Скритите победи на протеста

Скритите победи на протеста

Колаж от Фейсбук 

Автор: Георги Георгиев

Решението на Бойко Борисов да стои докрай на власт е най-сигурният симптом за политическото му сгромолясване. За да съхрани премиерския си пост с още няколко месеца и да не допусне формирането на правителство на Румен Радев, министър-председателят все повече се превръща в най-мразеният човек в държавата. Нещо, което е ново и за него, и за България. Въпросът е защо го направи. Поведението му изглежда толкова по- нелогично, ако се вземе предвид цялата му управленска кариера през последните 15 години. През които той винаги се е стремял да играе ролята на добрия и никога не си е и помислял да дразни преднамерено обществото. На което се дължи и политическото му дълголетие. Колкото и платените анализатори да се опитват да отвлекат вниманието ни в посока, че протестът не е породил никаква алтернатива, факт е, че той сведе до минимум шанса управлението на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един грамаден резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.

Изоставяйки печелившата си стратегия, Борисов не успя да формулира смислена обосновка на новото си държание. Напускайки полето на видимото и рационалното, той сам даде простор за развихрянето на всевъзможни слухове относно скритите му зависимости и интереси. Различните хипотези често се изключват една друга, но общото между тях е, че премиерът е изобразяван все в положението на заложник. Ту в ръцете на Путин, пред когото ще отговаря с главата си за строителството на "Турски поток", ту е хванат в мъртва хватка от Пеевски и Гешев, а по-безобидните версии го представят само като играчка в ръцете на собствения му партиен апарат или в ръцете на коалиционните партньори.

Независимо от източника на мотивация, инатът на Борисов внася все по-голямо напрежение в обществото. Показателни в това отношение са не мащабите на протеста, а промяната в електоралните нагласи. Те са резултат колкото на случващото се в Триъгълника на властта, толкова и поради неадекватното поведение на министър-председателя.

От така рекламираната харизма на Борисов вече не е останало почти нищо. Нещо повече, нейните руини се превръщат в хранителна среда за появата на нови политически субекти и нов тип политическо общуване. Пред очите ни изниква една нова обществена среда, чиято отличителна особеност е отхърлянето на модела на управление на Борисов и ГЕРБ. Управляващите са подложени на процес на дамгосване, който ги превръща в аналог на Доган и ДПС. 

Колкото и платените анализатори да се опитват да отвлекат вниманието ни в посока, че протестът не е породил никаква алтернатива, факт е, че той сведе до минимум шанса управлението на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един грамаден резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.

За да се роди така очакваната голяма политическа алтернатива, е нужно протестът да постигне един междинен резултат - да ограничи електоралната подкрепа за ГЕРБ до най-твърдото му ядро от привърженици, като максимално усили анти-ГЕРБ настроенията сред избирателите. За целта е необходимо протестът да не позволи фокусът му да бъде изместван извън фигурата на Бойко Борисов. Каквито опити се правят многократно. Включително чрез неадекватното поведение на ПКП.

Една от най-често забравяните истини е, че Борисов е медиен продукт, формиран и изграждан в продължение на 15 години. Деструкцията на неговия имидж изисква също продължителна и усърдна работа. Не просто като сила на фактите, но и като продължителност на тяхното звучене. 

Прекалено дълго ни облъчваха с посланието каква незаменима и харизматична личност ни управлява и за мнозина е трудно да освободат съзнанието си от натрупаните в него дебели пластове с лъжи. 

Протестът обаче съумя да провокира радикална преоценка на политическите ориентации на множество хора. И продължава да работи в тази насока. Разбира се, ГЕРБ ще запази твърдото си електорално ядро, но ако повечето българи започнат да се отнасят към лидера им от гледна точка на видяното и чутото от снимките и записите, партията ще бъде трайно маргинализирана.

Управлението на Борисов винаги е било низ от скандали, от които той успяваше да се дистанцира или да прехвърли общественото недоволство към някой друг. Сега шансът на този протест е, че премиерът се намира в окото на бурята, притиснат е плътно към стената и няма никакъв полезен ход пред себе си. Той се провали и със смяната на ключови министри, и с предложения проект за нова конституция, и с подновените си излъчвания от джипа. 

Сега е в ход нова стратегия, която цели да „покрие“ Борисов, с надеждата, че освобождавайки медийното пространство от натрапчивото му присъствие, ще се внесе известно успокоение в страната и ще се съдзаде илюзията за нова реалност. Пробутват ни един вид алтернатива на огласявания сценарий за кабинет на ГЕРБ без Борисов.

