Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство
 
 


 
Michael Mahonen*, Специално за Epoch Times 12.10.2015

Защо медиите са несклонни да отразяват преследването на Фалун Гонг?

 
 

Само няколко часа преди обявеното му начало канадският телевизионен канал CBC отмени излъчването на документалния филм „Зад червената стена: Преследването на Фалун Гонг”. Последвалата от това дискусия бе отразена в над 200 медии, които наблегнаха най-вече на факта, че действията на CBC са в резултат на натиска на китайския режим. Впоследствие филмът бе излъчен, но след като бе подложен на повторно редактиране. От какво се страхуват медиите, когато става дума за Фалун Гонг?

Повторното редактиране на филма на Питър Роуи (Peter Rowe) „Зад червената стена: Преследването на Фалун Гонг” („Beyond the Red Wall: The Persecution of Falun Gong”) провокира многобройни медийни репортажи, силно критични към това решение. Докато за тази критика основание има, все пак на CBC трябва да се даде кредит за факта, че поне излъчи редактираната версия на филма, както и затова, че изтърпя критиките за изрязване на някои от доказателствата, предоставени от режисьора Питър Роуи буквално в ръцете им.    

Кадър от документалния филм „Зад червената стена: Преследването на Фалун Гонг” (Beyond the Red Wall: The Persecution of Falun Gong)
Кадър от документалния филм „Зад червената стена: Преследването на Фалун Гонг” (Beyond the Red Wall: The Persecution of Falun Gong) – цивилни полицаи ритат практикуващ Фалун Гонг на пл. Тянанмън, Пекин, докато друг практикуващ бива насила вкарван в чакаща полицейска кола. (CBC)
Американският конгресмен Дана Рорабахер (Dana Rohrabacher) по време на митинг, апелиращ за прекратяване преследването на Фалун Гонг от страна на комунистическия режим
Американският конгресмен Дана Рорабахер (Dana Rohrabacher) по време на митинг, апелиращ за прекратяване преследването на Фалун Гонг от страна на комунистическия режим, проведен на 19 юли 2007 г. във Вашингтон. (Jan Jekielek/Epoch Times)
37-годишната Гао Ронгронг (Gao Rongrong) преди изтезанията.
37-годишната Гао Ронгронг (Gao Rongrong) преди изтезанията. (ClearWisdom net)
Г-ца Гао след изтезанията, проведени по заповед на служители на ККП
Г-ца Гао след изтезанията, проведени по заповед на служители на ККП. След седемчасовите изтезания с електрически палки на 7-ми май 2004 г., г-ца Гао скача от прозореца на втория етаж на лагера за принудителен труд Лонгшан в Шенянг (Longshan Forced Labor Camp, Shenyang City), при което си счупва таза и крака. Откарана е в болница, но там отказват да й окажат необходимата лекарска помощ и други Фалун Гонг практикуващи я освобождават и предоставят тези снимки на света. Впоследствие г-ца Гао умира от телесните повреди. (ClearWisdom Net)
Китайски цивилни полицаи блъскат жена към подлеза на пл. Тянанмън на 24 януари 2002 г.
Китайски цивилни полицаи блъскат жена към подлеза на пл. Тянанмън на 24 януари 2002 г. – годишнината от самозапалването на петима души, за които ККП твърди, че са практикуващи Фалун Гонг, станало на 23 януари 2001 г. (Getty Images)
Чен Йонглин (Chen Yonglin), бивш високопоставен служител от китайското посолство в Австралия
Чен Йонглин (Chen Yonglin), бивш високопоставен служител от китайското посолство в Австралия, дава показания пред Конгреса на САЩ на 21 юли 2005 г. относно осъществяваните от ККП преследване на Фалун Гонг и медиен контрол. (Epoch Times)

В действителност по-голяма част от медиите, в това число и някои от отправилите критики към CBC, отразяват много оскъдно преследването на Фалун Гонг, въпреки че то бе разследвано и потвърдено от Амнести Интернешънъл, от Специалния инспектор на ООН по изтезанията, от държавния департамент на САЩ, от Хюмън Райтс Уотч и от редица други организации.  

Когато китайската комунистическа партия (ККП) обяви, че започва преследването на Фалун Гонг в ранната утрин на 20 юли 1999 г., практикуващите бяха буквално издърпани от леглата им и транспортирани с автобуси до стадиони, много от които едва успяваха да ги поберат. Това бе направено в широк мащаб и по цял Китай. То бе жестоко, неочаквано и шокиращо за тези хора. Според проучването, извършено от самата ККП в края на 1998 г., броят на китайците, практикуващи Фалун Гонг, възлиза на 70-100 милиона души. Планирането на една така широкомащабна и организирана акция трябва да е отнело месеци.   

