Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Корупцията е държавна политика II – Несанкционираните престъпления
(Обобщен анализ на легия „Българска анти-мафия” за правителствените чадъри над контрабандните канали, корупционните практики и безстопанствеността в агенция „Митници”)
Несанкционираните престъпления срещу акцизния режим като форма на социална политика
Корупцията е държавна политика І – Контрабандата – родена в социалистическото минало и възмъжала в демократичния преход
Известно е, че от средата на 2006 г. Агенция „Митници” иззе от НАП на законова база администрирането и събирането на вътрешния акциз. Публична тайна е, също така, че повече от половината от алкохолните напитки в страната се продават с фалшиви бандероли. Това означава, че за по-малко от половината от реализираните на пазара количества постъпват акцизи в републиканската хазна.
Схемата функционира по следния начин. Множество фирми, част от тях с репутация на големи данъкоплатци, поръчват нужното или по-малка част от действително нужното им количество бандероли, но облепват с тях между 20 и 30 % от търгуваните бутилки. Останалата част от количествата се облепват с фалшиви бандероли, които се произвеждат в Турция и се внасят през Капитан Андреево, а в по-редки случаи се внасят и като пощенски пратки.
След продажбата на количествата с фалшивите бандероли, съответстващата им бройка, получена от държавата, се връща с мотив, че не е осъществена предвидената търговска реализация. От Агенция „Митници” съставят протокол за унищожаване на истинските бандероли, чрез които не са извършени продажби, респективно на съответната фирма се възстановяват парите за акциза на уж нереализираните в търговската мрежа количества алкохол.
Според оперативна информация, „печалбата” се разпределя поравно между търговците и митницата.
Количеството на унищожените през 2007 г. от Агенция „Митници” бандероли и тяхната обща левова стойност представлява размерът на измамата, т.е. щетата за държавния бюджет. Неслучайно от митниците категорично отказват да съобщават данни за количеството на върнатите и унищожените бандероли. Това е информация табу, ревниво пазена в тайна.
Според криминалисти обаче, фискалните загуби от тази далавера през миналата година са в диапазона между половин и един милиард лева. Тази схема с акцизното източване на бюджета намери потвърждение и в официалната позиция на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас, официално изразена от тях в серия от прес-конферинции, организирани през миналата година.
Според тях, приходите от акцизи върху спиртни напитки, които държавата събира, не надвишават 15 %. Представители на браншовата организация се шегуват, че като не преследва престъплениятята срещу акцизния режим и техните автори, властта провежда социална политика, защото дава възможност на народа да пие алкохол на достъпни цени. На 21.02.2008 г., по време на дебата по внесения от опозицията вот на недоверие към кабинета, председателят на парламентарната група на Обединените демократични сили - Йордан Бакалов връчи на премиера Сергей Станишев сигнали за корупция в управлението.
Единият от материалите е анализ за измами и контрабанда в агенция "Митници", според който държавата губи 500 млн. лв. от нелегалната продажба на спиртни напитки. Основанията за тревога нарастват още повече, ако към тези умопомрачителни цифри се прибавят и загубите от контрабандата в петролния сектор.
В средата на февруари, на пресконференция на Българската петролна и газова асоциация, нейният председател г-н Андрей Делчев заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика, като загубите за държавата през миналата година са за над 200 милиона лева. Тези процеси не са неизвестни на специализираните правоохранителните органи, но съществува страх да се удари по крупните играчи в акцизната мафия без благоволение свише!
Не е трудно да се предположи, че в България властимащите не гледат с добро око на инициативи, които биха разкрили понякога твърде тесните им взаимоотношения с крупни фигури от престъпната диаспора.
В средата на миналата година генерал Ваньо Танов подаде оставка като шеф на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, която публично обоснова с обстоятелството, че в България съществува политически чадър над стоковата и акцизната контрабанда!
ТОЧНИТЕ ХОРА, НА ТОЧНОТО МЯСТО, В ТОЧНОТО ВРЕМЕ
Още като новоназначен директор, Асен Асенов разставя на възлови постове по всички нива от йерархията лица с нюх и склонност към комбинации и гешефти. Мнозина от тях са стар контингент на Икономическа полиция, НСБОП, НСС. Те са опосредстваната му връзка с подземния свят за целите на подялбата на печалбата от контрабандата. Ползват се с безрезервната му подкрепа. Дисциплинарни мерки срещу доверени нему лица Асенов неохотно предприема само след извършени арести за престъпления срещу митническия режим, пространно отразявани от средствата за масово осведомяване.
Специалните служби знаят, че Асен Асенов обслужва сенчестите групировки още преди да оглави българските митници. Замесен е в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера.
При първата - промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждовете.
При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А в действителност, в Обединени захарни заводи – Горна Оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от официално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби.
Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Печели собственикът на „фирите” - „Мултигруп”. Със сигурност са спечелили и внедрените агенти на частната корпорация в държавната администрация. На 29.05.2002 г.
