Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Yue Yun & Lin Fan, Epoch Times

Оцеляла от Културната революция американка

Тя се събужда три дни по-късно, изоставена в пустинята и наполовина затрупана с пясък. Пропълзява обратно в бараките, където получава леко медицинско лечение…


През септември 1948 г. млада американска двойка прекосява Тихия океан на американски военноморски кораб със сина си Джон и двегодишната си дъщеря Тереза. Когато пристигат в Шанхай, оставят малката Тереза на грижите на баба й, която тя никога не е виждала.

Хан Лиу
През деветте си години в Строително-продукционния корпус на Шинджянг Хан Лиу става свидетел на смъртта на много обещаващи индивиди по време на заточението им в пустинните погранични райони на Китай. (С позволението на г‑жа Хан Шиу)
Хан Шиу (вдясно) на 2 години с възрастната двойка, която я отглежда, и тяхната внучка.
Хан Шиу (вдясно) на 2 години с възрастната двойка, която я отглежда, и тяхната внучка.
Хан Шиу
Хан Шиу на официалното издаване на книгата й, "Пречупване" ("Refraction"), през 1995 г.

След като отива в гимназия, Хан Шиу (Тереза) научава от баба си, че е родена в Ню Йорк. Баща й, Уилис Ханън, е американско военно аташе, изпратен в Чончинг, за да помогне на Китай във войната с Япония от 1943 до 1945 г., докато майка й е била китайска ученичка в САЩ.

Баща й я вижда само веднъж в болницата при раждането й и впоследствие се развежда с майка й. Бабата на Хан Шиу (Han Xiu) планира да замине за Тайван с правителството на Чянг Кай-шек (Chiang Kai-shek), но се оказва принудена да остане в Китай до края на живота си, когато й е поверена грижата за внучката й.

Въпреки че Хан Шиу е отлична ученичка в гимназията, тя не е допусната в колеж поради семейното си минало. Изпитната й работа е оставена без оценка и с печат „недостойна за прием“.

През 1964 г. училищният партиен секретар й казва, че тя трябва да се отрече от американското си наследство и да напише заявление, че „скъсва връзките“ с баща си, за да бъде допусната в колеж. Когато Хан Шиу отказва, тя става една от първите пекински ученици, изпратени да живеят в провинцията.

След началото на Културната революция в училището на Хан Шиу се появява плакат с големи букви, че там се крие „защитник на империализма“. Положението не изглежда добро за нея, така че тя решава да напусне Шанси (Shanxi) и се отправя към Шинджянг (Xinjiang).

Хан Шиу прекарва следващите девет години в Строително-производствения корпус на Шинджянг – отдалечена пустинна област с постоянни силни ветрове и навяващ пясък.

Там тя живее във влажна подземна пещера и яде варено зеле и парен царевичен хляб всеки ден. Често усеща пронизваща болка в гърба поради изключително тежкия труд отвъд границите на издръжливостта й.

„Всичко, което исках, бе да напусна това място жива“, разказва тя.

Веднъж Хан Шиу се опитва да си тръгне от голямо събрание за публично порицание и изобличаване, организирано от корпуса, намирайки комунистическата пропаганда за непоносима. Но щом започва да се изправя е повалена в безсъзнание от удар с приклад на пушка.

Тя се събужда три дни по-късно, изоставена в пустинята и наполовина затрупана с пясък. Пропълзява обратно в бараките, където получава леко медицинско лечение. Но от тези свои наранявания страда години наред.

„През тези девет години станах свидетел как много обещаващи индивиди умират по време на изгнанието си в отдалечените пустинни погранични райони – разказва тя. – Когато режимът те заподозре в нещо, се опитва да те трансформира. Ако не може да те трансформира, те изпращат някъде, където тежкият труд накрая те убива, като така напълно разрушава физическото ти тяло.“

„През годините ККП, с неизменните си тактики, се прицелваше в интелектуалците, както и в други социални групи. Тактиките изглежда работеха“, добавя тя.