Разбира се, съпътстващата я лавина от пропаганда срещу Фалун Гонг бе също предварително планирана. Тя бе насочена не само към гражданите на Китай, но и към международната общественост, тъй като ККП бе напълно наясно с негативното отношение на света, изпитано след избиванията на студентите на пл. Тянанмън през 1989 г. Този път както пропагандата, така и оправдателните действия бяха планирани внимателно.      

Определения като „зъл култ” бяха разпространени от ККП сред международната общественост, където по това време за Фалун Гонг не се знаеше почти нищо. Преди практикуващите Фалун Гонг да имат възможност да осъзнаят какво става, на света бе предоставено това силно първо впечатление от единствения източник на информация - пропагандата на ККП.

Разполагащи с крайно недостатъчна друга информация по темата, западните медии първоначално съдействаха в очернянето на Фалун Гонг, повтаряйки необоснованата пропаганда на ККП. Тези първи впечатления оставиха трайна следа в съзнанията на мнозина, включително и на хора от медиите.

Практикуващите Фалун Гонг се отърсиха от своя първоначален шок и започнаха да предоставят алтернативна информация на медиите. Отразяваното в тях обаче като гледна точка на практикуващите Фалун Гонг бе сведено до минимум в сравнение с предоставяната от ККП информация. Тази тенденция продължава и днес.

В подробен задълбочен материал, публикуван в списание „Compassion”, Лийшай Лемиш (Leeshai Lemish) прави анализ на 1 879 статии, отразяващи преследването на Фалун Гонг и публикувани във водещи новинарски издания и информационни агенции на англоезичния свят, като New York Times, Wall Street Journal, Associated Press и Reuters.    

В тях източниците на ККП са „цитирани като основни източници на новини в заглавието или в уводния параграф на статиите за Фалун Гонг четири пъти по-често, отколкото източниците на Фалун Гонг, и три пъти по-често от тези на правозащитни организации като Амнести Интернешънъл и Хюмън Райтс Уотч. С други думи, на всяка една статия със заглавие от рода на: ‘Практикуваща Фалун Гонг твърди, че е била изтезавана’ се падат по четири статии със заглавие като: ‘Китай осъжда член на секта’ ”.

В друго проучване г-н Лемиш открива, че от 1 308 статии на Associated Press, в които Фалун Гонг съобщава за починали в затвора практикуващи вследствие изтезания, в 50,2% от случаите е била дадена възможност на ККП за директен отговор. Докато в случаите, когато ККП отправя сериозни обвинения към Фалун Гонг, като тези, че практикуващите умират поради отказ да приемат медицинско лечение или поради самоубийство, едва в 17.9% от случаите е даден шанс на Фалун Гонг да направи коментар.   

Липсата на баланс продължава и днес

В статия на Canadian Press директорът на новинарския отдел в CBC, Джон Крукшанк (John Cruickshank) прави красноречив коментар относно полемиката на филма „Зад червената стена”: „Фалун Гонг си настоява на тяхното. Искаха това да е техен филм. Питър Роуи използва страшно много Фалун Гонг материал и в един момент ние просто не се чувствахме удобно, че стигаме до там да пускаме по телевизията всъщност техен филм, без да сме включили коментар за степента на неговата достоверност.”      

Филмът е създаден от Питър Роуи, който не практикува Фалун Гонг. По какъв начин това би могло да бъде филм на Фалун Гонг? Поради жестоките ограничения в Китай има само два вида филми, заснети от Фалун Гонг, които съм виждал. Единият е на жертви на изтезанията на прага на смъртта им, напомнящи за измършавелите жертви на Холокоста, включително и случаи като този на г-ца Гао Ронгронг (Gao Rongrong), чиято половина на лицето е обгорена и покрита с големи струпеи поради многократните изгаряния с електрически палки.

Другият вид видеоматериали са кадри  от пл. Тянанмън, показващи намиращи се сред големи тълпи от хора практикуващи (Фалун Гонг), които биват жестоко атакувани от китайската полиция, докато държат плакати и призовават за прекратяване на преследването. Част от този видеоматериал е включен във филма на Питър Роуи, съпроводен с надписи, че е заснет от Фалун Гонг. Заснелите материала практикуващи са рискували своята лична безопасност и дори живот, за да покажат на света какво се случва. И все пак, това е принизено до Фалун Гонг „си настоява на тяхното”.    

