Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Цената на златото или история на допинга в ГДР

Хайди Кригер преди и Андреас Кригер сега.

Обединена Германия наследи много шампиони от Изтока, които чупеха рекорди не само на пистата, но също и в употребата на стероиди. Над 20 години по-късно германците научават за какво е ставало дума.

Катрин Крабе бе призвана да победи на олимпийските игри през 1992 г. Най-добрата спринтьорка от ГДР вече имаше златен медал на 200 метра от световното за младежи и девойки през 1988 г. Когато Берлинската стена падна, западногерманците побързаха да я припознаят като своя. Само че един ден се появи проблем с урината й, а малко след това даде положителна проба за забранен стимулант. Това сложи началото на края й.

Историята на Крабе в много отношения е емблематична за обединена Германия. Имаше големи надежди, че спортът ще играе специална роля, тъй като това на практика бе единствената сфера, в която ГДР имаше водеща позиция спрямо западния си съсед. На хартия тренировъчната програма на спортистите в Източна Германия бе най-добрата в света. Това донесе 102 медала от олимпиадата в Сеул през 1988 г. срещу едва 40 за много по-голямата ФРГ. Очакваното обединение създаде еуфория и от двете страни на Стената. Източногерманците се гордееха със своя спортен елит, докато западняците щяха да се радват наготово на шампиони…

Мечтите за слава обаче бързо изчезнаха, когато започнаха разкритията в ГДР. Първо се оказа, че много спортисти и треньори са били агенти на тайната полиция ЩАЗИ, но по-силният удар дойде от признанието за систематичното използване на допинг. Дори днес немският спорт още живее в сянката на срама на ГДР. Жертвите на допинга се борят в съда, за да получат компенсации, докато някои от бившите им треньори продължават да работят с настоящето поколение спортисти. Малко преди старта на световното първенство по атлетика в Берлин имаше акция за реабилитирането на петима треньори, които са били замесени в допинг-афери.

Официалното им оневиняване обаче не може да се сравни с влиянието на допинга върху живота на някои от спортистите. Хайди Кригер, която спечели златото на гюле на европейското първенство в Щутгарт през 1986 г., е най-яркият пример. Днес тя е мъж и се казва Андреас. Кригер е една от официално признаните 193 жертви на допинга. Гълтала стероиди още от тийнейджърка, тя стигнала до извода, че няма друг избор, освен да си смени пола. Когато разказваше за преживяното, тя заяви: „Треньорите и спортните доктори в ГДР си мислеха, че могат да се правят на Господ”.

Един от хората, които са в основата на всичко това, е д-р Манфред Хьопнер. Днес той е пенсионер и прави всичко възможно да избяга от медиите, от обществото и от случайна среща с Хайди Кригер. Като заместник-директор на медицинската лаборатория в ГДР той е бил един от архитектите на допинг-системата. Тя включва небезивестните сини хапчета „Орал Туринабол”, които са давани на около 100 000 спортисти в периода 1974-1989 г.

За 11 олимпиада спортистите от ГДР спечелиха 519 медала, 192 от които златни. В пика на комунистическия режим тогавашният генерален секретар на Социалистическата партия Валтер Улбрихт нарича спортистите „нашите дипломати в екипи”. „Войници в спортни облекла” би било по-точно определение.

Около 8000 треньори, които са се възползвали от харченето на годишния бюджет от 400 милиона марки през 1989 г., са работили неуморно, за да произведат суперчовешки резултати. Част от щедрия спортен бюджет е бил за т. нар. „Държавен план 14,25” – кодово име за секретна програма за разработването на нови и по-ефикасни допинг-техники. В опитите са използвани треньори и учени от най-различни области.

Когато Стената пада на 9 ноември 1989 г., почти никой не е знаел за истинската същност на спорта в ГДР. Заедно с обединението идва нуждата от съвместни действия на двете администрации: източната, която е ориентирана към върхови резултати, и западната, която държи и на масовия спорт.

Въпреки че двете организации имат радикално различни подходи, сливането става бързо и с минимум нерви. Бившият канцлер Хелмут Кол обявява, че това се прави, „за да се задържи високото ниво” на спорта в бившата ГДР. Докато Бон, който тогава е столица на Германия, мечтае да стане нова спортна суперсила, истинското състезание е в Берлин. Там започва битката на тези, които са искали да разберат истината за спортната медицина в ГДР, срещу онези, които опитвали да прикрият доказателствата за широкоразпространеното използване на анаболни стероиди.

Унификацията води до постепенно унищожаване на допинг-системата. След падането на Стената спортните федерации са изправени пред дилемата: да оставят кучетата да лаят или да преследват тези, които са отговорни.

През 1991 г. шефовете на Германския спортен съюз препоръчват уволнението на всички треньори, които „не могат да намерят доказателства, че не са участвали в организираната допинг-схема” в бившата ГДР. Кой обаче трябваше да провери треньорите? Всъщност, шефовете нямат интерес да упорстват в търсенето на истината. Същото важи и за ръководителите в индивидуалните спортове, които са доволни да ползват услугите на квалифицирани експерти от Изтока. Колкото до държавата – тя оставя чистката на отговорните организации в спорта. В резултат на това треньори, които са работили по престъпната схема, получават шанс да запазят работата си в плуването, ските, атлетиката.

Въпросът с тайната полиция също е поставен. През 1993 г. е решено, че миналото на шефовете в спортните федерации подлежи на проверка. Една от тях разкрива, че Хайке Дрехслер – любимка на Германия след спечелените два златни медала в Щутгарт, е била сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима Скакачката. Като такава на нея е било плащано да шпионира съотборниците си – нещо, което Дрехслер отрича и до днес.

Голямата промяна на общественото мнение за историята на германския спорт идва след публикацията на книгата „Допинг документи” през 1991 г. Някъде по това време Хайди Кригер вече се е оттеглила от спорта и живее в Берлин. Признава, че я спохожда „натрапчивото чувство, че е мъж”. От книгата Кригер научава за пръв път за употребата на „Орал Туринабол”, за допинг-системата, за „План 14,25” и за специалния „хормон Хайди”. Като част от плана да натрупа маса, веднъж треньорите й дали два пъти по-голяма доза тестостерон, който нормален мъж би произвел за 29 седмици! „Допинг документи” отвява всички съмнения за източногерманския спорт и кара хората да се чудят дали успехите не са просто една голяма лъжа. В последвалите съдебни дела, започнали през 1998 г., треньори, доктори и учени са признати за виновни и получават условни присъди. След първата вълна от присъди обаче ентусиазмът да се разкрие истината докрай стихва. Например Манфред Хьопнер е осъден условно за нанасяне на телесни вреди.

Комисията „Щайнер”, която трябва да завърши случая през 2008 г., не успява да разреши доста проблеми. Например треньорът на петобойците Клаус Баарк е оправдан. Той прави публично обръщение до Германския олимпийски комитет, в което твърди, че никога не е давал допинг на състезателите си. Позволено му е да участва на олимпийските игри в Пекин. Неотдавна обаче той смени тона и призна, че е участвал в допинг-схемата, изразява съжаление и праща извинително писмо… Колко ли други има като него?

По сп. Шпигел

Източник/ци: e-vestnik.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!