Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Lin Baogong, Kan Zhong Guo
Ужасът на публичните екзекуции - Част 2
Ужасни сцени
Някак си този случай стана тема за разговор на събиране с един стар съученик, когато посетих моя роден град през 1993 година. Бях много изненадан да науча, че г-н Ли Хуаиминг също е бил свидетел на тази ужасна сцена.
"Ти също си бил там?" - попитах аз.
"Да. Мнозина от нашия квартал дойдоха да гледат, децата също." Той ми отговори, добавяйки: "Градината на 20-та улица бе превърната в поле за екзекуции по това време. Хората бяха толкова уплашени, че малко от тях ходеха по тази улица, дори през деня."
Разказа ми, че нощният пазач имал кръв по пръстите си, след като обърнал трупа и се чудел къде да ги почисти, когато "шишко", синът на наемодателя, доближил главата си до него. Така пазачът просто избърсал пръстите си в лицето на Шишко, оставяйки две алени кървави линии от едното ухо на Шишко до брадичката. Той със сигурност е искал да се пошегува, но нещата отишли твърде далеч. Веднага момчето пребледняло и изтичало към дома си. Почувствах се късметлия, че ме е нямало, в противен случай можеше да ми се случи същото като на Шишко и да избухна в силен плач от страх. Това беше първият ми опит от гледане на брутални екзекуции. Страхът след това щеше да ме държи буден в леглото. Дори да можех да заспя, често щях да се събуждам от кошмари.
След като гледах много убийства, бях вцепенен и не чувствах вече страх, но не изпитвах съчувствие към плачещите жена и деца до мъртвия съпруг или баща. "Той е загубил баща си", щях да си кажа, при гледката на дете на подобна възраст, стенейки до тялото. "Какво престъпление е извършил баща му?" Щях да се чудя... Бях дълбоко поразен от ужаса, който висеше над полето за екзекуции. Но това не можеше да се сравни с атмосферата на мястото на екзекуцията, където е бил прострелян Джан Джишин по време на Културната революция.
Защо човешкото състрадание се изгубва до вцепененост? Това е обект, който заслужава да бъде изучен. Бих бил благодарен, ако някой от по-младото поколение вземе тази тема за изследване. В последния половин век имаше мащабни политически движения на всеки двадесет години с кланета и сплашване на населението.Сякаш дяволът е излязъл, за да изтезава добрите хора.
Случи се в края на март или началото на април, сезон, когато е топло през деня, но вледеняващо през нощта, когато някои от екзекутираните се връщаха към живота. ... По някакъв начин винаги бях обсебен от ужасните сцени на тези инциденти, толкова много, че често се будех от кошмари. Тогава видях мъртъв старец, лежащ в кръгъл 50-сантиметров циментов басейн на около 20-30 метра от входа на градината. Той не беше прострелян в главата и имаше малко следи от кървене. След като екзекуторите напуснаха мястото, наблюдателите се разбързаха да стигнат до вътрешността на градината през дупка в разнебитена дървена ограда. Дупката бе толкова голяма, че хората можеха да надникнат в градината.
Когато тълпата се приближи, за да види мъртвеца, един човек в тридесетте си години, изведнъж скочи и тръгна директно към трупа. Само с няколко движения, той съблече мъртвеца. За разлика от първата екзекуция, когато мъртвият имаше достатъчно късмет да остане с дрехи, много пъти след това видях мъже, които веднага след изстрелите се втурваха и събличаха мъртвите. В този случай, крадецът освен дрехите, безсрамно съблече бельото и чорапите на стария мъртъв мъж. Тогава, изведнъж, човекът, когото смятахме за мъртъв, рязко седна, вероятно заради суровия студ. Зяпачите бяха ужасени и неподготвени.
Крадецът все още стоеше с плячката на раменете си, когато голият старецът коленичи и се помоли: "пощади ме, пощади ме, моля, моля." Той грабна вълнените си панталони от крадеца и повтори думите сърцераздирателно. Дали той просто искаше панталоните или всичките си дрехи? Тогава крадецът го погледна гневно и го ритна. Когато старецът разхлаби хватката си, крадецът избяга. В суматохата, чух някой да казва: "тези дрехи могат да донесат състояние." По това време, старецът се кланяше към всички наоколо. Това обърка всички ни. Не знаех какво е в ума му. Бяхме толкова близо до него - на по-малко от пет метра, виждахме го ясно - много слаб, с бледо лице, лилави треперещи устни. Предполагам, че страх и студ го караха да трепери през цялото време. Тогава някой от тълпата каза: "Той така или иначе е обречен. Не му позволявайте да страда повече. " Скоро бяха събрани тухли и тояги. Човекът, замерян с камъни и пребит, най-накрая издъхна. Стоях на разстояние втрещен, гледайки и стискайки силно зъби като се опитвах да спра да се треса. Някои по-стари момчета последваха примера и го удряха в слабините с бухалки, тухли и камъни. Тестисите му скоро полилавяха и се подуха до размера на пъпеш и щяха да станат големи колкото главата на стареца, ако това продължеше. Смях избухна сред някои зяпачи, но повечето останаха нервни и мълчаливи.