Асен Асенов е назначен за Директор на Агенция „Митници” по лично настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Симеон Кобургготски.
Фалшифицирани са резултатите от проведения няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на тогавашния ресорен зам.-министър Гати Ал Джибури конкурс, излъчил за победител друг кандидат.
След като разбира, че е загубил в надпреварата за поста на митничар №1, Асенов незабавно заминава за Русе, за да посрещне завръщащия се по онова време от задгранична командировка Милен Велчев с оплакване, че не е спечелил конкурса и трябва да се действа изпреварващо спрямо предстоящото обявяване на името на победителя пред медиите.
За трите месеца временно изпълняващ длъжността директор на Агенция „Митници” след уволнението на Емил Димитров – Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко „полезен” може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници.
Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция „Митници” е приета и препотвърдена с пълно единодушие на яхта край Монако по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев – бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса – наркотрафикант и главорез, и разбира се Иван Тодоров Доктора – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.
КУХИЯТ РЪСТ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ КАТО ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ
Директорът на българските митници ще впише името си в аналите с политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи, целяща отклоняване на общественото вниманието от контрабандните скандали и корупционния климат в ръководеното от него ведомство.
Откакто Асен Асенов застана начело на българските митници през 2002 г., прес-службата на ведомството бе превърната в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените тези на директора за рекорди в събираемостта на митническите приходи. Асенов се хвалеше ежемесечно с номиналното увеличение на митническите постъпления, без да обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число - вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите.
Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка изминала година дефицит на външнотърговското салдо - 5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева за 2005 г., 10,3 милиарда лева за 2006 г. и 14,3 милиарда за 2007 г.
Други причини за номиналния растеж на митническите постъпления бяха и са световната инфлация като цяло и драстичното увеличение на международни цени на енергийните суровини в частност. Освен това, през последните години непрестканно се повишаваха акцизните ставки и се определяха нови стоки за облагане с акциз.
Тези изводи се потвърждават и от анализите на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В декемврийския обобщаващ бюлетин на министерството за 2007 г. между другото се казва, че „основните фактори, който продължават да влияят върху приходите от косвени данъци, са ръста на вноса в страната, нарастването на цените на основни суровини и горива, ...увеличените ставки на акциза през 2007 г. и др.”
Множество финансови анализатори приведоха научнообосновани доказателства, че отчетеното влияние на тези макроикономически фактори не само неутрализира номиналния ръст на приходите, но го превръща и в отрицателен.
Реалният спад в събираемостта на митнически постъпления за 2007 г. трудно може да бъде изчислен, защото с влизането на България в Европейския съюз стоковите обеми, дестинирани от страни-членки, престанаха да са обект на митническо облагане, което да позволява съпоставка с годишните бази от предходни периоди. За сметка на това, обаче, е видимо и количествено изчислимо продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения, което свидетелства за неотслабващото действие на контрабандните канали.
В следващите редове са посочени най-новите данни на Националния статистически институт на България относно параметрите на външнотърговския оборот през 2007 г. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкриват огромни загуби, за които пропагандата машина на Асен Асенов упорито мълчи.
Съвкупната данъчна основа за ДДС през 2007 г. е 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки от трети стран -нечленки на ЕС /17 милиарда и 760 милиона лева/, на събраните мита /193 милиона 13 хиляди и 300 лева/ и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос /57 милиона 106 хиляди и 100 лева/. Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов тенденционно не предоставя информация. Това изчисление има своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос е дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.
В действащия от началото на 2007 г. Закон за данък върху добавената стойност, принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
Облагането на изчислената с наличните данни данъчна основа в размер на 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима сума в размер на 3 милиарда 602 милиона 23 хиляди 820 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2007 г. е 3 милиарда 511 милиона 620 хиляди и 900 лева, т.е. със 90 милиона 402 хиляди 920 лева по-малко от реално дължимия.
Тази загуба, например, е равна на разходния бюджет за политиките на Министерството на културата за цялата 2007 г. Загубите от несъбран ДДС през предходните години бяха много по-впечатляващи, не на последно място и поради облагането на вносните потоци от страните-членки на ЕС, които формираха близо две трети от стоковата съвкупност на българския импорт. За последните четири години точната сума на загубите за държавния бюджет от недосъбрания от българските митници ДДС възлиза на 3 милиарда 946 милиона 542 хиляди 920 лева, т.е. почти 4 милиарда лева. По години загубите са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г. и 90 милиона и половина за 2007 г.
Ако легалните, лесно изчислими и видими с невъоръжено око загуби от несъбран от митниците ДДС за четири години са 4 милиарда лева, какъв ли е истинският размер на нелегалните загуби от контрабандата и митническите измами през този период като цяло? Навярно 3 пъти повече, както твърдят криминалисти и финансисти.
