, ет. 4 при прокурор Теофилов за баща ми Желю Иванов Желев Бъчваров, който е убит.

Там видях, че има два смъртни акта за баща ми и че на 03.02.1959 г. е задържан и е записано, че е починал на 19.02.1960 г. 

Многократно съм изисквал да ми бъде издаден документ за баща ми че е бил лишен от свобода без съд.

За тези документи отговарят ми от ВКС че е от компетентност на Министерството на вътрешните работи, в което се съхраняват оригиналите за задържането на лицата в ТВО по линията на Народната Милиция. 

Същият е отговора от КРДОПБГДСРСБНА: Дайте ми, господа министър на МВР, документа за лишаването от свобода на баща ми в името на днешната потъпкана демокрация!!!

Народ без история не е народ, а несвободен варварин - безволна жертва на собствената си и толкова жестока участ.

Лагерите на смъртта в БългарияЛагерите на смъртта

Кольо Колев от лагера "Слънчев бряг": За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията

Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно...

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство