Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Марксистко-ленински режими

kalin-manolov.blog.co.uk

Това е откъс от книгата "Речник на масовите убийства" от немския изследовател проф. Гунар Хейнзон. Търся спонсор за издаването й на български.

В името на никоя идеология в човешката история не са извършени по- масови убийства от тези на режимите, свързани, изградени или подчинени на марксизма(съответно на научния социализъм). Дори на фона на ужасяващите факти за престъпленията на Хитлерова Германия, станали известни през 1945 и шокирали световната общественост, комунистическите еднопартийни правителства са извършвали 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими".

Окончателни данни за престъпленията на марксистко-ленинските режими все още няма. Най-подробна и научно аргументирана засега е информацията за СССР, според която от 1917 до 1991 там са убити 60 милиона души. Руски емигранти дават много по-високи цифри. Солженицин пише през 1974, че само жертвите в периода 1918-1956) са над 66 милиона. Френски автори обаче (Куртоа и др., 1997) посочват едва 35 милиона жертви. С досатъчно голяма доза сигурност могат да бъдат доказани едва 25 милиона жертви, съобщава малката група на професионално занимаващи се със сталинизма изследователи (по информация от научното работно заседание за изследвания на сталинизма, ГУЛаг и масовите репресии в Хамбургския Институт по социални изследвания, 1998).

Това отговаря точно на предполагаемото от Румел (1996, 82) т.нар. „rock bottom" минимално число от 24 063 000 жертви, която лесно може да се потвърди. При споменаването му учените бързат да отбележат, че не всички архиви са достъпни, че много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, че за много масови чистки и изкуствено създаден глад никога не са водени документи. С това приеманата от повечето изследователи долна граница на жертвите на съветския комунизъм се движи между 30 и 60 милиона.

И най-упоритите скептици днес не могат да оспорят минималните предположения относно броя на загиналите от масови убийства в СССР. За съжаление те не могат да бъдат категорично доказани и едва ли точното число някога ще се узнае. Тоталитарните режими, дошли и задържали се на власт чрез систематични масови убийства, държат в тайна и не дават пълен достъп до самата система от данни, което изключва

възможността да се узнаят истинските размери на престъпленията им.

Ето три нови статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими за сравнение:

A:
Изчисления за мега-убийствата на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война
СССР 1917-1987 61 911 000
НР Китай 1949-1990, вкл. Мао преди 1949 38 702 000
Червени Кхмери в Камбоджа 1975-1979 2 035 000
Етиопия 1974-1991 2 000 000
НР Виетнам 1945-1987 1 678 000
Северна Корея след 1945 1 663 000
НР Полша (вкл. депорт. убийства 1945) 1 400 000
Югославия на Тито 1941-1987 1 072 000
Чехословакия (вкл. депорт. убийства 1945) 238 000
Югославия на Милошевич 1990-1996 150 000
Сума: 110 841 000

* Според актуално изследване на историка Бекер (Becker 1998), в Китай жертвите през периода 1958-1961 са поне 20 милиона повече, отколкото в изводите на Румел.С това СССР и НР Китай се изравняват начело в класацията.

B:
Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими и революционни движения между 1917 и днес посредством всички техники на избиване без война според Куртоа:
НР Китай след 1946 (44,5 до 72 милиона) 58 000 000
СССР (без цифрите на Румел за жертвите в ГУЛаг) 35 000 000
Северна Корея 2 000 000
Червените Кхмери Камбоджа (1,3 до 2,3 милиона) 1 800 000
Aфрика (преобл. Менгисту/Етиопия 1974-1991) 1 700 000
Афганистан 1 500 000
НР Виетнам 1 000 000
Източна Европа 1 000 000
Латинска Америка 150 000
други 10 000
Сума: 112 160 000

C:
Мегамасови убийци (с над 1 милион жертви) през ХХ век (Марксистите са с курсив), след 1994 разширени от Хайнзон:
Йосиф Сталин * (СССР) 42 672 000
Mao Цзедун **
(НР Китай и револ. вр. преди 1949 ) 37 828 000
Адолф Хитлер
(Националсоциалистическа Германия) 20 946 000
Чан Каиши (Китай) 10 214 000
Владимир Ил. Ленин (СССР) 4 017 000
Т. Хидеки ( Япония 1941-1945) 3 990 000
Пол Пот (Камбоджа) 2 397 000
Менгисту Хайле-Мариам
(Етиопия 1977-1991) 2 000 000
Я. Кхан (Пакистан 1971) 1 500 000
Тито (Югославия и партиз. дв.) 1 172 000
* Жертвите на Сталин според различни историци са между 20 и 40 милиона.
** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би бил най-големият убиец на ХХ век.

Все още не е разбрано достатъчно добре (не само от широката общественост, но и от редица изследователи), защо марксистко-ленинистките режими са избивали хора в такива мащаби. Като обяснения диктатурата, тоталитаризма, деспотизма, лидерите-психопати и т.н., по-скоро демонстрират съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране на този факт, отколкото да осветлят характера на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това - или точно заради това!, не е възможно да отлагаме до безкрайност изясняването на най-фрапиращите демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Трябва да бъде направен поне един опит в тази насока. (Хайнзон, 1998).

Убийствата при при революционни акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите, относително лесно могат да бъдат разбрани. Те са вътрешно присъщи на всяка диктатура, съответно на всяка тоталитарна власт. Конкурентният елит се елиминира, всяка заплаха за режима подлежи на унищожение. Държащите на произхода си национални малцинства се депортират или избиват на място. Така мотивираните масови убийства всяват достатъчно страх сред мнозинството живеещи в такива режими, за да пресекат всяко желание за съпротива.

Към жертвите, нужни за поддържането и опазването на властта, трябва да се прибавят и жертвите от собствения идеологически лагер, които са възнамерявали по друг път да стигнат до властта, или са целяли, замисляли и организирали поставянето на други личности на върха. Тези основания за демоцидни убиства също не са специфични само за марксистките режими.

Специфичното в революционния порив към унищожение при марксизма-ленинизма не е стремежът на лишени от наследство синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, да заеме привлекателни властови позиции. Специфична е увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на обществото и нацията.

Готовността на марксистите да убиват, за да дойдат на власт, е идеологически обоснована. Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо, бременно с ново общество ". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!