Следвайте "Буднаера" в Телеграм

mamkamu.blog.bg

Паметникът на Съветската армия и унижението на един народ

Почти във всички световни туристически справочници за София Паметникът на съветската армия неизбежно фигурира, като едно от местата, които обезателно трябва да се посетят в тоя град. Българска туристическа забележителност, `дет се вика! Това е така, защото той не привлича толкова с художествената си стойност, издържана в тип сталински класицизъм, колкото с мащабите си –това е най-големият монумент в София. И като такъв той може да бъде подминат единствено от слепец.

За съжаление най-големият паметник в нашата столица не е на някой български цар или поне на основателят на държавата, не е дори на славната българска войска, не е и на някой наш голям генерал, държавник или писател. Не! На пъпа на столицата ни стърчи шмайзер на съветски войник, чиято азиатска армия донесе половинвековно робство на източната част от Европа преди повече от 60 години.

И въпросът да го има или да го няма този мастодонт тук не опира до това, дали творението е един символ на чужда сила или не, а по-скоро до това, че тази сила остана тук и управляваше страната ни в продължение на десетилетия, чрез своите „български” представители, доунищожавайки срамежливите зародиши на демокрация, току що подали стръкове над българското политическо тресавище. Така шмайзера отгоре се превърна в творение, което да напомня на българите срама от това, че 50 години те бяха де факто част от една човеконенавистна система.

Примерът с Паметника на тази армия във Виена, който апологетите на комунизма и Русия повтарят в сякаш мантричен транс е едва ли подходящ за пример в нашия случай. В част от Австрия съветските войски поседяха-поседяха и си отидоха и за това австрийците след това живяха свободно. Именно, защото Съветската армия си тръгна от там! А не, защото остана! В този смисъл австрийците имат, за какво да благодарят на комунистическа Русия, че ги отърва от лапите на нацизма и че след това си тръгна от тяхната територия.

Съветската армия, обаче остана на Изток и там всички знаем, какво се случи. Там където минаха войските на западните съюзници обаче се установи свободно управление, дори в на териториите на техните вече бивши врагове и всички знаем, какво се случи и там. За съжаление тук в България руснаците, нямаше нужда даже да остават –техните български слуги успешно играеха ролята на окупационна армия в продължение на 50 години, водейки геноцид против собствения си народ, избивайки икономическия и интелектуален елит на нацията и потъпвайки даже най-елементарните човешки свободи, каквито дори прадедите ни по Турско са имали.

За чуждите паметници в България много може да се говори и още повече да се спори. Но нека погледнем към един друг такъв, отново в пъпа на София. Паметника на Цар Освободител, който е на двестатина метра от първия. Той отново е посветен на чужда за нас сила и в това спор няма. Но събитието Освобождение е именно с това забележително в нашата история, че наистина роди една независима държава и ни освободи от Османското владичество, без да ни вкарва под друго такова. За това, независимо от първоначалните имперски планове на царска Русия, ефектът е бил наистина Освобождение за нас, за разлика от 1944-та, когато от една полузависима държава България се превръща в една чиста колония на Комунистическа Русия. В този смисъл паметникът на Цар Освободител не ни унизява никак, като нация и едва ли трябва да бъде бутан, както вече се чуват тук-там някои гласове. То не може само бутане наред...

Преди няколко дни откриха паметник на Петя Дубарова в Бургас. Височината  му е точно 3 метра. И не е нужно да е по-голям. Преклонението пред някого не се измерва с големината на паметника му, а с мястото, което той заема в сърцата на хората.

И понеже аз знам, че Съветската армия не заема място в ничие сърце на човек с нормално функциониращ мозък, то се чудя, какво прави още тоя паметник там и как за двайсет години не се намери достоен българин, който да го взриви за да измие срама на всички нас. Отговорът го знам, но той е предмет на един много дълъг разговор за психологията, нрава и цивилизационния избор на нацията ни като цяло и в частност на онези, които се опитват, засега успешно, да подменят моралът на хората с криво разбрана толерантност към злото.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!