Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Kan Zhong Guo

Големия глад: Петдесет години мълчание

Ужасяващата история не трябва да се забравя

Дали Янг, асистент професор по политически науки, е чувал разказите на родителите си и други хора за ужасите на Големия скок - време на страдание за Китай, което идва скоро след комунистическата революция през 1949 г...

Израснал в селските райони на Китай, Дали Янг си спомня: "Моите родители бяха селяни, които работеха на полето. В нашия район се отглеждаше пшеница и те бяха част от производствената бригада". Янг е роден през 1964 г., три години след края на Големия скок. "Те често повдигаха темата за глада по времето на Големия скок и споделяха колко са били лоши нещата по това време", каза той.

Пропаганден плакат за Големия скок
Пропаганден плакат за Големия скок
(Надпис на плаката: "Селското стопанство се нуждае от голям скок. Всяко село се нуждае от висока реколта".)
(Надпис на плаката: "Селското стопанство се нуждае от голям скок. Всяко село се нуждае от висока реколта".)

Любопитството на Янг относно този период го подтиква да напише книгата "Бедствие и реформа в Китай: държава, селско общество и институционални промени след периода на глада по време на Големия скок". Книгата ще бъде публикувана тази пролет от Stanford University Press. Тя е един от първите основни трудове, които анализират този период и въпроса как Големия скок и последвалия го глад все още оказват влияние върху Китай.

Обществото в селските райони е трябвало да следва мечтата като произвежда достатъчно храна за изхранването на страната, плюс за износ, с което да подпомага финансово индустриализацията. В резултат на комунистическата революция, собствениците на земя са били лишени от нея, а след 1957 г. селяните са били принудени да работят в земеделски кооперации.

Тези промени са имали за цел да подобрят условията на всички чрез колективизация на селското стопанство и създаване на комунални столови, където селяните да могат да ядат всичко, което пожелаят безплатно. При своето проучване на държавни документи и лични сметки Янг открива, че тази утопична мечта се превръща в кошмар, когато централното ръководство все повече загубва връзка с действителността.

В началото на Големия скок Мао заявява, че Китай ще изпревари Великобритания в производството на стомана и други продукти в рамките на 15 години. Според документи проучени от Янг, други китайски лидери, включително Дън Сяопин, подкрепят ентусиазма на Мао.

За медиите в Китай, верни на манталитета на ККП и подхранвани от страх и параноя, петдесет години по-късно е все още забранено отразяването на събитията от тази ера в китайската история.

Големият скок от 1959 г. се сблъсква с поредица от нереалистични политики като "постигане на зърнопроизводство от 75 000 кг. на хектар", "удвояване производството на стомана", и "задминаване на Великобритания за 10, а САЩ за 15 години". Съвременните добиви на зърно в САЩ се движат около 4 000 кг. на хектар.

Кампанията изисква всеки в Китай да участва в процеса на производство на стомана, принуждавайки фермерите да изоставят реколтата си. В няколко доклада се споменава, че земеделски производители са били принуждавани да топят всякакъв вид метали в примитивни, домашно приготвени "пещи", произвеждащи нискокачествена стомана, която е станала причина за рухването на множество сгради.

Странните политики на ККП в крайна сметка причиняват смъртта на милиони невинни китайци - броят им варира, защото човек не може да има доверие на публикуваните от ККП статистически данни. Скорошно проучване, направено от професор по демография в САЩ, посочва цифра от почти 80 милиона души, изчислена на база статистически данни от преброяване на населението в континентален Китай.

След това нещастие, официалното обяснение е "тригодишно природно бедствие". Но информацията е била блокирана и милицията патрулира 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да ограничи хората от просене на храна. Всеки, който го е правил, е бил докладван. Селяните са пострадали най-много - селата в района Шинянг са силно редуцирани поради миграцията към градовете.

Г-н XXX, учител от окръг Шие, провинция Шанси, сподели следната история: "Много на брой малки села бяха заличени, където цели семейства на фермери измряха от глад. Хората нямаха какво да ядат. Имаше смъртни случаи във всяко семейство. Труповете бяха навсякъде. Накрая хората прибягнаха към канибализъм, включително спрямо живи и роднини".

Когато гладът принудил селяните да отмъкват зърно от депата, от ККП нареждали на милицията да стреля по тези злочести хора, за да разпръсне тълпата и да попречи на грабежите, като окачествяла избитите като "контрареволюционни елементи". С хиляди умират от глад в провинциите Гансу, Шандонг, Хенан, Анхуей, Хубей, Хунан, Сичуан и Гуангши.

Въпреки всичко ККП насилва гладните селяни да работят в напояването, строежа на язовири и производството на стомана. Много от тях падат на земята по време на работа и никога не се изправят отново, а тези, които оцеляват, нямат сили да ги погребат.

В китайския район Шинянг, провинция Хенан, за период от три месеца е имало над един милион смъртни случая. Този инцидент в Шинянг си остава чувствителна тема и както може да се очаква отразяването й в медиите е забранено в Китай.  Въпреки че Големият глад привидно не изглежда да е оставил следа в Шинянг, местните фермери твърдят, че все още изкопават човешки кости.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!