Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Девет коментара за комунистическата партия: Здравият разум на 21 век?
През 1776 г. книга, озаглавена „Здравият разум” (Common Sense), подхранваше нарастващото недоволство сред поданиците на краля в Америка. Простите думи, логиката и убеждението на Томас Пейн (Thomas Paine) дадоха на милиони американци кауза, за която да се борят. Започна революция. Роди се велика нация.
През 2004 г. бе публикувана книга, наречена „Девет коментара за комунистическата партия“. Книгата прави проницателни разкрития за злата природа на китайската комунистическа партия и предрича смъртта на партията в близко бъдеще. Милиони в Китай са прочели книгата скришом и са я дали на своите приятели и семейства. Ще бъде ли тази книга това, което бе „Здравият разум” за американската революция? Ще промени ли тя възгледите на хората за бъдещето на Китай и ще ги вдъхнови ли да се борят за бъдеще без комунизъм? Представеното по-долу изложение разглежда отговорите.
Девет коментара за комунистическата партия
В петък, 22 юли, в Националния пресклуб във Вашингтон, окръг Колумбия, конгресмен Том Танкредо (Tom Tancredo) изнесе реч по време на форума „Китай – поглед отблизо“. [1]. Конгресменът направи аналогия между „Деветте коментара“ и книга, която е предвестник на Американската революция:
”Докато седях, слушайки „Деветте коментара“, ми направи впечатление и съм сигурен, че не съм единственият човек тук, който бе поразен от факта, че книгата би могла да е много близко до един документ, който бе написан преди няколкостотин години тук, в Съединените щати. Един документ от онова време, за който със сигурност мисля, че авторът му бе още по-изненадан колко бързо и лесно бе приет, и наречен „Здравият разум“, написан от господин на име Томас Пейн. Много хора вярват, че това бе интелигенцията и основата за Революцията в Съединените щати, революцията срещу Великобритания. ... И тъй като той точно отговаряше на името си – здравият разум – хората се обединиха около него по начин, който според мен в крайна сметка отново доведе до едни от най-големите събития, които светът някога е познавал. Разбира се, за мен „Деветте коментара“ имат тази възможност. Те представят нещата по един истинен начин, така че хората да ги видят, и полагат път за тях.“
Цялата реч на конгресмен Танкредо може да бъде прочетена на следния линк: http://en.epochtimes.com/news/5-7-30/30770.html
Кратко резюме на „Девет коментара за комунистическата партия“ Както подсказва заглавието, книгата се състои от девет глави. Изправени пред почти непосилната задача да изяснят природата на ККП, нейната история, настояща практика и бъдеще в една книга, авторите на „Деветте коментара“ са свършили добра работа в постигането на баланс между обхват и задълбоченост. За подпомагане на анализа и заключенията се използвани исторически факти, разкази и анекдоти. Деветте глави са разделени в зависимост от различните характеристики на партията, а не по социално-икономически признаци или политики. Всяка глава е оформена като завършен документ, с предговор, основно изложение, заключение и справки (в английската версия). Тук само се докосваме до съдържанието. Резюмето, което следва, по никакъв начин не улавя дълбочината и изказа на цялата книга. Затова препоръчваме да прочетете "Деветте коментара" в целостта им за постигне на пълно разбиране на всичко, обхванато от книгата. (още ...) |
„Девет коментара за китайската комунистическа партия”:
Здравият разум на 21-ви век?
1) Реторика или здрав разум?
През ноември 2004 г. базираната в Ню Йорк медийна компания Epoch Times публикува серия от статии под надслов „Девет коментара за комунистическата партия". Тези статии, публикувани за първи път на китайски, а по-късно преведени на 32 езика, бяха събрани в една книга, която обикновено се нарича „Деветте коментара“. След обстоен преглед на историята и политиката на Китайската комунистическа партия (ККП) тази книга издава сурова присъда: „Смъртта на Китайската комунистическа партия е само въпрос на време."[1]
Въпреки забраната на китайското правителство книгата веднага се превръща в сензация. Електронни файлове, CD и хартиени копия намират пътя си до милиони хора в Китай, докато китайците в чужбина имат възможност да прочетат книгата открито, отпечатана на хартия или в електронна форма, и да гледат видеото в YouTube и на безброй други сайтове.
