Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Pamela Tsai (Epoch Times)
Shen Yun: Дълбока любов, изпълнена с божествена мисия
 |
| Юан Чу спечели златен медал на Международния китайската певчески конкурс на New Tang Dynasty TV. (Dai Bing/Epoch Times) |
 |
| Карло Бергонзи, един от най-почитаните в света италиански оперни тенори, с Юан Чу като негов ученик. (С любезното съдействие на Юан Чу) |
 |
| Дълбоко свързан с родния си Тибет, Юан Чу е често канен да пее по специални поводи в подкрепа на Тибет. Снимката му с Далай Лама е взета на 13 септември, 2003, когато е поканен да пее по време на служба на Далай Лама в катедралата във Вашингтон DC. (С любезното съдействие на Паула Уилсън) |
Интервю с тенора Юан Чу
НЮ ЙОРК - тенор в международно признатата група за сценични изкуства Шен Юн (Shen Yun), Юан Чу (Yuan Qu) има забележителен глас, който Карло Бергонзи, един от най-почитаните днес италиански оперни тенори, възхвалява. "Очакват Ви висоти", казва веднъж Бергонзи на Юан Чу. Бергонзи подбира най-добрите от най-добрите певци, пътуващи от цял свят до Италия за прослушване и прием в престижния му майсторски клас в Милано. Юан Чу е единственият азиатски студент в класа на Бергонзи. Юан Чу учи в Европа с известни оперни певци, като Мария Солер и Едуардо Хименес в Музикалната консерватория на Барцелона (Conservatori Superior de Música del Liceu) и Изабел Пенаго в Мадрид. Талантът на Юан Чу му е позволил да получи два урока от легендарния Лучиано Павароти.
Роден в Тибет и израсъл във величествените Хималаи, Юан Чу изглежда е роден, за да се извисява. Той е надарен с голям глас, характеризиращ се с богат тембър, гладко легато и вътрешен усет за западния стил.
След като спечелва отличия на престижни международни вокални конкурси в Барцелона и получава златен медал във Флоренция, Юан Чу пее в много от най-големите оперни театри на Европа и гостува на много известни музикални фестивали.
През 2009 г. той спечелва златен медал на Международния певчески конкурс на телевизия New Tang Dynasty.
Юан Чу говори и пее на няколко езика, включително тибетски (Khamdo), китайски (мандарин), италиански (който научава от класовете на Карло Бергонзи), испански (усвоява когато живее там 8 години) и английски (докато живее в графство Чешър с жена си Паула Уилсън, преди да се присъедини към Шен Юн в Ню Йорк). Той също така пее на френски и немски език.
Въпреки таланта си, на Юан Чу отнема над две десетилетия, за да намери начин и място за реализация. Всъщност, в неговия живот има също толкова драма, колкото и в италианските опери, които обича да пее.
От Тибет до Пекин
Тибетското име на Юан Чу е Таши Дордже (Tashi Dorje) и означава "щастлив ваджра" или "пазител на Буда". Роден по време на Културната революция и живял под китайския комунистически режим 31 години, животът му е всичко друго, но не и щастлив.
През 1975 г., когато Юан Чу е на 9 години, е изпратен в Пекин, за да бъде подложен на системно "превъзпитание", заедно с над 500 деца от Тибет, подбрани от китайски комунистически служители в Тибет.
Както е известно, политиката на Китайската комунистическа партия (ККП) включва унищожаването на тибетската култура, поради което "превъзпитанието" е налагано на местни тибетци още от 8-годишна възраст. Целта на Пекин е да отнеме тибетската идентичност на децата в Тибет и да ги оформи като млади червеногвардейци и послушници на ККП.
По време на Културната революция (1966-1977) китайските комунисти забраняват всички религиозни дейности в Тибет, събарят храмове и манастири, изгарят тибетски будистки писания и обекти, затварят, измъчват и убиват много монаси и монахини.
