Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Ли Донг

Проф. Ли Донг през 2008 г. в подкрепа на предолимпийския Огън за човешки права по маршрута му през Нова Зеландия ( Epoch Times)

Какво НЕ СЕ е променило в Китай?


Анализ на китайската еднопартийна диктатура

„…Голям брой млади и не толкова млади хора в Китай днес не знаят какво е представлявала Културната революция и много млади хора не знаят за кръвопролитието на пл. „Тянанмън“ в Пекин само преди 20 години. Вместо това, вследствие на просмукващата се пропаганда, мнозина в Китай вярват в непогрешимостта на ККП и нейното изключително, едва ли не божествено право да управлява…”


Преди 60 години Китайската комунистическа партия (ККП) идва на власт след кървава гражданска война и установява „Народна Република“ Китай. ККП успява да спечели гражданската война поради разочарованието на повечето китайци от законното правителство на Kуоминтанг - един корумпиран и недемократичен режим - и дава чудесни обещания.

Две от тях са особено примамливи: обещанието за поземлена реформа, отправено към селяните, съставляващи над 80% от населението; и обещанието за демокрация, отправено към по-образованите градски жители. Какво стана с тези две обещания?

Поземлена реформа и глад

Веднага щом ККП поема контрола над Китай, тя въвежда поземлена реформа в цялата страна. Това е насилствена кампания, която избива милиони представители от по-висшето съсловие и унищожава цялата земевладелска класа. Но пък селяните си получават земята, нали така? Грешен отговор. Поземлената реформа едва е приключила, когато ККП стартира своята селскостопанска кампания за колективизация на земята в съветски стил.

Селяните са принудени да отдадат новопридобитата си земя на селскостопански кооперативи и народни комуни, което бележи началото на техните 30-годишни социалистически премеждия; между 1959 и 1962 г. поне 36 млн. селяни умират от гладна смърт в повсеместен глад, обхванал цялата страна. Този най-лош глад в човешката история е причинен изцяло от побъркания икономически авантюризъм на Мао Дзедун, наречен „Големият скок напред“. Ето защо е доста основателно да се твърди, че обещанието за поземлена реформа е една голяма лъжа и че ККП е измамила китайските селяни.

А обещанието за демокрация?

Обещанието за демокрация - лъжа

Проучване на китайската история след 1949 г. показва, че това е още една голяма лъжа, с която ККП мами китайския народ, който й е вярвал и я е подкрепял в борбата й за вземането на властта. Интересно е да се отбележи, че когато правителството на Народна Република Китай се сформира през 1949 г., то включва някои формални политически фигури, които не са членове на ККП.

Трима от шестимата зам.-министри на страната не са членове на партията. Всички те обаче изчезват от сцената без много шум, докато през 1956 г. всеки зам.-министър е член на ККП – дори и формалните играчи вече не се толерират.

Днес един повърхностен преглед на управленческите структури на Китай би показал, че Китай притежава т. нар. суперструктура на една модерна държава – тя има законодателна, изпълнителна власт и дори съдебна система, подобно на САЩ.
Нека обаче разгледаме по-отблизо всяка една от тях.

Истинските притежатели на властта

Законодателната власт е наречена „Народен конгрес“, който западните журналисти любезно наричат „китайския парламент“. Членовете на този т. нар. парламент, или делегатите на Народния конгрес, обаче, не са избрани от народа. Всъщност те изобщо не са избирани. Следващия път, когато срещнете китаец, попитайте го кой е неговия делегат в Народния конгрес.

Помолете го да назове името на този човек. Уверявам ви, че ще видите празно изражение на лицето му, все едно сте го попитали за името на неговия банкер на луната или на Марс. Всички делегати са внимателно подбирани от ККП от името на народа, без да се допитва до него, и повечето хора са достатъчно благоразумни, за да знаят, че не е тяхна работа кои са делегатите.

Мнозинството от делегатите са партийни и правителствени служители. Останалите са знаменитости като филмови звезди, олимпийски медалисти, изтъкнати академици или успешни бизнесмени, доказали лоялността си към партията. Да си делегат в Китайския народен конгрес е като да си в списъците за кралски почести в Нова Зеландия. Това е до голяма степен церемониална роля.

Китайският парламент се свиква само две седмици годишно. Как е възможно законодателните програми на такава огромна и сложна държава като Китай да се решават в рамките на само две седмици? Сам по себе си този факт разкрива истинския характер на Народния конгрес – а именно, клише и впечатляваща демократична маска.

Политбюро

Изпълнителният сектор на китайското правителство е Държавният съвет, ръководен от премиера. Настоящият китайски премиер е едва под номер три в йерархията на ККП, а важните политически решения по държавните дела се взимат от деветчленния Постоянен комитет на Политическото бюро на ККП (Политбюро), истинският властови център на държавата. Задачата на Държавния съвет е да прокарва решенията и директивите на Политбюро.

Всички правителствени отдели получават инструкции от съответен клон в Политбюро на ККП. Например Министерството на външните работи (МВнР) е под директното ръководство на „Ръководната група по външните работи“ към Политбюро на ККП. МВнР е само лицето и изпълнителният орган, докато Ръководната група по външните работи към Политбюро на ККП отговаря за китайската външна политика и за решенията по главни въпроси от международните отношения.

Китайското Министерство на националната отбрана е просто лице на Военната комисия на ККП, която е действителният китайски аналог на Пентагона във Вашингтон, вместо Министерството на националната отбрана. Между другото, човекът, ръководещ и Ръководната група по външните работи, и Военната комисия на ККП, е генералният секретар на ККП, Ху Джинтао (Hu Jintao), който е и президент на страната.

На всяко управленско ниво виждаме сдвоения път на партия и правителство, като правителството е подчинено на партията. Номер едно, или истинският началник на всяка една китайска провинция, например, не е губернаторът на провинцията, а първият секретар на провинциалния комитет на ККП, назначен от 9-членния Постоянен комитет на Политбюро в Пекин.

Съдебните членове назначавани по партийна лоялност

Китай изглежда че разполага с напълно развита съдебна система с прокурори и съдии, но всички те са членове на ККП, назначени по критерий лоялност към партията.

Във всеки местен комитет на ККП има секретар, който е повелител на реда и закона в местността и свиква шефа на полицията, главния прокурор и главния съдия на събрания, за да дава нареждания и да прокарва решенията на комитета на ККП по важните случаи. На езика на спорта това би означавало, че всички в съдебната структура са от един и същ отбор и с един и същ треньор. Независимата съдебна система е абсолютно несъществуваща и напълно невъзможна при еднопартийната диктатура.

Колкото и важен да е контролът на държавния апарат, той не е решаващ за управлението на ККП. Определящ е контролът на въоръжените сили и пропагандната машина или, на езика на ККП, оръжието и перото. В известен цитат Мао Дзедун инструктира: „Оръжието и перото – на тях разчитахме за спечелването на властта в цялата страна, на тях разчитаме и за поддържането на властта.“

Абсолютен контрол чрез въоръжените сили

Източникът на властта на ККП лежи в абсолютния й контрол над огромните въоръжени сили на Китай. В съответствие с известните думи на Мао, „политическата власт израства от дулото на оръжието“, и на партийния принцип, че „партията командва оръжието“, ККП прави всичко възможно, за да подсигури, че китайската Народноосвободителна армия (НОА) действително е „партийна армия“.

В китайската конституция е записано, че НОА трябва винаги да е под директното командване на ККП. Както знаем, партийният шеф, наречен „генерален секретар“, Ху Джинтао, е председател на Военната комисия на ККП и автоматично е главнокомандващ на всички китайски въоръжени сили. Като такъв, той лично назначава всеки генерал или адмирал в НОА. Също така непрекъснато се декларира, че НОА притежава двойната функция за национална отбрана и поддържане на вътрешния ред. Всякакви приказки за национализация на въоръжените сили са ерес и са наказуеми със затвор.

Тъй като ККП печели властта чрез насилствена гражданска война, НОА се радва на специална и привилегирована позиция в партийната организация. Тя е действителната силова база на ККП и като такава е цитаделата на политическия консерватизъм. Високопоставените военни позиции са запазени за децата на лидерите на ККП и най-висшестоящите чиновници, които са починали или живи. Те са готови по всяко време да се впуснат в действия за „поддържането на реда и закона“. Армията е най-голямата спирачка пред оспорването на партийния монопол на властта, при това крайно ефективна.

Докато НОА е възпираща сила, добре екипираната Народна въоръжена полиция (НВП) и регулярните полицейски сили са налице за поддържането на ежедневния ред.

Поддържане на реда чрез контрол над съзнанието

Ако кажем, че НОА, НВП и редовните полицейски сили поддържат физически контрол над населението, то партийните отдели по пропагандата се опитват да контролират съзнанията на хората. Днес Китай има над 2000 вестника, 9000 списания, 2000 телевизионни канала, както и 450 радиостанции, но всички те, без нито едно изключение, са под бдителното око на пропагандния отдел в Пекин или на провинциалните пропагандни отдели.

Пропагандните ръководители на ККП издават ежедневни инструкции относно какво може или не може да бъде отразено и как да се отразяват чувствителни въпроси. Ето един пример: На 4 юни всяка година има голям обществен митинг в Хонконг за почитане паметта на загиналите в кръвопролитието на пл. „Тянанмън“ през 1989 г. и за отправяне на искане за демокрация в Китай. Това е най-голямото политическо събиране за територията, посещавано от няколко десетки хиляди граждани, но непосредствено зад граница няма нито дума за него в китайските преса, радио или телевизия.

На 1 юли 2003 г. половин милион хонконгски граждани провеждат солидна демонстрация с иск за демокрация, но от другата страна на границата в континенталните китайски медии цари каменно мълчание. Обикновените китайци просто не знаят, че тези събития се случват, защото партията решава, че не е удобно народът да знае за тях. Вместо това хората в континентален Китай са постоянно „захранвани“ с небивалици като как „патриотичните“ хонконгски магнати милиардери обичат своята „социалистическа“ родина.

Журналистите, които се отклоняват от партийните инструкции, са отстранявани от работа или дори хвърляни в затвора. Според доклада на „Амнести Интернешънъл“ от 2008 г. за състоянието на световните човешки права, „за около 30 журналисти се знае, че са в затвора, и поне 50 души са били в затвора за публикуване на възгледите си в Интенет. Хората често са наказвани просто заради посещение на забранени уебсайтове“.

Прекрояване на училищните учебници

Партийните отдели по пропагандата контролират също какво се преподава в китайските училища и какво – не. Политическото обучение под формата на хвалебствени песни за ръководството на ККП е задължително за всеки по-малък ученик, а за завършващите училище – изпит, който трябва да бъде взет. След кръвопролитието на пл. „Тянанмън“ през 1989 г. върховният лидер и дългогодишен колега на Мао, Денг Сяопинг (Deng Xiaoping), заключава, че причината за продемократичното движение е била в занемареността на политическото образование.

В последвалите месеци и години са компилирани нови учебници, изтъкващи славата на ККП, пропускащи неудобни истини и замазващи много от т. нар. „грешки“, допуснати от партията. Това т. нар. патриотично образование се разпростира отвъд училищата, за да включи телевизията, филмите и новинарските медии.

Всичко това има сериозни последствия. Съвременната китайска история се пренаписва, докато участниците и свидетелите на събитията са все още живи. Много хора на средна възраст не знаят, че преди 50 години най-лошият глад в човешката история се е случил в Китай и е отнел поне 36 млн. живота; още по-малко знаят за антидясната кампания, причинила над 20-годишни неизказани страдания на половин милион души от каймака на китайското общество.

Голям брой млади и не толкова млади хора в Китай днес не знаят какво е представлявала Културната революция и много млади хора не знаят за кръвопролитието на пл. „Тянанмън“ в Пекин само преди 20 години. Вместо това, вследствие на просмукващата се пропаганда, мнозина в Китай вярват в непогрешимостта на ККП и нейното изключително, едва ли не божествено право да управлява.

Промиване съзнанията на поколенията, контрол над религиите

„Управление на сетивата“ може да е термин, създаден от американското министерство на отбраната, но то е умение, в което ККП е майстор. Резултатът е, че съзнанията на цели поколения китайци са промити. Това според мен е голямата загуба за китайската нация.

Нищо в контрола на ККП над съзнанията на китайците не е по-странно от религията. Китай е единствената държава в света, чието правителство включва Бюро по религиозните въпроси. Бюрото надзирава дейностите на всички вероизповедания. На вярващите се позволяват богослужения единствено в ратифицирани и контролирани от държавата църкви и храмове. Всяка религиозна организация, която ККП намери трудна за контролиране, е подлагана на безмилостно преследване. Кървавите репресии срещу Фалун Гонг са добър пример за това.

Патриархалният авторитаризъм е дълбоко вкоренен в китайската култура. Китайската дума за „страна“ или „държава“ е съставена от двете идеограми „гуо“ и „джия“, означаващи „държава“ и „семейство“. Държавата е управлявана като семейство, където управляващите са родителите, а народът е децата. Подобно на „татко знае най-добре“, управляващите вземат решения за хората – от това, какво да знаят, до това колко деца може да има една двойка. Хората нямат граждански права, нито свобода на словото или сдруженията, и участието им в обществени дела е тясно контролирано.

От друга страна, точно като отговорни родители, добрите управляващи трябва да се погрижат хората да са нахранени, облечени и защитени. И именно широкомащабните усилия за подпомагане и огромните социални проекти са това, което оправдава авторитаризма.

Проблемът с патриархалния авторитаризъм е, че управляващите не са истински родители на народа. Впоследствие те стават не изцяло загрижени за добруването на народа, както обикновено правят истинските родители по отношение на доброто на децата им. Вместо това, с необяснена и неограничена власт в ръцете си всички китайски управляващи са били корумпирани, изцеждайки кръвта от народа с цел натрупване на богатства за собствените си семейства.

Партийци трупат богатства, народът мизерува

Служителите на ККП поставиха нов рекорд по натрупано от тях богатство за сметка на народа. Извършено от китайски изследователи проучване отпреди 2 години показа, че приходът на партийни и правителствени служители е между 25 до 85 пъти повече от този на хората от провинцията.

Днес ККП е изоставила комунистическите идеали за обществена собственост и равноправно разпространение на богатството и продължава да се надсмива над универсалните ценности на демокрация, човешки права и законово управление. Партията е значително лишена от ценности. Нейните действия са направлявани от недодялана форма на социален дарвинизъм.

Социалният дарвинизъм започва да се радва на голямо внимание сред китайската интелигенция в началото на 20-ти век. Той е бил използван за обяснение на това, защо западните сили са били способни да подчинят други земи (като Китай) и същевременно е аларма за китайския народ да прави всичко възможно да направи страната си силна, така че тя да оцелее и да процъфтява.

Убивай или ще бъдеш убит“

Преживяното от Китай през 20-ти век подсилва националния консенсус за важността от безмилостна конкуренция за икономическа и политическа власт. Всяко китайско дете е заставяно да научи Маовото предупреждение: „Ако си назадничав, ще те бият“. От което следва, че ако са ви били, това вероятно е защото сте слаби и безполезни (и следователно можете да вините само себе си).

И обратното, ако сте силни и влиятелни, можете с пълно основание да биете другите. Мао учи последователите си и че когато човек се изправи срещу противник, въпросът е дали да убиеш или да бъдеш убит. ККП играе само игри с точно пресметнати печалба и загуба. Именно в този социално-дарвинистичен дух Денг Сяопинг инструктира: „[Икономическото] развитие е над всичко останало“. Което означава икономически растеж на всяка цена, дори да доведе до зейнала и все по-разрастваща се пропаст между богати и бедни и необратима екологична деградация.

Днес настроенията за социален дарвинизъм са примесени с популярен национализъм, базиран на вярата в оцеляването на най-годните и появил се като резултат от амбицията за заемане мястото на САЩ като доминантна сила – първо в Азия, а после и в света. Национализмът е все по-често използван за запълване на вакуума, породен от изоставянето на комунистическата идеология от ККП.

Рос Терил, водещ световен китайски експерт, казва следното: „В безмълвно признание на слабостта на своята система от вярвания, партията-държава, за да избегне смъртта си, надяна евтината маска на национализма.“ („Новата китайска империя“ / The New Chinese Empire, стр. 154). Сега патриотизмът се оценява като добродетел No1 в книгата на ККП. Преди повече от 200 години д-р Самюъл Джонсън казва: „Патриотизмът е последното убежище на негодниците“. Колко вярно!

Благодаря за вниманието.

Проф. Ли Донг ( Li Dong) е пенсиониран китайски академик, преподавал в университети в Китай, Великобритания, САЩ и Нова Зеландия.


Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!