Тук не става дума за конкуренция за ефирно време, нито за усилие за привличане на вниманието или за някакъв необоснован иск в една политическа борба, както твърди ККП, обслужвайки моментните цели на своята пропаганда. Преди да започне преследването, Фалун Гонг не са споменавали нищо по адрес на ККП.

Това е едно интензивно и жестоко преследване на невинни хора – включително на възрастни и деца – провеждано с пълна сила и в широк мащаб, и потвърдено от най-висшите международни организации, споменати по-горе. Хора умират, когато пиша тези редове, и ще умират, когато те се четат.     

В статията на Canadian Рress, по отношение на персонала им в Пекин г-н Крукшанк заявява: „Хората ни са добри … те са виждали по-ранна версия на сценария и бяха ужасени от нея – казаха, че това, което се счита за истина в това предаване, не е прието от нито една заслужаваща доверие организация”.  

Дори и в редактираната от CBC версия на филма „Зад червената стена” са предоставени голям брой солидни доказателства. За какво точно говори г-н Крукшанк? Това завоалиращо изказване намеква за недоверие към филма като цяло. Твърдението, че нито една заслужаваща доверие организация не приема представеното в „Зад червената стена”, е крайно неточно и безотговорно.   

Това, от което неговите хора в Пекин би трябвало да са ужасени, е самото преследване, за което те не са предоставили нито един съществен репортаж откакто то започна през 1999г. При всички положения това трябва да се вземе под внимание, имайки предвид, че отразяването на преследването срещу Фалун Гонг е едно от най- (ако не и най-) трудните, възпрепятствани, охранявани и опасни журналистически начинания в Китай.

И точно това е, което прави видеоматериала, заснет от практикуващи Фалун Гонг, така ценен. При все това той се използва като претекст за спорове и всяване на подозрения срещу онези, които са рискували живота си, за да го заснемат и да го изпратят извън границите на Китай.   

Ако неконкретизираната обосновка на хората от CBC в Пекин бе достатъчно солидна, за да предизвика такава силна реакция като повторното редактиране на предварително одобрен и създаден от опитен и ползващ се с доверие режисьор материал, става неминуем въпросът към кого са се обърнали изведнъж тези хора в Пекин за въпросната убедителна информация относно преследването на Фалун Гонг, при положение, че те самите преди това никога не са изготвяли нищо по темата.     

Също така трябва да бъде зададен и въпроса, защо в продължение на години CBC пренебрегва напълно сведенията за това преследване, изпращани от първа ръка в Китай с цената на огромен риск за самите жертви.   

Със сигурност, ако хората им в Пекин могат така бързо да обявят за невалидна първоначалната версия на „Зад червената стена” с такава изключваща всякакви съмнения увереност, то те би трябвало да са в състояние да потвърдят или да отхвърлят поне част от сведенията, предоставени от самите жертви. На какво се дължи тази едностранчива убеденост и усилия да се отхвърлят доказателства за преследването, същевременно пренебрегвайки данни за него в продължение на много години?   

Целта тук не е да бъде критикувана еднолично CBC, тъй като въпросната тема се пренебрегва от почти всички по-големи медии. Но CBC имаха една рядка и ценна възможност, донесена им на крак. Те обаче не само отстраниха някои от най-съществените доказателства, но и омаловажиха неотложността на въпроса, като обвиниха потърпевшата страна – предоставила някои от най-неопровержимите в предаването видеоматериали с риск за живота си (и безплатно!) – в жалкия опит да направи от това предаване „свой собствен филм”.      

Когато залозите са толкова високи, въпросът за тази смущаваща липса на яснота трябва да бъде повдигнат директно.

В статия в National Post говорителят на CBC, Джеф Кий (Jeff Keay), казва следното: „Искахме да имаме един достоверен и солиден материал, защото предполагам, че в края на краищата и китайското правителство, и членове на Фалун Гонг ще са недоволни от нас”.

Пекин отрича категорично преследването, въпреки планините от доказателства, събрани от правозащитни организации и сочещи противното. Пекин отрича, че преследва практикуващите, че ги изтезава, че ги избива, така както отрича и всички останали потвърдени злоупотреби. Пекин е недоволен всеки път, когато преследването се извади на показ. Но това недоволство на Пекин не би трябвало да тревожи CBC. Разбира се, че Пекин ще е недоволен. Те осъществяват преследването.        