Знаейки, че родителите на Юан Чу не биха позволили единственото им дете да бъде отнето и откарано в Пекин, китайските комунисти казват на неговите родители: "Ще отведем сина ви в Ласа, за да види ламите и живите Буди и да получи добро образование. След като завърши образованието си, ще го изпратим обратно у дома."
В традиционната тибетска култура, ако детето е едно, и особено ако е син, не може да напуска родителите си, за да пътува надалеч. Детето трябва да си стои вкъщи, за да помага на родителите си. Това е синовен дълг.
Родителите му, благочестиви тибетските будисти, кимнали в съгласие. Въпреки, че им било много трудно да се отделят от сина си, те искали Юан Чу да има по-добър шанс да види това свято място.
"През всичките тези години в Пекин не ми разрешаваха никакво писмо или телекомуникации с родителите ми. Беше много труден момент за мен като 9-годишен да бъда напълно отделен от родителите си и от родната култура, транспортиран с влак и автобуси през страната на десетки хиляди мили, далеч от моите тибетски корени”, казва той.
Младият Юан Чу е изпратен на училище в Пекин и е осиновен от китайско семейство, съобразно това как китайските комунисти решават да подредят живота му. "Не ни беше позволено да говорим на тибетски. Казаха да забравим за тибетската култура. Казваха, че нашите (тибетски) религия и култура са суеверни и безполезни."
"Подобно на много местни тибетци, аз обичам пеенето и танците. Исках да уча пеене и танци, но китайските комунисти казаха "не"."
Вместо това, ККП определя, че Юан Чу ще учи медицина.
Един ден Юан Чу чува запис на Павароти, нещо рядко в Пекин по време на Културната революция. Заклеймен като "лошо влияние на капиталистическия Запад", записът бил част от частната колекция на учител, който бил преследван по време на Маовото "анти-дясно движение".
Това изпълнение на "O Sole Mio" на Павароти "пронизва" 9-годишното тибетско момче като мълния и запалва искрата на любовта му към музиката.
"Бях запленен моментално. Това се превърна в най-силният фактор, който ми повлия", си спомня Юан Чу.
Чу си спомня също така, че в момента, в който музиката стига до ушите му, той си казва, "Това е начинът, по който трябва да звучи една музика; така искам да пея и аз през останалата част от живота си."
По време на медицинското си следване той многократно призовава китайските комунистически власти да му разрешат да смени специалността си и да учи музика. Партийните кадри не само не му разрешават, но са недоволни от исканията на младия мъж и го наказват за неподчинение срещу съдбата, която му е определила партията. Юан Чу е изпратен в друго медицинско училище за още три години, а след дипломирането си е изпратен да работи в отдалечена провинция в Тибет.
В нов свят
"O Sole Mio" на Павароти не спира да звучи в съзнанието на Юан Чу. За да избегне наказанията на китайските комунистисти, вместо да пита тях, той започва да се обръща за помощ към своите пациенти.
"Искам да пея, знаеш ли някой, който би ме приел да ме учи?" - пита той своите пациенти, когато е на четири очи с тях в клиниката си. Уменията му като лекар му донасят не само голямо уважение, но и лична съпричастност и разбиране. Така с помощта на пациенти Юан Чу успява да напусне лекарската професия и да се отдаде на любовта си към музиката.
Той отива на прослушване в Трупата по изкуства "Chamdo" в Източен Тибет и е приет. По-късно е приет в Китайската консерватория, където учи опера в продължение на пет години. След това прави магистърска степен във Вокалния институт по музика в Пекин. След завършването си става солист в Народния оркестър на Китай.
Но певческата му кариера в комунистически Китай не го удовлетворява.
През шестте си години в Народния оркестър на Китай Юан Чу става само по-разочарован. Той иска да пее опера, но партията не одобрява тази форма на изкуство.
"Ти си тибетец и трябва да пееш тибетски народни песни. Престани да си мътиш главата с италиански опери и бел канто!”, му казват китайските комунисти, които контролират всички изкуства и културни организации в Китай.