За китайците, живеещи в континенталната част, прочитането на „Деветте коментара“ за първи път е необичайно преживяване. Позовавайки се на публикации на ККП и достоверни исторически факти, „Деветте коментара“ използва критични анализи и факти, за да се представи тъмната картина на партията. За по-голямата част от китайците, които никога не са имали политическа свобода, недвусмислените критики на книгата срещу комунистическата партия събуждат смесени чувства: радост, пробуждане, тъга или нервност. За всеки, който го е грижи за Китай, е трудно да се чувства безразличен.
Гао Джишенг (Gao Zhisheng), водещ адвокат за човешките права, номиниран за Нобелова награда за мир, заявява: "Проницателният анализ на „Деветте коментара“ разкрива природата на ККП и ценностите й. Книгата е пробудила много китайци, които за последните няколко десетилетия са свикнали да бъдат вцепенени по отношение на статуквото. Сега те изведнъж видяха гнилата природа на партията. "[2]
Друг претендент за Нобелова награда за мир, демократичният активист в изгнание Уей Джингшенг (Wei Jingsheng) нарича „Деветте коментара“ „символ, [който] отразява мисленето на много китайци.“[3]
Съдейки по стила и съдържанието, „Деветте коментара“ вероятно са резултат от сътрудничество: авторите са добре запознати с китайския език и история и знаят как да говорят на обикновените китайци. Може би с цел лична безопасност, те са избрали да останат анонимни (виж карето за подробности).
Изразеният апел на „Деветте коментара“ към китайското население е феноменален. Стартирайки на 4 декември 2004 г., по-малко от месец след публикуването на материала, заявления за оттегляне от минало и настоящо членство в организации на партията и други комунистически организации започват да се стичат отвсякъде в специален уебсайт на Epoch Times. [4]
Скоро ги последват милиони хора. През последните пет години са били регистрирани заявления от 64 милиона души. Това движение предоставя на хората изключителен комуникационен канал, където открито да изразят своето възмущение от ККП и да прекъснат членството си във всички комунистически организации. Китайският термин за тези действия е „Сан-Туи“ (San-Tui), или "трите оттегляния", оттегляне от трите нива на комунистическите организации: комунистическата партия, Комунистическата младежка лига и Младите пионери.
Въздействието на „Деветте коментара“ и Сан-Туи е ясно осезаемо в Китай. На Запад обаче много експерти по Китай и обществеността явно не са разбрали значението им. Независимите прегледи на книгата от чужденци са малко. Някои се чувстват неудобно поради риториката на книгата. Канадски историк обвинява книга в "липса на баланс и нюанси."[5]
Липсата на внимание върху „Деветте коментара“и Сан-Tуи на Запад не е изненадващо. Когато става въпрос за свързани с Китай проблеми, много експерти по Китай са склонни да вземат научно становище и се опитват да не приемат нещата лично. За тях Китай е тема за академично образование или политически дебат. Вземането на страна е непрофесионално.
Трудно е да се винят тези, чието разбиране за тоталитарното общество идва от книги и филми, но за милиони китайци, живеещи в комунистическо общество през целия си живот, четенето на книгата и скъсването на връзките им с партията са много лични. Трудно е да не се почувстват развълнувани.
„Деветте коментара“ е необичайна книга, а Сан-Туи не е типичното демократично движение, но днешен Китай също е едно необичайно общество. За да се разбере страната и манталитета на хората, човек трябва да използва китайския начин на мислене. „Деветте коментара“ е вдъхновила милиони китайци да се замислят за немислимото. Може би тя може да даде някаква представа на онези, които се интересуват от бъдещето на Китай.
Не всички западняци са скептично настроени, все пак.
В рецензия на книгата в Amazon.com немски читател пише: "Тази книга е различна от всичко, писано за комунизма досега. Дори и такива известни книги като "1984", се съсредоточават основно върху методите, които комунистически страни използват, за да контролират хората, но "1984" не е анализирала комунистическата идеология сама по себе си... смятам, че („Деветте коментара“) все още е най-добрата книга по този въпрос дори и за западняците, ... "[6]
По време на форума на Националният пресклуб през юли 2005 г. щатският конгресмен Том Танкредо прави интересна аналогия. Той вярва, че „Деветте коментара“ „може да бъде документ, подобен на този, който е написан преди неколкостотин години ... наречен „Здравият разум.““[7]
Сравнението на конгресмен Танкредо между двете книги е много подходящо.