Бях плахо момче, но все пак много исках да гледам екзекуциите от началото до края. Не знаех защо. Може да е, защото ми липсваше смелост, за да се прибера вкъщи сам, както и на другите ми малки приятели. Защо трябваше да проследявам екзекуцията всеки път, когато видех такава...? Дори съжалявах, че изпускам възможността, докато ходех на училище. Веднъж чух как контра-революционерите Ли Джиупенг и Яо Шиджиу са били тормозени. Преди да бъдат застреляни, те били завързани за дърво и бити с кожени ленти, докато екзекуторите усетили, че гневът им намалеел. Защо сме толкова запалени да гледаме такива сцени, въпреки че изпитваме страх? Не можех да си обясня. Сега, когато погледна назад, смятам, че психиката ми е била ненормална по онова време, както и всички наблюдатели. Смразяващата кръвта околна среда може да послужи като начало за пораждане на манталитета на омраза, което, подсилено от всяко политическо движение на отмъщение и насилие, в крайна сметка прави хората да губят природата си на човешки същества.
Но аз никога не съм участвал в преследване. С моя "лош" семеен произход, аз се притеснявах през цялото време за неприятности. Как можех да си позволя да нараня някого? Освен това, не бях упълномощен да действам, тъй като самият аз винаги съм бил мишена във всяка политическа кампания. Спомням си тези думи, които написах в писмо до приятел: "Родителите ми не ми завещаха нищо, дори и активи, от които да мога да бъда горд. Но това, което те ми оставиха, е златно сърце, гъвкав характер и един чифт можещи ръце." Благодарение на Бога, който ми даде истинска любов и огромни сили, бях в състояние да оцелея. Бог ме учи да се отнасям към хората с любов.
Кой грабеше дрехите на мъртвите? Чух, че семействата могат да се погрижат за техните близки след екзекуцията. Но ако екзекутираният нямаше семейство, властите изхвърляли труповете в масов гроб. Това място бе дом на дивите кучета и гарвани, хранещи се с труповете.
Според слуховете, така започнало събирането на дрехи от мъртъвци. Първоначално крадците не били толкова нагли и крадели дрехи от трупове в гробището. Никой не знаел кои точно са крадците. Защо в началото никой не смеел да съблича мъртвите още на полето за екзекуция? Трудно беше да се установи, но може да има няколко причини. Първо, хората по-скоро щяха да умрат в бедност, отколкото да прибягват до този вид поведение. Второ, би било голям срам за крадеца, ако беше познат от някой. Кой би искал да се асоциира с такова име? Трето, облеклото на трупа ще струва много повече от парцала, взет след няколко дни.
Казва се, че крадците на дрехи дискутирали на групи, за да се окуражат, преди да се осмелят да отидат в масовия гроб. В края на краищата, това е твърде диво място за всеки, да не говорим за хищните диви кучета, които ловуваха наоколо през цялото време. Иска се още повече смелост да се дърпат дрехите от трупове. Освен това, тези дрехи са голямо изкушение. Така че по-добре да отидем там по-рано, отколкото по-късно, тъй като ние често казваме "Винаги има някой по-рано от вас."
Горните съображения може да са предизвикали стремежа за събличане на мъртвите на по-ранен етап. Разграбването на масовите гробища спря и мародерите вместо това чакаха на мястото за екзекуции. Нещо повече, беше по-лесно да се съблечат дрехите, докато тялото все още е топло. Някой дори се пошегува, че е по-добре затворниците да се събличат преди екзекуцията, ако е позволено. Наистина чух коментар от човек, който не беше крадец: "по-добре е първо да се съблечат дрехите, за да се избегне изцапването им с кръв". Вярвах, че точно това бе в ума на крадците. Оплаквам се от дегенерацията, а сърцето ми пулсира от болка. Трябва да е лоша поличба да купиш дрехите на панаира и да се облечеш в тях. Продължение...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!