И тук трябва да посочим следващата победа на протеста. Той „имунизира“ голямата част от обществото ни срещу герберските манипулации. Хората престанаха да слушат официозните версии за случващото се. Нетърпимостта спрямо опорните точки на управляващите достига нива, че скоро на цялата кохорта от придворни трубадури ще се наложи да последва примера на главатаря си и сама да ограничи медийните си изяви. 

Властта вече е принудена да се придържа само към версията, че смисълът на оставането и на власт е да бъде запазена стабилността в страната. Това е сламката, за която здраво са се хванали Борисов и ГЕРБ, за да съхраняват последните остатъци от легитимността на управлението си. В името на нея те ще повишават пенсии и заплатии и ще удоволетворяват всяко едно искане, което не съдържа думата ОСТАВКА.

Трябва да се признае, че тук протестът търпи определен неуспех. Липсата на масовост и на радикалност не му позволява да се превърне във събитие, на чийто фон всякакви приказки за стабилност и придвидимост да звучат нелепо. Неслучайно управляващата върхушка така се изплаши след събитията от 2 септември и нададе вой срещу проявите на насилие. Тя е наясно, че ако екцесиите бяха продължили и в следващите дни, измитането ѝ от властта ставаше неизбежно.

Организаторите и лидерите на протеста се подведоха по вопъла на герберите и също призоваха за успокояване на страстите. А истината е, че не прожектирането на филми на стената на Партийния дом, а фурорът на агитките и последвалото полицейско насилие вкараха България в глобалния телевизионен обмен и светът разбра какво се случва в България.

Но може би по-добрият вариант за обществото ни е Борисов да продължи да се влачи по корем до датата на редовните избори. Както е казано, каквото човек сам си направи, никой не може да му го причини. Е, президентът може да го побутна малко към пропастта с думите си за „свирепо“ служебно правителство, но страхът е възможно най-лошият съветник в политиката.

В този смисъл прави впечатление, че Радев няма никакво желание да прави стъпки за помирение с Борисов. Чувствайки се в по- силната позиция, президенът дори не дава ухо на намеците, че кабинеът може да си тръгне, ако на премиерът му бъдат дадени някакви гаранции или Борисов вземе участие в процеса на формиране на бъдещото служебно правителство.

Очевидно Радев се чувства доволен, че глупостта на управляващите не просто води до собственото им обезсилване, но и го освобождава от неприятната необходимост да поема отговорността за управлението на страната в задаващите се трудни зимни месеци. В този смисъл той ще продължи да се държи и говори крайно, защото това е печелившата му стратегия. Да плаши ГЕРБ колкото и с каквото може.

Колкото до подозрението, че отказът от оставка се дължи на стремежа на управляващите сами да организират изборите, това звучи повече като химера. Ако ситуацията продължи да се разива в досегашната си посока, ГЕРБ ще загубят толкова електорална подкрепа, че никакви изборни машинации не биха я компенсирали дори частично.

Не бива да се забравя, че за първи път пред Борисов ще стои задачата да спечели избори, които сам организира. Досега победите му винаги минаваха в условията на управление, в което той формално не участва. На него му бе максимално комфортно да влиза в битката от позицията на равнопоставен състезател, който доказва на терена, че е най-добрият. На редовни избори на Борисов много по- трудно ще му се удаде да отклони вниманието на хората от провалите на управлението си и да изтъква само позитивите.  

А и постоянно ще бъде изправен пред риска протестите да ескалират, да се стигне до по-мащабни сблъсаци, след които образът му тотално ще се срине. Той и в момента е на крачка да се превърне в олицетворение на корумпирания тиранин и сатрап и само огромният медиен ресурс, с който разполага, му помага да избегне подобна „слава“. Но скоро и този спасителен пояс ще се спука. Въпросът е само кога това ще се случи - преди или след изборите.

Като цяло равносметката от протеста е повече от позитивна. С избухването си той накара Борисов да заложи на своето его, а не на инстинктите си, с което бе зачеркнат моделът на политическото ни развитие от последните десет години. А с продължаването си протестът съгражда основите на новия ни политически ред. Дано бъде по-добър от отиващия си.  

https://glasove.com/

http://glasove.com/

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: https://glasove.com/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...