Преди два века библейските препратки на г-н Пейн, неговата ясна логика и обикновеният му, но все пак подстрекателски език в „Здравият разум” убеждават американците да претендират за освобождението си от английската монархия.
Днес провокативните откровения в „Деветте коментара“, нейните силни аргументи и убедителни заключения могат да я превърнат в „Здравият разум” на 21-ви век, който разпалва китайския народ да си върне свободата и загубените традиции от комунистическата партия.
2) Сан-Туи
Сан-Tуи, или отказване от трите комунистически организации, е пряк резултат от „Деветте коментара“. То предлага на китайския народ начин да освободи сърцата и душите си от комунистическия деспот. Но нестандартното естество на Сан-Tуи озадачава някои, особено западняците.
Първото заявление за Сан-Tуи е публикувано на уебсайта на Epoch Times на 4 декември 2004 година. Използвайки истинското си име, г-н Лу Шуели (Lu Xueli) от Канада пише: „След като прочетох материала на Epoch Times „Девет коментара за комунистическата партия“, се почувствах изключително щастлив. Статиите изразяват точно това, което винаги съм искал да кажа, но не знаех как. Те допълнително засилиха разбирането ми за злата природа на ККП. Присъединяването ми към ККП бе избор, който направих срещу собствената си съвест. Чувствам се дълбоко засрамен, че съм бил член на тази нечестива група. Ето защо тържествено обявява оттеглянето си от ККП. Това, което съм написал и изказал в заявленията си до партията, Младежката лига и Младите пионери, в положените от мен клетви към тях, сега е напълно анулирано. Настоявам за възстановяване на всички членски вноски. "[4]
Личните заявления в Сан-Туи бързо започват да валят. До края на декември 2004 г. на сайта са регистрирани заявления на 2591 души, до края на 2005 г. броят им нараства до 6,7 милиона; към ноември 2009 г. списъкът достига 64 млн. [8]
Практикуващите Фалун Гонг изиграват съществена роля в популяризирането на „Деветте коментара“ и насърчаването на Сан-Туи. Живеещи извън Китай практикуващи са изпратили книгата чрез имейли и факсове, докато практикуващите в Китай са произвели милиони CD копия и разпечатки на хартия за безплатно разпространение сред обществеността.
Според Конституцията на ККП „партийните членове са свободни да се оттеглят от партията“. [9] Но в действителност упражняването на това право се равнява на политическо самоубийство. Много от членовете, които фундаментално са се противопоставяли на принципите, избират да останат. В допълнение към политическите проблеми, те трябва да се тревожат за основните си права, работните си места, пенсиите, жилищата си, медицинско обслужване, разрешителни за пътуване и личната си сигурност, да не говорим, че потенциалната вреда обикновено се разширява до техните семейства.
За да се приспособи към по-голямата част от хората, които искат да прекъснат членството си в ККП, но не желаят да застрашават живота си, сайтът на Сан-Tуи позволява в обществените заявления да се използват псевдоними. Членовете на партията могат да участват в партийни дейности след скритото си оттегляне. Ключът е в „намерението на сърцето“. Ако човек осъди ККП в сърцето си, то тогава той е малко вероятно да е лоялен към нея и ще направи правилния избор в правилния момент. За ККП тези хора са като политически бомби.
Методът за напускане на партията е прост. Човек може да изпрати заявление на сайта на Epoch Times [4], използвайки онлайн публикации, имейли, факсове, телефонни обаждания или писма. За да се улеснят исканията от страна на голям брой обикновени китайски граждани, Фалун Гонг практикуващите в Китай често рискуват живота си, за да предават хиляди Сан-Tуи заявления всеки ден.
Някогашните членове са насърчавани да се откажат от старите членства със задна дата. Тези, които не са партийни членове, са поощрявани да денонсират връзките си с комунистическата младежка лига или тази на Младите пионери от по-рано. Въпреки че точният брой на настоящи и бивши членове на трите нива комунистически групи е неизвестен, със сигурност може да се допусне, че по-голямата част от китайското население е имало връзки с някои от тях. Малко са китайците, които не са се присъединили към нито една от тези групи.