В същата статия Дейвид Матас, съавтор на доклад за незаконното изземане на органи от практикуващи Фалун Гонг, заявява: „Ситуацията, в която CBC могат въобще да обърнат някакво внимание на недоволството на Китай, е доказателство, че те са загубили всякаква реална представа за ставащото”, и продължава: „Превръщането на CBC в инструмент за пропаганда на китайското правителство – дори в името на балансираното отразяване на събитията – не е отговорна журналистика”.   

Предвид придирчивото и противоречиво изрязване на действителни доказателства за преследването от филмовия материал от страна на CBC, любопитен е фактът, че те са оставили многобройните отричания и обвинения, отправени от говорителя на китайското посолство, който дори не се и опитва да предостави каквото и да било доказателство в подкрепа на своите думи.

CBC отстраниха от филма доказателства, разобличаващи и двете най-ужасни деяния на ККП – кражбата на органи и т. нар. ‘самозапалване’.

Оказа се, че едно-единствено събитие бе решаващо и преобърна възприятията за Фалун Гонг на хората както в Китай, така и по света, и това бе самозапалването. Видеоматериалът за него бе излъчван без прекъсване по държавно-контролираните китайски медии, които го допълваха с последващи репортажи и куп коментари на назначени от ККП експерти. За някои този инцидент извиква в съзнанието цитата на министъра на пропагандата на Хитлер, Йозеф Гьобелс, който казва: „Ако кажеш една достатъчно голяма лъжа и продължиш да я повтаряш, хората рано или късно ще я повярват.”   

Заснетият материал е излъчен и по западните медии, като потресаващите кадри впечатляват дълбоко зрителите. Позволеният коментар на Фалун Гонг е опровержение в рамките на един ред…, че самозапалилите се не са практикуващи Фалун Гонг.

В Китай практикуващи демонтират въпросния репортажен видеоматериал до отделни кадри и откриват много несъвместимости, съмнителни моменти и противоречия. Това довежда до създаването на видеоматериал, който е направен публично достояние и който става причина ККП да редактират излъчения от тях първи репортаж, преди да продължат да го излъчват отново.     

Въпреки че в детайлизирания видеоматериал са посочени много моменти, провокиращи въпроси за неговата противоречивост, несъстоятелност и несъвместимост, когато бе предоставен на международните медии той бе посрещнат на практика с мълчание. Излъчените кадри на самозапалването вече са оставили дълбока следа в съзнанията на зрители и читатели, но на другата страна думата не е дадена. Тази дума не е дадена за пореден път и във версията на CBC на „Зад червената стена”. Призовавам читателите да видят отделните кадри на т. нар. самозапалване и да преценят сами за себе си.        

Що се отнася за доклада за отнемане на органи, той също говори сам за себе си.

С все повечето трети страни, потвърждаващи фактите за преследването в Китай и призоваващи за прекратяване на зверствата, в това число и адвокатът за човешки права Гао Джишенг (Gao Zhisheng) (задържан за втори път, като настоящото му местонахождение и състояние са неизвестни), както и оттеглилият се от поста си консулски служител Чен Йонглин (Chen Yonglin), и високопоставените служители на режима Уанг Джаоджун и Джиа Джиа (Wang Zhaojun и Jia Jia), заедно с непрекъснато увеличаващия се брой на смели хора, говорещи открито в Китай срещу преследването на Фалун Гонг, западните медии ще бъдат подложени на силния натиск да дават обяснения за своето мълчание.

Съществуват много признаци за неизбежния крах на ККП. Когато този момент настъпи вече няма да могат да бъдат заглушавани гласовете на многото приятели и близки на практикуващите Фалун Гонг, които също страдат по всевъзможни начини от преследването и които са станали свидетели на огромното страдание на любимите си хора. Малката част полицаи и служители на ККП, които имат съвест, също ще започнат да говорят открито.  

Гласовете и на самите преследвани Фалун Гонг практикуващи също вече няма да могат да бъдат пренебрегвани, когато се систематизира и стане готова документацията за извършените злоупотреби и престъпления. Тогава вече медиите няма да има нужда да изпълняват своята отговорност и да дават гласност на тези широкомащабни зверства. Но хората ще искат да знаят защо не са го правили до тогава.

*Майкъл Махонен е отличен с наградата Gemini (канадската награда Emmy) за актьорско майсторство. Освен актьор, той е сценарист и режисьор, и първият му игрален филм „Пясъчна буря” („Sandstorm”) печели 29 награди на международни филмови фестивали. В момента той пише сценарий за преследването на Фалун Гонг, наред с друг сценарий за независим игрален филм.   

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  

Последни публикации