Следвайте "Буднаера" в Телеграм

James Burke, Epoch Times

Да оцелееш Големия глад на Мао

За да може да спи през нощта, 10-годишният Джянг Най Ке (Jiang Nai Ke) ядял мазилката от стените в дома на дядо си, за да притъпи глада по време на най-лошия период от Големия глад.„Хората правеха каквото могат, за да оцелеят, те ядяха всичко“, казва сега Джянг, който е в началото на 60-те си години и живее в Банкок. „Някои дори ядяха кал; те сграбчваха земята и я ядяха“. Други дори са прибягвали до канибализъм…


Всички около него през 1960 г. започнали да умират от глад. По времето, когато недостигът приключил през 1962 г., половината от жителите на селото, където живеел в провинция Ляонинг, северен Китай, били загинали.

БЯГСТВО ОТ КИТАЙ
БЯГСТВО ОТ КИТАЙ: Джянг Най Къ (Jiang Nai Ke) бил момче, когато Големият глад (1958 – 1962) убил половината жители на дядовото му село в провинция Ляонин, северен Китай. (James Burke/ Epoch Times)

Големият скок напред

Две години по-рано, през 1958 г., лидерът на комунистическата партия, Мао Дзедун (Mao Zedong), започва своя Голям скок напред, за който твърди, че ще изтласка аграрното и индустриално производство на Китай пред това на развитите страни.

„Служителите въведоха някои много странни решения за това как да се извършва земеделие през 1958 г.“, спомня си Джянг, който описва земята около селото на дядо си като песъчлива почва, подходяща за отглеждане на фъстъци, царевица, ориз и пшеница.

„Това беше политическо движение, наречено „изкопаване на земята“. Фермерите трябваше да изкопаят дори посевите, които отглеждаха и които почти бяха готови за прибиране на реколтата, само за да използват тези нови техники. Хората трябваше да копаят до един метър дълбочина и така добрият горен пласт на почвата беше заравян на един метър под земята, така почвата не беше подходяща за садене. Беше безполезно и абсурдно“, разказа Джянг.

Реформите включвали и политическото движение „претопяване на стомана“, което принудило китайците да се откажат от металните си принадлежности – тенджери, лъжици, дръжки на врати; те били претопявани в задния двор в домашни доменни пещи за производство на стомана, която се оказвала крехка и неизползваема – продължи разказа си той.

На организираните в общини селяни в Китай също било заповядано от местните кадри да предадат всичката си храна на властите.

Големият глад на Мао

Гладът е резултат от Големия скок напред (1958 – 1962) – икономически и социални реформи, които според Мао Дзедун щели да задвижат Китай към утопичното социалистическо бъдеще.

На базата на архиви на Китайската комунистическа партия е изчислено, че 45 милиона души са починали в най-лошото причинено от човек бедствие.

Поне 2.5 милиона души са изтезавани до смърт или екзекутирани  по време на този период.

За да „поддържа репутацията си“ по време на Големия скок напред, Китай изнася храна в чужбина през най-тежките години на глад.

„Така те взимаха храната и служителите проверяваха дали си дал всичко“, каза Джянг.

„Никой не смееше да се възпротиви на заповедите, защото партията вече беше убила много хора и всички бяха изплашени. Те правеха това из цялата страна.“

Той посочи, че след като четири месеца всички се хранели в общинската „голяма кухня“, запасите на селото свършили и на хората било казано да се грижат сами за себе си.

„Местните власти имаха останали няколко тигана и ги върнаха на семействата, за да могат да си готвят вкъщи, но хората нямаха храна, която да сготвят. Те я бяха дали на голямата кухня.“

Започва гладуване

Въпреки благоприятните климатични условия марксистките псевдо-научни земеделски методи предопределят провала на реколтата в района на Джянг. „Така хората не можеха да намерят нищо за ядене и трябваше да ходят в планините, за да търсят диви плодове, листа и всякакви ядивни треви. След това те свършиха и трябваше да копаем и да ядем корените“, каза той, добавяйки, че хората ядели и корите на дърветата.

„Всеки ден излизах и търсех нещо за ядене, и другите деца правеха същото – каза Джянг. – Краката на хората започнаха да се подуват, техните стомаси започнаха да се подуват, дори главите им се подуваха“, описа той влиянието на глада.

„Дядо ми умря от глад през пролетта на 1960 г. Както си ходеше навън и изведнъж падна и умря. Тъй като нямахме пари, използвахме шкаф вместо ковчег. Аз почти умирах от глад. Всеки ден семейството ми нямаше какво да сготви, нямаше храна. Почти всеки ден чувахме, че някой от селото е умрял от глад.“

По думите на Джянг, водени от отчаяние, някои от селяните преминали към канибализъм.

„Един човек от друго село минаваше (през нашето), когато падна и умря от глад. Тялото му беше проснато там през деня, но на свечеряване хората излязоха и го нарязаха на парчета. Това беше първият акт на канибализъм, който си спомням“, каза той.

Тогава хората започнали да изравят мъртвите си роднини от гробището, за да ги изядат. „Хората, които погребваха семействата си, стояха на гробището през нощта, за да пазят гробовете на семейството си“, каза Джянг.

45 милиона души – избити

Джянг нямал представа, че извън неговото село гладът се е разпространил из цял Китай.

„По онова време не знаехме, че това се случва в цялата страна; мислехме, че се случва само в нашата област, защото властите контролираха новините – каза той. – По време на този период, докато вървяхме на ръба на смъртта, все още мислехме, че партията ще дойде да ни спаси – тогава мислехме по този начин. Вече не мисля така.“

Базирайки се на широко изследване на партийните архиви и други записи, Франк Дикьотер (Frank Dikotter, професор по хуманитарни науки в Университета на Хонконг) миналата година изчислява, че в периода 1958 – 1962 г., благдарение на глада и свързаното с него насилие са били избити 45 милиона души. В градските области гладът не е бил толкова тежък, тъй като са били разпределяни ограничени дажби.

Трагедията на големия глад и бедствието на Големия скок напред не са обществено признати в Китай днес. Четири години след края на глада, Мао започва Великата културна революция.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!