Тъй като Сан-Tуи е открита дейност в публичното пространство, бройката е невъзможно да се провери. Нечестна игра от всеки, включително и от ККП, е винаги съществуваща възможност, но автентичността на движението Сан-Tуи само по себе си не трябва да се поставя под въпрос. Както един писател посочва неотдавна в статия в Christian Science Monitor)относно „Деветте коментара“ и Сан-Tуи:
„Цифрите наистина не са най-важното. За тези, които не изпращат своите изявления за отказване от партията, публикациите предлагат рядка платформа за отдушник на отчаянието, обсъждане на идеи, споделяне на разкази за страдание, или намиране на прошка.“ [10]
През октомври 2005 г. по време на форум в Париж бившият китайски инспектор от полицията, Хао Фенджун (Hao Fengjun), казва пред репортер: „Аз вярвам, че“петте милиона, които са се оттеглили от ККП“ е много консервативна бройка, тъй като (много) хора в Китай не могат да се регистрират на уебсайта на Epoch Times. Овен това редица служители на ККП не могат да изразят истинските си намерения. Така че реалният брой трябва да бъде много по-голям от пет милиона души.“ [11]
Всички индикации сочат, че движението Сан-Tуи е широко разпространено, което представлява заплаха за партията.
3) Главоболията на партията
От самото начало импулсът, създаден от „Деветте коментара” и Сан-Tуи, хваща ККП неподготвена. В продължение на осем месеца партията остава безмълвна. Ръководството й изглежда няма стратегия. Откритото критикуване на книгата със сигурност ще да подпомогне разгласяването й в Китай. Пренебрегването й може да се разглежда като знак за уязвимост и дори като признаване на вина.
Накрая през юли 2005 г. заместник-министърът по организационните въпроси на ККП, Ли Джингтян (Li Jingtian), дава изявление. По време на пресконференцията Ли заявява: „Напоследък някои чуждестранни уебсайтове публикуват истории за няколко хиляди членове на партията, които са се оттеглили от нея. Позовавайки се на нашето разследване, това са произведени слухове.“ [12]
Но според EpochTimes от юли 2005 г. броят на заявленията в Сан-Туи са достигнали 2,8 милиона. [13]
Коментарът на г-н Ли, явяващ се високопоставен организатор на партията, може би отразява плана за борба на ККП със загубите: с лишаване на Сан-Tуи от автентичност партията вярва, че може да пренебрегне сериозните въпроси, повдигнати от „Деветте коментара”. Въпреки това, чрез омаловажаването на бройката с коефициент 1000, опровержението на заместник‑министъра куца.
През януари 2005 г., два месеца след публикуването на “Деветте коментара”, Zhong Guo Fan Xie Jiao Wang („Китайска мрежа за борба със злия култ“) – уебсайт срещу Фалун Гонг, спонсориран от ККП – публикува интервю с анонимен служител, който признава, че „Деветте коментара” не е шега: „Гледайки тази книга, ‘Деветте коментара’, по своя обхват или съдържание тя е най-сериозното предизвикателство пред китайското правителство, отправено от една организация на зъл култ и всички видове антикитайски сили в цялата история." [14]
Някои местни правителствени публикации също отразяват тревожността на партията. Така например през 2005 г. в град Юянг (Yueyang), провинция Хунан (Hunan), началникът на полицията Фу Шаошянг (Fu Shaoxiang) заявява следното: „След публикуването на „Девет коментара за комунистическата партия“ хората на Фалун Гонг засилиха дейността си и правят чести контакти помежду си. Някои Фалун Гонг активисти дори открито убеждават членове на партията да се откажат от нея. Тяхната анти-ККП и анти-правителствена природа бе напълно разкрита.“ [15]
Всеобщо разбиране сред китайската полиция е, че една от приоритетните й задачи е да спре разпространението на „Деветте коментара” и движението Сан-Tуи. Много практикуващи Фалун Гонг, открити да подкрепят тези дейности, са били арестувани, измъчвани или дори убити.
На 16 март 2008 г. г-жа Джия Ян (Jia Yan) от провинция Хейлонджянг (Heilongjiang Province) умира в ареста. [16] Девет дни по-късно, на 25 март, 68-годишната г-жа Шя Юанлан (Xia Yuanlan) от уйгурския автономен район Шинджянг (Xinjiang) също умира в ареста [17]. Двете жени са живели на три хиляди мили един от друга и вероятно никога не са се познавали, но са били задържани за едно и също „престъпление“: разпространение на „Деветте коментара” сред обществеността. Тяхната трагична смърт отразява отчаянието на ККП в опитите й за спиране на „Деветте коментара“ и Сан-Tуи.
