Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Matthew Robertson, Epoch Times

Маовата утопия – микс от смърт и унищожение

Преглед на "Големият глад на Мао" на Франк Дикьотер

Как би изглеждало идването на Ада на Земята? В книгата си „Големият глад на Мао“ Франк Дикьотер (Frank Dikötter), професор по съвременна китайска история, разкрива детайли с убедително приближение. Освен това е успял да ги вмести в 45-минутна реч, изнасяна по време на обиколката му на американските университети – това е по минута за милион загинали…

Големият скок напред, продължил между 1958 и 1962 г., чупи многобройни рекорди в историята на човешкото унищожение: най-голям брой загинали за четиригодишен период (45 милиона души), най-голямото унищожение на частна собственост, най-голямото пропиляване на работна ръка и ресурси, най-големият глад в света, най-голямото унищожение на гори, най-безсрамните лъжи, изказани в рамките на 4 години.

"Големият глад на Мао: Историята на най-унищожителната катастрофа на Китай, 1958-1962 г."
Корицата на "Големият глад на Мао: Историята на най-унищожителната катастрофа на Китай, 1958-1962 г." с автор Франк Дикьотер.

За разлика от „Гладни духове“ на Джаспър Бекер (Hungry Ghosts, Jasper Becker) или „Катастрофа и съперничество“ на Ралф Такстън (Catastrophe and Contention, Ralph Thaxton), Дикьотер не разчита на интервюта. Книгата му се базира на над четири години усърдни проучвания на провинциални, окръжни и градски архиви.

Смъртоносният микс, описан по-долу, е записан в името на първата глава: „Стремежът към една утопия“. В нея научаваме за арогантните и крайно непрактични планове на Мао за реконструиране на Китай в облика на комунистически рай. Те включват масовата мобилизация, подклаждана единствено от революционния плам, изземването на частната собственост и заменянето й с народните комуни, централизираното разпространение на храна, плановете за изпреварване на Великобритания за 15 години надминаване на Сталин чрез „вървене на два крака“ (отнасящо се до развитието и на земеделието, и на индустрията), контролирането и военизирането на цялото общество.

Историята на Големия скок напред, както е описана в книгата на Дикьотер, е опитът за постигане на тези цели, абсурдите в резултат на провалите и кървавата цена, платена от китайския народ в този процес.

Първата една трета от разделеният на шест части текст и показва как Мао системно е премахвал опонентите на плановете му чрез чистки и пресъздава стъпка по стъпка процеса, чрез който цял Китай е хвърлен в прегръдките на смъртта. Следващите три части са хроники на унищожението: начините, по които хората са оцелявали, участта на децата, жените и възрастните хора, както и начините, по който са умирали. Всичко това подкрепяно с цифри относно броя на жертвите.

„Принуда, терор и системно насилие са основата на Големия скок напред“, пише Дикьотер, изтъквайки ролята на насилието за глада, често пренебрегвана поради липса на доказателства. Между 1958 и 1962 г. например между 6 и 8% от жертвите са били изтезавани до смърт или екзекутирани – поне 2,5 млн. души.

Храната също е била използвана като оръжие, което прави „глад“ не точната дума, твърди авторът. Гладът предполага липса на храна. В Китай храна е имало, но тя е била изземвана, пропиляна, давана за износ.

Почти всяка една страница, която читателят отваря, го изправя срещу част от безжалостен каталог на унищожението. Следват примери.

В устрема си да подхранят пламъците за претопяване на стоманата, с което да се стимулира революцията, партийни активисти крадат от народа тенджери, тигани, ножарски пособия, дръжки на врати, битови предмети и земеделски сечива; балатуми са изтръгнати от подове, а в област Чужинг (Qujing) на провинция Юнан (Yunnan) са колели пилета, така че перата им да могат да бъдат изгаряни или да бъдат използвани за мехове за разгаряне на пещите. В крайна сметка по-голямата част от стоманата се оказва ненужна. Изчислената цена на тази кампания е 5 млрд. юана (еквивалентни на 1 млрд. щ.д. в наши дни), без да се включват нанесените щети на сгради, мини, гори и хора.

