Следвайте "Буднаера" в Телеграм

В плен на двуструнното ерху

Pam McLennan, Epoch Times - Отава;

Китайската музика, древна като самата 5-хилядолетна китайска цивилизация, не е била предназначена за развлечение, а за прочистване мисълта на човек. Според традиционните вярвания звукът може да влияе на Вселената и да я хармонизира. Музиката е била един от четирите задължителни предмета, които синовете на благородниците трябвало да изучават. Ето защо всеки, който изпълнявал музика просто за развлечение, не се радвал на висока почит.

Чи Шяочун (Qi Xiaochun), соло изпълнение на ерху по време на концерт на Спектакъла по случай Китайската Нова Година (Chinese New Year Spectacular) на NTDTV. 
Ранните дни от обучението на Чи Шяочун (Qi Xiaochun), в които баща й я учи да свири на ерху в близкия парк всеки ден, в дъжд и пек. „Докато се упражнявах често бяхме заобиколени от множество хора, които ни гледаха и слушаха с часове, поклащайки глава и потропвайки в такт с ритъма. Сега разбирам защо баща ми е изтърпял толкова много, за да ме направи ерху изпълнител – искал е да ми предаде същината и духа на китайските изкуства, за да използвам музиката и да давам надежда, радост и вътрешна сила на онези, които независимо от трудните условия се стремят към светлото и красивото.”

В такава култура се появява двуструнното ерху.

Един от най-популярните традиционни китайски инструменти, ерху е в състояние да предаде една огромна трагедия. Без значение дали музикалното темпо е бързо или бавно, ерху произвежда меланхоличен звук, в който има тъга, но едновременно с това е и завладяващо красив.

Сравнен с традиционните китайски инструменти ерху е сравнително млад инструмент с история от едва 1000 години. Той е внесен в Китай от племена отвъд областите Хан по северната граница на Китай. Названието му означава буквално „двуструнен варварски инструмент” поради факта, че инструментът води началото си от етническите малцинства. Селяните изпълнявали народни песни, описващи ежедневния им живот, като риболова и отглеждането на стадни животни.

С течение на времето използването на ерху в ансамбъл или в оркестър на пекински опери става нещо обичайно, но то не е достатъчно на почит, за да бъде използвано като соло инструмент.

Неотдавна ерху започна да добива популярност на Запад и стана един от тай-забележителните китайски инструменти, под чийто чар попаднаха много зрители по време на първото световно турне на Спектакъла по случай Китайската Нова Година на Ню Танг Дайнъсти Телевижън (New Tang Dynasty Television / NTDTV) през 2004 година.

Със своите пищни концерти Спектакълът представя автентичната традиционна китайска култура посредством музика и танци. Миналата година шоуто бе изнесено в 32 големи града по света, като през 2008 г. ще обиколи 50 града и очакванията са общият брой на неговите зрители да надхвърли половин милион души.

С представленията на Спектакъла нарасна и популярността на ерху, омайвайщо публиката с мекия си, експресивен звук. Родената в южен Китай г-ца Чи Шяочун (Qi Xiaochun), аплодирана горещо от публиката соло изпълнителка на ерху композиции, се научава да свири на инструмента от баща си още като дете.

„Когато бях на шест години, баща ми започна да ме учи да свиря на ерху и свирехме заедно всеки ден. Жилищното ни пространство беше крайно ограничено, така че за да не притесняваме съседите, той ме водеше в близкия парк да се упражнявам”, казва тя.

Ранните дни от обучението на Чи Шяочун се характеризирали със строга дисциплина. Баща й я обучавал навън през цялата година, независимо от времето. По думите й тя го смятала за „най-жестокия баща на света”, докато не започнала да разбира дълбоката му любов към музиката и подхранващата я „тиха страст”.

„Докато се упражнявах често бяхме заобиколени от множество хора, които ни гледаха и слушаха с часове, поклащайки глава и потропвайки в такт с ритъма. Сега разбирам защо баща ми е изтърпял толкова много, за да ме направи ерху изпълнител – искал е да ми предаде същината и духа на китайските изкуства, за да използвам музиката и да давам надежда, радост и вътрешна сила на онези, които независимо от трудните условия се стремят към светлото и красивото. Той беше чудесен баща.”

Въпреки че понякога ерху-то бива наричано „двуструнната цигулка”, то се държи не хоризонтално, а вертикално, в скута на седналия изпълнител. Направено е от плътно дърво – палисандър или абанос, и се състои от малка звукова кутия, покрита със змийска кожа – по традиция от питон – и дълга, тънка шийка, леко извита на края. Две стоманени струни са заменили традиционните копринени струни. Между тях е закрепен лъкът, направен от бамбук и сноп бели конски косми, минаващи под едната от струните.

Тази малка кутийка притежава многобройни уникални качества, които я превръщат в труден за овладяване инструмент. Тя няма гриф за настройка на тона, а струните се натискат, но не трябва да докосват шийката (на ерху-то). Звукът се произвежда, когато лъкът, натъркан с колофон за усилване на триенето, се плъзга между струните, карайки змийската кожа да вибрира; за да се издаде звука се използват и двете страни на лъка, които трият всяка от струните. Но тъй като струните са разположени много близо една до друга, на тях се свири така, като да е само една.

Първоначално ерху се използва само за изпълнения в ансамбли или в традиционни китайски оркестри, но по-късно бива издигнато до солов инструмент от Лиу Тянхуа [Liu Tianhua] (1895-1932). Овладял техниките на Западната цигулка, Лиу въвежда нови методи по отношение на боравенето с лъка и пръстите. Това се случва във време, когато ерху бива все още считан за фолклорен инструмент и не е използван от „сериозните” музиканти. Най-известната ерху мелодия – сега вече класика, се нарича „Вторият извор отразява луната” ("The Second Spring Reflects the Moon").

По думите на Чи Шяочун, древната китайска култура насърчава хармонията между Небето и Земята, както и уважение към живота и природата – ценности, намерили израз в Спектакъла. За нея, творчеството й е посветено на хората в Китай със страст като тази на нейния баща, а участието в шоуто й помага да осъществи неговата мечта. „Днес аз съм на сцената поради посветеността на баща ми към това, което той считаше за своя мисия в живота: да съхрани същността и красотата на традиционната китайска култура за идните поколения.”

Превод Цвета Петкова

Pam McLennan, Epoch Times - Отава;

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!