Въпреки че ККП мрази да признава въздействието на „Деветте коментара”, стратегията й за Интернет файъруол я разкрива. В съвместното изследване на Харвард, Кеймбридж и Университета на Торонто от 2005 г. учените откриват, че китайската фраза „Деветте коментара“ се нарежда на първо място сред най-блокираните думи на китайски в Интернет. [18]
В Китай битката на партията с „Деветте коментара“ и Сан-Tуи до голяма степен преминава вяло и има предпазен характер, но извън границите на страната китайското правителство е готово да премине в настъпление. През май 2008 г. в Ню Йорк високопоставен китайски дипломат лично подстрекава хиляди про-комунистически настроени китайци за нападение над американски практикуващи Фалун Гонг, изразили подкрепата си за движение то Сан-Tуи в нюйорксия квартал Флашинг. Този широко популяризиран случай е приветстван от китайските медии като спонтанни патриотични действия от страна на китайците в чужбина. В записан телефонен разговор обаче китайският консул Пенг Кею (Peng Keyu) признава, че е ръководил [про-комунистическите лидери на общността] да атакуват Фалун Гонг. „Аз го извърших. Правя го често, включително и този път, когато излязох на сцената. . . Дори ги агитирам“, казва той. [19]
За доклада на New York Post Държавният департамент отчита отстраняването на Пенг, но спира до там. [20] Въпреки че действията на Пенг изглеждат безотговорни и дори глупави, той подчертава безсилието на ККП, що се отнася до „Деветте коментара” и Сан-Tуи. Партията се страхува – при това с основание – че нарастващото недоволство сред китайския народ, подхранвано от „Деветте коментара“ и Сан-Tуи, един ден могат да свалят комунистическата империя.
4) Какво би казал Рейгън?
По време на първия си мандат президентът Рейгън започва да оспорва външната политиката на Студената война на своите предшественици. Неубеден от стратегията за „мирно съвместно съществуване“ и политиката за ограничаване влиянието на дадена държава, президентът решава да предприеме нов подход за упражняване на световен мир. По време на реч на религиозна конференция през 1983 г. той нарича Съветския съюз "империя на злото".
Рейгън предупреждава американците да не „игнорират фактите от историята и агресивните импулси на империята на злото, просто да нарекат надпреварата във въоръжаването „огромно недоразумение“ и по този начин да се оттеглят от борбата между правилното и грешното, доброто и злото.“ [21 ]
Речта на президента е остро критикувана от анализатори като „проста идеология“ на „безразсъден каубой“. [22]
Но неговите поддръжници убедително оспорват силното му послание.
В статия в Policy Review , озаглавена „Седемдесет години зло: Съветските престъпления от Ленин до Горбачов” стипендиантът на фондация Heritage, Майкъл Джоунс, изброява 208 действия на Съветския съюз, демонстриращи наклонност към злото, което дава доказателства в подкрепа на определянето на Съветския съюз като „империя на злото“. [23] Джоунс обвинява СССР, че са „най-съвършената апаратура в историята на управлението чрез терор“ и осъжда неговото „смачкване на човешкия дух“. Статията на Джоунс, наред с други публикации, убеждава американците да подкрепят президента за спечелването на Студената война.
Тези, които обвиняват Рейгън за използване на „провокативна реторика“, скоро се оказват от грешната страна на историята.
Китай, последната крепост на комунизма в световен мащаб, е на път да се превърне в следващата суперсила. Дебатът за „империята на злото“ може да се прилага за режима на ККП, без много изменения. Въз основа на „Деветте коментара“ ККП може да надмине съветския си наставник по жестокост и проницателност. Въпреки че Студената война е приключила и китайските комунисти са разрешили повече икономическа свобода, основният въпрос на „правилно и грешно, добро и зло“ остава все същият.
Ако Роналд Рейгън беше все още жив, дали щеше да обвини „Деветте коментара“ в „липса на баланс и нюанси“? Дали щеше да критикува движението Сан-Tуи поради числеността му, която не подлежи на проверка? Вероятно не.