Докато гладът настъпва, огромни количества храна отиват на вятъра: в Лянтан (Liantan) фермерите са свикани да изорат седем хектара по време на есенната жътва; там няма никой, който да прибере реколтата и 500 тона зърно са изоставени в полето.

В резултат на унищожението на транспортната система, през 1960 г. в Тянжин (Tianjin), Пекин, Ханкоу (Hankou), Гуанджоу (Guangzhou) и други градове стоките, пристигащи по ЖП-линиите, надвишават изпращаните по същия начин с по 10 000 тона дневно. Някои от тях са складирани, а други – просто захвърляни в канавките. В Шанхай милиони метри от така необходимия памук и други стоки на стойност милиони юани гният или ръждясват на склад.

За да бъдат задоволени Мао и Големият скок, зърнените квоти от фермите са подправяни до безсмислени пропорции (неуспехът в планирането на достатъчно голям скок в зърнената производителност е „десен консерватизъм“). Понякога фалшифицирането е от порядъка на стотици тонове. Всеки чиновник изкривява цифрите по целия път до върха и по-висшестоящите чиновници дават много обещания.

И така през 1959 г., когато гладът настъпва, лидерите на комунистическата партия изнасят огромни количества зърно и други стоки, за да не загубят престижа си пред чуждестранните длъжници. Това включва и памука. Така докато селяните в провинциалните райони посрещат зимата без подплатени с памук дрехи, 14 млн. топа памук са продадени зад граница на цена по-ниска от себестойността му.

Около 67 000 от загиналите в региона на Шинянг (Xinyang) през 1960 г. над един милион души са пребити до смърт с тояги.

През 1960 г. в окръг Циши (Cixi), провинция Джежянг (Zhejiang), 2000 селяни са натровени за един месец от кексове, приготвени от памукови семена; в Хенан (Henan) 100 000 са отровени в един регион, 150 души умират.

Хвърляйки се в практиките на животновъдството, развивани през хилядолетията, кадрите заимстват ексцентричните теории на едно от протежетата на Сталин и се опитват да създадат хибридни вариации на добитък. Окръжни лидери в Джежянг опитват да кръстосат свиня и бик, например; изкуствено осеменените често свършват увредени.

Липсата на планировка довежда до построяването на „Хотела на дружбата“ в Ланджоу (Lanzhou) за чуждестранни (главно съветски) експерти; броят на гостите се преценява погрешно и на всеки от 170-те чужденци се предоставят по около 60 кв.м. луксозно настаняване, докато селяните измират от глад и студ непосредствено извън града. С изключение на последната част, подобно прахосничество все още се случва в Китай.

Умиращите от глад селяни се хранят с мазилка от стените на къщите си, за да оцелеят; едно момиче изяжда сламата по покрива си и я намира за вкусна.

Глинените къщи са съборени, обитателите им – прогонени, материалите – претопени, а останките – пръснати по полята като тор.

Телата на мъртвите са изравяни, сварявани и използвани за същата цел.

Без подходящия надзор някои компании правят каквото падне, за да изкарат някой долар или да разширят интересите си. Клон на Търговското бюро на Нанжинг отглежда овощна градина от 6000 дървета череши, праскови, нарове и круши, като накрая дори не използва разчистеното поле. Навсякъде в града 75 000 дървета са нелегално изсечени, като дървесината е използвана за индустрията или продадена на черния пазар.

Напоителните практики, инициирани от комунистическата партия, са в разрез с естествената топография и унищожават баланса на подземните води. В Тонгджоу (Tongzhou) при обилни дъждове градът е напълно наводнен, защото водата няма къде да отиде. Така културите, които биха изхранвали хората, са унищожени.

Цялата страна е мобилизирана за война срещу птиците: биейки барабани, удряйки по канчета и тигани, хората се опитват да карат врабците да летят, докато те просто падат от небето от изтощение. Понякога това отнема дни. Други вредители също са взети на прицел, като само в Шанхай са избити 48 695 кг. мухи, 930 486 плъха, 1 213 кг. хлебарки и 1 367 440 врабци. Предсказуемо, през 1960 г. рояци скакалци връхлитат, поглъщайки милиони тонове зърно, докато хората умират от глад.

