Възходът на Румен Радев и защо има право да говори от името на народа

Обикновено ме обхваща панически ужас в края на всяка година. Телевизионните зрители, обикновените потребители на медии тогава са подложени на същински емоционален геноцид.

Потапят ги в едно блато от равносметки, изводи, политологични сентенции и обикновени дивотии, от което няма лесно измъкване. Случаят става два пъти по-тежък, когато се зададе и край на десетилетие.

Тогава потокът от обобщения се превръща в цунами, намесва се бандата от телевизионни астролози и човек започва да проклина науката, че още не е измислила начин да населим трайно и качествено Марс. Там поне в началото ще ни бъдат спестени коледните равносметки и новогодишните обобщения.

Но понеже обитаваме тази печална и прекрасна Земя, ние няма как да избягаме от процеса. В края на 2020 г. ще се сбогуваме с цяло десетилетие от нашия живот. Това е огромно количество от време. Една трета от безкрайния преход. Няма как да финтираме опита да погледнем назад.

Но ви обещавам, че той ще е кратък и ще е изпълнен с гняв, както ни учеше навремето британецът Джон Озбърн. Защото цялото изминало десетилетие можем да го сведем точно до 2 големи събития. Те ще са важните, структуроопределящи и значими за историците и политическите шамани от бъдещето. Едното от тях буквално даде начало на десетилетието, макар и да се случи през 2009 г. – това е първият избор на Бойко Борисов за премиер. В мига, в който той полагаше клетва, едва ли някой някога е предполагал, че ГЕРБ ще бъдат толкова досадно, дълголетно и дразнещо венерологично заболяване на политическата система.

Те са еквивалентът на гъбичките, от които не можеш да се отървеш, независимо от хапчетата. Хламидията, която те покосява отново и отново, когато проявиш небрежност и невнимание.

На този фон следващото голямо събитие, достойно за попадане в учебниците по история, става още по-знаменателно – и това е изборът на Румен Радев за президент през 2016 г. Вотът за държавен глава се случи точно когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха в своя зенит. Нека да ви припомня – след като триумфално се върнаха на власт през 2014 г., този път жадно погълнали, прелъстили и морално подчинили Реформаторския блок, кадрите на ГЕРБ изглеждаха непоклатими и практически вечни. Властта им беше подпечатана до безкрай. Политическото им превъзходство също. Но точно тогава на сцената се появи Румен Радев и разтърси основите на това черно разбиране за света. Именно неговото появяване като фактор у нас даде знак, че залезът на Бойко Борисов е съвсем наблизо. Тези дни темата за „залеза“ редовно възпалява придворната политология и телевизионните слуги, но Румен Радев не изкривява нищо, като говори по този начин. Нормално е – Борисов подпечата цяло десетилетие от историята със своето име, но това си има цена. Всеки възход, особено когато не оставя след себе си нищо освен измислена стабилност, се плаща с обществени бури, недоволство, гняв и ропот. Точно заради това десетилетието беше коварно. То изтика напред Бойко Борисов, но и намери неговия абсолютен политически антипод – генерал Румен Радев.

В мразовития януари тези дни вече се навършват 3 години от встъпването в длъжност на президента и тази годишнина е добър повод да кажем няколко думи за мандата му дотук.

В последните дни на 2019 г. станахме свидетели на нов етап от все по-ожесточаващата се война между Бойко Борисов и президентската институция. Повод за новите бойни действия се оказа едно интервю на президента Румен Радев, в което той хладно, спокойно, систематично и много разумно подложи на разтърсваща критика хаотичните идеи на мнозинството за промяна в съдебната власт и измислянето на фентъзи фигурата на прокурор, който да наблюдава действията на главния прокурор. Между другото – това интервю на Радев, вън от неговата политическа същина, е показателно за една от насоките на мандата му дотук. Президентът не е прахосник на приказки, не е коментатор на ежедневни събития, не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България заради развратената медийна среда и заради морално пропадналата в очите на хората политическа върхушка има огромна инфлация на езика и на думите. Езикът е основното средство на политиката, но хората вече не му вярват, противят се и негодуват, защото през годините са били жертва на страшно много лъжи и измами и вече имат изграден имунитет. Радев осъзнава това и заради това не използва интервютата си като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава интервюта рядко, винаги по някакъв повод и не залива аудиторията с безкрайни думи и изречения. Подходът му е точно обратен – той е обран, конкретен, директен. Това е един от начините да спасим политическия език у нас, жертва на многократни изнасилвания и извращения. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкова драматично. Срещу него нямаше никакви лични обвинения. Имаше един смислен анализ на безсмислеността на цялото управление. И точно заради яда си и емоциите Борисов допусна стратегическа и политическа грешка, като изригна: „Кой е дал правото на Румен Радев да говори от името на народа?“. Подобно скърцане със зъби е признак на слабост и оголва Борисов, показва къде е най-слабото му място, неговата ахилесова пета. Именно във възмущенията на премиера се отрази неговата основна слабост, която той очевидно съзнава, но не намира начин да преодолее.

Генерал Радев е говорител на народа, и то по Конституция. Президентът символизира единството на нацията и заради това единствено и само той има правото да говори от името на хората. Между другото – много е важно и какво означава единство. Защото често представителите на ГЕРБ с изкривени от злост лица и драматично извити устни твърдят, че с критиките си Радев нарушавал това изискване за своя пост. Единството на нацията съвсем не означава президентът да бъде безкритично политическо желе, което коментира времето, националните традиции или икономическите клъстъри. Напротив – именно защото символизира единството на нацията, президентът трябва да бъде глас на тези, които не присъстват в медиите, няма ги на луксозните партита, не съществуват в дневния ред на правителството. Точно това изискване превръща Радев в ярка политическа алтернатива, не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия политически смисъл. Там, където има всекидневно погазване на закона, той показва какво означава да се придържаш към правилата. Там, където непоследователността е издигната в култ, Радев демонстрира методична последователност и на разбиранията си, и на политическото си отношение към процесите.

Точно заради това малко преди третата си годишнина във властта той излезе с огромно достойнство от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му – аферата „Иван Гешев“. Убеден съм, че много злостни погледи чакаха Румен Радев да се поддаде на уличния натиск и да погази законите, което щеше да отвори една голяма и широка магистрала за импийчмънт. И по принцип изискването Радев да предизвика конституционна криза беше буквално изискване Радев да заприлича на Борисов. А това е точно обратното на всичко, към което президентът се стреми. Но всъщност казусът с Гешев показа, че в критични за страната мигове, в мигове на морален и етичен избор всички очи се фокусират върху президента и хората чакат неговите действия. Ето това е реалното единство на нацията. Това е националното лидерство. Леви, десни, даже гербаджии чакаха да видят какво ще каже президентът и какво ще предприеме. Точно този казус за мандата на Радев дотук.

По трудния начин, с много упорита работа президентът си извоюва правото да говори от името на хората, да защитава техния интерес и това, че е най-одобряваният български политик, всеки ден потвърждава неговата правота.

Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години стоя празна, нишата, в която се съчетават морал и законност в едно, и успя да ѝ придаде лице и смисъл. За три години Радев успя да докаже, че е алтернативата точно в този ценностен смисъл, който толкова липса на обществото.

Че е компенсация за инфлацията на думи, за провалите на показната дипломация, че е противоотрова срещу постоянния пиар, превърнат в отровата на нашето съществуване.

И всичко това накуп потвърждава, че всъщност изборът на Радев даде началото на залеза на Борисов. Може би заради това последният е толкова гневен и истеричен.

Източник/ци: https://www.informiran.net/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...