Исторически погледнато, много голям брой сложни събития имат просто причина. Хората с голяма мъдрост могат да видят причината и да намерят начини за разрешаване. За 64 милиона китайци книгата „Деветте коментара“ им е показала основната причина за проблемите в Китай, и Сан-Tуи е техният личен принос за отстраняването й.
----------------------------------------------
Източници:
[1] The Nine Commentaries on the Communist Party,
http://www.ninecommentaries.com/
[2]Интервю с Гао Джишенг, Sound of Hope, 25 декември 2004 г. http://soundofhope.org/makeArticle.asp?catID=512&id=14841
[3] Интервю с Уей Джингшенг, Epoch Times , 21 ноември 2008 г. http://hk.epochtimes.com/8/11/24/91809.htm
[4] Tui-Tang (Оттегляне от ККП) – уебсайт,
http://tuidang.epochtimes.com/index/showpost/id/3277
[5] David Ownby, Falun Gong and the Future of China, 2008
[6] Manuel HRTH, Germany, The Book that is changing China, December 27, 2005, Amazon book review. http://www.amazon.com/gp/cdp/member-reviews/A3PDHWI6C6CAKA?ie=UTF8&sort_by=MostRecentReview
[7] Реч на форума „Китай отблизо“ на конгресмен Том Танкредо, 22 юли 2005 г. в Националния пресклуб във Вашингтон, http://en.epochtimes.com/news/5-7-30/30770.html
[8] Месечна статистика на заявленията на Сан-Туи, http://tuidang.epochtimes.com/stat/months
Най-новите данни могат да бъдат намерени на:
http://www.ninecommentaries.com/
[9] Конституция на Китайската комунистическа партия, чл. 9, ал.1
http://news.xinhuanet.com/english/2007-10/25/content_6944738_1.htm
[10] Caylan Ford, “An underground challenge to China's status quo,” October 21, 2009, The Christian Science Monitor, http://www.csmonitor.com/2009/1021/p09s01-coop.html
[11] “Chen Yonglin and Hao Fengjun’s Tour of Europe,” Epoch Times, October 27, 2009
http://www.epochtimes.com/gb/5/10/27/n1099474.htm
[12] “Li Jingtian: The News of Thousands CCP Members Withdrawing from the CCP Is a Rumor,” China News Service, July 7, 2005
http://www.chinanews.com.cn/news/2005/2005-07-07/26/596022.shtml
[13] “The Tui-Tang Service Center Interpreting Li Jingtian’s ‘Rumor,’” Epoch Times, July 13, 2005
http://www.epochtimes.com/b5/5/7/13/n983828.htm
[14] “Can Epoch Times’ Jiu-Ping really strike down the CCP?” China Anti Evil Cult Net, June 19, 2007
http://xh.cnfxj.org/Html/tbbd/2007-6/19/161533366.html
[15] “Strengthen Police Advanced Nature Education; Carry out Three Major Political and Social Responsibilities,” China Local Leaders on Line, August, 2005
http://leaders.people.com.cn/GB/channel78669/78675/200508/18/35405.html
[16] “Ms. Jia Yan Dies in Police Custody in Heilongjiang Province,” Clearwisdom, March 20, 2008
http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2008/3/22/95581p.html
[17] “Ms. Xia Yuanlan Dies after Being Tortured in Xinjiang Uighur Autonomous Region,” Clearwisdom, April 2, 2008
http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2008/4/2/96007.html
[18] “Internet Filtering in China in 2004-2005: A Country Study”, Social Science Research Network, April 14, 2005
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=706681
[19] “The Chinese Government Instigates Violence in New York -- New Evidence of Communist Infiltration,” Chinascope,
http://chinascope.org/main/content/view/966/148/
[20] “Diplo ‘Gong’ Buster,” New York Post, September 14, 2008
http://www.nypost.com/p/news/regional/diplo_gong_buster_6IDTgwsa0iMokBXfEPMMCN
[21] "President Reagan's Speech Before the National Association of Evangelicals," The Reagan Information Page, March 8, 1983
http://www.stillmanvalley.org/cgi-bin/speeches.cgi?cmd=1&id=10
[22] Dinesh D’souza, Ronald Reagan: How an Ordinary Man Became an Extraordinary Leader
[23] “Evil empire,” Wikipedia,
http://en.wikipedia.org/wiki/Evil_empireСледвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!