Както би могло да се очаква, жените, децата и възрастните хора плащат най-високата цена при тези условия.

Жените са отвличани, изнасилвани и карани да мият краката на охраната, когато са залавяни по време на опитите си да избягат от провинцията в градовете. Майки в напреднала бременност са принуждавани да работят. През ноември 1958 г. 300 жени са накарани от партиен кадър да работят на полето голи. Други жени са подложени на сексуално унижение и впоследствие извършват самоубийство. Тежкото положение на възрастните хора можем да си представим.

Децата са изоставяни, други са принуждавани да работят, а на някои места са затваряни като животни, ако откажат. В окръг Феншян (Fenxian) 2000 деца на възраст между 6 и 10 години са вкарани в лагер за превъзпитание под ръководството на Бюрото за обществена сигурност. Там те са ритани, карани да стоят и коленичат за дълго време, а по дланите им са забивани игли за наказание.

Те се бият помежду си за храна. Храната им бива открадвана. У дома по-слабите членове на семейството, включително и децата, са умишлено уморявани от глад. Един човек изяжда дажбата на 8-годишната си дъщеря, съблича памучното й яке и панталони насред зимата и оставя гладът и студът да изцедят живота от нея.

Дикьотер посвещава цяла част на борбата за оцеляване. Хората правят какво ли не: ядат сурово зърно в полята, ядат трева, дървесни кора и корени, а понякога – плътта от трупове.

За партийните кадри е лесно, тъй като привилегированите им позиции позволяват масивни кражби и крайна задоволеност. Топ-кадрите се возят с шофьори; чиновниците посещават банкети и поглъщат стотици килограми месо; през 1958 г. в Шанхай чиновници отсядат в държавни хотели и гуляят по банкети цял месец, от джоба на народа.

Круизи са организирани по р. Янгдзъ (Yangzi ) с деликатеси, цигари и алкохол, поднасяни от сервитьорки на висок ток в нови униформи. „Звукът на смях, глъчка и звън на чаши се носеше по водите на Янгдзъ, заобиколен от смайващо красив пейзаж, поразен от масовия глад“, пише Дикьотер.

Корупцията се разпростира. Кадри с достъп до ресурси бъркат в кацата до лакти, търгувайки стоки с другари от други региони: изтъргувани са тонове захар, алкохол и цигари, стотици тонове петрол, газ и въглища; прасета са разменяни за цимент и дървесина. Много кадри просто крадат.

Гражданите, написали писма до Мао, понякога са залавяни, арестувани или нападани. Един човек свършва с извадени очи и умира в затвора няколко дни по-късно. Водени от отчаяние, някои селяни се съюзяват и започват да нападат житници, столови за хранене или други села. Понякога хиляди уреждат засади на товарните влакове.

След близо 400 страници с подобна информация читателят се пита: защо? Дикьотер не се впуска в теории. Той само отбелязва, че Големият скок е война срещу човека и природата, без да се опитва да извлече някакви по-големи прозрения за характера на комунистическата идеология.

Независимо от това, „Големият глад на Мао“ е ясна презентация точно на главните принципи на комунизма в действие. Големият скок е най-голямата война, която режимът е провеждал срещу китайския народ, и перфектно показва опита на китайския комунистически режим да изгради една алтернативна реалност, базирана на маоисткото шарлатанство – едновременно зловещо и нелепо.

„Мао виждаше природата като враг, който да бъде победен, като нещастие, което да бъде подчинено, като едно тяло, фундаментално отделено от човечеството, което би трябвало да бъде прекроено и обуздано чрез масова мобилизация“, пише Дикьотер. Те „твърдяха, че човешката воля и неспирната енергия на революционните маси биха могли да трансформират радикално материалните условия и да преодолеят всякакви трудности на пътя към комунистическото бъдеще“. Това не е така.

В стремежа към тази втора реалност се води война – и оттам цялостната милитаризация на китайското общество , към която Мао призовава открито и която Дикьотер документира болезнено. Скоро става ясно, че истинската война на комунизма е срещу самата действителност, което е упорито, дадено наготово и не е идеалистично. Предоставеното от Дикьотер е един изтощителен каталог за това, как е била провеждана войната и какви са били последствията за хората.



Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!