Tyxo.bg counter
  24.06.2013

Привилегиите на болшевишката върхушка

Ленин: "Мен не ме интересуват вашите емоции, а това кога и колко пари ще получа…"

Ленин
Снимка: vestiruza.ru
 

Разказ на Александър Данилов, доктор на историческите науки, завеждащ катедра в Московския педагогически университет.

Комисията на Муранов разкрила, че партийните лидери и техните семейства използват неправомерно автомобилите във военната автомобилна база на Совнаркома. Тогава в гаража й имало 52 леки коли. Най-често автомобилите използвали членовете на семействата на Ленин, Троцки, Каменев, и Цюруп. През юли 1920 г. Ленин, Крупска и сестра му използвали лека кола 50 пъти и изминали почти 2200 версти; Ленин прекарал в кола почти 200 часа. Рекордът обаче бил на Луначарски. Той и близките му използвали лека кола 38 пъти; те изминали 2640 версти за 260 часа и 15 минути! Има сведения, че народният комисар на просветата не се отказвал от комфортни жилища, нито от сити обеди. Луначарски обичал да почива на Лазурния бряг, във френския Ментон. Смятали го за най-големия естет на болшевишкия елит. Подарявал на любовниците си брилянти.

Комисията на Муранов се опитала да въведе лимит на продуктите за върхушката. Предложението трябвало да бъде направено на 10-ия конгрес на партията. Но ръководството решило да не "тревожи" трудовите маси. И без това ситуацията в страната не била спокойна: стачкували работници в Петроград, избухнало Кронщадското въстание. Болшевишката партия не искала да загуби моралния си авторитет, а след това и властта. Затова борбата с привилегиите продължавала. На 12-ата конференция на РКП (болшевики) през август 1922 г. бил разгледан въпросът "За материалното положение на активистите политически работници". Били издадени заповеди за незабавно повишение на порциона, осигуряване в жилищно и медицинско отношение на политическите дейци и техните деца. През юли 1923 г. Политбюро приело документ за "облекчаване условията за постъпване във вузове на деца на отговорни работници".

Така управниците на Съветския съюз започнали да живеят на пълна държавна издръжка. Онези, които били уволнявани или се пенсионирали, запазвали привилегиите и продоволственото си обслужване. Огромни пари се отделяли от бедната страна за лечението на елита. Заболелите най-често се лекували в чужбина, за сметка на злато и други ценности. Често в страната се канели най-добрите специалисти от чужбина. От 1922 г. Ленин бил лекуван от германски доктори срещу баснословни суми. Болшевиките много не вярвали на родните медици; от техните услуги се възползвали по-нисшите чиновници. Сталин обаче вярвал повече на руските лекари, отколкото на чуждестранните.

Една история доказва, че болшевиките сериозно се вълнували от материалната страна на живота. През 1922 г. американски издател помолил Троцки и Ленин да напишат спомени за революцията и книгата да бъде издадена в САЩ. Издателят предложил голяма сума като хонорар. Троцки писал на Политбюро следното: от една страна, това предложение е изгодно, тъй като имаме възможност да пропагандираме идеите на революцията, но от друга страна – можем ли да приемем пари за тази пропаганда? Сталин написал на Ленин: Троцки не е прав, защото парите могат да бъдат предадени на американските работници… Какво им отговорил обаче Ленин, който се лекувал след инсулта? Вождът написал: "Мен не ме интересуват вашите емоции, а това кога и колко пари ще получа. Що се отнася до помощта на американските работници, ние ще намерим възможност да им помогнем по друг начин…"

Ленин и Сталин
Снимка: arenanews.com.ua

Системата на привилегиите в Съветския съюз била оформена във времето, когато се водела упорита борба за властта, когато се родило ново поколение ръководители, които сменили ленинската гвардия. Специалните блага били награда за тях за верността им към Сталин. Новият вожд използвал привилегиите не само с цел да стимулира съратниците си, но и за натиск и дискредитация. През септември 1924 г. Сталин писал на В. Молотов, В. Куйбишев и А. Енукидзе, че за отпуската си и за Ф. Дзержински, В. Аванесов и М. Лашевич е получил сума от 5 хиляди рубли; Зиновиев получил 2500 рубли, но по други канали получил още 10 хиляди рубли, както и Троцки. Сталин предложил да се ограничат средствата, отпускани за партийните дейци. За семейството си Сталин поискал 400-500 рубли за пътуване в Крим. Това са доста скромни средства на фона на отпуснатите за Троцки и Зиновиев пари; те се равняват примерно на една месечна заплата на петима работници.

При Сталин обаче привилегиите за партийното ръководство се изградили като цялостна система, която се запазила до 1991 г. Тази система нямала нищо общо с лозунгите за равенство и справедливост, с които болшевиките дошли на власт. През 1942 г. по време на посещението на Чърчил в Москва Сталин организирал в Кремъл такъв банкет, че англичаните ахнали. Те не можели да разберат този пир по време на война, когато врагът настъпвал в цялата страна. Във Великобритания снабдяването на държавните чиновници било свито до черен хляб с трици; ограничавало се дори кралското семейство, което проявявало солидарност с народа. Петербургският историк С. Яров пише, че дори по време на блокадата на Ленинград партийните работници имали възможност да посещават санаториум, където порционът не се различавал от този преди войната – там имало бял хляб, риба и месо, докато обикновените ленинградци умирали от глад.

След войната, когато животът в Съветския съюз се подобрил, Сталин съкратил привилегиите на номенклатурата и предизвикал недоволство в нейните кръгове. Но след като властта взел Хрушчов, той започнал да връща благата, укрепвайки по този начин своето положение. По негово време в ГУМ се появила специална секция, от която партийният елит можел на безценица да получава чуждестранни стоки (костюми, джинси, шуби, бижута и др.). При Брежнев тази практика вече напълно процъфтяла. Отделно снабдяване съществувало за жените на членовете на Политбюро (добре усъвършенствано от Раиса Горбачова). Наборът от вип-привилегии се допълвал от прекрасна храна, лечение и почивка в най-добрите санаториуми в Минерални води и на Черно море. Децата на сановниците без проблеми влизали в най-добрите вузове.

Тодор Живков
Снимка: архив на Владимир Гаджев

Но привилегиите в съветско време направо бледнеят пред днешните привилегии. Скромните къщички на Политбюро изглеждат колиби на фона на дворците на днешната власт и бизнеселит. Предишните държавни чиновници се движат на волги, чайки и зилове, днешните си поръчват най-луксозните лимузини (от бентли до майбах).

Според оценка на руската медия "Аргументи и факти" федералните чиновници днес харчат за привилегии около един трилион рубли! /rasper-bg.com/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство