Следвайте "Буднаера" в Телеграм
John Young, Epoch Times
Китайската политика за едно дете и кризата с грижите за възрастните хора
Първото поколение от единствени деца в континентален Китай наближава 30-годишна възраст. Със застаряването на китайската нация се надигат предизвикателствата с грижите за възрастните, лягащи на плещите на твърде малко хора…
Неотдавнашна Интернет публикация, разпространена на почти десет хиляди китайски уебсайта, изразява настроението на родените след 1980 г., които са единствени деца в семейството:
„Бремето от грижите за възрастните е като огромна планина на гърба на всяко дете в семействата с по едно дете. В детството ни се радвахме на най-неотклонното внимание на родителите ни. Но като зрели хора сме карани да страдаме най-много. Когато сме в 30-те и 40-те си години, родителите ни ще са доста възрастни и ние ще станем най-изтощената група хора на тази планета.“
 |
| Възрастна жена се храни в дом за стари хора. Китайската политика за едно дете и застаряването на нацията повишават недостига от грижи за възрастни хора. (Getty Images) |
В края на 2009 г. 12,5%, или над 167 млн. китайци, са били над 60-годишни, а приблизително 19 милиона – над 80-годишни.
Около 9,4 млн. души не са разполагали със средства, за да се грижат за себе си.
Поради прокарването на политиката за едно дете преди 30 години, сега много семейства имат само едно дете, двама родители и по двама баби и дядовци.
Без държавно финансирана социална система за грижа за възрастните хора, китайските семейства по традиция се уповават на своите деца и внуци за подкрепа на стари години. Днес това поставя тежък товар на плещите на единственото дете в семейството, от което се очаква да осигури емоционален комфорт, физическа и финансова помощ – понякога и на общо 6 души.
В допълнение младите често са принуждавани да търсят работа в други градове, оставяйки болните си родители или баби и дядовци без никой, който да се грижи за тях.
Проучване на Китайския изследователски център по застаряването (China Research Center on Aging) показва, че почти половината от възрастните в градските региони не живеят с децата си. Дори в провинциалните части съотношението е почти същото – приблизително 40%.
Много родители са стресирани колкото децата си от небалансираната семейна динамика и често не искат да ги обременяват, когато се разболеят. В резултат на това може да страдат от самота и да понасят физически трудности.
Г-н и г-жа Уанг, пенсионирана двойка от провинция Хубей (Hubei), живеят сами. Те имат две дъщери. Едната се е преместила в Шенджен (Shenzhen ) по работа и има семейство, което да поддържа. Другата живее зад граница и рядко може да ги посещава.
Г-н Уанг разказва, че се тревожи да не се разболее, тъй като здравето му не е добро и е претърпял операция на сърцето преди няколко години. Въпреки че дъщерята от Шенджен имала възможност да идва на гости, тя можела да остане само за около месец.
Г-жа Шу е в 70-те си години и живее сама в провинция Джянгши (Jiangxi ). Съпругът й е починал преди две години и синът й, единственото й дете, живее в Канада. По думите й с годините й става все по-трудно да се грижи за основните си нужди, включително и пазаруването. Единственото, което очаква, е телефонният разговор със сина й всяка седмица.
Недостиг на учреждения за грижа за стари хора
Според статия във в. Changjiang Daily проучване по въпроса с грижите за стари хора е показало, че 60% от интервюираните не са искали да зависят от децата си. Някои градски жители са се оттеглили в домове за стари хора. Но настоящата нужда от такива домове далеч надвишава броя на наличните.
Тянжин (Tianjin) е разположен в североизточен Китай и е един от най-големите градове в страната. Там 306 агенции за социални услуги предлагат 26 423 легла за стари хора, докато възрастните хора с увреждания са над 100 000. По думите на човек от персонала на правителствено ръководен дома за стари хора, средният период на изчакване е над 2 години. Там могат да приемат хора само когато вече приетите напуснат или починат.
Тянжин е само един пример. Същата ситуация важи за всички големи Китайски градове.
През последните години пилотни програми за настаняване на стари хора се изграждат в Пекин, Шанхай, Тянжин и други големи градове. Но свързаните с тези програми социални услуги са все още неадекватни за нуждите. Само 55,1% от възрастните хора в градовете и 8,2% от тях в провинцията живеят в региони, покрити от програмите за подпомагане на възрастни хора „от врата до врата“.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!