Според Юан Чу, сценичните изкуства в Китай не са нищо друго освен инструменти за пропаганда на китайския комунистически режим. Хора на изкуството, които не се придържат към изискванията на ККП, нямат бъдеще и начин да оцелеят в Китай.
Но Юан Чу упорства, "Ще пея бел канто и опера, дори ако това означава, че трябва да гладувам."
Разочарован и потискан, Юан Чу продължава да търси възможност да осъществи своята мечта да пее бел канто. С помощта на тибетски приятел в Англия, избягал след събитията през 1959 г., Юан Чу напуска Китай през 1997 г., за да участва в 34-тия вокален конкурс Francisco Viñas International Vocal в Барселона, Испания.
Неговият богат тембър, красив глас и топлота на фразировката изненадват журито. След конкурса и по препоръка на журито той е приет веднага в консерваторията Conservatori Superior Liceu, където впоследствие учи с някои от най-прочутите тенори на Европа.
След 2003 г. той пее редовно на концерти в Арена ди Верона в Италия. Един от най-известните древни амфитеатри в света, Арена ди Верона побира над 15 000 зрители и Юан Чу се чувства като у дома си. Пеенето там му напомня за широтата на Тибетското плато и Хималаите.
Дълбоко свързан с родния си Тибет, Юан Чу се наслаждава на всичко, което му напомня за родината.
Състрадателност
Съпругата на Юан Чу, Паула Уилсън, го описва като състрадателен човек: "Той се грижеше за баба ми преди да отиде на турне с Шен Юн и това беше благословия за нашето семейство. Западните хора не могат и да мечтаят за такова нещо, така че майка ми никога няма да забрави този велик акт на доброта", казва Паула.
"Баба ми наистина го обожаваше и това направи за нея разлика в последните й години. Тя почина много спокойно докато спеше, на възраст от 101 години, докато той бе на първото си турне с Шен Юн. Пускахме негов запис на погребението й."
Юан Чу днес
Едва на Запад Юан Чу може свободно да преследва мечтата си и да даде воля на любовта си към музиката и към своите близки. В родния си Тибет той не успява дори да види майка си, преди тя да почине. Китайският комунистически режим не му позволява да пътува до Китай, за да види болната си майка и да присъства на погребението й.
Това е една емоционална агония за Юан. В тибетската култура децата трябва да бъдат до леглото на родителите си при тяхната смърт, за да запалят тибетска лампа в знак на почит към починалия си родител.
Юан Чу копнее да види осъществена мечтата си за Shen Zhou - Божествената Земя - традиционно име на Китай. Надява се това да се осъществи чрез Шен Юн и неговата мисия да съживи тази божествено вдъхновена цивилизация от 5000 години. Той се надява да се възстанови непреходната красота на добродетели и морал, които са грубо потъпквани от китайските комунисти.
Юан Чу смята, че Шен Юн е най-доброто място за него и неговия глас. "Тук никой не се интересува да доказва себе си или да търси лична слава и изгода. Всеки е посветен с цялото си сърце да даде най-доброто от себе си на публиката."
Юан Чу заяви, че "най-добрите" изживявания на публиката не могат да се опишат с думи. "Навсякъде и по всяко време има хора, които са затрогнати до сълзи от Шен Юн.”
"Това е кулминация на удоволствието в най-чистата му форма. Това е едно топло усещане за светлина, която пробужда истинното у човека, оставен твърде дълго в това латентно състояние на студена самота”, споделя Юан.
"Да съм част от Шен Юн е голяма благословия за мен", казва той.
Юан Чу е оптимист и смята, че не е далеч времето, когато той ще е на турне с Шен Юн в Китай и ще пее в родния си Тибет, осъществявайки своята най-съкровена мечта, породена от любовта му към хората и културата там.
За повече информация за Шен Юн и турнето през 2012 г., моля посетете www.shenyunperformingarts.org
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!