Решена да се завърне в САЩ

Хан Шиу е назначена на работа в голяма кооперативна фабрика в Пекин след връщането си от Шинджянг през 1976 г. Тамошният партиен секретар е доволен от работата й, така че й помага да получи обратно акта си за раждане и международния си паспорт, конфискувани от властите по време на Културната революция.

Тогава тя отива в отдела по външните работи на пекинското Бюро по обществена сигурност, с надеждата за потвърждение на американското й гражданство и завръщане в САЩ. Но от бюрото й съобщават, че документите й са с изтекла давност и че са безполезни и в САЩ, и в Китай.

Хан Шиу не се отказва. Тя решава да посети американския офис в Пекин (учреден след посещението на Никсън в Китай, офисът предхожда установяването на официални дипломатически отношения между САЩ и Китай).

На 21 февруари 1977 г. Хан Шиу стъпва на бялата линия на входа на американския офис и офицер с пушка на рамо се спуска към нея. Тя обяснява, че е американски гражданин и се нуждае от замяна на изтеклия си паспорт.

Точно тогава край тях спира автомобил и излезлият от него млад човек веднага забелязва американския паспорт от 1940 г. в ръката на Хан Шиу, след което моли да го погледне.

Това е офицер Франклин П. Уордлоу, който я моли да изчака и бързо се връща със старшия дипломат Джером Кристофър Огдън. Двамата я отвеждат в офисите си, където за 5 минути потвърждават американското й гражданство.

Те инструктират Хан Шиу да вземе новия си паспорт след месец. Тъй като Огдън предполага, че документите й отново ще бъдат конфискувани, той й дава да ги запамети 5 телефонни номера на служители от бюрото.

След завръщането си вкъщи Хан Шиу е поставена под полицейско наблюдение и не е в състояние да се свърже с някой от служителите в американския офис. След месец най-после успява да се свърже с Огдън и се уговаря да вземе паспорта си на следващия ден.

На другия ден, предполагайки, че е следена, тя поема индиректен път и успява да влезе в офиса, където я очаква Огдън.

След като Хан Шиу се подписва на новия си паспорт, Огдън й съобщава, че тя вече е официално американски гражданин и че ще се съсредоточи изцяло в това да й помогне да се завърне в САЩ.

Отказваща да се предаде

Но в полунощ полицията нахлува в дома на Хан Шиу и отново конфискува паспорта й и акта за раждане. През следващите осем месеца тя е подложена на тормоз и многобройни „разговори“ с властите, но съумява да се справи с решителност.

Междувременно всеки ден Огдън ходи до китайското Министерство на външните работи с настояване да освободят Хан Шиу и да й позволят да се върне в САЩ, но китайските служители отговарят с презрение.

През август 1977 г. започват разговори по установяването на пълни дипломатически отношения между Китай и САЩ, текат усложнени преговори по отношение на американците, които все още живеят в Китай. „Впоследствие ме сложиха в кутия за сладкиши и я доставиха в САЩ“, шегува се Хан Шиу.

Скоро след завръщането си в Америка, тя започва да преподава китайски в американските външни служби към Министерството на външните работи.

Директорът на академията не е доволен, защото служител от министерството на външните работи му е казал, че „трябва“ да я назначи. Затова той настоява да я интервюира лично.

Когато тя се среща с него, той я поглежда внимателно, след което очите му се пълнят със сълзи. „Познах те! Заедно със жена ми и сина ми те отведохме в Китай. Най-после се завърна. Разбира се, че трябва да те назнача.“

През пролетта на 1982 г. Хан Шиу се омъжва за свой студент от американската дипломация. Тя започва да пише през същата година и понастоящем е известен автор с 30 издадени книги. Живее в малък град близо до Националното гробище Арлингтън във Вашингтон, където е погребан баща й.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!