Американското училище и университет разпарчетосват западното наследство

Автор: Рено Бошар, “Фигаро”

"Не минава и година без изблик на треската за цензура в училище на романа “Хъкълбери Фин” (1884) на Марк Твен, с мотива, че там е използвана думата с “Н” (nigger). Що се отнася до автора на Декларацията за независимостта, Томас Джеферсън, чието име стои на фронтона на много учебни заведения, често той е свеждан до прост собственик на роби, който имал няколко биологични деца с робинята си Сали Хемингс, което отрано вкарва в съзнанието на учениците идеята, че един от бащите основатели на тяхната нация е бил нещо като предшественик на Харви Уайнстийн. Четири щата (Калифорния, Ню Джързи, Колорадо и Илинойс) вече налагат задължително преподаване в училище на история на приноса на “ЛГБТК+ общността" към историята на САЩ". В Америка политическата коректност и отхвърлянето на западното наследство започват още в училище, пише Рено Бошар, доцент в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон, в своя статия във "Фигаро".

В една от големите ритуални разпродажби на хуманистичното наследство, които  от няколко десетилетия бележат университетския живот в САЩ, департаментът по история на изкуството на Йейлския университет обяви решението си да премахне въведителния курс по история на изкуството, смятан за твърде западноцентричен, и да го замени с четири смесени курса по “обща история”. Тази новина не е никак изненадваща, като се има предвид, че през 2016 г. университетът отстъпи на натиска на студенти от английския департамент, които в петиция поискаха да бъдат облекчени от задължението да изучават произведенията на Шекспир или Милтън, за да могат да се посветят по-добре на литературната продукция на творци, принадежащи към категории, признати за жертви. Честно казано, най-учудващото не е премахването на този курс, а фактът, че той успя да просъществува толкова дълго време в 

атмосферата на нихилистичен транс, която от няколко години вилнее в част от департаментите на университетите от Бръшляновата лига.

Но противно на разпространеното мнение в Европа, разпарчетосването на западната култура не започва в университета. В държавното училище в САЩ още в началния курс цари любопитна смесица от жанрове между фанатичния култ към знаменитостите и методичната ликвидация на цялата колективна памет. Биографията на Мей Джеймисън (първата чернокожа жена астронавт) или тази на Бионсе често се познават по-добре от тази на самия Мартин Лутър Кинг. Не минава и година без изблик на треската за цензура в училище на романа “Хъкълбери Фин” (1884) на Марк Твен, с мотива, че там е използвана думата с “Н” (nigger). Що се отнася до автора на Декларацията за независимостта, Томас Джеферсън, чието име стои на фронтона на много учебни заведения, често той е свеждан до прост собственик на роби, който имал няколко биологични деца с робинята си Сали Хемингс, което отрано вкарва в съзнанието на учениците идеята, че един от бащите основатели на тяхната нация е бил 

нещо като предшественик на Харви Уайнстийн.

В същия дух родителите на учениците получават съобщения, че занятията вдругиден ще бъдат посветени на прослава на движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение), или че в този ден няма да има училище, за да могат учениците да участват в Day Without Women (Ден без жени - призив за стачка на жените, отправен от феминистки организации, в знак на протест срещу политиката на Тръмп), или в други “пробуждащи” демонстрации (с убеждението, че са проява на изключителна бдителност към въпросите, свързани с правата на малцинствата).

Четири щата (Калифорния, Ню Джързи, Колорадо и Илинойс) вече налагат 

задължително преподаване в училище на история на приноса на “ЛГБТК+ общността" към историята на САЩ,

завършвайки еволюцията, започнала с повсеместното разпространение на Social Studies (социални изследвания), довели до разводняване на изучаването на история в изучаване на социалните проблеми. А в университета има сериозен дебат за “движението 1619”, проект, лансиран във в. “Ню Йорк Таймс”, за пренаписване на американската история, вече не изхождайки от първата колония в Масачузетс или Роанок, а от датата на пристигане на първия кораб, превозващ роби.

Досадни вехтории

Мотивирайки решението си да премахнат въведителния курс по история на изкуството, администраторите на Йейл заявиха, че тъй като е невъзможно да се обхване цялата история на изукството, отделяйки еднакво място на всички култури, е по-добре да се премахне засега този курс, с обещанието, че до няколко години ще има версия, изчистена от западния етноцентризъм. Последният университетски сезон преди спирането на курса се погрижи да обяви, че ще бъде посветен на въпроса за съществуването на “западно изкуство”, т.е. на ликвидирането на самата идея за него. Деканът на факултета, който ще има честта да председателства ликвидирането на този запас от досадни вехтории, съобщи, че акцентът ще бъде поставен върху връзката на гореспоменатото изкуство с другите традиции в света, 

преминавайки през въпросите за джендър, класа, раса и дори за глобалното затопляне. 

Как не сме се сетили наистина да разгледаме отговорността на Джото или Тициан за емисиите на парникови газове.

Този анекдот веднага извиква спомена за великата книга на Алън Блум "Обезоръжената душа" (1987). Големият професор оплакваше манията по хуманитарните каузи, завладяла американския университет. Това е “обвързване, което се превръща в голяма морална добродетел, защото показва сериозността на този, който действа”, пишеше авторът. Със своите заблуди, свързани със съзнанието им за сериозност, вандалите в Йейл потвърждават колко е правилна преценката на Блум. Той виждаше в това “притча за нашето време”. Съжаляваше за замяната на преподаването на обща култура, един от редките случаи за американските студенти да бъдат поставени в присъствието на “обширна вселена, отвъд малкия свят, който познават”, със “смесени” курсове, които не препращат към нищо друго извън самите себе си”.

Въпреки почти безобидния си характер в сравнение с нихилистичните хепънинги в американските кампуси, аферата “Йейл” поставя въпроса за мястото на познанието, централен въпрос в творчеството на Алън Блум и Кристофър Лаш. Въпреки различията си по въпроса за меритокрацията и възможността за безкласово общество, двамата мислители бяха съгласни за едно: университет, който се стреми да стане своеобразен хуманитарен кувьоз, основан на премахването на всяко етично съждение, може да насърчи само рудиментарна форма на съвместен живот, несъвместима с демокрацията. А оцеляването на демокрацията зависи, ако перифразираме Уитман, от способността ѝ да произвежда “съвкупност от герои, образи, подвизи, страдания, благоденствие или нещастие, слава или позор, общи за всички, типични за всички”. 

Със съкращения. 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: États-Unis: «L’école, aussi bien que l’université, met en accusation l’héritage occidental»

Превод от френски: Галя Дачкова

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: http://glasove.com/c

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...