Основания за техните твърдения се откриват и в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга. Напълно закономерни и разбираеми са регулярните протести и прес-конференции на различните браншови организации, които негодуват от контрабандата и митническите измами. В действителност, реалният сектор у нас е основният потърпевш от нелоялната конкуренция на онези, които търгуват на нереално ниски цени, защото не плащат вносни и вътрешни налози на държавата.
ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА И ИМА ЛИ СИ КРУШКАТА ОПАШКА?
Едва ли има друга държава в света, освен България, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация!
Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а по-скоро във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство.
Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Агенция „Митници” глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула - 0,2 %.
Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на митниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция - да противодейства на контрабандата и измамите.
Милиардите левове загуби от митниците и лъжите на техния директор отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията му над негови служители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за заинтересованост от двойните стандарти в митническата ни администрация, от които имат изгода и външни за нея лица и среди.
Желаещи анонимност поради страх за живота си митнически служители разказват за стройна вертикална система на корупционни разплащания в Агенция „Митници”. Разказват още за безнаказаност, самодоволство, недосегаемост. Самият Асен Асенов и приближени нему многократно са засичани да казват, че държат на апетитна хранилка министри и десетки депутати от управляващото мнозинство.
Директорът на Агенция „Митници” нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал. Плашил е любопитни журналисти с Румен Петков, хвалил се е с оказана на Георги Първанов помощ при набирането на средства за кандидат-президентската му кампания. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е непоклатим.
Обикновените български граждани няма как да знаят пикантни подробности от добре охраняваните кулоари и коридори на властта. Но всички забелязват без особено усилие анти-корупционното безветрие, което започва да се превръща в запазена марка на настоящото правителство.
Дори един безспорен лобист за България - Джефри ван Орден охарактеризира нашата страна като корупционно блато, в което блаженно се разхождат алигаторите на мафията. „Трансперънси интернешънъл” ни залепи етикет на „устойчиво корумпирана европейска страна, а американският мозъчен тръст „Фондът за мир” ни определи като „почти провалена държава”!
Оповестеният на 4 февруари междинен доклад на Европейската комисия заяви на управляващите в прав текст, че през първата година от своето членство в ЕС България не е показала убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията по високите властови етажи и организираната престъпност.
Аналогичен извод, че „контрабандата и корупцията в различните й форми в държавната администрация на България продължават да са сериозни проблеми, въпреки известния прогрес”, се съдържа и в доклада на Държавния департамент на САЩ за международната стратегия за контрол на наркотиците, публикуван на сайта на дипломатическото ведомство на 01.03.2008 г.
Освен Европейският съюз и Държавният департамент, през последните няколко години практически не остана нито една сериозна международна организация или медия, която да не е критикувала контрабандата и „кошмарната” корупция в българските митниците.
Абсолютно същото повтарят от години с факти и аргументи, имена и цифри в своите анализи и публикации Легия „Българска анти-мафия”, Коалиция 2000, Центърът за изследване на демокрацията и десетки български печатни и Интернет издания.
Удивителен е фактът, че след като от Брюксел окачествиха безмитните ни магазини като „развъдници” на организирана престъпност, от които, според думите на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, България ежегодно губи по 400 милиона лева, управляващите взеха решение да ги закрият, при положение, че години наред не можаха да принудят Агенция „Митници” да осигури адекватен контрол върху тяхната дейност.
Кабинетът „Станишев” изгори юргана, но запази въшката, т.е. взе решение за ликвидацията на безмитните ни магазини, каквито функционират в много европейски страни, но не потърси отговорност от митническото ръководство, което с безконтролност и користни подбуди ги превърна в първоразрядни канали за контрабанден внос на акцизни стоки.
Състоянието на българските митници предизвиква асоциации за пладнешки обир, разпад и безхаберие, като примерите, онагледяващи подобен извод, са безчет. Периодично гърмят скандали, а след тях и по някой друг предпазен бушон, заловен при акция на спец-службите в момент на взимане на дребен подкуп. А “МИТНИЦИТЕ СМЪРДЯТ ОТКЪМ ГЛАВАТА”, както преди месеци вестник “Земя” озаглави една своя потресаваща поредица от разследващи материали за кражбите и далаверите на Асен Асенов и компания.
Странното е, че българският премиер и председател на социалистическата партия не обърна никакво внимание на публикациите във вестника, чийто редакционен екип и електорат са с леви и демократични политически убеждения. А иначе, в страната видимо расте социалното напрежение заради нежеланието на правителството да извършва по-осезаеми индексиращи плащания на редица съсловни групи и на пенсионерите.
Обяснението е до болка познато - липса на достатъчно бюджетни средства. Същевременно от митниците изтичат милиарди, а от устите на управляващите – голословни декларации за нулева толерантност към престъпността и корупциията. Въпросът е на кои първи няма да им издържат нервите през идващата пролет – на европейските чиновници с дипломатичните маниери или на широките народни слоеве, отрезвели от поредното политическо предоверяване?!
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Източник/ци: kafene.net
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!